Енциклопедия Дарителството

СОФИЙСКА ОБЩИНА

СОФИЙСКА ОБЩИНА

Благотворителността в София има своите традиции още от Възраждането. Трима са най-големите дарители на училищата и църквите в града от тази епоха – Иван Николаевич Денкоглу, Георги Симеонович и Димитър Трайкович. След Освобождението София става столица на България и център на политическия, стопанския и културния живот на страната. Следват години на динамично развитие в икономическо и просветно отношение, съпроводено с бурно демографско нарастване и ускорена урбанизация. Това изправя общинското управление пред множество проблеми в социално, благоустройствено, санитарно и просветно отношение. Направеното до 1912 г. не е много и не излиза извън рамките на традиционната общинска грижа за бед­ните, разбирана като отпускане на неголеми парични и натурални помощи и на подкрепа за различните благотворителни дружества и техните инициативи.

Особено остро започва да се чувства необходимостта от социално ориентирана политика по време на войните (1912–1918), когато към столичното население се присъединяват десетки хиляди бежанци от останалите под чужда власт български земи. Нарасналите потребности водят до промени в държавната и общинската политика в социалната област. Като най-голяма, но и с най-остри проблеми, Софийската община първа откликва на новите реалности. Още в началото на 1914 г. при Гражданското отделение на общинската администрация се създава специално Бюро за социални грижи с намерението то да поеме основните дейности по подпомагането на нуждаещите се. Нарастват сумите, отпускани от общинския бюджет за издръжка на сираци в дружествените домове, за подпомагане на бедни войнишки семейства, заработват първите общински безплатни ученически трапезарии. За да внесе координация в инициативите на обществената благотворителност, през есента на 1914 г. общинското ръководство поема инициативата за учредяване на Съюз на столичните благотворителни дружества.

Усилията на местните власти за подпомагане на градската беднота постепенно се превръщат в неизменна част от дейността им и гълтат все повече средства, ангажират повече хора. Нарастват сумите, отделяни от общинските бюджети за парични и натурални помощи за бедни семейства, на 26 окт. 1930 г. отваря врати общинският приют за сираци, а през 1932 г., в разгара на Голямата депресия, се учредява фонд и се откриват 6 общински народни кухни. В тях социално слабите граждани получават храна безплатно или на много ниски цени. Чрез Санитарното отделение властите полагат грижи за медицинското обслужване на градската беднота. Общинските амбулатории (11 на брой в тези години) осигуряват безплатни прегледи за бедните болни, за общинските чиновници и техните семейства и за някои други категории граждани, уредена е служба за безплатна акушерска помощ за бедни родилки, млечна кухня, а общинската аптека с нейните 5 клона предоставя лекарства на бедните. По линия на Училищното настоятелство се подпомагат безплатните ученически трапезарии и летните колонии.

Вододел в развитието на социалните функции на Софийската община бележи Наредбата закон за обществено подпомагане (1934). Законът натоварва общинските власти с редица отговорности по подпомагането на нуждаещите се, но и осигурява по-щедро и сигурно финансиране на дейностите. Веднага след влизането му в сила е приет правилник на службата за обществени грижи при общината, разширен е нейният състав, започва ускорена регистрация на бедните. Начело на новата общинска структура застава Васил Радев, а помощник-кметовете Христо Стоилов и Иван Лекарски непосредствено наблюдават изпълнението на социалните дейности. Резултатите скоро стават видими и към 1939 г. общинските власти и училищното настоятелство в столицата издържат 2 сиропиталища, 40 трапезарии, 4–5 летовища, 12 летни детски игрища, 2 дневни детски дома, финансират щедро дружествените социални заведения, отпускат парични и натурални помощи на бед­ни семейства. Определен напредък бележат и здравните грижи за бедни жители на столицата. Самостоятелно общината издържа 11 здравно-съвещателни станции за деца, бременни и за хора с психически заболявания, 8 амбулатории, 2 противотуберкулозни и 1 противовенерически диспансер, зъболекарски кабинет, правят се опити да се организира здравната проверка на домашните прислужници, открити са общински родилен дом (1938), инфекциозна болница (1939), започва строежът на клиниката за белодробни заболявания.

