Енциклопедия Дарителството

Военното на Негово Величество училище е създадено през юли 1878 г. в Пловдив под формата на военноучебна команда, но още през ноем. с.г. е преместено в София. Главна заслуга за неговото формиране има руският императорски комисар в страната по това време княз Александър М. Дондуков-Корсаков, а първият му началник е гвардейският капитан Николай Николаевич Флейшер.
Първоначално в училището се подготвят офицерски кадри за четирите рода войски, от които по това време се състои българската армия – пехота, кавалерия, артилерия и инженерни войски. Впоследствие към него се организират различни школи и курсове или се придават различни училища, в които се обучават кадри и по други, по-тесни армейски специалности, а подготовката им е с различно времетраене. За пръв път подобен акт е осъществен през 1882 г., когато към Военното училище е присъединена функциониращата до този момент към МВР Техническа школа. В нея се подготвят запасни офицери за нуждите на пионерните части. Две години по-късно школата е закрита.
През 1889 г. към училището се открива фелдшерска рота, но през 1897 г. тя се отделя от него заедно с присъединеното през същата година към неговия състав Ветеринарно училище. През 1889 г. е открита и Школа за запасни офицери, която от 1892 г. съществува като самостоятелно военноучебно заведение или е част от училището, подготвяйки до 1918 г. около 6300 запасни офицери.
През различни периоди (1900–1910, 1937–1948) към училището функционира също Военна гимназия, а откритите през 1928 г. нови специалности за нуждите на въздушните войски и флота дават възможност през следващите години в него да се извършва специализирано военно обучение и на бъдещи авиационни и морски офицери. Приблизително по същото време се поставя началото и на обучението на дружинни и полкови командири за нуждите на Българската армия.

Без да се афишира, от 1922 до 1938 г. на територията на училището тайно провежда своите занятия т.нар. Преподавателски курс – официално закритата съгласно клаузите на Ньойския договор Военна академия. По силата на чл. 73 от договора в годините след Първата световна война са закрити също всички съществуващи към момента български военноучебни заведения – военни училища, офицерски юнкерски, кадетски и подофицерски школи и учебни команди, с изключение на Военното училище, което единствено получава правото да подготвя офицерски кадри през този период. През 1924 г. със специален Закон за признаване на училището за висше специално учебно заведение, приет от ХХІ ОНС, статутът му е променен и то е признато за висше учебно заведение.
През годините на своето съществуване учебното заведение играе важна роля в живота на Българската армия, като дава подготовка на почти всички офицери, командвали армията във войните, които води Третата българска държава. Общо до 1946 г. в него са обучени и подготвени повече от 8 хил. български офицери.
Във връзка с промените, настъпващи в обществено-политическия живот на страната, през 1946 г. Военното на Негово Величество училище е преименувано. То продължава да функционира като висше военно учебно заведение, но след тази година приема наименованието Народно военно училище “Васил Левски”.
Училището съществува и в наши дни, но след обединението му през юни 2002 г. с военните училища в Шумен и Долна Митрополия е преобразувано в Национален военен университет “Васил Левски”, превръщайки се във важно звено от военнообразователната ни система.
По време на съществуването му до 1944 г. към Военното училище са създадени общо 11 фонда със сходни или приблизително еднакви цели. В съответствие с нормативните им документи, те имат за цел поощряването на юнкерите с най-добро поведение и успех, подпомагането на най-бедните и най-способните от тях и на бедните деца на починали офицери, увековечаването паметта на загиналите за родината офицери – възпитаници на училището, чрез изписване имената им върху стените на училищната църква параклис “Светите Архангели” и издигането на пантеон или паметник.

