Образувано през 1925 г. в София. В организационно отношение дружеството има обичайната за православните християнски братства структура. В него членуват ок. 500 жени (1940). Председателка е Ал. Лазарова, а подпредседателка – Рада проф. Долапчиева. В настоятелството влизат още Мара Ранкова, Мария Ценкова, Мара Петрова.
Целите, които дружеството си поставя, са да помага за “физическото и духовно развитие на жената, преимуществено на младото момиче, като я насърчава да бъде вярна на своята църква и с почитание към всички християнски църкви. Да я подготви и направи годна за съвременните обществени условия; да обедини всички жени за взаимна работа и услуга”. Първоначално акцентът пада върху религиозната просвета чрез изнасяне на сказки, беседи и молитви. Постепенно образователната дейност се разширява и добива по-светски характер, учредена е дружествена библиотека, организират се групи за изучаване на западни езици. Засилват се и социалните моменти в изявите.
През втората половина на 20-те години на 20. век дружеството урежда летовище за бедни момичета, наречено “Орлово гнездо”. Намира се в с. Земен, Кюстендилско, и разполага с голям парк и градина. През 1938–1941 г. през летните месеци в него почиват по около 130–140 момичета. Повечето от тях са ученички, но се приемат и известен брой бедни възрастни жени. За летуването се плаща невисока такса, но най-бедните девойки се издържат от организацията. Момичетата слушат беседи за селото, дава им се възможност лично да се включват в някои местни инициативи за обществено подпомагане.
Най-значимото дело на организацията е откриването и издръжката на Социален център за работнички с пансион към него. Центърът е първият в страната и отваря врати през 1937 г. Разполага с клуб, игрище и трапезария, в която момичетата се хранят. Намира се в столичния квартал “Хаджи Димитър”. Срещу наем от 500 лв. месечно жените получават квартира и храна, а също помощ и съвети при разрешаването на личните си материални, трудови и семейни затруднения. Държат се и беседи на религиозни, здравни и социални теми. В пансиона живеят ок. 30 момичета. През 1939 г. се урежда и работилница за безработни жени, в която работят ок. 20 жени – майки на бедни многодетни семейства. Срещу своя труд те получават купони за храна и продукти. През 1940 г. към Социалния център се формират “Клуб на младите работнички” и “Клуб на майките работнички”. Посещават се от около 160 жени, които плащат минимален членски внос. Те сами решават с какво да се занимават – подпомагат нуждаещи се, организират излети.
Дружеството извършва обща благотворителност – раздава помощи на бедни семейства, участва в зимните помощни акции, организирани ежегодно от общината и частната благотворителност в столицата, организира безплатни обеди за майки и деца по определени поводи.
Освен от дарения, волни пожертвования, членски внос и събираните такси, социалният център и летовището се подпомагат материално от Софийската община, от фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ и Дирекцията на труда. При приходи от 831 517 лв. за 1940 г. 42 хил. са от членски внос, 130 хил. предоставя общината и 80 хил. – Дирекцията на труда. Движимото и недвижимото имущество на организацията и нейните влогове се оценяват на 1 080 854 лв.
Съгласно изискванията на Наредбата закон за обществено подпомагане (1934) дружеството членува в Софийския клон на Съюза “Обществена подкрепа” и се включва в неговите акции. Няма данни за дейността и закриването му след 9 септ. 1944 г.
Р. Стоянова
Назад