В подкрепа на тази политика не малко заможни, а и по-обикновени жители на столицата завещават или даряват лични средства и имоти. Мотивите им са различни. Някои го правят от любов и съпричастност към проблемите на града, в който са родени или прекарали по-голямата част от живота си. Други са движени от хуманни подбуди и желание да бъдат в помощ на социално слабите жители или за развитието на просветата.
Многобройни са случаите на предоставени от частни лица помощи на общината в подкрепа на нейната социална политика. Особено щедри са благотворителните жестове по време на големите християнски празници Великден и Коледа. Една част от даренията са предназначени за учредяване на частни благотворителни фондове „за вечни времена“. В повечето случаи управлението им е поверено на действащите в столицата централни държавни органи или обществени и културни организации и институции. До края на 40-те години на 20. век пряко към Софийска община са регистрирани и функционират 8 частни благотворителни фонда. Общата стойност на основния им капитал възлиза на 802 049 лв.

1. Фонд „Ив. Н. Денкоглу“

Дарител е Иван Николаевич Денкоглу (Иван Ненов Денков) (1781, с. Балша, Софийско – 13 май 1861, Москва) – търговец, възрожденски деец, покровител на просветното дело. След Руско-турската война (1812) заминава за Русия, става търговец на кожи в Нежин и натрупва значително състояние. По-късно се премества да живее в Москва (вж. „Иван Н. Денкоглу“ – фондове).
Ив. Н. Денкоглу е първият и най-голям дарител на София още от епохата на Възраждането. През 1834 г. основава фонд при Московския университет с капитал 15 хил. рубли, от лихвите на който да получават образование в същия университет български младежи от Софийско. През 1856 г. учредява втори фонд при Ришельовската гимназия с неприкосновен капитал от 6250 рубли за издръжка на млади българи предимно от София.
Със свои средства (30 хил. гроша) през 1849 г. Ив. Н. Денкоглу построява в двора на църквата „Св. Крал“ (дн. „Св. Неделя“) в София училище, наречено по-късно на негово име. Приживе редовно се грижи за неговата издръжка, изпраща учебници и учебни помагала, осигурява учители. При посещението си в България през 1857 г. предоставя значителни суми за ремонт и разширяване. Дарява църковни книги и одежди за църквите в града, прави големи пожертвувания за изграждане на църквата „Св. Крал“. Със завещанието си от 16 ноем. 1860 г. оставя по 100 рубли на всяка една от седемте софийски църкви, по 100 рубли на 10 бедни девици от София, 1000 рубли на църквата „Св. Пречистая Божия матер“ за ремонтирането и украсяването ѝ в памет на неговите родители, 1000 рубли за икони и иконостас на църквата „Св. Крал“, 2 хил. рубли за откупуване на затворници от София, излежаващи присъди за дългове. 20 екземпляра от издадения от него „Сборник княза Святослава и век болгарскаго царя Симеона“ и част от историческите изследвания на Ю. Ив. Венелин за българите определя за софийските училища, като половината от сумата от продажбата на тези издания дарява на построеното от него софийско училище. Със завещаните средства Софийската община закупува Мурад-беговия конак и настанява в него у-ще „Иван Денкоглу“. По време на Руско-турската война (1877–1878) сградата изгаря, впоследствие общината отстъпва мястото на държавата срещу част от сключения заем, с който построява зданието на кметството.
Ив. Н. Денкоглу завещава и 10 хил. сребърни рубли за издръжка на построеното от него училище в София, вложени за вечни времена в руската Държавна депозитна банка. До Освобождението (1878) общината редовно получава лихвите и ги използва по предназначение. След 1878 г. капиталът в размер на 26 500 лв. е преведен в банка „Креди Леоне“ – Петербург, на името на Софийска община. От получаваните лихви към общината е основан първият общински дарителски фонд с наименование „Иван Н. Денкоглу“. От приходите се отпускат ежегодно помощи на бедни ученици до революцията в Русия през 1917 г., когато капиталът е конфискуван. И през следващите десетилетия фондът фигурира в списъците на частните фондове към общината, но на практика от капитала му не постъпват приходи и не осъществява целите си.

