Една от най-активните и авторитетни благотворителни организации в Пловдив и в страната. Относно началната дата на създаването ѝ съществуват известни разминавания в информацията. Според някои сведения дружеството е образувано през 1868 г., според други, по-достоверни данни, началото е сложено през 1872 или 1873 г. Учредителките са от видни и заможни пловдивски възрожденски фамилии. Инициативна роля играе учителката Рада Гугова (Киркович). Първа председателка става Мария Герова – дъщеря на известния карловски търговец Христо Пулиев, братовчедка на Христо и Евлогий Георгиеви и съпруга на видния езиковед и възрожденски деец Найден Геров. Сред учредителките са: Ефросина Каблешкова, Гина Данова, Стефанка Гешова, Мария Йоаким Груева, Кера Минкова, Екатерина Странска, д-р М. Доганова и др. Те са обединени от желанието “да възродят и поддържат националния дух между пловдивските граждани” и по-специално у българската. Задачата им е особено сложна поради силната гръцка просветна пропаганда и влияние в града. В противовес на българското дружество през 1874 г. се формира гръцко женско д-во “Евридики”, което открива забавачница за бедни деца. В града още от 1860 г. съществува и гръцко девическо училище с пансион.
Първоначално жените от “Майчина грижа” събират български момичета, попаднали под гръцко влияние, учат ги да четат и пишат на родния език, разказват им българската история. По време на Априлското въстание (1876) дружеството приютява бежанци от пострадалите селища, осигурява им храна и облекло. В годините на Руско-турската война (1877–1878) дружествените членки се включват в инициативата за откриване в града на сиропиталище за деца, останали без родители по време на въстанието и на военните действия. Начело на този първи в страната опит за отваряне на социален дом за сираци стоят съпругата на генерал-губернатора на Пловдив Наталия А. Столипина, майката на генерал Михаил Скобелев Олга Николаевна и други жени на руски офицери. Според някои по-късни сведения, отново съвместно с руското благотворително дружество, дамите от “Майчина грижа” уреждат и малка болница, чийто инвентар впоследствие е предаден на общината.
Скоро след Освобождението дружеството се оттегля от сиропиталището и се опитва да намери нови пътища за изява. Мисли се за откриване на девическа гимназия, подпомагат се ученички с училищни пособия, дрехи и храни, финансират се студенти, следващи в Германия и др. Определянето на новата насока в дейността на организацията е свързана със заемането на председателски пост от известната общественичка Елисавета Караминкова (24 дек. 1849, Карлово – 1 септ. 1920, София). Представителка на рода Пулиеви от Карлово (по баща – Пулиева Горанова), омъжена за калоферския търговец Христо Д. Караминков, тя получава образование във Висшата девическа школа в Прага. Занимава се с обществена дейност, прави преводи от чешки, познава добре славянския опит и педагогическа практика. Под нейно влияние през септ. 1884 г. настоятелството решава да открие забавачница, за да даде “възпитание и морална поддръжка” на българските деца. За да се приложи европейският опит при учредяването на такава структура, ръководството търси професионално добре подготвена чехкиня. Тъй като дружеството не може да си позволи да плати висока учителска заплата – назначават българка.
Забавачницата е открита на 2 дек. 1884 г. под ръководството на учителката Ек. Десимирова. С това се възприема и прилага опитът на Франция и на други европейски държави чрез отварянето на детски ясли и забавачници да се улеснят работещите жени. Същевременно дамите от дружеството възприемат и обявяват забавачницата за свое благотворително и обществено задължение. В нея децата се приемат срещу определена такса, но бедните семейства са освободени от нейното плащане. В устава изрично се записва, че в забавачницата децата трябва да научат български език. Така наред със социалните нагласи намеренията на дружеството пряко кореспондират с политическата и обществената обстановка в Източна Румелия, където българите се борят и успешно налагат своето национално превъзходство.
