Енциклопедия Дарителството

„БРАТЯ ЕВЛОГИЙ И ХРИСТО ГЕОРГИЕВИ ОТ КАРЛОВО“

„БРАТЯ ЕВЛОГИЙ И ХРИСТО ГЕОРГИЕВИ ОТ КАРЛОВО“

Дарител е ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ (Е. Г. Недев) (окт. 1819 – 5 юли 1987) – едър търговец и банкер, участник в обществено-политическия живот на българската емиграция в Румъния, спомагателен (1869) и почетен член на БКД (1884). Роден в Карлово. Учи в родния си град при известния възрожденски просветител Райно Попович и в Пловдив. Учителства в Карлово (1836). През 1837 г. заминава за Румъния и се установява в Галац. Първоначално работи в търговската фирма на сродниците си Н. и Хр. Пулиеви, а през 1839 г. създава съдружието Пулиеви-Георгиеви. През 1841 г. в Румъния пристига по-малкият му брат Христо Георгиев (Хр. Г. Недев) (1824 – 6 март 1872) – търговец и банкер, обществено-политически деец. Роден в Карлово, където получава своето образование. След пристигането си в Румъния поема делата на кантората в Букурещ. Благодарение на деловия усет на двамата братя, предприятието се превръща в най-голямата българска търговска фирма през Възраждането. Поддържа кантори в Галац, Букурещ и Браила, разполага с гъста мрежа от търговци и агенти от Франция, Англия, Италия и др. Двамата братя се включват активно в живота на българската емиграция в Румъния, ръководейки се от убеждението, че решаваща роля в осъществяването на националното освобождение има външнополитическият фактор, и по-специално помощта на Русия. Привърженици са на тактиката на мирни дипломатически действия. Те са сред основателите и водачите на най-голямата и дейна организация на българската едра буржоазия през Възраждането – Добродетелната дружина (вж. „Българската добродетелна дружина от Букурещ“ – фонд); играят важна роля във всичките ѝ политически и благотворителни начинания. Особено активен е Хр. Георгиев, който направлява и координира политическата дейност на Дружината. След смъртта му Евл. Георгиев се установява трайно в Букурещ и поема изцяло ръководството на фирмата. Излиза на преден план и в дейността на Добродетелната дружина. Един от водачите на Българско человеколюбиво настоятелство (вж. „Българско человеколюбиво общество“ – фонд). След потушаване на Априлското въстание (1876) поддържа и финансира мисията на българските пратеници Драган Цанков и Марко Балабанов в Западна Европа, чиято цел е да защити националната кауза. Участва в обществено-политическия и стопанския живот на Княжество България след Освобождението (1878). Пръв български дипломатически агент в Румъния (1879–1880). Народен представител във ІІ ОНС (1880), касиран по политически причини. През септ. 1894 г. е избран за Пловдивски представител (VІІІ ОНС), но подава оставка. Със своята стопанска дейност и връзки Евл. Георгиев съдейства за развитието на търговията, индустрията и банковото дело в Княжество България: участва с капитали в строителството на жп линията Цариброд–Вакарел, построява текстилна фабрика в Карлово, включва се в износа на зърнени храни, посредничи на българското правителство за осигуряване на някои външни заеми и др. Умира в Букурещ.
