Дарители са АНГЕЛ и МАРИЯ ПОПОВИ.
А. ИВАНОВ ПОПОВ (1835 – 24 ян. 1920) – индустриалец, общественик. Роден в Търново в семейство на енорийски свещеник. Учи в местните училища. Започва през 1855 г. като терзия, но скоро се отказва от занаятчийството. През 1861 г. заедно с шурея си Никола Димитров Смилов (Гарибалди) започва да търгува с бубено семе и пашкули за Италия и в продължение на 5 години живее във Верона. Натрупва достатъчно средства и през 1865 г. открива фабрика за производство на хартия за писане, амбалаж и мукава в землището на с. Килифарево, Търновско (дн. гр. Килифарево). Поради липса на пазари начинанието претърпява неуспех. През 1868 г. дейността на фабриката е прекратена, част от готовата продукция е продадена на безценица, а А. Попов е напълно разорен. По-късно се заема с производство на бели брашна, закупува машини от Будапеща и след преустройство на помещенията отваря нова фабрика. След Освобождението (1878) в съдружие с други местни индустриалци А. Попов създава фабрика за брашна с по-модерни машини в местността Дервента до Търново. След получаване на привилегии от Народното събрание (1892–1894) започва и производство на макарони и фиде в старото фабрично помещение. Продукцията на предприятието е висококачествена, намира пазари както по българските земи, така и в Румъния, получава награди от международни изложения. А. Попов активно участва в националноосвободителните борби, а след 1878 г. – в обществено-политическия живот на града. През 1892 е избран за народен представител. Умира в Търново.
М. А. ПОПОВА (20 март 1843 – 25 авг. 1908) – общественичка. Родена в Търново. Произхожда от известния род Смилови. През 1859 се омъжва за А. Попов и през целия им съвместен живот подкрепя и насърчава новаторските му идеи, помага му в трудни моменти. Участва активно в управлението на предприятията. Еманципирана и образована, използва своя авторитет и влияние сред съгражданите си в служба на благородни идеи и цели. През 1878 г. влиза в подновеното женско благотворително д-во “Радост”, в което участват изтъкнати търновски гражданки. Изпитала неведнъж превратностите на съдбата, М. Попова достига до убеждението, че най-същественото благодеяние е да се даде възможност на бедния сам да изкара прехраната си. С активното ѝ участие и със средства на д-во “Радост” през 1898 г. се открива училището, което е наречено “Трудолюбие”. То осигурява на своите възпитанички познания и умения по шев и кройка. М. Попова полага много грижи за напредъка му през следващите години до смъртта си. Умира в Търново.
Родени и прекарали голяма част от своя живот в Търново, съпрузите са дълбоко свързани с града и неговите жители. Приживе правят многобройни дарения за училища и църкви. Тъй като нямат преки наследници, стават най-големите благодетели на родния си град. В своето завещание от 26 юни 1908 г. А. Попов формулира мотивите на даренията си: “… желанието ми е щото това ми състояние да послужи главно за най-належащите обществени нужди на любимото ми Търново, а особено да помогне на тия, които искат, но нямат възможност да се приготвят, за да добиват прехраната си с работа”.
Имуществото, което владеят съвместно, разпределят на няколко части. Първото дарение е за женското благотворително д-во “Радост”. Като негов председател М. Попова е свидетел на затрудненията в издръжката на Девическото професионално училище. Тя постепенно стига до извода, че със събирането на средства от волни пожертвувания, забави, членски внос и пр. не може да се осигури материално учебното заведение. Ето защо в своето завещание от 26 юни 1908 г. оставя в наследство на дружеството къща с дюкяни в центъра на града, част от движимите си имоти, включително ценна библиотека, и сумата от 14 хил. лв. Подкрепа оказва и А. Попов, който през 1908 г. завещава на дружеството къща в центъра на града заедно с намиращите се в нея дюкяни. Имотите са предназначени за подпомагане на училището. Според желанието на двамата дарители то трябва да се помещава в подарените къщи, а доходите от дюкяните и капиталът да се изразходват за издръжката му. Средствата са предназначени за образуването на фонд, чиито приходи да покриват разходите на училището.
В завещанието си всеки от съпрузите предвижда другият да се ползва от имуществото, докато е жив. Поради това д-во “Радост” получава дарението след смъртта на А. Попов. През март 1920 г. изпълнителите на завещанието предават на настоятелството на дружеството наследството, което му се полага. Движимите и недвижимите имоти са включени в имуществото на д-во “Радост”, а с капитала е образуван фонд, носещ името на двамата дарители.
