Енциклопедия Дарителството

ДОМ ЗА СИРАЦИ, ПЛОВДИВ

ДОМ ЗА СИРАЦИ, ПЛОВДИВ

Първият в страната социален дом за сираци се създава в Пловдив в края на1878 г. Инициатори са жени на висши руски офицери в Източна Румелия, начело със съпругата на генерал-губернатора Наталия генерал Столипина и майката на генерал Скобелев Олга Николаевна. Те, заедно с Пловдивското женско благотворително д-во „Майчина грижа“, се заемат със задачата ДА осигурят подслон, издръжка, възпитание и образование на деца, станали жертви на турските кланета през Априлското въстание (1876) в Панагюрище, Батак, Клисура, Перущица и др. селища в Средногорието, както и по време на Руско-турската война (1877–1878). Първоначално в сиропиталището се приемат 15–16 деца – кръгли сираци, но постепенно се допускат и деца с един родител. След 1885 г. географският регион се разширява – питомниците произхождат не само от Южна, но и от Северна България, а броят ИМ нараства на 106 през 1889 г. Те се настаняват в частни къщи под наем, а по-късно в собствена сграда.
Според приетите устав и правилник за вътрешния ред управлението на сиропиталището се осъществява от попечителство (настоятелство) с тригодишен мандат. В него влизат представители на най-отговорните институции в града: на Общинския съвет, Окръжната постоянна комисия, основните и средните училища, Пловдивската митрополия, на БНБ (клон Пловдив) и др. Прякото ръководство се осъществява от директор (началник), надзирателки, иконом и няколко помощнички. Между председателите на настоятелството са видните общественици Милош Хр. Данов, Никола Каишев, Руса Бъчварова, Христо Брадински и др.

За издръжката на дома се разчита на доброволни дарения, приходи от концерти, театрални представления, членски внос на дружество „Майчина грижа“. За увеличаване на средствата, Наталия Столипина, Олга Н. Скобелева и други офицерски жени набират средства в Русия, влагат ги в Одески банки и учредяват паричен фонд, а руският консул в Пловдив се натоварва с ангажимента ДА предоставя на сиропиталището годишните лихви. След избухването на Рус­ката революция (1917) сиропиталището престава ДА получава средства от този фонд. В началото на неговото съществуване домът се подпомага финансово и от централната власт на Източна Румелия. Нещо повече, тя задължава общините ДА предвидят в годишните си бюджети средства за нуждите на дома. Въпреки че след Съединението (1885) статутът на сиропиталището често се променя, като то става общинско, окръжно или държавно и се издържа от тези институции, пловдивските граждани не загърбват отговорността си към най-безпомощните членове на общество. Пример в тази насока са щедрите дарения на по-заможните жители на града, които учредяват лични парични фондове. Паралелно с тях по-бедни пловдивчани предоставят в натура допълнителна храна, облекло и отоп­ление на питомците.
За разрастването и финансовото стабилизиране на сиропиталището най-голяма роля изиграва щедрото дарение на сопотския търговец хаджи Гьока Павлов (24 дек. 1836, Сопот – 31 авг. 1905, Пловдив). Той започва трудния си житейски път беден, без образование, без каквато и ДА била подкрепа, понася трудностите на чирашкия живот и скитането от едно място на друго. Благодарение на своята предприемчивост той става кръчмар, бакалин, успява ДА развие успешна търговия с коне, гайтани и кожи в пределите на Османската империя и в Румъния, и ДА натрупа завидно богатство. Хаджи Г. Павлов не само съчувства на българското революционно движение, но и се включва активно в него, подпомага го материално, посреща в дома си В. Левски. След Априлското въстание (1876) е затворен последователно в Карловския и Пловдивския затвор, а при опожаряването на Сопот спечеленото от него е разграбено. През Руско-турската война (1877–1878) и след нея отново проявява търговския си нюх и увеличава богатството си. Съхранил чувството за съпричастност към бедните деца, в края на живота си предоставя част от спечеленото на тях.