Прекарал по-голямата част от своя живот в чужбина, най-богатият български търговец и банкер от края на 19. век не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ и родина. „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам за преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“ – пише Евл. Георгиев в своето завещание. Искреният му патриотизъм го превръща в меценат от европейски мащаб. През Възраждането заедно с брат си подкрепя с материални средства училища, читалища, църкви, издаването на книги и пр. Няма благотворителна инициатива, в която братя Георгиеви да не се включват със значителни суми. След Освобождението (1878) Евл. Георгиев продължава филантропичната си дейност. Той оценява високо значението на просветата и науката за просперитета на нацията и насочва дарителските си жестове в тази област. Редовно издържа стипендианти, отпуска помощи на ученици и студенти за следването им в реномирани учебни заведения. Съвсем отблизо следи тази дейност и в Добродетелната дружина. Често, когато средствата на организацията не позволяват, Евл. Георгиев дава свои. Сред подпомаганите са Никола Бацаров (електротехника), Борис Кисимов (право), Димитър Ризов (право), Драган Фетваджиев (медицина), Иван Филипов (право), Ангел Диков (медицина) и др. Дарителят не се намесва в избора на специалностите на кандидатите, но съобразявайки се с нуждите на държавата, одобрява насоките и избраното място на обучение. Материалната му подкрепа получават много училища и читалища в България, редица дружества и обществени организации. С помощта на Евл. Георгиев се отпечатва том 2 на „Веда Словена“ на Стефан Веркович, съчинения на Илия Блъсков, Сава Доброплодни, Найден Геров и други. Особено внимание отделя на просветното дело в Македония и Одринско. През 1894 г. предоставя 2350 турски лири (50 хил. лв.) за закупуване на сграда за Девическата гимназия в Солун. Зданието се намира близо до Мъжката гимназия и е масивно, триетажно, с голям двор и градина. Имотът е купен на името на Евл. Георгиев, но през 1896 г. е подарен за вечни времена за училище за български девойки. Девическата гимназия се настанява в новата сграда през с.г. До 1913 г. училището има важен принос за поддържане жив националния дух и самочувствието на българите в Македония. През 1896 г. Евл. Георгиев прави ново голямо дарение за просветата в България. Откритото през 1888 г. първо и единствено Висше училище в Княжество България се нуждае от самостоятелна сграда. По повод покръстването на престолонаследника в източноправославна вяра и възстановяването на българо-руските дипломатически отношения през 1896 г., той подарява на Българската държава 800 хил. лв. за построяване на сграда на СУ* и парцел от 10 134 кв. м в центъра на София (на стойност 200 хил. лв.).
Благотворителността на Евл. Георгиев е от общонационален мащаб, но той проявява специални грижи за своя роден град. Разбрал за тежкото положение на съгражданите си след Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877–1878), той подарява голяма сума на пострадалите. С неговата финансова подкрепа получават образование бедни, но способни карловски младежи. Сред тях са: Тодор Сахатчиев (гимназия в Габрово, инженерство в Белгия и Швейцария), Никола Брайков (химия в Германия) и др. Далновидността на Евл. Георгиев осигурява материални средства за училищата в града. През 1882 г. в кантората му в Букурещ се събира голямата сума от 800 турски лири (17 021 лв.), подарена от двамата братя и техни роднини за карловските училища. С тях банкерът купува 10 хил. уврата пасбища край града. Със специален акт 5/8 от имота са определени за Мъжкото училище, а 3/8 – за Женското д-во „Възпитание“, което се грижи за бедни ученички. В продължение на години пасбищата се дават под наем и доходите от тях представляват значително перо в бюджета на училищното настоятелство. Евл. Георгиев отпуска и други суми в полза на училищата. Към 1887 г. у дарителя се оформя намерението да построи текстилна фабрика в родния град. Целта е тя да улесни поминъка на карловци, а приходите да бъдат предназначени за училищата и за нуждите на града. Организацията на строежа е поверена на Иван Евстратиев Гешов. Основният камък е положен на 10 апр. 1890 г. В акта, поставен в основите на сградата, е записано, че дарението е в памет на родителите му и на брат му Хр. Георгиев. Проектът на сградите и машините са доставени от Англия. Фабриката е открита на 10 февр. 1891 г. Построяването и оборудването ѝ струват 478 774 зл. лв. Тъй като предложението да бъде образувано АД за експлоатация на фабриката не се осъществява, Евл. Георгиев внася и оборотния капитал от 150 хил. зл. лв. Това дава възможност предприятието да започне работа. Продукцията му е представена на първото промишлено изложение в Пловдив (1892). През първите години фабриката не носи печалби, поради което не се отделят средства за издръжка на училищата. По-късно, съгласно допълнение към завещанието на дарителя – 2 юни 1892, индустриалното заведение, заедно със земята и всички здания, се предава на градското общинско управление в Карлово. Общинският съвет се задължава да употреби 1/2 от приходите за поддържането и развитието на училищата. Другата половина трябва да се капитализира в специален фонд, от който да се построи болница. Карловската община влиза във владение на фабриката през 1897–1898 г. и на 10 февр. 1898 г. експлоатацията ѝ се отдава под наем за срок от 10 години. Тази практика продължава и по-късно. Постепенно производството тръгва, което дава възможност училищата да се ползват от приходите. През 1898–1912 г. годишният наем възлиза на 14 167 лв. И почти изцяло се предоставя за нуждите на училищното настоятелство. При бюджет на училищата от 33 760 лв. (1906), 14 160 лв. се осигуряват от наема на предприятието. След 1918 г възникват сериозни недоразумения с недобросъвестни наематели. Водят се съдебни процеси за събиране на дължимите суми. Оборудването постепенно се амортизира, което налага отделянето на значителни средства за ремонт на фабриката. Всичко това води до намаляване на приходите. Няма данни да са отделени средства за образуването на фонд за строеж на болница.
