Една от най-активните женски възрожденски организации, която след Освобождението става еталон за благотворителност и обществена изява. Създава се през 1869 г. в София по инициатива на видната общественичка Йорданка Филаретова (19 март 1843, София – 25 апр. 1915, София) (вж. “Всех скорбящих радость” – фондация). Дъщеря на заможния търговец Никола (х. Коце) Иванов и съпруга на известния учител, книжовник, руски вицеконсул в Египет Сава Филаретов. След смъртта му тя се установява в София (1869 г.) и активно се включва в обществения и културния живот на града. Рано останала вдовица, се отдава на благотворителността. Проявявайки специален интерес към женското движение и девическото образование, тя начертава целите на създадената организация – да се помогне на бедни девойки да получат образование, както и да се създаде неделно училище за по-възрастни жени. В навечерието на Руско-турската война (1877–1878) за кратко време дружеството прекъсва своя организационен живот.
Съпричастна към политическите и културните процеси в свободна България, заедно с други жени, кореняци софиянки и преселници, дошли в столицата от различни краища на страната, непосредствено след войната Й. Филаретова възстановява Софийската организация “Майка”. В духа на възрожденските идеи, дружеството приема за своя основна цел да се грижи за образованието на жената, да урежда библиотека, финансово да подпомага бедни девойки. Новият, определящ момент в дейността му е да създаде и издържа в столицата едно стопанско училище, което да даде на младите жени знания и професия. Съгласно приетия устав приходите на организацията се формират от членски внос, забавления, балове, частни дарения и завещания. Членовете се групират в три категории: редовни – тези, които редовно плащат членски внос; благодетелни – дарили значителни суми; почетни – хора със специални заслуги към дружеството, които са провъзгласени като такива от общото събрание. В публикувания през 1939 г. списък на последната категория членове фигурират имената на 26 души, изиграли важна роля за развитието и укрепването на организацията от учредяването ѝ до този момент. Сред тях са Й. Филаретова, Екатерина Каравелова, Домна Тишева, Поликсени Стамболова, Елена М. Иванова, Елена Сарафова, архитект Георги Фингов, Паул Кауфман и др.
Дружество “Майка” става притегателен център за обществена изява на жените, а членуването в него е престижно. Свидетелство за това е нарастването на броя на членовете, които от 160 души през отчетната 1905/1906 г. се увеличават на 216 през 1931 г. и на 245 през 1936 г. В ръководството влизат жени, произхождащи от видни фамилии, свързани с политическия и стопанския елит на столицата и страната. Сред тях освен вече споменатите дейци влизат и Зоя Ходжева, Елена Франгя, Теодора Паприкова, Мария Бурмова, Мария Гешова, Рада Данева, Юлия Малинова, Бона д-р Тончева, Марица д-р Каракуланова, Елена Чакалова и др. Членовете на настоятелството и на самата организация имат различно образование – основно, получено в колеж, гимназиално и по-рядко висше. В професионалната им реализация също се наблюдава голямо разнообразие. Те са учителки, лекарки, чиновнички, но все пак преобладават домакините.
В първите години на неговото съществуване в дружеството строго се спазва двегодишният мандат на председателката. На този пост се открояват имената на Е. Каравелова, З. Ходжева, Р. Данева, Т. Паприкова и др. След войните Каравелова утвърждава позицията си на несменяема председателка. През 20-те години на 20. век тази тенденция се превръща в практика на организацията и се прилага и по отношение на други ръководни кадри на “Майка”. Така например Елена С. Сарафова и Е. Хр. Чакалова повече от 20 години са членове и подпредседателки на настоятелството. За дългогодишна и усърдна дейност (1932) те са наградени с дамския орден за гражданска заслуга. Дълго време секретар е сестрата на големия политик Александър Малинов и съпругата на Александър Гиргинов Мария (Маня) д-р Ал. Гиргинова – дипломирана юристка, пианистка, инициаторка и председателка на създадената секция на жените юристки в България. Всички тези жени влагат много сили и компетентност при осъществяване на дружествените инициативи.