2. Фонд „Кауфман“

Дарител е Пауло (Паул) Кауфман (неизв.) – индустриалец, представител на водещи оръжейни немски фирми в България, председател на германската колония в София. През 1907 г. се навършват 25 години от неговото пристигане в България и установяване в София. По този повод на 6 апр. с.г. той уведомява столичния кмет, че предоставя 10 хил. лв. на общината в облигации от 5 % БДЗ (1904). Желанието му е този капитал да остане непокътнат за вечни времена, като ежегодно се използват само лихвите в „полза на бедни деца от столицата, без разлика на вероизповедание и народност, през празниците на Рождество Христово“. Дарителят предоставя на кмета и на Градския общински съвет правото да определят как и от кого ще се управлява фондът.
Общинският съвет приема дарението и избира комисия, която да поднесе поздравления на П. Кауфман по случай неговия юбилей, да благодари за направеното пожертвувание и да обсъди по-конкретно по какъв начин да бъде управляван фондът. Дарените средства са внесени в БНБ. Годишната лихва се изтегля на всеки 6 месеца и съгласно волята на дарителя се раздава на бедните.
Кауфман прави и други дарения в полза на бедните столични жители. През 1915–1917 г. предоставя неколкократно различни по размер помощи (в пари и в натура) за тях. На два пъти внася във фонда за подпомагане на сираците, намиращ се под покровителството на княгините Евдокия и Надежда, 15 хил. лв. Желанието му е с приходите от сумата да се издържа 1 дете, останало без родители, в някое от професионалните училища. Комитетът на фонда приема дарението. През 1916 г. предоставя средства за БЧК (3 хил. лв.), за българското население в Добруджа (5 хил. лв.) и др.

3. Фонд „Рачо Димчев“

Дарител е Рачо Димчев (1838, Ловеч – 20 ноем. 1912, София) – търговец и банкер (вж. „Рачо Димчев“ – фонд).
След неговата смърт и в изпълнение на устния му завет синът Атанас Р. Димчев внася на 12 дек. 1912 г. в БНБ облигации БДЗ (1909) с номинална стойност 100 хил. зл. лв. Дарението е предназначено за образуване на фонд за подпомагане на бедни жители на Софийска и Ловешка община, като се дава предпочитание на старите, болните и неработоспособните. Волята на дарителя е капиталът на фонда в ценни държавни книжа да се съхранява в БНБ, която да управлява капитала и ежегодно да разпределя лихвите поравно между Софийска и Ловешка общини. Двете общини решават как да разпределят получаваните приходи между нуждаещите се граждани, като отдават предпочитание на бедните и неработоспособни жители. Софийската община е задължена да предоставя 50 лв. от ежегодната лихва на една от софийските църкви за отслужване на скромна панихида на 20 ноем. – годишнината от смъртта на основателя на фонда.
Фонд „Рачо Димчев“ е учреден на 10 март 1914 г. към МНП. На 1 юли 1933 г. капиталът възлиза на 229 659 лв., към 1 ян. 1941 г. – на 533 726 лв., към 1 ян. 1947 г. – 671 500 лв.
Столичният общински съвет приема дарението в заседанието си на 14 дек. 1913 г. и е регистриран фонд под наименованието „Рачо Димчев“ с основен капитал 50 хил. лв. На всеки 6 месеца постъпилите приходи се теглят от общината и се раздават на старите болни и бедни софийски жители.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

4. Фонд „Яко Аврамов“
(„Технически знания на сираците от войните“)

Дарител е Яко Аврамов (20 окт. 1877 г., Русе – неизв.) – търговец, по произход евреин. Първоначалното си образование получава в Русе в еврейското основно училище, а след това в българските училища. Занимава се с търговия, като през 1903–1907 г. отваря колониален магазин в София. По-късно живее в Берлин, Германия. Воден от желанието си да бъде в помощ на сираците от войните, както и да допринесе за „общия подем на родината“, през 1916 и 1917 г. основава два фонда към Столична община.
На 21 март 1916 г. Я. Аврамов внася в Софийската общинска каса 10 хил. лв. като първа вноска за основаване на фонд под наименованието „Технически знания на сираците от войните“. Поема задължение да предостави допълнително още 20 хил. лв., по 2 хил. лв. на година. Условията му са първоначално лихвите да се капитализират и когато основният капитал достигне 50 хил. лв., да започне отпускането на стипендии на сираци от войните за следване и усъвършенстване по механика, индустрия, земеделие, скотовъдство и пр. След като основният капитал достигне размер 200 хил. лв., да се открие индустриално заведение за обработване на местни суровини и произведения, които да засилят народната индустрия и богатството на страната.
Постоянното присъствие и Общинският съвет приемат попечителството и управлението на фонда, който в отчетните документи по-късно се води под наименованието „Яко Аврамов“. На 18 апр. 1916 г. е избрана комисия в състав д-р Христо Георгиев, д-р Георги Калинков и д-р Никола Сакаров със задача да изготви правилник за неговото управление и увеличаване на капитала. Комисията е натоварена и да се срещне с дарителя, за да разбере дали биха могли да се променят или допълнят задачите и целите на фонда. Съгласно волята на дарителя през следващите години лихвите се капитализират и капиталът на фонда достига 66 915 лв. (1936), 72 174 лв. (1939). Не са открити данни за изразходване на приходите по предназначение.