Благотворителната дейност на Евл. Георгиев е насочена и към подпомагане на пострадалите от войните и от бедствия жители на различни селища в България. В помощ на гражданите в Търново, засегнати от пожара през 1879 г., той отпуска 20 хил. лв., на Българското дружество на Червения кръст през Сръбско-българската война (1885) – 12 хил. лв., и т.н. През 1895 г. предоставя 120 хил. франка (430 хил. лв.) за построяване на българска болница в Цариград.
Живял в продължение на 60 години в Румъния, Евл. Георгиев прави щедри дарения за просвета в полза на дружества и организации. През 1891 г. той подарява на университетската фондация „Карол I“ в Букурещ 200 хил. франка (717 хил. лв.), с прихода на които да се издържат бедни студенти. Болницата „Елисавета Доамна“ в Галац получава от щедрия дарител къща за 100 хил. лв.; „Антенеум Ромън“ в Букурещ – 5 хил. лв.; благодетелният институт „Карол – Елисавета“ – 20 хил. лв., и др. За тази си дейност той получава искрената признателност на румънската общественост.
Вещ във финансовите операции, познаващ перфектно законодателството, ползващ се с влияние пред местните власти, Евл. Георгиев успява да запази и увеличи даренията, направени от други родолюбиви българи. В края на 19. век в неговата банкерска къща се съхраняват капиталите на ок. 15 богати българи, между които Михаил Кефалов, Кирил Нектариев, Нанчо Попович, митрополит Панарет Рашев, Атанас Г. Аврамов, д-р Петър Берон, д-р Никола Василиади, Маринчо Бенли, Христо Касъров и др. Известен със своето родолюбие и честност, той следи за правилното използване на средствата, съдейства за оформянето им като дарителки фондове. Ръководен принцип в дейността му е стриктното придържане към волята на дарителите. С фондовете и фондациите, образувани на базата на тези дарения, се подпомагат талантливи български младежи или се отпускат средства за социални нужди чак до 1948 г.
Достоен завършек на цялостната благотворителна дейност на Евл. Георгиев е неговото завещание, изготвено в Букурещ на 18 юли 1882 г. (върху него той прави поправки и допълнения до 1893). С честта и отговорността да бъде негов универсален наследник натоварва Ив. Евстр. Гешов, който се грижи за изпълнението на всички разпореждания на завещателя. Родствениците получават сравнително неголеми суми. Основната част от своето богатство Евл. Георгиев оставя за общественополезни цели. За българската църква и училище в Букурещ, както и за училището в Галац са предвидени по 20 хил. лв. Други 30 хил. лв. получава общината в Галац за подпомагане на бедни ученици, които ще продължат образованието си. На градското общинско управление и на дружеството за образование на румънския народ в Букурещ оставя една мошия (чифлик). Приходите трябва да се употребяват за поддръжка на нощния приют в града и за подпомагане на образованието. Приютът „Елена Доамна“ в Букурещ получава 5 хил. лв.
В чл. 13 на завещанието си Евл. Георгиев изявява желание, след като изпълни всички задължения съобразно с волята на дарителя, универсалният наследник да отдели от цялото състояние 6 млн. лв., вложени в ценни книжа или в недвижими имоти. Волята на дарителя е с доходите от тях в България да се основе и поддържа Висше училище с името „Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово“. Предметите, които ще се преподават в него, да бъдат „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията“. С останалата част от прихода дарителят предвижда да се издържат бедни, но способни младежи от Карлово и от Македония, за да получат образование в чужбина. Управлението на дарението се поверява на ефория. Завещателят уточнява задачите, състава и функциите ѝ. В нея влизат министърът на просветата и двама души, избрани по вишегласие от универсалния наследник и от изпълнителите на завещанието. Окончателният ѝ състав включва и двама представители, избирани от професорите на училището. На НС се предоставя право на контрол върху изразходването на приходите от завещания капитал.
