Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД “Никола Чилов” (Костинброд) и собственик на АД “Марица” (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество “Савов–Пиперевски”. През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД “Савов–Пиперевски” изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД “Марица” в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации, с модерно апретурно и бояджийско отделение, с масивни производствени сгради и складови помещения. Придобива акции от АД “Българска Оризарна” и АД “Реколта” (Пловдив), солидна къща в София, малка вила в Своге и други имоти.
Т. Пиперевски е тясно обвързан с българското националноосвободително движение в Македония. Касиер е на ВМРО (михайловисти) до 19 май 1934 г., когато организацията е разтурена, а той е интерниран. Умира в София.
Останал без преки наследници, със завещанието си от 2 юли 1942 г. той подарява на държавата 124 хил. акции от АД “Н. Чилов” с номинална стойност от 25 млн. лв. Тъй като притежава и 1/4 от всички активи на заводите (машини, сгради, инсталации и др.), определя реалната стойност на дарението на повече от 100 млн. лв. Воден от високопатриотични и родолюбиви чувства, той желае да подпомогне родния си град Щип и българите от Македония, които поради продължителното робство са се посветили на революционната борба и са оставили на заден план професионалното си развитие и мечти. “Сега, когато тази свобода е вече осъществена, аз искам да се даде на такива млади способни македонци да добият възможност чрез специализиране в чужбина в областта на вътрешната медицина и хирургия-урология да усъвършенстват своите познания и с това да бъдат полезни на здравното дело на страната” – мотивира своите намерения Пиперевски.
Според завещанието трябва да се учреди фонд при МВРНЗ, а от лихвите на капитала да се изпращат периодично на специализация в чужбина по посочените специалности по двама лекари от Македония на възраст до 35 години, завършили с много добър успех и доказани способности. Специализацията им да бъде за срок от 1 до 2 години, като издръжката им бъде съобразена със стандарта на живот в съответните страни, за да могат те да се посветят изцяло на научните си занимания. Получили подкрепа, те се задължават да работят в продължение на една година в Щип или в друго здравно заведение в Македония. Дарителят желае в изградената по това време болница в Щип да се обзаведе стая с 20 легла, чиято издръжка да бъде за сметка на фонда и в която да се лекуват жителите на града. Стаята да носи неговото име. След изпълнението на по-горе посочените цели, останалите от приходите на фонда средства да се използват за сродни благотворителни цели.
В завещанието се предвижда създаване на втори фонд към МТПТ, носещ името “Тодор и Стефана Пиперевски”. За целта държавата наследява 49 % от акциите на АД “Марица” и тъкачната фабрика в Пловдив, оценени на 40 млн. лв. Останалата част (51 %) от акциите завещателят оставя на съпругата си Стефана Пиперевска (неизв. – ок. 1995 г., София; по народност чехкиня), след чиято смърт те също стават притежание на държавата. След натрупване на достатъчно средства във фонда Министерството трябва да създаде занаятчийско училище в Щип. “Моят роден град в миналото е цъфтял като един важен занаятчийски център и аз искам да допринеса чрез създаването на такова училище да запази и в бъдеще името си на един занаятчийски град” – пише дарителят.
През 1940 г. Т. Пиперевски подарява 50 хил. лв. на Македонския научен институт, а в завещанието си определя още 500 хил. лв. за неговите нужди, като на 13 май 1943 г. институтът трябва да получи половината средства (250 хил. лв.). Благодетелят подпомага и други свои сънародници и техни обществени сдружения – 100 хил. лв. оставя на Щипското братство в София, 50 хил. лв. на Македоно-Одринското опълченско дружество и др.
На 18 март 1943 г. ХХV ОНС гласува Закон за приемане завещанието на софийския жител Тодор Пиперевски в полза на МВРНЗ и на МТПТ. Учредява се фондация на името на дарителя, в чиято основа лежи едно от най-големите частни дарения.
За изпълнители на завещанието са определени: Богдан Джидров (юрисконсулт на АД “Марица”), майор Александър Христов и Стоян Николов (бивш прокурист на АД “Марица”). Със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве от 13 май 1943 г. се създава ефория на фондацията “Тодор Хр. Пиперевски” с членове: главният директор и още 2-ма представители на Дирекцията на народното здраве, посочените в завещанието и д-р Константин Чилов, който става председател на ефорията. Ръководната структура веднага поема своите задължения, приема Правилник за управлението на фондацията и направлява нейната благотворителна дейност.
Според отчета на ефорията за бюджетната 1943 г. приходите на фондацията възлизат на 1,415 млн. лв. (от акциите на АД “Н. Чилов”, от лихвите на капитала, пари в наличност и непредвидени средства), а тези за 1945 г. са 5,128 млн. лв. Рязкото нарастване на средствата се дължи на факта, че АД “Н. Чилов” не плаща дивиденти от ценните книжа, а ги внася като приход на фондацията.
Разходите за 1943 г. възлизат на 805 хил. лв. и служат: за издръжка на двама специализанти лекари от Македония в чужбина и двама студенти по медицина в СУ (350 хил. лв.); за издръжка на болницата в Щип (260 хил. лв.), помощи на щипски граждани при лечение (40 хил. лв.), канцеларски и др. разходи. През 1947 г. освен средства за специализации, ефорията отпуска стипендии на още двама студенти медици в София.
Ефорията участва в управлението на заводите “Н. Чилов”, като излъчва свой представител в Управителния и Контролния съвет. На тази база на 11 дек. 1945 г. тя става член на учредената Фондация за социални грижи при заводите “Н. Чилов” с председател на Управителния съвет дъщерята на Н. Чилов – Маргарита Георгиева. Фондацията разполага с основен капитал от 60 млн. лв. и разгръща огромна социална дейност в полза на работещите в заводите. Тя поддържа безплатен работнически стол, детска градина, училище, добре уредена болница с консултанти от Александровата болница; месечно раздава продукти, произведени в завода (сапун, олио и др.) и от помощното стопанство. Построени са 20 къщи-близнаци за 40 семейства.
Политическите промени след септ. 1944 г. постепенно внасят коренни промени в съществуването на заводите “Чилов” и фондацията “Тодор Пиперевски”. През май 1947 г. Софийският областен съд образува конфискационно дело срещу заводите, като претендира да бъдат конфискувани 82,4 % от наличното имущество, с което се ощетяват интересите на ефорията. Въпреки направените възражения до МС с молба за отмяна решението на Софийския областен съд, предприятието е национализирано, а ефорията и фондацията са ликвидирани.
Подобна е съдбата и на АД “Марица” в Пловдив. През дек. 1947 г. то е национализирано, като се нарушава волята на дарителя относно създаването на занаятчийско училище в Щип.
В. Николова
Назад