Дарители са лицата, чиито имена носят фондовете, техни роднини и родолюбиви граждани, а също офицери и юнкери от Военното училище, сдружения и др. Средства се набират също от изнасянето на концерти и организирането на вечеринки и други увеселителни мероприятия, както и от волни пожертвования. С дарените във фондовете средства са подпомогнати или под формата на награди с различни по размер парични помощи десетки възпитаници на учебното заведение, а в училищната църква параклис са изписани по випуски имената на всички загинали в следосвобожденската история на България офицери, получили в него военното си образование.
Макар и номинално, тези фондове продължават да съществуват и в края на 40-те години на миналия век. На 6 юли 1950 г. началникът на Народното военно училище “В. Левски” полковник Станчо Хаджиев обявява със заповед нов Правилник за сливане на всички фондове, учредени към учебното заведение. На основание на документа в новосъздадения към училището общ фонд “Награди и помощи” са включени всички създадени до този момент фондове, с изключение на фонда “Увековечаване паметта на загиналите през войните офицери – възпитаници на Военното училище”.
Това се оказва временно решение на въпроса. Година по-късно – на 12 окт. 1950 г., със свое разпореждане МС на НРБ постановява закриването на всички съществуващи в системата на МНО благотворителни фондове, а средствата им да бъдат предадени в републиканския бюджет. В изпълнение на правителственото решение през 1952 г. фондовете в Народното военно училище са напълно ликвидирани.
Към Военното на Негово Величество училище са създадени и функционират следните фондове:

1. Фонд “Генерал-майор Иван Кишелски”

Фондът е създаден през 1899 г., а дарител е Иван Попкиров Кишелски (ок. 1820, Котел – 1880, Одеса) – военен деец, генерал-майор, общественик, политик (вж. “Генерал-майор Иван Кишелски” – фонд).
През 1878 г. генерал Кишелски внася в Одеския клон на Руската държавна банка сумата 2050 кредитни рубли (8556 лв.), които са преведени в БНБ през 1899 г. На 12 апр. с.г. с указ на княз Фердинанд І дарението е официално прието и е основан фонд на името на генерал Кишелски към Военното училище. От натрупаната заедно с лихвите сума по волята на дарителя се дава ежегодна награда в размер на 400 зл. лв. на випускника, завършил учебното заведение с най-висок успех. Ръководството на фонда се осъществява от настоятелството на фондовете при Военното училище, а отчетността му се контролира от Бюджетно-контролния отдел при Министерството на войната.
След 1930 г. наградата на фонда “Генерал-майор Иван Кишелски” се връчва на втория по успех випускник, тъй като стойността на наградата, давана от основания през 1925 г. фонд “Полковник Панайот Ангелов” е по-голяма. Към 1 дек. 1947 г. паричните натрупвания във фонда възлизат на 25 289 лв.

2. Фонд “Школник Георги Полковник Таслаков”

Дарител е Васил Гечев Таслаков (16 март 1864, Троян – 14 ноем. 1934, неизв.) – полковник от ГЩ на Българската армия. Завършва Военното училище в София през 1887 г., а впоследствие и Генералщабна академия в Русия. Произведен е в първо офицерско звание подпоручик на 18 май 1889 г. Достига до звание полковник. Заема различни командни длъжности в Българската армия. Взема участие в Балканските и в Първата световна война. Уволнен от армията на 16 ноем. 1918 г.
През юли 1918 г. полковник Васил Таслаков внася 8 хил. лв., а впоследствие – още 4 хил. лв., във Военното училище за създаването на фонд на името на единствения му син – школник Георги Василев Таслаков (7 септ. 1898, Ловеч – 3 февр. 1918, София). Завършва гимназия във Враца като отличник и първенец на своя випуск. Деец е на юношеския туристически съюз. През есента на 1915 г., още ученик, се включва като доброволец в 35-и пехотен Врачански полк и в състава му взема участие в Първата световна война. За проявен героизъм в боевете при връх Алия и край с. Планиница е награден с войнишкия знак на ордена “За храб­рост”. Тъй като не е навършил пълнолетие, е уволнен от армията, а през 1916 г. се записва за студент в Юридическия факултет на СУ. През есента на същата година е мобилизиран в 5-и артилерийски полк, откъдето е изпратен в артилерийския отдел на Школата за запасни подпоручици, която по това време е към Военното училище. Заболява тежко по време на едно от нощните учения и умира в деня на производството на бойните му другари в звание офицерски кандидат и заминаването им на фронта в началото на 1918 г.
На 23 септ. 1918 г. със заповед на началника на военноучебното заведение е основан фонд на името на школник Г. Таслаков. По волята на дарителя се предвижда чрез използването на лихвите от внесената сума всяка година да се осигурява предметна награда (от снаряжението или пособията на младите артилерийс­ки офицери), с която да се награждава първенецът артилерист от поредния випуск на училището при производството му в първо офицерско звание. Изрично изискване на дарителя е също върху предмета да има надпис с наименованието на фонда.