За изпълнители на завещанието са определени Георги Шопов, Найден Геров, Александър Веричану, Георги Николопуло, Христо Н. Пулиев и посочените от Ив. Евстр. Гешов двама евентуални наследници – Димитър Иванов и Евлогий Н. Пулиев.
Документът официално е отворен на 9 юли 1897 г. в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Учредяването на фондацията се забавя с няколко месеца поради необходимостта да се уредят някои формалности. След като румънското правителство признава законността на завещанието, започва описание на състоянието на Евл. Георгиев. Платени са необходимите данъци и мита в Румъния. С акт на Илфовския съд от 28 юли 1897 г. Ив. Евстр. Гешов влиза във владение на наследствения имот. През октомври с.г. се конструира ефорията, която носи имената на двамата братя Евл. и Хр. Георгиеви. При съставянето ѝ в общи линии се спазват изискванията на дарителя. Избрани са и двама членове на НС, което не е вписано в завещанието. В ефорията влизат: Ив Вазов (министър на просветата), д-р Г. Янкулов и С. С. Бобчев (посочени от парламента), д-р К. Стоилов и Евл. Н. Пулиев (посочени от изпълнителя на завещанието). През есента на 1903 г. XIII ОНС гласува специален закон за ефорията, утвърден с указ от 12 ян. 1904 г. Като се съобразява с текста на завещанието, законът подробно регламентира начина на функциониране на фондацията. Ефорията се състои от министъра на МНП и двама членове, избрани от НС, и двама – от универсалния наследник и изпълнителите на завещанието. Запазва се и възможността за попълването ѝ от двама професори. Председателства се от министъра на просветата и има седалище в София. Членовете ѝ са с 5-годишен мандат и с право да бъдат преизбирани. Те заседават редовно веднъж в месеца и извънредно – при необходимост или по желание на повече от двама души. Законът предоставя на ефорията правото да се разпорежда с приходите от капитала. Запазва се финансовият контрол на НС. Парламентът се произнася по доклада на Върховната сметна палата, която проверява на общо основание сметките на фондацията. Правилниците на ефорията, приети през следващите години, не променят съществено начина ѝ на функциониране, а внасят само някои допълнения и уточнения. Регламентира се създаването на техническа (строителна) комисия като съвещателен орган към ефорията. Комисията е натоварена със съставяне на програми за конкурсите за постройките, с определяне на журито, с ръководството на строителството и други технически въпроси.
Превеждането на завещания капитал става на етапи. На първото заседание на ефорията, състояло се на 17 ноем. 1897 г., е взето решение универсалният наследник да внася сумата постепенно, като начислява 5 % лихва в полза на фондацията. Първоначално да се изплатят ок. 3 млн. лв. във вид на български облигации. Поради широката си дейност банкерската къща не е в състояние толкова бързо да събере сума в такъв размер. Необходимо е да се изпълнят другите изисквания на завещанието, касаещи роднините. Съдружниците на банкерската къща трябва да получат своята част от общата сума. Трябва да се изпратят и възнагражденията на служителите. Благодарение на добрата воля и настойчивост на Ив. Евстр. Гешов първата вноска от 1 934 223 лв. (в ценни книжа) е направена през дек. 1897 г. Средствата се внасят и през 1898 г., така че до 25 апр. общата сума, преведена на ефорията, възлиза 3 642 275 лв. През 1904 г. универсалният наследник внася и последната част от дарените средства. До този момент капиталът нараства от лихвите, възлизащи на 2,2 млн. лв. Прибавени са и 800 хил. лв., обещани от Евл. Георгиев за сградата на СУ през 1896 г. През следващите години средствата нарастват значително и към 1 ян. 1911 г. възлизат на 12 392 468 лв., носещи ок. 700 хил. лв. годишни приходи.
Изпълнението на волята на дарителя закъснява повече от две десетилетия. Причините произтичат от различията в тълкуването на завещанието и от правата, предоставени на ефорията и на изпълнителите. Според завещанието, а и според законите и правилниците, ефорията е автономен орган, който управлява дарените средства. Тя приема управлението им за пръв път през 1912 г., въпреки че съществува от 1897 г. До този момент то се осъществява от БНБ, съгласно с наредбата на МНП от 18 февр. 1905 г. Същевременно Евл. Георгиев натоварва изпълнителите на завещанието със задължението да се „грижат“ и да „действат всячески“ за точното му изпълнение. Това им дава възможност да контролират дейността на ефорията и начина на изразходване на приходите на капитала. Затруднения създават и дългогодишните съдебни процеси, водени от наследниците и от българската държава, които оспорват правата на Ив. Евстр. Гешов като универсален наследник.