5. Фонд „Яко Аврамов“
(„За насърдчение и усъвършенствуване народния поминък чрез откриване и поддържане нисше модерно практическо училище в София, съобразно местните и в окръга условия“)

Второто си дарение за Софийската община Я. АВРАМОВ прави на 6 февр. 1917 г., като внася 20 хил. зл. лв. в БНБ за основаване на фонд „За насърдчение и усъвършенствуване народния поминък чрез откриване и поддържане нисше модерно практическо училище в София, съобразно местните и в окръга условия“. Волята му е лихвите да се капитализират и да служат за откриване на училище, което да е „достъпно предимно на нуждающите се сираци на падналите герои за реализирането на великите български идеали и техните низходящи, както и на заслужилите на България борци“. Фондът да се постави под покровителството на министър-председателя, а управлението му да се възложи на Софийската община, която разполага със средства и условия в най-скоро време да увеличи фонда и постигне неговите цели. Дарителят поема задължение да засили фонда, като внесе допълнително още 20 хил. лв., разпределени на годишни вноски по 5 хил. лв., считано от 1 юли 1917 г.
Министър-председателят В. Радославов приема покровителството на фонда на 3 март 1917 г. Общинският съвет от своя страна в заседанията си на 6 февр. и 3 апр. 1917 г. взема решение да поеме неговото управление. По-късно дарителят внася на сметката на фонда още 20 хил. лв. и капиталът нараства на 40 хил. лв. Съхранява се в БЗБ и към 1 ян. 1931 г. възлиза на 78 760 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 122 660 лв. Не са открити данни за използване приходите на фонда по предназначение.

6. Фонд „Манделбаум“
(„Разхубавяване на София“)

Основател на фонда е И. Манделбаум (неизв.) – български генерален консул и търговски съветник в Берлин. През 1917 г. той дарява на Столична община 100 хил. лв. за образуване на благоустройствен фонд за разхубавяване на града.
Общинският съвет приема дарението и натоварва комисията за фондовете да изработи правилник за неговото управление. Образуван е на 23 авг. 1917 г. Капиталът е внесен за съхранение в БЗБ и към 1 ян. 1931 г. възлиза на 234 744 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 339 089 лв. Има данни за предоставени от дарителя други 50 хил. лв. за фонд за отпускане помощи за бедните семейства.

7. Фонд „Васил Ив. Чоканов“

Дарител е Васил Иванов Чоканов (1857, Калофер – 9 авг. 1919, София) – висш чиновник, финансист (вж. „Васил Чоканов“ – фонд).
Със завещание от 20 март 1918 г. дарява на Софийска община 12 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Волята му е от лихвите на капитала да се издържа в средно техническо училище момче, син на бедни софийски жители, пострадали от войната за обединение на българския народ. Определянето на кандидата за стипендия трябва да става с участие на представители на Софийското д-во „Ив. Денкоглу“ и на Калоферската дружба в София.
На 11 май 1920 г. изпълнителите на завещанието внасят в Столичната община сумата 12 хил. лв. в разни ценни книжа. В заседанието си на 12 апр. 1922 г. Столичният общински съвет приема дарението и взема решение за вписването му в книгата на фондовете под наименованието „Васил Ив. Чоканов“. Към началото на 1932 г. капиталът възлиза на 21 557 лв., към 1 ян. 1936 г. – на 28 672 лв. Не са открити данни за използване на приходите по предназначение.
Васил Чоканов е дарител и на други организации. На Калоферската благо­творна и културно-просветна дружба в София завещава библиотеката си и ценни книжа с номинална стойност 16 566 лв. С дарените от него средства са образувани благотворителни фондове при БАН (15 хил. лв.) – за отпечатване и закупуване на съчинения с патриотична тематика, и при МНП (20 хил. лв.) за издръжка на стипендианти, изучаващи точни науки в СУ.