3. Фонд “Генерал Димитър Кирков”

Фондът е създаден след смъртта на дарителя Димитър Кирков Кирков (8 ян. 1861, Сопот – 15 юли 1918, София) – военен деец, генерал-майор (вж. “Генерал Димитър Кирков” – фонд). По негова воля, изразена в завещание от 12 септ. 1915 г., голяма част от състоянието му в размер на 200 хил. лв. е разпределено за благотворителни цели. След като урежда материално своето семейство и най-близките си роднини, той дарява 3/4 от останалата сума на МНП. Другата 1/4 от завещаната сума е дарена на Военното училище, придружена от изричното указание да се създаде фонд на негово име. Целта на фонда е да поеме грижата за подпомагането с лихвите от сумата на един или двама юнкери, показали най-добрия успех и поведение по време на обучението им през годината.

4. Фонд “Увековечаване паметта на загиналите
за отечеството офицери – възпитаници на Военното на Негово Величество училище”

Идеята за създаването на подобен фонд възниква в началото на 1920 г. На 4 март с.г. по инициатива на началника на Военното училище полковник Стефан Нойков е назначена специална комисия под ръководството на подполковник Иван Семерджиев, на която е разпоредено да проучи всички въпроси, свързани с осъществяването на необходимото за “увековечаване паметта на славно загиналите във войните, включително и въстаници, за свободата на Македония възпитаници на училището”.
Комисията получава за задача да установи не само имената, мястото и датата на смъртта на загиналите офицери, но и тези на загиналите юнкери и портупей-юнкери. Предвижда се членовете ѝ да излязат с конкретно предложение за изписване имената върху стените на училищната църква параклис “Светите Архангели”, както и за построяването на паметник в тяхна памет. Задача на комисията е също уточняването имената на особено изявилите се загинали офицери с оглед поставянето на техни бюстове на територията на Военното училище, както и изготвянето на приблизителна оценка на дейностите, които предстои да бъдат осъществени.
Липсата на документация не позволява да бъде изяснено как точно се реализират поставените задачи. Косвени данни сочат, че вероятно през 1921 г. фондът е учреден, но не както е замислен, а за увековечаване паметта на загиналите офицери, възпитаници на Военното училище. Документирано е, че към 9 май 1929 г. имената вече са изписани върху стените на църквата, а през 1934 г. те са 665. На 14 юли 1931 г. е утвърден устав на фонда, а на 26 септ. с.г. документът е обявен със заповед по Военното училище.
Съгласно неговото съдържание, фондът се намира под покровителството на цар Борис ІІІ и се създава за период от 22 години. Сред основните му цели са изписването имената на загиналите офицери върху стените на църквата параклис, поправянето на сгрешените имена и издигането на пантеон или паметник на загиналите. Предвижда се също приходите да се набират от доброволни пожертвувания, от провежданите от личния състав на училището и от войскови части увеселителни и културни мероприятия – забавления, вечеринки, концерти, а също от лихвите на натрупаните приходи. Средствата се използват за организирането на конкурси за начинанието, за материализиране на утвърдените проекти, както и за извършването на разходи, свързани с осъществяване ръководството на фонда. Фондът се ръководи от Общо събрание, УС (в състав от 6-има действителни и 2-ма запасни членове) и Контролна комисия (съставена от 3-ма действителни и 2-ма запасни членове).