Инициативата на дамите е добре посрещната от пловдивската общественост. Броят на семействата, кандидатстващи да настанят децата си в забавачката, се увеличава, а това води до откриването на втора през 1886 г. Настоятелството има затруднения с помещенията за занимания, но след протекцията на МНП общината подарява парцел, върху който дружеството да строи сграда. Благодарение на щедри дарители организацията натрупва и приличен капитал, а това дава възможност за разгръщане на нови инициативи. Между най-големите благодетели са царското семейство, княз Алеко Богориди, Димитър Кудоглу, Богдан х. Калчов, Иван Говедаров, братя Кудоглу и др. Дружеството получава финансова помощ от МНП и Окръжната постоянна комисия. През 1887 г. майката на княз Фердинанд – княгиня Клементина, приема да стане покровител и почетен председател на дружеството, а през 1901 г. подарява 500 зл. лв. за строежа на сградата. През 1902 г. забавачницата влиза в новата сграда, собственост на организацията. До Балканските войни членовете на “Майчина грижа” се занимават и с обща благотворителност – раздават облекло и обувки на бедни деца, подпомагат материално старопиталището и сиропиталището в града, грижат се за бежанци от Тракия и Македония. Откриват и безплатна трапезария за децата от забавачницата, а през 1910 г. уреждат колония за бедни ученици от основните училища в с. Фердинандово (дн. Първенец, Пловдивско).
В периода на войните 1912–1918 г. подобно на другите организации “Майчина грижа” се поставя изключително в услуга на подпомагането на воюващите и техните семейства. Продължава да поддържа и лятна колония. Дружеството се включва в обединителните процеси на благотворителните организации в Пловдив и е сред учредителите на Върховния комитет на благотворителността в града на 2 окт. 1916 г.
Дружествената дейност се разширява и добива нови насоки през 20–30-те години на 20. век. През 1922 г. настоятелството успява да открие трапезария за бедни ученици от основните училища и от прогимназиите в града. Първоначално в нея се хранят по 50 деца дневно. В следващите години инициативата се утвърждава и развива, така че към края на десетилетието дружеството изхранва от 250 до 400 ученици дневно. По време на голямото земетресение в Южна България от апр. 1928 г. трапезарията не е закрита, дори напротив – в този драматичен момент, когато пострадалите са хиляди, настоятелството преценява, че е опасно да се събират децата на едно място и организира 3 временни квартални трапезарии под дъсчени навеси. “Майчина грижа” се ползва с доверието и подкрепата на пловдивското гражданство и новата насока на дейността му също получава одобрение. Благодарение на съпричастието на обществеността, дамите начело с енергичната Невена Манолова успяват да намерят средства и разширявайки дружественото здание, обзавеждат специален салон за трапезарията.
В първите години след Първата световна война дружеството продължава да поддържа забавачката си, в която се отглеждат 60–65 деца. Постепенно дамите се насочват към ново поле на изява, свързано с подпомагането на бедните работещи жени. “Голяма част от жените майки в Пловдив – пишат те – почнаха да напускат домовете си, да работят в канцелариите и фабриките, за да помагат с труда си за издръжката на семейството, и оставяха децата си да растат и да се възпитават на улицата. А там явно е на какви опасности се излагат те: на всевъзможни зарази, злополуки, лош пример”. Според тях новите реалности налагат да се помисли за отглеждането на децата на работещите жени, които нямат възможности да наемат дойки или не могат да разчитат на роднини. Така “Майчина грижа” заедно с друга емблематична за страната женска организация – д-во “Съзнание” в София, поставят началото на дневните детски домове.
През 1925 г. забавачницата в Пловдив се трансформира в дневен приют за деца на работещи жени. Домът разполага със специален правилник. Според чл. 3 в него се прибират “само деца на бедни граждани, работнически семейства и дребни чиновници”, които поради трудовата заетост на родителите “остават сами без ничии грижи”. Въвежда се задължителна такса от 20 лв. седмично, “за да не свикнат родителите даром да чакат грижи за детето си”. От нея се освобождават сираците или семействата с повече от две деца, така че от общо 72 възпитаници на забавачката приют през 1925 г. 35 не плащат нищо, а 24 са с половин такса. В ръководството на приюта са привлечени представители на местната и централната власт и на благотворителността в града. В УС влизат председателят на постоянната комисия, кметът, инспекторът по труда, директорът на сиропиталището и председателката на дружеството.
