Енциклопедия Дарителството

Дарителка е ЕСТЕР ЧЕЛЕБОН САРФАТИ (1875 – 23 окт. 1927) – домакиня, съпруга на рентиер. Родена в Ниш. Умира в София.
В завещанието си от 21 септ. 1927 г. дарителката разпорежда с 1/3 част от всичките ѝ движими и недвижими имоти да се образува фонд, носещ нейното име. Той трябва да послужи за покупка или построяване на една къща за подслон на бедни старци. Ако съпругът ѝ пожелае да прибави и свои средства към завещаното от нея, домът да се превърне в старчески приют, където възрастните хора да получават храна и подслон. За изпълнител на завещанието определя своя съпруг Москон С. Харавон, а след неговата смърт – Челеби Сиромахов, Насим Аврам Оливер и Исак Яко Лазаров.
Уставът на фондацията е утвърден от МВРНЗ на 17 ян. 1939 г. Управлението му е поверено на ефория от трима души, споменати в самото завещание. Фондацията членува и се намира под надзора на съюза “Обществена подкрепа” при МНРНЗ. Съгласно чл. 12 на устава приходите ѝ се получават само от завещаните имоти на Е. Сарфати. Нейният съпруг, който умира на 23 февр. 1938 г., не прибавя свои средства.
Липсват точни данни за капитала на фондацията. Единственото сведение за имотното състояние на Е. Сарфати е от 1922 г., когато тя, заедно със съпруга си, закупува недвижим имот в София на ул. “Хилендар”. Той се състои от дворно място (1113,86 кв. м), 3 масивни сгради и други пристройки, оценен на стойност 1,150 млн. лв. Приходите от него, по сведения на Н. А. Оливер, са вложени в “Италианската банка”. До 23 дек. 1947 г. в имота се е помещавала фабриката на Леон Челеби Сиромахов.
Ефорията престава да съществува през 1941 г. Тогава умира един от членовете ѝ, а други двама поверяват управлението на имотите на адвоката Леон Конфино. След 1944 г. Леон Конфино, както и бившият член на ефорията И. Я. Лазаров заминават за Израел. Няма сведения дали ефорията, прекратявайки своята дейност, е изпълнила чл. 23 от устава на фондацията и е предала управляваното от нея имущество на касата за обществено подпомагане.
През 1947 г. имотът е национализиран. На 20 окт. 1950 г. с решение на Софийския околийски съд фондацията е закрита.

ЦДА, ф. 264 к, оп. 5, а.е. 1628, л. 1–8; оп. 6, а.е. 2021, л. 1–35; ДА–София, ф. З к, оп. 1, а.е. 493, л. 1–30. (Д. Гоцева)