8. Фонд „Д-р Георги Калинков“

Дарител е Георги Калинков (1861, с. Твардица, Молдова – 1925, София) – политически деец, дипломат. Общински съветник в София, пълномощен министър в Букурещ (1911–1913), кмет на столицата от 12 авг. 1918 до 5 септ. 1920 г. Със завещание от 25 май 1925 г. задължава наследниците си в деня на погребението му да депозират в Софийската община 10 хил. лв. за образуване на фонд, от лихвите на който да се раздават на Гергьовден помощи за закупуване на училищни помагала на бедни ученици в основното училище в неговия квартал (живее на ул. „11 август“). Екатерина д-р Калинкова изпълнява желанието на съпруга си и след неговата смърт предоставя паричната сума на общината.
Дарението е прието от общинския съвет на 2 ноем. 1926 г. Образува се фонд, носещ името на дарителя, който се управлява от Училищното настоятелство. Не е известно как точно се употребяват приходите.
Съпрузите Георги и Екатерина Калинкови са щедри дарители и на други институции. С техни средства се строи приют за възрастни хора в Самоков. Е. Калинкова завещава цялото семейно имущество на Самоковската община, а след време една част от него (къщата в столицата) става собственост на Общината в София.

9. Фонд „Спиридон П. Игнатов“

Дарител е Спиридон Петков Игнатов (3 февр.1869, Видин – 1935, София) – юрист. Живее в София, член на Върховния касационен съд. На 22 дек. 1934 г. завещава на Столична община 200 хил. лв. в ценни книжа за образуване на фонд на негово име. Волята му е капиталът да остане неприкосновен, като се изразходват само приходите за подпомагане на бедни столични граждани. При изтегляне в тираж на някоя облигация, получената сума да се внесе в солидно банково учреждение. Годишната лихва заедно със сумите от дивидентите по купоните на неизтеглените в тираж облигации да се раздават ежегодно на бедни жители на столицата.
За изпълнители на последната си воля Сп. Игнатов определя племенниците си Л. Пунчев от Видин и И. Игнатов от София. На 5 авг. 1935 г. те предават на общината 170 облигации. На заседанието си на 8 авг. 1935 г. столичното общинско управление приема дарението при поставените от дарителя условия. Решено е да се изпрати писмена благодарност на изпълнителите на завещанието и да се оповести чрез пресата направеното дарение.