Без да е учебно заведение, домът си поставя и по-обхватни задачи от физическото съхраняване на подрастващото поколение. Дейността по устройването му е улеснена, тъй като се използва материалната база и персоналът на забавачката. Децата са във възрастовата граница от 3 до 7 години. Тъй като са от целия град, специално наета талига ги събира и кара от далечните квартали. Поверени са на грижите на учителки възпитателки. Те ги занимават с подходящи игри и гимнастически упражнения, съдействат за умственото им развитие и възпитание чрез четене на книжки, заучаване на стихотворения и пр. Извършват се и “подготвителни упражнения за първоначалното образование”. Домът разполага с помощен персонал, а специално нает лекар периодично следи за здравословното състояние и израстването на питомците. Режимът цели физическото развитие на малките и тяхното социализиране – приучването им към хигиенни и трудови навици, възпитанието на определени обноски и не на последно място, елементарна подготовка за училище. През 1941 г. дружеството отваря и поддържа до 1944 г. и летен дневен детски дом за ок. 40 деца.
Друга насока на изява е летовищното дело. През лятото на 1922 г. са възобновени ученическите летни колонии. Първоначално поема летуването на 50 деца, като в следващите години бройката им се увеличава на 250 ученици, почиващи на 2 смени. Летовниците се подбират измежду нуждаещите се от основните училища и прогимназиите в града. Спазва се обичайният за подобни случаи ред при подбора на летуващите. Децата се предлагат от ръководствата на училищата и от тях настоятелството и дружественият лекар избират най-нуждаещите се – сираци, деца само с един родител или от многодетни семейства. Напливът е огромен.
В първите 5–6 години летовището не разполага с постоянна база и се урежда в пловдивските села Фердинандово, Ново село, Марково и Бойково. През 1929 г. дружеството получава ценно дарение. Бившият учител Иван Димитров от с. Бойково подарява на организацията парцел, на който да се построи лятна ученическа колония. На 25 авг. с.г. е поставен основният камък на сградата, а в следващите години тя е завършена. Зданието позволява в него да бъдат настанени 200 деца. Това дава възможност на дружеството да разгърне тази си дейност. Мисли се дори за откриването на пансион за сираци, но поради липса на средства намеренията остават нереализирани.
Друга инициатива, за която ръководството на организацията и лично председателката Невена Манолова полагат много усилия, е откриването на вторите за страната ясли. “Майчина грижа” е сред най-активните структури на СЗДБ и като такава през 1931 г. се включва в дейността на местния му клон. С общите усилия на Съюза, на дружеството, на местните власти, при решителната финансова помощ на държавата, през 1931 г. се надстроява етаж върху дружественото здание. Там са приютени 40 бебета. По ред причини обаче общинските власти спират финансирането на дома и през 1933 г. построяват общински детски ясли. Децата са прехвърлени в тях, а яслите на Пловдивския клон са закрити.
През 1943 г., макар и за кратко, дамите от “Майчина грижа” насочват своите усилия и към подпомагане на изоставени деца. На 8 март с.г. те откриват трапезария за ок. 25 безпризорни деца и за 25 сирачета.
Организацията членува в БЖС и в СЗДБ.
Дружеството не управлява дарителски фондове, но през цялото време на своето съществуване се радва на неизменната щедрост на пловдивчани. Сред заслужилите дарители са княгиня Евдокия, пловдивският митрополит Максим, дългогодишната членка Екатерина Странска, Мария и Иван Кесякови и много други.
Закрито е със заповед на министъра на вътрешните работи от 23 окт. 1948 г. на основание чл. 48 от Закона за народната милиция. Според тази заповед целите на организацията са несъвместими с чл. 72 от Конституцията. Дружествените движими и недвижими имоти са предадени на Помощната организация, БЖНС и Пловдивския градски народен съвет.
Р. Стоянова
Назад