През 1932 г., а впоследствие и през 1934 г. са обявени два конкурса за изработването на проект за паметник на загиналите за родината офицери, възпитаници на училището, но до излъчване на победител и вземане на крайно положително решение и в двата конкурса не се стига.
Текстът на Устава е преработен и актуализиран през есента на 1942 г. от специално назначена за целта комисия. На 3 ноем. 1943 г. документът е утвърден от министъра на войната под названието “Правилник за фонда за увековечаване паметта на загиналите за отечеството офицери – възпитаници на Н. В. училище”. Новост в него е, че сега вече при увековечаване паметта на загиналите се включват не само падналите във войните на Третата българска държава офицери, но и загиналите в други въоръжени конфликти, напр. във въстания, при защита границите на страната и др. подобни. Като предстоящи задачи пред фонда в правилника са фиксирани също поддържането на плочите с имената на героите, поставени върху стените на църквата “Светите Архангели”, както и построяването на храм-паметник в двора на Военното училище.
Събирането на средства започва да се осъществява още през ян. 1922 г., когато е организиран благотворителен бал с лотария във Военния клуб в столицата. Организират се и други благотворителни мероприятия – забави, концерти, изложби, събират се доброволни вноски и волни пожертвувания. През 1933 г. паричните средства във фонда, внесени в БЗБ, достигат 1 580 421 лв., през 1935 г. натрупаната сума е 1 761 759 лв., а към края на 1943 г. – 2 328 547 лв.
Фондът продължава съществуването си и в края на 40-те години, но под наименованието фонд “Увековечаване паметта на загиналите през войната възпитаници на НВУ “Васил Левски”. Последните сведения за съществуването му са от 1951 г. и според тях намиращата се на съхранение налична сума е в размер на 929 490 лв. След тази дата липсват данни за фонда.

Едва в началото на 21. век дейността по увековечаването паметта на загиналите във войните на Третата българска държава офицери е отново възобновена. На 26 юли 2007 г. на плаца в Националния военен университет във Велико Търново е открит скромен паметник, посветен не само на падналите във войните за национално освобождение на България, но и в мисиите на Българската армия зад граница, а също при изпълнение на служебния дълг.
Подобна дейност е осъществена и във Военна академия “Георги Стойков Раковски” в столицата. След извършването на основен ремонт и възстановяването на сградата на училищната църква параклис “Светите Архангели”, намираща се днес на територията на академията, върху вътрешните ѝ стени отново са монтирани възпоменателни плочи. Средствата за ремонта са осигурени изцяло благодарение на дарителската кампания, организирана през 2009–2010 г. във военноучебното заведение и сред широката общественост, в която освен ОФИЦЕРИТЕ и ГРАЖДАНСКИТЕ ЛИЦА от Академията се включват също ВОИНИ от Българската армия, БЛИЗКИ на загиналите, ГРАЖДАНИ и ИНСТИТУЦИИ от цялата страна. На 6 ноем. 2010 г., по време на ритуала на Архангелова задушница, плочите с изписани върху тях имената на общо 963 загинали във войните на Третата българска държава български офицери, са тържествено осветени.

5. Фонд “Княз Борис”

Към Военното на Негово Величество училище в началото на 20-те години на 20. век функционира и фонд “Княз Борис”. Паричните му приходи се натрупват от доброволни вноски, правени от офицерите в учебното заведение, а целта му е подпомагането на бедни деца на починали техни колеги от Българската армия. До 1926 г. помощи все още не са раздавани.
Не е ясно как точно се осъществяват управлението на фонда, отчетът и контролът на средствата му. Липсват и каквито и да било други данни за неговото съществуване.

6. Фонд “Полковник Панайот Ангелов”

Създаден е на 28 февр. 1925 г. със заповед на началника на Военното училище и носи името на дарителя Панайот Ангелов (1858, Търново – 7 март 1919, Виена) – военен деец, полковник, общественик, благодетел на просветни и обществени институции (вж. “Панайот Ангелов” – фондация).
На основата на направеното от полковник Ангелов на 1 юни 1918 г. завещание, 4 % от имуществото му в размер на 25 хил. лв. (8235 лв. в пари и 16 765 лв. в ценни книжа) са безвъзмездно дарени на Военното училище. През 1942 г. от Домостроителната кооперация на запасните офицери в София към тях е добавена сумата 26 хил. лв., като по този начин натрупванията във фонда достигат 51 хил. лв. През следващите години фондовият капитал продължава да се увеличава, достигайки към 1 ян. 1947 г. 53 881 лв.
От лихвите на събраните парични средства, според волята на дарителя, ежегодно се дава парична награда на най-добрия по успех в учението и с отлично поведение юнкер от ІІІ курс на Военното училище в деня на неговото производство в първо офицерско звание. През 1925 г. връчената награда е в размер на 880 лв., най-голяма е през 1934 г. – 3100 лв., през 1943 г. е 2 хил. лв., през 1944 г. – 1000 лв., а през 1946 г. – 2 хил. лв. Общо за периода 1925–1946 г. с парични средства от фонда са наградени 23 випускници на Военното училище.
Последната информация за съществуването на фонда е от 30 юни 1952 г., когато министърът на народната отбрана по това време генерал-лейтенант Петър Панчевски осведомява МС на НРБ, че сумата от 58 117 лв. на фонд “Полков­ник Панайот Ангелов” е внесена в държавното съкровище.