Редица членове на организацията заемат важно място в българското и международното женско движение. Е. Каравелова е между учредителите на БЖС. Приетите през 1909, 1911, 1927, 1933 г. устави детайлизират отделни дейности, правата и задълженията на членовете, без обаче да внасят коренни промени в действащата структура. През декември 1936 г. уставът се модифицира съобразно Наредбата закон за обществено подпомагане. Наред с това се дава по-голяма свобода на настоятелството при коалирането с други дружества. Това улеснява дейността на ръководството вътре в страната и при общуването ѝ с международните структури. Дружеството членува в Съюза за закрила на децата и става член на Международната женска лига за мир и свобода, чиято българска секция се оглавява от Е. Каравелова.
В изпълнение на своята основна задача, настоятелството се заема с осигуряване на сграда за замисленото стопанско училище. Още преди 1878 г. дружеството успява да купи две къщи в центъра на София, на чието място се оформя строителен терен. След като загубва единствения си син, през 1885 г. Й. Филаретова дарява за строеж на училището всичките средства, заделени за образованието му. Този капитал позволява на дружеството да построи собствена сграда на ул. “Лавеле” № 30 и да открие през 1893 г. първото в страната Девическо стопанско училище. То минава под патронажа на княгиня Мария Луиза и приема нейното име. Учебното заведение бързо се разраства, което задължава настоятелството да построи нова сграда (1903–1904). За това свое начинание то изразходва около 48 хил. лв., от тях 45 хил. лв. са дружествени средства, а останалите са получени като дарения от различни хора. Тъй като броят на учениците продължава да нараства, между 1912 и 1913 г. ръководството на “Майка” разширява сградата като изразходва 58 хил. лв. Новата постройка разполага с централно отопление и голям салон, който се дава под наем на различни организации.
Училището разкрива три профила: шев на горни, на долни дрехи и готварство, като курсът за горни дрехи е тригодишен и е единствен в страната. Малко по-късно се открива отделение за изработка на шапки и цветарство и бродерия. От 1896 до 1901 г. за директор е назначена Рада (Гугова) Киркович – преподавател и педагог с голям опит, натрупан още през Възраждането. През 1906 г. този пост се заема от Теофана Лукаш. В продължение на повече от 25 г. тя успешно ръководи учебното заведение, за което е наградена с дружествени и държавни отличия. От 1935 г. директор е Анастасия Дончева Бъчварова – дългогодишен инспектор по девическото професионално образование при МТПТ, жена със специални заслуги в тази сфера.
Освен специфичните предмети в училището се преподава рисуване, хигиена, счетоводство и някои общообразователни предмети. За подобряване на образователния процес МНП командирова преподаватели по български, френски и немски език и гимнастика от различни софийски училища. Придобитите умения и постижения се демонстрират всяка година по време на патронния празник. Урежда се изложба базар от изработените в училището предмети, от която се реализира прилична печалба. Учебното заведение се намира под егидата на МТПТ и обучението е съобразено с промените в законите за професионалното обучение. От 1907 г. възпитаничките на училището добиват правото да бъдат преподаватели по ръкоделие в основните и средните училища. Наред с това от 1910–1911 г. е открит и двугодишен курс за учителки по ръкоделие в гимназиите и в прогимназиите. Заради растящите разходи при издръжката на училището и видимата полза от него редица институции (МТПТ, Софийската община, Софийската постоянна комисия и ТИК) дават годишна субсидия, която сумарно се движи между 40 и 110 хил. лв. Според настоятелството на дружеството тези помощи са много малки и не могат да покрият едномесечните заплати на персонала. На практика издръжката на училището се покрива почти изцяло от бюджета на д-во “Майка”.
