Учредяването и началните стъпки на организацията са свързани с идеите и делото на проф. Иван Шишманов. Като министър на просвещението в кабинета на Народнолибералната партия през 1904 г. той инициира откриването на първата лятна ученическа колония в с. Чепино (дн. Велинград). Летовището е експериментално и е организирано от ръководеното от Шишманов министерство. Възприемайки позицията, че грижите за здравето на децата са отговорност на цялото общество, МНП и неговият титуляр решават да закрият колонията и да предадат цялото ѝ имущество на обществена организация.
Това става повод за свикване на учредително събрание в София на 5 март 1905 г. Сбирката е открита и председателствана от съпругата на Ив. Шишманов – известната общественичка Лидия Шишманова. Присъстват 24 жени, сред които са д-р Нина Берова-Ораховац, д-р Иванова, д-р Казасова, Юлия Малинова, Рада Сталийска, С. Бабаджанова и др. Взема се решение за образуване на дружество, наречено “Здравец”, избира се настоятелство, което да изработи организационния статут.
Първият запазен устав е от 23 март 1905 г. Според него целта на организацията е “да урежда летни ученишки колонии, за да могат по възможност повече ученици, бедни, средно заможни и даже богати, да се ползват от тях”. Освен това дружеството се стреми да пропагандира идеята за отваряне на такива летовища и да съдейства за образуване на подобни структури и в други градове на страната. Перспективните планове включват подпомагане на бедни ученици и основаването на санаториум за туберкулозно болни деца. Членовете са действителни, спомагателни и почетни. Ръководи се от настоятелство с много широк състав – 26 души. В него по право влизат учителките лекарки, по 1 учителка от девическите гимназии и по 6 преподавателки от първоначалните училища. Дружеството е женско и едва с промяната на устава от 1925 г. това положение отпада. Сметките се контролират от Контролна комисия. Този организационен статут служи за модел на дружествата за издръжка на летни ученически колонии, които възникват и в други градове на страната.
Въпреки отпадането на изискването в организацията да членуват само жени, те преобладават. От самото му създаване в него влизат съпруги на известни политици, интелектуалци, стопански дейци. Особено пристрастие проявяват жените с лекарска професия или съпруги на лекари. Тази констатация се потвърждава както от имената на учредителките, така и от по-нататъшния състав на дружественото настоятелство. Първата председателка на организацията е Лидия Шишманова, а заслугите и пристрастието на проф. Ив. Шишманов се признават и специално се подчертават от ръководството. Между пионерите е д-р Нина Берова-Ораховац. Съпруга на известния лекар, автор на проектозакона за народното здраве от 1901 г. и един от основателите на Българския лекарски съюз д-р Петър Ораховац, тя споделя възгледите му за необходимостта от обществена и профилактична медицина и е един от ръководителите и моторите на дружествената дейност. Тенденцията се запазва и през 20–30-те години, когато в настоятелството влизат д-р Божана Берон (съпруга на д-р Богомил Берон, самата тя медик по професия), съпругата на столичния кмет Матилда Иванова, Кирана Тодорова, Зоя Бобчева, д-р К. Евстатиев, д-р Невена Моллова и др. Дългогодишна председателка на настоятелството (от 1925 до към 1947 г.) е Цветана Ватева – съпруга на известния лекар и общественик д-р Стефан Ватев.
Образуването на дружеството е последвано от енергични действия за изпълнение на целите му. Формира се комисия, натоварена със задачата да намери подходящо място и сграда за колонията. Тя се сблъсква с многобройни препятствия, свързани с високите наеми, липсата на подходящи помещения и др. В крайна сметка дамите се спират на частна къща в с. Панчарево край София. Мястото е подходящо заради добрия и здравословен климат и наличието на изобилни топли и студени води. При организацията на летовището се обединяват около няколко общи ръководни положения: да се приемат само слаботелесни деца, които са ученици от основните училища и от гимназиите в столицата, летуването да става под надзора на лекар и възпитатели, да се спазва здравословен режим. Решава се дружеството да не устройва детски лагер, преди да построи сграда за това.