През 1905 г. х. г. Павлов завещава на сиропиталището Т.нар. хотел „България“ – двуетажна каменна сграда в центъра на Пловдив срещу джамията „Джумая“ със стаи за гости и 10 магазина в партера. Емлячната оценка на имота възлиза на 80 хил. зл. лв. Съгласно волята на дарителя приходите трябва ДА служат за издръжката на дома за сираци. За целта той натоварва Пловдивския митрополит ДА осъществява надзор и контрол при използването ИМ. Благодарение на доброто стопанисване, доходите на имота нарастват няколко пъти и осигуряват съществуването на сиропиталището. Например през 1926 г. приходният бюджет възлиза на 906 420 лв., като основен източник на средства е хотел „България“ (514 хил. лв.). На този база субсидиите на държавата в лицето на Пловдивската община (150 хил. лв.) и на Окръжната постоянна комисия (80 хил. лв.) изглеждат минимални. Това съотношение се запазва и в следващите години. Съгласно финансовия отчет на сиропиталището за 1939 г. приходният бюджет възлиза на 852 хил. лв., като най-солидни са постъпленията от наем на сгради и имоти, от лихвите на неприкосновените фондове и капитали. След тях се нареждат помощите от Съюза „Обществена подкрепа“, Пловдивската градска община, частни лица. Ръководството на сиропиталището разчита и на продуктите, получени от собственото си стопанство. Според разходния бюджет най-много средства се отделят за храна, облекло, учебници и учебни помагала за питомците, за поддържане и модернизация на различните инсталации, заплати на персонала и Т.н.
В дома се приемат до 17-годишни деца и в зависимост от възрастта се насочват към различни учебни заведения или за усвояване на занаят. До Балканските войни в сиропиталището се отглеждат между 100 и 120 деца. През 20-те години, поради скъпотията и инфлацията, техният брой намалява на 55–57, а през 30-те са ок. 80. За сметка на това, благодарение на изискванията на новосъздадения СЗДБ, грижите за тях се подобряват – предвиждат се познавателни екскурзии в страната, всяко лято 10–12 слаботелесни деца се изпращат на лятна почивка. Настоятелството и лекарят на дома замислят ДА създадат собствено летовище, където всички деца могат ДА укрепват здравето си. Правят се опити за разширяване на жилищните сгради, но собствените средства не позволяват ДА се осъществяват строителни дейности. Затова ръководството търси различни източници – заем от БНБ и други кредитни и управленчески институции.

Тъй като сведенията за имотното състояние на сиропиталището са много противоречиви, то ние ще се позовем на въвеждащия текст на приетия през август 1940 г. устав. Според него Пловдивският дом за сираци е „продължител и приемник“ на създадената през 1878 г. социална структура, като наследява нейните движими и недвижими имоти, капитали и фондове. В тях влиза хотел „България“ (с 10 магазина* на партера) с обща квадратура 643 кв. м и е оценен на 1,1 млн. лв. ( към 1914). Към него трябва ДА се добави двуетажна къща, оценена също на 1,1 млн. лв. и още една двуетажна къща (без ДА се посочи оценката ѝ). Дългогодишният директор на сиропиталището Иван Майнов допълва и дешифрира казаното в устава, а именно: домът е между улиците „д-р Г. Кожухаров“, „Юри Венелин“ и „Водопроводна“, на историческия площад „Съединение“. В двора се намират 5 постройки, разположени на ок. 1000 кв. м. Първата, най-старата, служи за спалня на питомците, за гардероби, жилища на учителките възпитателки и умивалници. Във втората сграда, прилепена до първата и построена след земетресението през 1928 г., се намират учебните стаи, библиотеката, читалнята и болничното отделение, което разполага с четири стаи. В третата къща се помещават кухнята, трапезарията, складовете за бельо и хранителни продукти. Четвъртата сграда има 6 стаи и служи за жилище на директора, за канцелария и заседателна зала на настоятелството. Петата се използва за домакински нужди. Според Майнов оценката на целия дом възлиза на ок. 7 млн. лв., а недвижимите имоти (сгради, парцели) общо възлизат на 15 млн. лв. и носят годишен приход от 450 хил. лв. Капиталите, заедно с тези на личните фондове, възлизат на 1,8 млн. и осигуряват годишна лихва от 120 хил. лв.
Към август 1940 г. към сиропиталището функционират ок. 9 частни дарителски фонда, чиято цел е подпомагане на дома. Управляват се от настоятелството на приюта.