Освен учредените благотворителни фондове, общината получава редица еднократни частни дарения. Сред най-щедрите дарители са:
Леонид Николаевич Соболев (28 май 1844, с. Капцев, Калужка губерния – 30 септ. 1913, Торонецки уезд, Псковска губерния) – висш руски военен деец, генерал от пехотата, историк, географ; участник в Руско-турската война (1877–1878); министър-председател, министър на вътрешните работи и на финансите на Княжество България (1882–1883). На 12 септ. 1883 г., по повод предстоящото отпътуване за Русия на генерал Л. Соболев и на бившия министър на войната А. В. Каулбарс Софийското градско общинско управление организира банкет. В тържествена обстановка са връчени адреси за избирането на двамата руски политически дейци за почетни граждани на столицата. Като благодарност за жеста на следващия ден Л. Соболев дарява на общината ипотечна полица на Харковската земеделска банка на стойност 1000 рубли. Желанието му е да бъде предадена на съхранение в БНБ, като от ежегодните приходи (60 рубли) се дава награда на ученик, син на бедни софийски жители, завършил курса в „новоучреденото в Бали ефенди техническо училище“ (открито през 1883 г. като първа държавна учебна занаятчийница, или Железарското училище, а от 1893 г. – Държавно техническо училище) в с. Княжево (дн. кв. на София).
През 1892 г. полицата излиза в тираж и от 1 юли с.г. престава да носи приходи. Общината събира чрез БНБ стойността ѝ в размер на 2445 ср. лв. и 820 за купоните. Инкасираните общо 3264,74 ср. лв. са записани в приход на бюд­жета за сметка на софийските училища. Тъй като това не съответства на волята на дарителя, на 15 март 1895 г. Общинският съвет възлага на Постоянното присъствие да внесе сумата в БНБ и от приходите да се присъжда награда на отличен ученик от училището. Вероятно поради разформироване през същата година на Държавното техническо училище, това решение не е изпълнено. На 12 окт. 1902 г. Софийското градско общинско управление отново обсъжда въпроса. Решено е капиталът от 3265 лв. заедно с 6 % лихва за периода от 1 ян. 1893 г. до 1 ян. 1903 г. да се предвидят като разход в бюджета на общината и да се внесат в БНБ. Тъй като Железарското училище в Княжево отдавна е закрито, дарителят трябва да посочи начина за използването на капитала. Няма данни за образуване на благотворителен фонд и за по-нататъшното използване на дарената сума.
Княгина Клементина (3 юни 1817, Ньой сюр Сен – 16 февр. 1908, Виена) – майка на цар Фердинанд. На заседание на общината на 16 апр. 1888 г. се разисква писмо на д-р Л. Золотович, градски лекар, с което съобщава за дарените от княгиня Клементина 2 хил. зл. лв. в полза на бедни родилки в града. Нейното желание е общината да ги използва за създаване на едно заведение в столицата, в което бедните жени да могат да раждат спокойно и при спазване на хигиенните норми. Да се наемат и 2 акушерки, които от името на дарителката да помагат на бедните родилки. Общинският съвет взема решение да се обнародва благодарност към княгинята за благотворителния жест, а сумата да се задържи в общинската каса до вземане на окончателно решение за използването ѝ. Не са открити други данни за начина за изразходване на дарените средства.
Киро Стефанов (1881, Сливен – неизв.) – виден търговец и индустриалец, член на семейната фирма „Георги Стефанов и синове“. Завършва търговско училище в Свищов. През 1905 г. започва работа в текстилната фабрика на баща си Георги Стефанов в Сливен. Занимава се с финансовите проблеми. След смъртта на баща му текстилното предприятие, което е едно от най-големите в страната, е преименувано на „Георги Стефанов – синове“. Заедно с братята си Стефан и Апостол участва в управлението на фабриката. Акционер в редица дружества и предприятия.
К. Стефанов завещава застраховка пред Народно осигурително дружество „Балкан – живот“ в размер на 1000 английски лири. След неговата смърт съпругата му Шинка К. Стефанова решава средствата да се използват за „укрепване здравето на нуждаещите се“, като общината построи лечебница – здравна станция в София, която да носи името на покойния ѝ съпруг. За тази цел тя се обръща към Софийския областен съд за разрешение и за определяне по-конкретно на начина, по който да стане използването на дарената сума и отчитането на нейното разходване. С определение от 22 юли 1935 г. съдът разрешава на осигурителното дружество да изплати застраховката на комитет в състав: столичният кмет (или негов представител), началникът на санитарната служба при Столичната община, държавният контрольор при общината (или негов представител), роднина на дарителя и инспектор от МФ. Комитетът ще има за задача да изтегли средствата и да ги използва за постройка на здравна станция в кв. Подуяне в София, която да носи името на дарителя. Постройката остава собственост на общината, като в нея се помещават районната аптека, здравната съвещателна станция и амбулаторията. Комитетът трябва да се отчете пред комисия, съставена от съдия или представител на Министерството на правосъдието, роднина на дарителя и един заклет експерт-счетоводител.