До войните е купено място в Панчарево в размер на 14 дка, където се построяват спални помещения за летуващите, трапезария и кухня. Летуването е през летните месеци юли и август и става на две смени от по 50 момичета и още толкова момчета. Приемат се предимно бедни и физически слаби деца на работници, занаятчии, чиновници, които нямат дом или произхождат от многодетни семейства. До 1914 г. в колонията летуват 644 деца.
Променените условия на живот след войните и общото влошаване на здравословното състояние на подрастващите дават тласък в развитието на летовищното дело. Към него се насочват нови организации, намесват се местните власти в големите градове и държавата. Дружество “Здравец” запазва водещата си роля и като организация на колонията, и като материална база. През 20–30-те години в Панчарево почиват по около 200–220 деца на сезон. Те са във възрастовата група от 7 до 18 години, като преобладават учениците от основните училища. Настоятелството предприема битови подобрения в летовището, наема лекарка, която да се грижи за почиващите. Мисли се върху възможността колонията да стане целогодишна, като се преправят сградите и се оборудват няколко класни стаи, болнично отделение. Документацията на дружеството нагледно демонстрира правилата, които се спазват при формирането на групите от почиващи. Към всеки от отчетите на настоятелството са приложени таблици за възрастта и семейното положение на летовниците, за професията на техните родители, данни за битовите условия, при които живеят – имат ли собствен дом, по колко души в стая живеят и др. Въз основа на тези материали се очертава следната картина: в средата на 30-те години на 20. век 18 % от почиващите в Панчарево са сираци, 50 % не живеят в собствен дом, 88 % са деца на работници, чиновници, занаятчии, безработни и принадлежат към многодетни семейства.
Приходите на дружеството са от членски внос, от дарения и волни пожертвования на граждани, фирми, банки, държавни учреждения. Сред ежегодните дарители са Търговската фирма “Радивоев”, политикът Димитър Шишманов и др. Особено съществена е помощта от страна на общината, а след влизането в сила на Наредбата закон за общественото подпомагане (1934 г.) – на държавата. В средата на 30-те години при разходи за колонията от ок. 90 хил. лв., 60 хил. постъпват от Дирекция на труда, фонд “Обществено подпомагане при МВРНЗ и СЗДБ. Дружеството е добре обезпечено в материално отношение. Капиталите му надминават 450 хил. лв., а недвижимите имоти се оценяват на ок. 131 700 лв. (1934).
Организацията членува в Софийския клон на СЗДБ.
Като благотворителни фондове са оформени 3 дарения:
1. Фонд “д-р П. Берон”
Не е известно кой е дарителят. Към 1935 г. фондът разполага с 12 968 лв. С приходите се издържа едно дете в лятната колония на дружеството.
2. Фонд “Александрина д-р Драганова”
Дарител е д-р Драганова (неизв.) – софийска жителка. Ежегодно внася по 1500 лв. във фонда. През 1935 г. капиталът е 10 хил. лв. С приходите се издържа едно дете в лятната колония.
3. Фонд “Мирче Кр. Радивоева”
Дарител е Кр. Радивоева (неизв.) – търговец. През 1937 г. прави дарение в памет на починалата си дъщеря Мирче Радивоева (неизв. – 1937). Доходите на фонда са предназначени за издръжката на колонията. През 1945 г. капиталът е 17 221 лв.
Промените след 9 септ. 1944 г. рефлектират върху дейността на дружеството. Първоначално съставът на настоятелството остава почти непроменен. Председателка продължава да бъде Цв. Ватева. От 1945 до 1947 г. отново се организира колония в Панчарево. През ноември 1948 г. под натиска на държавните и общинските власти дружеството дарява целия си имот на Столичния народен съвет. В следващите години материалната база на летовището се използва от столичните власти, а д-во “Здравец” изпраща само по 10 деца в него. Настъпват съществени промени и в ръководството му. Председател става Тинка Спирова (член на ОФ, пенсионерка). През май 1950 г. дарението е оформено юридически с нотариален акт. На столичните власти е прехвърлен и целият дружествен капитал, възлизащ на ок. 800 хил. лв., а организацията прекратява своето съществуване.
Р. Стоянова
Назад