1. Фонд „д-р Георги Хр. Кожухаров“

Дарител е д-р Георги Христов Кожухаров (17 септ.1856, Батак – 11 февр. 1911, Пловдив) – учител, книжовник. Възпитаник на класното училище на Йоаким Груев, на Пловдивската гимназия и на Киевската семинария. Като стипендиант на Румелийската дирекция на просвещението, той завършва право в Женева и защитава (1883) докторска степен. След завръщането си в България работи като учител и директор на Сливенската гимназия в продължение на 10 години, след което се отдава на книжовна дейност (вж. „д-р Георги Кожухаров“ – фонд).
Сирак от Баташкото клане (1876), животът на децата в Пловдивския дом го вълнува и в завещанието си от 8 февр. 1910 г. оставя 40 хил. лв. (в облигации) на сиропиталището. Фондът е учреден през 1912 г., като лихвите се използват за подпомагането на дома. През 1931 г. облигациите се валоризират в холандска валута и паричният фонд нараства на 500 хил. лв. с годишна лихва 25 хил. лв.

2. Фонд „Димитър К. Кондодимо“

Дарител е Димитър К. Кондодимо (1863, с. Плесион, Гърция – юни 1927 г., Пловдив). Завършил гимназия в родния си край. Родителите му се преселват в България и баща му става фурнаджия в Пловдив. Въпреки желанието ДА продължи образованието си, той трябва ДА помага и скоро сам поема денонощната работа във фурната. Използвайки интелигентността и предприемчивостта му, неговият кум, богатият пловдивски гражданин Яни Барека му поверява своя търговски бизнес и му предоставя средства, с които ДА закупи недвижими имоти от изселващите се турци. По този начин Д. Кондодимо забогатява и построява редица доходни сгради. Със завещание от 15 ян. 1927 г. той дарява на сиропиталището и на Пловдивската община по 500 хил. лв. Заради неволно нарушаване на някои членове на закона за наследството, фондът се учредява само с 260 хил. лв. – половината от обещания капитал. С останалите средства наследниците учредяват втори фонд на името на своята майка. Съгласно волята на дарителя лихвите на фонда трябва ДА служат за издръжката на сиропиталището.

3. Фонд „Мария Х. Василиу Д. Кондодимо“

Дарители са наследниците на Димитър К. Кондодимо (Васил, Спиро и Марина), които внасят 240 хил. лв. в БЗБ – клон Пловдив, за учредяване на фонд на името на покойната си майка Мария х. Василиу Д. Кондодимо (неизв.). От лихвите на фонда трябва ДА се подпомага сиропиталището.

4. Фонд „Капитан Хараламби Петров“

Дарител е капитан Хараламби Петров (неизв., с. Новосел, Пловдивско – 1919, Пловдив) – дългогодишен пощенски чиновник. Останал без преки наследници, в завещанието си от 12 февр. 1918 г. той дарява на сиропиталището 40 хил. лв., внесени в БЗБ, клон Пловдив, както и своята двуетажна къща в центъра на града на ул. „П. К. Яворов“ с разгърната площ от 240 кв. м (80 кв. м застроена и 160 кв. м незастроена площ). Условието на дарителя е неговата съпруга ДА живее в къщата до смъртта си, ДА ползва наемите и лихвите на спестените пари.
След смъртта ѝ, през 1931 г. сиропиталището става собственик на имота и на парите. Към 1935 г. емлячната оценка на къщата възлиза на 400 хил. лв. и носи 30 хил. лв. годишен наем. С.г. е учреден фонд на името на Хараламби Петров. Парите са внесени в БЗБ, а лихвите се ползват от дома.

5. Фонд „Димитър К. Кожухаров“

Дарител е Димитър К. Кожухаров (19 юли 1970, Пловдив – 1933, Пловдив) – агент на чиновническото застрахователно дружество. През 1931 г. той предоставя в полза на сиропиталището своята застраховка в размер от 14 хил. лв. След смъртта му средствата се внасят в БЗБ на части (в пари и полици от застраховка). Към 1 апр. 1939 г. фондът е учреден с капитал 18 945 лв. Условието на дарителя е след нарастването на лихвата до необходимия размер, ДА се издържат 1–2 питомника от Пловдивския квартал Мараша. Задължава настоятелството на сиропиталището тези деца ДА получат образование, като се съобразят с техните знания и сръчност.