Различията в тълкуването на завета се отнасят до това дали висшето учебно заведение, за което се говори в чл. 13, съвпада с вече съществуващия СУ или не. На своето второ заседание, състояло се на 23 ян. 1898 г., членовете на ефорията вземат решение да се построи сграда на СУ на подареното през 1896 г. място в София. За да се изпълни точно волята на дарителя, във висшето учебно заведение трябва да се открият нови катедри за преподаване на „положителни науки, приложими към индустрията, инженерството, архитектурата и технологията“. Изпълнителите на завещанието реагират остро. Според тях висшето учебно заведение, което е предмет на чл. 13, няма нищо общо със СУ. То трябва да бъде ново висше училище с техническа насоченост. Всяка от страните стриктно се придържа към своето гледище, така че спорът между тях се проточва с години. През 1903–1904 г. българското правителство отново се опитва да придвижи въпроса напред, и то в полза на СУ. Със закона за ефорията от 1904 г. тя се задължава да построи необходимите университетски сгради, като използва лихвите на завещаните 6 млн. лв. и подарените през 1896 г. 800 хил. лв. Издръжката на Университета се осигурява от основния капитал и приходите от него, от държавни помощи и други дарения. Доколкото позволяват средствата, ще се изпълнява и волята на дарителя относно помощите за обучението на младежи от Карлово и Македония. Законът на Университета (1904) от своя страна преименува Вис­шето училище в София в Университет, който носи имената на двамата братя. Учебното заведение се намира под върховния надзор на МНП и под ведомството на ефорията, която встъпва в правата си след построяване на сграда за него. Изпълнителите на завещанието отново спират дейността по строителството. На свое заседание, състояло се на 16 апр. 1906 г., те решават да заведат съдебни дела срещу ефорията, за да я принудят да основе техническо висше училище, и срещу министъра на просветата, за да ограничат контрола му върху изразходваните средства. Изпратен е и мемоар до княз Фердинанд, с който го призовават да съдейства за точното спазване на завещанието.
Постепенно всички се убеждават в необходимостта да се постигне компромис между двете страни. Нарастването на капитала също дава възможност за споразумение и смекчава непримиримостта на най-праволинейния сред изпълнителите – Хр. Пулиев. На заседание, състояло се на 23 май 1911 г. в София, изпълнителите вземат решение за разделяне на капитала на 4 фонда, носещи имената на Евл. и Хр. Георгиеви. Средствата се разпределят по следния начин: 8 млн. лв. за основаване на Висше училище за приложни знания; 1 млн. лв. за построяване на Техническо училище в Карлово; 2 млн. лв. за строеж на музей и библиотека в София на мястото срещу Военния клуб; остатъкът от нарасналия фонд и сумата от 800 хил. лв. се отделят за нуждите на СУ. Влиза в сила и нов правилник за ефорията, според който тя управлява фондовете в зависимост от предназначението им. Ефорията се задължава да построи и да се грижи за уреждането и издръжката на Висшето училище за приложни знания в София и Техническото училище в Карлово; да построи в съгласие с правителството здание на Народната библиотека и музея и да ги предаде на държавата; да упражнява надзор върху построяването на СУ до размера на сумите, определени за целта. В ефорията влизат: С. С. Бобчев (председател), д-р Ст. Данев, Д. Яблански, д-р П. Ораховац, В. Моллов. През 1912 г., в изпълнение на взетите решения, в околностите на София близо до Цариградско шосе е закупено място за Висше училище за приложни знания. Общината също прави дарение от ок. 110 дка на ефорията. Така се оформя парцел от ок. 280 дка. Проектите за сградата на Техническото учебно заведение и на университета са възложени и изработени съответно с архитектите Фр. Грюнангер и П. Бреасон. Решено е да бъде обявен международен конкурс за архитектурните планове на музея и на библиотеката.