7. Фонд “Д-р Стефан Сарафов”

Основан е на 28 февр. 1925 г. със заповед на началника на Военното училище. Дарител е Стефан Костов Сарафов (18 окт. 1864, Търново – 27 март 1923, София) – известен български лекар, общественик и родолюбец (вж. “Георги Михайлов Сарафов” – фонд).
По негова воля на учебното заведение е дарена сумата 20 хил. лв., от чиито лихви всяка година в навечерието на Великденските празници да се подпомагат бедни и способни юнкери от трети клас на училището. Фондът се управлява в съответствие с Правилника за управление на дарителските фондове при училището и влиза в сила от 6 юни 1930 г. Връчването на наградите се осъществява лично от неговия началник, но след доклад от ротния командир на номинирания, направен пред дисциплинарния комитет на училището. Друго изискване е предложените за награждаване да имат най-малко среден успех 9,50 по практикуваната във Военното училище 12-бална система по общообразователните предмети, строевата подготовка и военните правилници.

8. Фонд “Генерал Христофор Хесапчиев”

Учреден е на 18 ноем. 1938 г. със заповед на началника на Военното училище и носи името на дарителя Христофор Георгиев Хесапчиев (28 ян. 1858, Йерусалим – 15 май 1938, София) – военен деец, генерал-майор, общественик, писател, академик, член на БАН, прави щедри дарения за БАН и за МНП (вж. “Генерал Христофор Хесапчиев” – фондове).
Завещаната от дарителя чрез неговия универсален наследник Рачо Стоманяков сума от 50 хил. лв. по изрично негово желание е вложена в БЗКБ при най-добра лихва и като неприкосновен капитал. В заповедта за създаването на фонда се отбелязва, че се предвижда издаването на биография на генерал Хесапчиев за сметка на Военното училище или на училищните фондове. Предвижда се ежегодно да се награждават с пари или предмети от офицерското снаряжение двамата юнкери с най-добър успех и поведение от завършващия випуск.
Първите награди са връчени през 1940 г. и се раздават ежегодно до 1949 г., като са отличени общо 18 подпоручици. Тъй като се дават не само под формата на парична премия, но и като предмети, всяка година наградите са с различна парична себестойност – между 1316 лв. (1941) и 500 лв. (1944).
Фондът престава да съществува през 1952 г., когато натрупаната до този момент в него сума 54 267 лв. е внесена на приход в държавното съкровище.

9. Фонд “Подполковник Николай Данаилов Николаев”

Фондът е учреден на 21 ян. 1942 г. със заповед на началника на Военното училище. Дарители са генералът от пехотата Данаил Николаев (18 дек. 1852, Болград, Бесарабия – 29 авг. 1942, Банкя, Софийско) – военен деец, общественик (вж. “Николай Данаилов Николаев” – фонд) и неговата съпруга. В свое писмо от 13 ян. с.г. до началника на военноучебното заведение съпрузите обявяват намерението си да учредят фонд в памет на своя единствен син Николай Данаилов Николаев (3 март 1881, Пловдив – 16 апр. 1925, София). Завършва Военното училище в София през 1902 г. През 1903 г. е изпратен за обучение в Сенсирското военно училище край Париж, а през 1904 г. – във френската Генералщабна академия в същия град, която завършва през 1906 г. Достига до звание подполковник (15 авг. 1917). Служи като командир на 1-ви и 9-и конен полк и в Щаба на армията, уволнен през 1920 г. Загива от раните, получени в атентата в църквата “Св. Неделя” в София през 1925 г.
За създаването на фонда генерал Николаев и съпругата му даряват сумата 150 хил. лв., като едновременно с това обявяват своите условия. По тяхна воля 70 % от ежегодните лихви на фонда се дават като две равни по стойност награди на първите по успех пехотинец и кавалерист, випускници на училището. Останалите 30 % се добавят към основния капитал. Поощрение получава и випускникът, получил директно назначение в Гвардейския на НВ конен полк (при положение че има такъв). Тази награда трябва да бъде 1/2 от сумата на двете награди и отделно от тях. Първенците получават и по един двоен портрет – на дарителя и на сина му подполковник Н. Николаев, подписан от началника на Военното училище и носещ печата на учебното заведение.
Веднага след създаването на фонда дарената сума е внесена в БНБ. Управ­лението на фонда се осъществява от Общо събрание, в което влизат всички офицери от училището и щатните преподаватели, от Настоятелство и Контролна комисия, като последните се отчитат в началото на всяка календарна година пред Общото събрание.
До 1944 г. парични награди от фонда получават общо 14 души. Още при първото награждаване на 30 ян. 1942 г. със съгласието на дарителите генерал Данаил Николаев и неговата съпруга са поощрени 8 завършващи училището юнкери от 61-вия му випуск. Удостоен е най-добрият по успех и поведение представител на всеки род оръжие – пехотинец, артилерист, пионер, свързочник, моряк (по 1000 лв.), летец, танкист и конник (по 1500 лв.). Раздадените през 1943 г. награди са в размер на 2400 лв., а по време на двете връчвания на паричните премии през 1944 г. са дадени съответно по 2600 и 2 хил. лв. След Втората световна война парични награди не са раздавани. След 1950 г. фондът престава да съществува.