На 16 авг. 1935 г. Шинка К. Стефанова уведомява общината за определението на съда, като посочва за свой представител брат си Добри П. Минков. Столичното общинско управление приема дарението и назначава за членове на комитета от нейна страна столичния кмет инж. Иван Иванов, държавния подкотрольор П. Шопов, началника на Санитарното отделение д-р Д. Икономов и един финансов инспектор, който да изтегли сумата и я използва по предназначение. Лечебницата и здравната станция в Подуяне (V градска лечебница) са изградени през същата година.
Д-р Димитър Иванов Икономов (27 окт. 1877, Сливен – 16 авг. 1946, София) – лекар, общественик, дарител на СУ, Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов“, Сливенската община. С нотариален акт от 28 дек. 1936 г. предоставя на Столична община недвижим имот на стойност 104 хил. лв. Липсват данни за начина, по който се използва дарението.
Димитър Иванов Шишманов (19 ноем. 1889, София – 1 февр. 1945, София) – политик, писател и дипломат, министър на външните работи и на изповеданията (1943–1944). Предоставя на Столична община сума за подпомагане на бедни интелектуалци, хора на изкуството. На 18 март 1937 г. Столичната общинска управа одобрява отпускането на помощи по 1000 лв. на 16 столични граждани: писателите Георги Савчев, Панайот Керемедчиев, Бончо х. Бонев, Светослав Минков, Теодор Траянов, Любен Пипков, Васил Каратеодоров, Иван Радославов, Асен Разцветников, Петър Генов и художниците Тодор Гешев, Колю Колев, Преслав Кършовски, Владимир Наумов, Петко Василев и Господин Георгиев. Те са посочени от съюзите на писателите и на художниците като „бедствующи и намиращи се в крайна нужда“.
Ненка Кузманова Петрова (неизв.) – софийска жителка. Със заявление от 30 май 1938 г. дарява на общината един етаж с два апартамента в сграда на ул. „Осогово“ № 51. Няма данни как се използва дареният недвижим имот.
Терус Хашия (неизв.) – пръв японски пълномощен министър в София (1939–1940). При пристигането си в България през 1939 г. донася от името на Токийската община като специален дар за София вишневи дръвчета и храсти, които са засадени в Борисовата градина. Общината планира около тях да създаде специален японски кът и обявява токийския кмет Томежиро Окубо за почетен гражданин на столицата. Година след назначението си Хашия напуска поста си и по този повод прави парично дарение на Софийската община в размер на 50 хил. лв. Средствата са предназначени за построяване на японска пагода около вишневите дръвчета в Борисовата градина.
Георги Благоев Гошев (неизв.) – жител на София; чиновник в
МВнРИ, където се пенсионира. В периода 1928–1939 г. заедно със съпругата си и самостоятелно прави дарения за 4 благотворителни фонда при МНП, чиито приходи се употребяват за подпомагане на бедни ученици от столичните училища „Тодор Минков“ и „Патриарх Евтимий“, за сираците в домовете „Отец Паи­сий“ и Яслите. Даренията са в памет на починалата му дъщеря Верка и на съпругата му Мария (вж. „Верка Г. Благоева“ – фондове).
През 1942 г. завещава на Софийската община и апартамента си (три стаи, вестибюл, баня, кухня, таванска стая и зимник) на бул. „Хр. Ботев“ № 3. Условието му е след неговата смърт общинското управление с част от прихода от апартамента да поддържа неговия и на близките му гробове в Софийските гробища. Остатъкът да се изразходва за благотворителни цели, за каквито управлението намери за добре в памет на покойната му дъщеря, „като се имат предвид и сиропиталището „Битоля“, и безплатните ученически трапезарии в София, и бедните работници, мъже и жени, в управлението на гробищата“. Липсват данни за оползотворяването на дарението.
Ръководството на Столична община се отнася с подобаваща почит и уважение към всички свои дарители и води последователна политика за популяризиране на техните благотворителни дела. Чуждите граждани Пауло Кауфман и И. Манделбаум са обявени за почетни жители на столицата, а през 1917 г. са им връчени най-тържествено изящно изработени дипломи. Две столични улици носят имената на Ив. Денкоглу и Р. Димчев. При всеки благотворителен жест от името и с решение на общинското управление се изпращат благодарствени писма на дарителя, на неговите близки или изпълнители на завещанието. През 1917 г. е взето решение да се подготви и издаде специално табло с портретите на всички благодетели на Столичната община, като успоредно с това те се публикуват заедно с подробни биографични бележки в общинския вестник. През 1930–1931 г. Софийската градска община предприема нови инициативи – отново издирва тех­ни фотографии и събира данни за живота и делото им. През 1932 г. кметът издава специална заповед да се поставят в известност всички дарители на общината. За целта началникът на отделение „Административно“ проучва основно архива на общината и всичко, писано за тях в печата. Обсъжда се идеята всяка година на Благовещение да се отслужва панихида в памет на починалите благодетели, за което да се отпечатва и специална покана.
Фондовете вероятно са закрити съгласно Указа за обществено подпомагане (1951). Недвижимите имоти продължават да се ползват от общината.

М. Тодоракова , Р. Стоянова

Назад