Щедростта на семейство Попови осигурява съществуването на училището. На практика от завещаните имоти и капитал се набират повече от половината средства, необходими за издръжката му. То се помещава в подарената къща, а дюкяните се дават под наем. През 20-те и 30-те години на 20. век имотите носят около 120 хил. лв. годишен приход, при положение че изразходваната сума за издръжката му възлиза на около 200 хил. лв. В знак на признателност към щедрите благодетели след смъртта на М. Попова (1908) училището приема името ѝ. Учебното заведение бележи бърз напредък. Започнало занятията си само с две учителки и с малко ученички, постепенно печели доверие. Като се изключват военните години (1912–1919), учебните занимания се водят ежегодно. През учебната 1932/1933 година в него се учат 102 девойки, а през 1938/1939 – 201. През 1927 г. с решение на МТПТ училището получава статут на средно специално. Бедните възпитанички се освобождават от плащането на такса за обучението си. През 1932 година д-во “Радост” урежда и безплатна трапезария, в която се хранят от 5 до 37 деца. Постепенно сградата става тясна за нарасналите нужди на учебното заведение и през 1939 г. дружеството взема решение за строеж на ново, по-просторно здание. Учреден е специален фонд за набиране на средства за строежа (16 февр. 1939 г.), който само за една година достига 311 500 лв. На свое заседание, състояло се на 25 дек. 1940 г., настоятелството решава да търси заем. Разчита на подкрепа и от страна на държавата, на общината, на частни дарители. Планът за новата сграда е изработен безвъзмездно от известната архитектка Виктория Ангелова-Винарова (също от Търново). Последвалите събития осуетяват начинанието, но училището продължава да съществува. През 1946 г. със Закона за предаване имуществата на бившите дружествени девически училища на държавата имотите и капиталът на д-во “Радост” са иззети. Известно време след тази дата училището продължава да се ползва от тях и да носи името на дарителката.
Фондация “Ангел Попов”* се образува, за да поеме управлението на имуществото, завещано от двамата дарители на Търновската община. Дарението се състои от: фабрика за тестени изделия в землището на с. Килифарево заедно със сградите към нея, мелницата и дворовете, здание на 3 етажа в града, парични средства и ценни книжа**. По оценка от началото на 1920 г. стойността на дарението е около 1,3 млн. лв. Желанието на семейство Попови е от капитала и от доходите на имотите, както и с помощта на държавата, да се построи и открие в Търново средно индустриално училище за деца от града и окръжието. Учебното заведение да носи името на Ангел Попов, да се обзаведе и издържа от приходите от недвижимите имоти и капитала. Изпълнението на волята на дарителя се поверява на ефория, която се избира от общинския съвет.
Завещанията влизат в сила след смъртта на дарителя. Изпълнителите на последната му воля предават движимите и недвижимите имоти и капитали на Общината в Търново. На 20 март 1920 г. се конституира първата ефория в състав: Кръстьо Станчев – председател (кмет на града), Ганчо Пеев – секретар, Васил Ангелов, Сава Събев, Тодор Амиорков – членове. Фондацията е образувана през същия месец и носи името на А. Попов. Управлява се по устав, изработен и приет от общинския съвет на града и утвърден с царски указ от 11 юли 1925 г. Съставът на ефорията периодично се подновява.
В началото на 20-те години търсенето на тестени изделия е засилено и фабриката работи с пълен капацитет. Поради остарялата техника, голямата конкуренция от страна на новообразувани и модерни предприятия и промяната в законодателството предприятието носи все по-малко приходи. Ефорията се принуждава рязко да съкрати производството. През 1930 г. с присъединяването към картела на големите фабрики – производителки на тестени изделия и брашна, временно се отлага спирането на производството. Това дава възможност да бъдат събрани много от старите вземания. Поради разногласия картелът се разтуря през същата година и ефорията отново е изправена пред дилемата – или предприятието да продължи да работи в условията на засилена конкуренция и свиване на пазара, или да бъде затворено. Възприема се второто решение (в края на 1930 г.), което е одобрено от общинския съвет на Търново. Провеждат се консултации със специалисти от чужбина относно възможностите за модернизиране на машините и съоръженията, правят се сондажи за отдаването на фабриката под наем. Лансира се идеята то да се трансформира в консервна или тъкачна работилница. Придържайки се към волята на дарителя, ефорията отхвърля подобни предложения. Доходи носи мелницата, която се дава под наем. Значителни приходи има и от вложените в банки капитали и от наема на зданието в града, в което в продължение на години се помещава Народната библиотека. Недвижимите имоти и капиталът, управлявани от ефорията, повишават стойността си и възлизат на: 3 548 698 лв. през 1925 г., 5 594 629 лв. през 1933 г., 6 791 872 лв. през 1937 г. При това цифрите не отразяват реалната пазарна цена на недвижимите имоти, която е значително по-висока.