10. Фонд “Учебни помагала”

Фондът е основан на 24 авг. 1942 г. със заповед на министъра на войната. Основната му цел е снабдяването на възпитаниците на учебното заведение с необходимите за специалната им подготовка учебници и учебни пособия – записки, карти, схеми, таблици и др., и осигуряването на редовното им усъвършенстване и подмяна.
Фондовите средства се набират от малките печалби, придобити при продажбата на учебниците и пособията на възпитаниците на училището, от сумите, отпускани от Щаба на войската и началника на учебното заведение, от таксите, внасяни от юнкерите и кадетите при записването им в училището, от дарения и от лихвите на внесените в различни кредитни институти натрупани средства.
Ръководството се осъществява от УС в състав инспекторът на класовете и четирима членове, от които един секретар и един касиер. Цялата приходно-разходна документация на фонда подлежи ежегодно на двукратна проверка – към 1 ян. и към 1 юли, и се извършва от комисия, назначавана от началника на Военното училище.
Фондът започва да функционира около месец след утвърждаването на неговия правилник. Първоначалната му дейност се заключава в установяване наличността на учебниците и пособията, необходими за учебния процес на възпитаниците от училището, съхранявани в неговия склад. Извършва се и проверка на наличните суми, предвидени за набавянето им, както и завеждането им в отчетните книги на фонда като негова собственост. Липсва документация за по-сетнешната дейност на фонда.

11. Фонд “Подпоручик Васил Николов Наков”

Фондът е създаден със заповед на началника на Военното училище от 22 септ. 1942 г. Дарител е йеромонах Калистрат (неизв.). Той предоставя сумата от 25 хил. лв. за създаването на благотворителен фонд в памет на сина му Васил Николов Наков (10 май 1920, София – 23 март 1942, неизв.) – подпоручик. Завършва Военното училище в София, а на 30 ян. 1942 г. е произведен в първо офицерско звание. Служи като взводен командир в 1-ви инженерен полк в столицата.
В съответствие с волята на йеромонах Калистрат се предвижда след изтичането на петгодишен период от време (1943–1947 г.) със 70 % от натрупаните годишни лихви от внесената на срочен влог в БЗКБ сума от 25 хил. лв. да се награждава най-добрият по успех портупей-юнкер от випускниците сапьори на Военното училище. Предвидено е също останалите 30 % от общата сума да се използват за натрупване върху основния капитал. Освен направената вноска, до момента на първото награждаване през 1948 г. на първенеца сапьор на учебното заведение, дарителят поема и задължението да внася ежегодно допълнително по 500 лв., които да се използват за същата цел, но само през тези 5 години.
Управлението на фонда се осъществява от Общо събрание, Настоятелство и Контролна комисия, съставът на които се избира ежегодно от състава на офицерите и преподавателите във Военното училище, а първият получил наградата випускник сапьор е подпоручик Арет Николов Аретов (30 ян. 1943 г.).

Т. Петров