Заради пионерската дейност и завоюваните водещи позиции стопанското у-ще “Княгиня Мария Луиза” става еталон за престижно образование на стотици девойки и домакини. То привлича ученички от цялата страна и българки, живеещи извън нейните предели. Така например през учебната 1905/1906 г. в учебното заведение са постъпили 202 ученички, от които 122 са от Северна и 51 от Южна България, 22 от Македония, 2 от Турция, 2 от Румъния, 2 от Русия. В изпълнение на поетите благотворителни ангажименти 52 ученички се обучават без такса, 51 – плащат половин такса, а 29 – една четвърт. Тази тенденция се спазва и в следващите години: през учебната 1927/1928 г. от такса са освободени 140 ученици, през 1928/1929 г. – 161. Дружеството предоставя безплатни учебници, храна, лекарства на бедните ученички, осигурява отопление на учебните помещения. За Великденските празници по традиция се раздава черен сатен за престилки на сто бедни ученички.
Дружество “Майка” осъществява и обща благотворителност, особено по време на войните (1912–1913, 1915–1918). Като голяма организация със значителен финансов и човешки ресурс, то успешно участва в много обществени начинания. В услуга на военните власти и на БЧК училището изработва за армията бели дрехи, чаршафи, халати, куртки, раници, пионерни торби и др. По поръчка на царица Елеонора се шият дрехи за бедните хора. Настоятелството и училищният персонал работят в различните болници, за да гледат болни и ранени войници, а в учебните стаи са настанени бежанци.
В следващите години благотворителните инициативи на дружеството се разширяват. Училището изработва безплатно дрехи за “Яслите” (София), за различни приюти и сиропиталища, участва в уреждането на чествания на Коледни и Великденски празници, като раздава подаръци на сираци и инвалиди. Членовете на “Майка” се включват в акциите за събиране на помощи, уреждане на благотворителни концерти и забави. Те не остават безразлични към хората, пострадали от природни бедствия. Наред с това проблемът за просветата и подобряването на културата на жените продължава да заема сериозно място в дейността на организацията – изнасят се лекции по различни теми, като се канят и външни лектори.
През 1934 г. в училището се основава д-во “Пчела” като младежка организация на “Майка”. Тази структура се насочва към различни благотворителни инициативи. През учебната 1939/1940 г. тя създава кооперативен стол, в който срещу малка сума 90–100 ученички получават питателна храна. Безплатно там се хранят 3 ученички, 2 курсистки, 2 кандидат-учителки и една учителка. Създаден е и кооперативен магазин, който обслужва всеки, свързан с учебното заведение.
Натрупвайки опит и средства, дружеството и училището се развиват успешно и през военните години 1939 и 1940. Съгласно последния Закон за професионалното образование учебното заведение е “практическо занаятчийско”. В него учат 510 ученички и курсистки, разпределени в 13 паралелки. Учебните такси са 2900 лв. за практическото училище и 3400 лв. за специалния курс. Освободени са 90 момичета от плащане на цяла или 1/2 такса. Увеличен е броят на преподавателския състав, който включва 19 редовни учителки и 5 лектори. Назначена е и училищна лекарка. Присъединявайки се към инициативата на софийските училища, д-во “Майка” изпраща 8 ученички на почивка в летните летовища на СЗДБ. През отчетната година от фонд “Подпомагане на учителски персонал” са подкрепени парично заболели учителки и служители.
Приходно-разходният бюджет на д-во “Майка” и у-ще “Княгиня Мария Луиза” за 1940 г. възлиза на 1 643 914 лв. Основните разходи са за заплати и лекторски възнаграждения (1 047 890 лв.), за помощи, храна, облекло на бедни ученички (59 247 лв.), за отопление и осветление (95 333 лв.), за пособия и мебели (68 289 лв.) и др. Приходите са: от училищните такси (1 258 340 лв.), наем от салон, стаи и др. (78 730 лв.), лихви от дружествени капитали (81 808 лв.), изложба и базар (39 238 лв.), учебна кухня (39 910 лв.) и др. Според доклада на проверителната комисия гласуваният бюджет е приключил с една икономия от 106 300 лв.