Разделянето на капитала се приема нееднозначно от българската общественост. Срещу тези действия остро реагира професорската колегия. От своя страна ръководствата на Археологическия и Етнографския музей, на Народната библиотека настояват ефорията да се придържа към взетите решения. Полемиката е ожесточена и води до ревизиране на позицията от 1911 г. През 1915 г. се намесва и НС. В края на краищата капиталът остава разделен в 4 фонда, а дейността на ефорията по изпълнение на завещанието в периода на 1914–1922 г. е блокирана. Единствено през 1915 г. се поставят основите на училището в Карлово, но поради войната и поскъпването на материалите след нея и този строеж е замразен. По-резултатни са действията на ефорията по управлението на ново дарение. По волята на Иван Евстр. Гешов през 1915 г. се образува фондация „Дом Иван и Мария Евстр. Гешови“ с начален капитал 245 530 лв.
Въпросът с изпълнението на волята на Евл. Георгиев бележи известно развитие от края на 1922 г. до 1924 г. Членовете на ефорията са наясно, че при голямото обезценяване на националната монета и поскъпването на живота след Първата световна война (1914–1918), разпокъсаните средства са съвсем недостатъчни за плануваните строежи. Още повече че върху част от капитала, съхраняван в английски банки и възлизащ на 12 192 лири (8 169 064 лв.), е наложен секвестър. Поради това ефорията взема мерки за уедряване на средствата. Съгласно решението ѝ от 9 ноем. 1922 г. четирите фонда трябва да се слеят в един под името „Братя Евлоги и Христо Георгиеви“. Приет е и нов правилник за ефорията, според който тя не е задължена да строи и издържа Техническо училище в Карлово. На заседание, състояло се на 4 юли 1923 г., членовете ѝ вземат решение да се пристъпи към построяване на сграда на Ректората на Университета. През авг. с.г. ефорията отпуска на държавата за нуждите на Агрономическия и на Ветеринарния факултет 170 дка от собствения си парцел. Останалите 110 дка се пазят за проектираното Висше училище за приложни знания. През 1924 г. между членовете на ефорията и изпълнителите на завещанието се постига съгласие. На 3 апр. те решават да се съберат всички средства, завещани от Евл. Георгиев, в един фонд под ръководството на ефорията. Тя се задължава да построи, уреди, издържа и управлява специален Технически факултет към СУ. Натоварена е и с построяването на сгради за Ректората, за Юридическия, Историко-филологическия и Физико-математическия факултет. За университетските здания се ползват само приходите от капитала и кредити, предвидени в държавния бюджет. След завършването им сградите се предават на държавата. На заседание, състояло се на 21 апр. 1924 г., ефорията изразява готовност да изпълни взетото решение. По това време в състава ѝ влизат Ал. Цанков (председател), С. С. Бобчев, Д. Яблански, Ст. Тасев, Д. Мишайков. Към 31 март 1924 г. капиталът достига 28 658 714 лв., без в него да са включени секвестираните в Англия суми. Годишният приход от ок. 2 млн. лв. е съвсем недостатъчен да осигури разходите по проектирания строеж. Ал. Цанков, който е министър на просветата и министър-председател, поема ангажимента държавата да отпуска редовно средства за строителството. В чл. 285 на приетия през 1924 г. Закон за народната просвета е записано, че държавата строи СУ, а ефорията упражнява пряк надзор върху строежа относно сумите, които отпуска за целта.
На 30 юни 1924 г. в тържествена обстановка е положен основният камък на централната сграда. Проектът на френския архитект П. Бреасон е преработен от известния му български колега и архитект на ефорията Йордан Миланов. Целта е да се увеличи броят на помещенията. Сградата е напълно готова в края на 1934 г., но използването на аудиториите започва още през 1931 г. Като се съобразява с неотложната нужда от Университетска библиотека, в средата на 1930 г. ефорията започва нов строеж. Планът е на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. За построяването и обзавеждането на двете сгради са изразходвани общо ок. 77 млн. лв. От държавния бюджет са отпуснати едва 9 млн. лв. Останалите са осигурени от ефорията. Освобождаването на секвестираните в Англия капитали и прехвърлянето им в България през авг. 1925 г. подобряват състоянието на фонда. Въпреки това големите разходи по строежа не могат да бъдат покрити само от годишните приходи. От 1926–1927 г. ефорията започва да взема от главницата. До 1930 г. наличните суми, вложени в български кредитни институти, са похарчени. На свое заседание от 21 февр. 1929 г. изпълнителите на завещанието настояват ефорията да даде отчет за състоянието на фонда, както и да прекрати всички строителни работи, които не са в съгласие с решението от 3 апр. 1924 г. От нея се изисква да накара Университета да върне мястото, отпуснато за нуждите на Агрономическия и Ветеринарния факултет. В противен случай ще ѝ се търси материална отговорност. Тези изисквания не са изпълнени. За да опази поне частта от капитала, вложена в ценни книжа, през ян. 1931 г. ефорията получава заем от БЦКБ в размер на 25 млн. лв. Заемът е сключен с неопределен срок, при 10 % лихва, но за него за заложени всички ценни книжа. Поради влошеното стопанско и финансово положение на държавата през 1932 г. БНБ блокира изплащането на част от печалбите, които носят ценните книжа. В резултат приходите рязко намаляват от 5,29 млн. лв. през 1932–1933 г. на 1,6 млн. лв. през 1933–1934 г. Ефорията е затруднена да изплаща дори лихвите по заема. Сумите, необходими за довършването на двете сгради, се осигуряват от получения заем.