6. Фонд „Хаджи Михаил Дяков“

Дарител е х. Михаил Дяков (неизв. – 14 февр. 1938). Веднага след смърт­та му ръководството на сиропиталището получава писмо от д-во „Балкан“, според което х. М. Дяков е направил застраховка в размер 100 хил. лв. и я предоставя на дома. С тях настоятелството учредява фонд на името на дарителя, а лихвите се използват за издръжката на сираците.

7. Фонд „Стефан К. Харитонов“

Дарител е Стефан К. Харитонов (неизв.), роден в Клисура, Пловдивско. Останал сирак, трогнат от печалния вид на сиропиталището при неговото откриване, в края на живота си (с нотариален акт от 6 дек. 1924) той подарява двуетажна къща с 2 магазина на ул. „Кн. Александър“ в Пловдив. Имотът се оценява на 1 млн. лв. Желанието на благодетеля е приходите ДА служат за издръжката на дома.

8. Фонд „Богдан Х. Гьоков“

Дарител е Богдан х. Гьоков (неизв.). През 1931 г. той внася в БЗБ, клон Пловдив, 460 834 лв. с условие средствата ДА се оставят на капитализация и след като нарастват достатъчно, ДА се използват за строеж на втори етаж на хотел „България“.

9. Фонд „Гьока Х. Петров“

Дарител е Гьока х. Петров (неизв.). През 1931 г. той внася в БЗБ 307 078 лв. с условие средствата ДА се оставят на капитализиране, а след това ДА се използват за строеж на втори етаж на доходния имот хотел „България“.

10. Фонд „В. Христофоров“

Дарител е Гаврил Христофоров (неизв.) – собственик на хотел „Търговски“. Той предоставя 1000 лв. рента за издръжка на сиропиталището.

Наред с учредените дарителски фондове, съпричастни към съдбата на сираците в дома, много жители на Пловдив даряват строителни парцели, къщи и пари, за ДА улеснят дейността на настоятелството, както и ДА подобрят живота на децата. Между първите дарители е Елисавета Пулиева (неизв. – 14 март 1900, Букурещ), роднина на видния банкер и щедър благодетел Евлогий Георгиев. Според завещанието си от февр. 1900 г. тя оставя на сиропиталището 50 хил. лв. – от тях 30 хил. лв. са за строеж на нова сграда, а лихвите на останалите 20 хил. лв. ДА се използват за издръжката на дома. Няма данни за учредяване на фонд или как са оползотворени средствата.
Димитър Барос и Михаил Тодоров, Елена Странска, по баща Стаматова, Евтехия Панова, Анка х. Велева и др. даряват ценни парцели и къщи, чиито следи се губят във времето.
Политическите промени в страната след 9 септ. 1944 г. се отразяват върху живота на сиропиталището. На 31 дек. 1944 г. старият състав на настоятелството е отстранен и се утвърждава нов, с хора с различна политическа нагласа: Христо Брадински – председател (от БЧК), Катя Божилова (ОФ), Никола Каишев (дарител), д-р Вера Вапцарова – лекар, Иван Фурнаджиев – представител на общината, 2 учителки, 2 души от работническите профсъюзи. Приема се нов устав, съобразен със Закона за държавния надзор.
Устоял на Чирпанското земетресение (1928), в името на новия „градоустройствен“ план пловдивската власт разрушава хотел „България“ и заличава името на улицата, кръстена на х. Гьока Павлов. През май 1947 г. се полагат основите на нова сграда, открита през 1950 г. Там е настанен детски дом, който вече носи името на Роза Димитрова, макар че приютът претендира ДА бъде наследник на стария Пловдивски дом, който от 1878 г. е давал покрив, храна и образование на стотици български сираци. През окт. 1950 г. сиропиталището преминава под егидата на МТСГ.

В. Николова

Назад