През 1931–1933 г. настоятелството взема решение отново да разшири учебната сграда и пансиона. Учебният процес се нуждае от допълнителни помещения, а дружеството разполага с необходимия капитал. За целта се взема съгласието на МС за изкупуване на съседното място на братя х. Андонови. Изработва се проект, който предвижда в партера на новата сграда да се разположат магазини и кантори, осигуряващи приходи на дружеството, и да се направи заседателен салон за нуждите на д-во “Майка” и на Международната женска лига за мир и свобода. В останалото време залата ще се използва за библиотека и читалня. За реализиране на проекта настоятелството възнамерява да използва средства от фонд “Е. Каравелова” (150 хил. лв.) и този при българската секция на Международната женска лига за мир и свобода (100 хил. лв.), както и дружествени в размер 1,5 млн. лв. Вероятно сградата е завършена през 1940 г., защото от фонд “Строеж” са платени 1 978 712 лв., а в проектобюджета за 1941 г. са предвидени приходи от наем от салон, магазин и др. в размер на 60 хил. лв.
Към 1931–1932 г. към д-во “Майка” фигурират три благотворителни фонда.
1. Фонд за подпомагане на бедни ученици
Създаден по инициатива на д-р Елена проф. Стоянова – член на настоятелството и дългогодишен подпредседател на дружеството, която подарява 7 хил. лв. и поставя началото на фонда. През 1932 г. тя е обявена за благодетелен член на дружеството.
2. Фонд за подпомагане на учителите и служителите
при професионално училище “Кн. Мария Луиза”
Учреден е по инициатива на Е. Каравелова. Целта е със събраните средства да се изпращат на лечение заболели учителки и служащи.
3. Фонд “Екатерина Каравелова”
Създаден е на 4 декември 1928 г. по решение на общото събрание на дружеството по повод 50 години обществена дейност на председателката Ек. Каравелова.
Дружеството получава щедри дарения от граждани, които по-различен начин са били свързани с организацията и училището и ги подпомагат според възможностите си. Даренията обаче не са оформени като фондове. Сред дарителите са:
Лазар х. Георгиев (неизв. – ок. 1932). В продължение на 25 г. той работи в училището като касиер-счетоводител, а през 1932 г. е награден с орден за гражданска заслуга. В завещанието си той оставя на д-во “Майка” 50 хил. лв. Няма сведения как са оползотворени средствата.
Анастасия Арнаудова (неизв.) – дарява 60 хил. лв.
Марица д-р Каракуланова (неизв. – 1931, София) – учителка. Произхожда от богато ломско семейство, учи в престижен виенски пансион и перфектно усвоява немски и френски език. След смъртта на съпруга си завършва Институт за учителки по ръкоделие (Австрия) и Педагогическото училище в Шумен. Дълги години е учителка в Първа софийска девическа гимназия и в Стопанското училище “Княгиня Мария Луиза”. Активен деец на д-во “Майка”. След смъртта ѝ единственият ѝ син прави дарение (без да е отбелязано какво е то) на училището.
Евдокия Карантова (неизв.). По повод присъединяването на Добруджа към България, през 1939 г. дарява 3 хил. лв., с които да се плати учебната такса на една бедна добруджанска девойка, дъщеря на вдовица. Настоятелството на д-во “Майка” приема дарението и преценява, че ученичката Събка Александрова отговаря на условието и се ангажира да плати останалите разходи през цялото ѝ обучение.
Липсват данни за използването на средствата на останалите фондове и на даренията.
С Указ на Президиума на Народното събрание от септ. 1951 г. се закриват всички взаимоспомагателни и благотворителни дружества. В публичното си заседание от 19 юли 1952 г. Софийският окръжен съвет обявява прекратяването на сдружението под наименованието “Женско благотворително дружество “Майка” със седалище София. Препоръчва да се съобщи на службата държавни имоти да издири и приеме цялото имущество на организацията.
В. Николова
Назад