На 16 дек. 1934 г. в тържествена обстановка са осветени новите университетски здания. Пред фасадата на Ректората са поставени бронзовите фигури на Евл. и Хр. Георгиеви. Автор на скулпторите е Кирил Шиваров. През 1935 г., в противоречие с приетите дотогава законови разпоредби и традиционното уважение към дарителите, СУ приема за свой патрон св. Климент Охридски.
Със завършването на централния университетски корпус и на библиотеката са изпълнени част от целите, набелязани през 1924 г. Финансовото положение на ефорията е тежко. На 31 дек. 1935 г. капиталът възлиза на 16 257 664 лв., от които 16 020 600 лв., вложени в ценни книжа, са заложени срещу заема в БЗКБ. Годишният приход в тази и следващите години почти изцяло отива за погасяване на лихвите по него. Дългът към банката възлиза на 25 086 404 лв. Исканията на държавата да поеме заема, така че заложените ценни книжа да бъдат освободени, остават без последствие. Като изхожда от невъзможността на ефорията да продължи строежа на новите сгради за факултетите, АС настоява пред МНП тя да бъде ликвидирана по законодателен път (1936). На 21 апр. 1938 г. влиза в сила специална Наредба закон, която прекратява съществуването на ефорията. СУ става носител на нейните права и интереси и тълкувател на волята на дарителя. Капиталът и недвижимите имоти, които тя притежава, преминават под управлението на държавата в лицето на университета. Протестите на членовете на ефорията и изпълнителите остават без резултат.
Средствата на ефорията и недвижимите ѝ имоти се обособяват във фонд „Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово“. Към 31 дек. 1938 г. капиталът му възлиза на 15,936 млн. лв., през 1944 г. – на 13,020 млн. лв., през 1945 г. – на 13,280 млн. лв. Управлява се от МНП. Направените разходи от фонда са за заплати на личния състав, за покриване на стари задължения към предприемачи, за панихиди на дарителите и др. Нови помещения за СУ със средствата от дарението не се строят. Остава неизпълнен и заветът на Евл. Георгиев за откриване на Висше училище (или факултет) за приложни знания. Законът за бюджета на фондовете, управлявани от държавата, за 1946 г. включва фонд „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“ в обединения фонд „Завещатели и дарители“ при МНП. Към 1 ян. 1948 г. капиталът му достига 20,326 млн. лв.
Закрит е през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ в републиканския бюджет.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 51, л. 1; а.е. 179, л. 86; ф. 568 к, оп. 2, а.е. 14, 1219, 1220, 1237; ДА–Пловдив, ф. 64 к, оп. 1, а.е. 8, л. 38–40; ф. 1003 к, оп. 1, а.е. 1, л. 21–23; а.е. 3, л. 11–17, 83; ДВ № 288, 27 дек. 1911; № 228, 18 ян. 1931; № 88, 21 апр. 1938; Отчети за дейността и приходо-разхода на ефорията „Братя Евл. и Хр. Георгиеви“ за 1918–1937; Статистически годишник на НРБ. 1947–1948, с. 248; Завещанието на Евлогий Георгиев и Университетът. С., 1914; Стателова, Е. Евлогий Георгиев…; Стателова, Е. Ив. Евстр. Гешов…, с. 68, 70, 109–110, 119–187. (Р. Стоянова)

Назад