Енциклопедия Дарителството

„КОСТА СТОЯНОВ ЕМБОРЕЦ“

„КОСТА СТОЯНОВ ЕМБОРЕЦ“

Дарител е КОСТА СТОЯНОВ БИВОЛАРОВ (по прякор – Емборец) (1848 – 4 септ. 1929) – търговец, индустриалец. Роден в с. Емборе, Кайлярска околия, Македония. Произхожда от бедно семейство. През 1863 г. се преселва в Плевен, като няколко години работи в околните села. Окончателно се установява в града през 1876 г. и развива активна стопанска дейност. В съдружие със своя брат Димитър Стоянов, със съселянина си и голям плевенски благодетел Димитър Константинов, с други сънародници, живущи в Севлиево и в Македония, образува търговската фирма „Стоянов – Константинов и сие“ (1876). Постепенно тя се налага като една от най-големите експортни къщи за зърнени храни в Северна България. К. Стоянов е един от основните акционери на Плевенската акционерна банка „Напредък“ и дългогодишен председател на нейния УС. Основател и акционер на Българското параходно дружество във Варна. Приживе дарява значителни суми на местните църкви, на благотворителни, спортни и други дружества и организации.
В края на своя живот К. Стоянов прави нов голям благотворителен жест в полза на Плевен. Със завещание, изготвено на 16 май 1921 г. и допълнено на 30 май и 2 юни 1926 г., той оставя 2 млн. лв. за образуване на фонд, който да носи неговото име. Заедно с това дарява и недвижим имот в центъра на Плевен, състоящ се от 6 магазина на приблизителна стойност 1,5 млн. лв. Средствата, получавани от наемите, трябва да се прибавят към основния капитал на фонда. Желанието на дарителя е 10 % от годишните приходи да се изразходват за осигуряване на зимно облекло и обувки за бедни ученици от плевенските основни училища, като се подбират предимно деца на македонски бежански семейства. Останалата част от приходите да се натрупват, докато достигнат 2 млн. лв., след което да се употребят за построяване на родилен дом. Здравното заведение да носи името на дарителя и да бъде самостоятелно или отделение към Плевенската градска болница. Мястото за него да се осигури от общината или от държавата. След построяването на болничното заведение 90 % от годишните приходи на благотворителния фонд да се използват за поддръжката на родилния дом и на доходното здание. За изпълнители на завещанието дарителят посочва: своя осиновен син Димитър Стоянов, Тодор Д. Стоянов (племенник), Андрей Башев (адвокат), кмета на града и представител на държавата, определен от „министъра на фондовете“* измежду държавните чиновници в Плевен. По въпросите, свързани със строежа и откриването на родилния дом и доходното здание, право на съвещателен глас се дава и на окръжния архитект, на управителя на държавната болница, на началника на обществено-строителната служба в града, на главния общински лекар, на управителя на „Майчин дом“ в София.
Завещанието е отворено на 5 септ. 1929 г. На 20 март 1930 г. се формира ефория, в която влизат посочените като изпълнители на завещанието лица: Димитър Стоянов, Тодор Стоянов, Коста Стефанов (определен от Адвокатския съвет в Плевен на мястото на починалия Андрей Башев), плевенският окръжен управител (като представител на МНП), кметът Иван Миндилков. Председател и секретар на ефорията са съответно синът и племенникът на дарителя. През 1934 г. е изработен устав за дейността ѝ, който повтаря изискванията на завещанието относно състава и благотворителните цели на ефорията.
Данните за фондацията са оскъдни. Известно е, че тя съществува през 30-те и 40-те години и подпомага с облекло деца от Македония, учещи в основните училища в Плевен. Към 22 дек. 1950 г. средствата, с които разполага, възлизат на 5,2 млн. лв. По неизвестни причини родилен дом не се строи. Няма данни и за други благотворителни дейности, финансирани от фондацията. Според донесение на МВР от 22 дек. 1950 г. ефорията продължава да съществува, но не развива дейност. Председателят ѝ Д. Стоянов е характеризиран като „вражеска личност“. По-късно той умира в крайна нищета, фондацията е ликвидирана съгласно Указа за обществено подпомагане от 1951 г.
В своето завещание К. Стоянов прави и други, по-малки парични дарения. На църквите „Св. Николай“ и „Св. Парашкева“ в Плевен оставя съответно по 15 хил. и 5 хил. лв., на сиропиталището – 6 хил. лв., на Женското благотворително д-во „Развитие“ – 22 хил. лв., на д-во „Съгласие“ – 13 хил. лв. за закупуване на книги, на Дружеството за борба с туберкулозата – 5 хил. лв., на д-во „Св. Пантелеймон“ – 10 хил. лв., и на д-во „Юнак“ – 5 хил. лв. По 10 хил. лв. дарителят предвижда в полза на фонда за сираците от войните, на фонда за инвалидите от войните, на БЧК. Други 20 хил. лв. оставя на ДСЖ. Сумите вероятно са своевременно преведени на съответните църкви и дружества от изпълнителите на завещанието, но липсват данни за това. Единствено в отчета на настоятелството на ДСЖ за 1929–1930 г. е отбелязано, че организацията е получила 20 хил. лв., завещани от плевенския гражданин К. Стоянов. Средствата са внесени в съществуващия при дружеството фонд „Подпомагане“.
Други данни за фонда не са открити.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 2, а.е. 603, л. 11 –14; ф. 264 к, оп. 6, а.е. 201; Доклад на настоятелството на Дружеството на столичните журналисти за дейността му през 1929–1930 г. С., 1930, с. 54; Албум–алманах „Македония“. C., 1931; Плевенски дарител. Плевен, 1994, с. 6. (Р. Стоянова)

Назад