По редица причини от обективен и субективен характер изпълнението на волята на дарителите се отлага в продължение на много години. Първоначално средствата не достигат. Към 1928–1929 г. са закупени около 20 дка място в границите на града до Марино поле за 177 хил. лв. Парцелът е предназначен за място на учебното заведение. През 1930 г., веднага след спирането на фабриката, ефорията изпраща изложение до МТПТ, с което настоява да се извършат необходимите проучвания и да се определи профилът на училището. Без да нарушава целостта на капитала, извършва и друга благотворителна дейност. От лятото на 1932 г. подпомага лятната почивка на бедни деца от великотърновските начални училища, като предоставя на училищното настоятелство фабричното помещение за лятна ученическа колония. Осигурява и част от паричните средства, необходими за издръжката ѝ, дава зеленчуци от градините около фабриката, предоставя легла за децата. В резултат на общите усилия на ефорията, училищното настоятелство, общината, държавата и гражданите, става възможно бедни ученици от В. Търново и околните села да летуват по 1 месец. През първата година колонията приема 23 деца. Впоследствие (1933–1935) броят им нараства до 80–100, организирани в по 2 смени.
Не спират действията и по откриване на учебното заведение и преговорите с МТПТ по профила му. Едва през 1943 г. МС взема решение за откриването на държавно средно техническо училище с 2 отдела – строителен и земемерен. Приети са 183 ученици, а учебните занимания се водят в сградата на Първа прогимназия. Началото е трудно. През първата учебна година учениците учат само около 40 дни, липсват достатъчно помещения, учебните помагала са малко, а преподавателският състав – недостатъчен. При това положение ефорията предлага и на 22 авг. 1944 г. ОНС гласува закон, с който се приема дарението ѝ. Според него с подарените 7 млн. лв. на закупеното в града място ще се построи сграда на училището, което ще носи името на дарителя А. Попов. Бурните политически събития в страната отлагат строежа с няколко години. Училището продължава да съществува и от учебната 1945 г. е обявен конкурс за проект на зданието, чийто основен камък е положен на 25 май 1947 г. Първият етап на строежа е завършен през 1954 г. Междувременно през 1950 г. училището е преименувано в Строителен техникум “Георги Димитров”. През 1990 г. учебното заведение възстановява старото си име. Днес възпитаниците му поддържат гробовете на двамата дарители.
Наред с тези две големи дарения А. Попов оставя и други средства за народополезни цели. За ч-ще “Надежда” са предназначени 10 хил. лв. за изплащане на ипотечния му дълг и закупуване на книги за библиотеката. Търновското д-во “Юнак” получава 3 хил. лв. в полза на учредения фонд за построяване на гимнастически салон. По-малки суми са предоставени на общината за бедните в града, на църквите в селата Килифарево и Плаково.
НазадДА–В. Търново, ф. 29 к, оп. 1, а.е. 574, 575, 576, 577, 579,580; ЦДА, ф. 173 к, оп. 6, а.е. 2961, л. 4, 6; Общински в-к “В. Търново”, № 16–17, 18, 19 от 6, 27 юли, 3 авг. 1928; № 22, 25 от 5 февр., 31 март 1934; № 5, 10–11 от 23 апр., 30 май 1938; № 23 от 18 ноем. 1939; № 5, 3 апр. 1942; Обществено подпомагане, 19–22, 1 окт. – 30 ноем. 1935, ДВ, № 202, 16 септ. 1944; Отчетите за дейността на женското благотворително просветно д-во “Радост” за 1926–1927, 1939, 1940; Устав за управлението на фонда, основан от Ангел Попов из гр. Търново. В. Търново, 1926; Юб. лист 20 години строителен техникум “Георги Димитров”, В. Търново, 24 май 1963. (Р. Стоянова)
