Енциклопедия Дарителството

“АНКА ЕВСТРАТИЕВА ГЕШОВА”

“АНКА ЕВСТРАТИЕВА ГЕШОВА”

Дарител е ЕВСТРАТИ ИВАНОВ ГЕШОВ (1883 – 1959) – банкер. Син на Иван Е­встр. Гешов. Роден в Пловдив. Завършва стопански и финансови науки в Париж, специализира в Лондон. Води делата на банкерската къща на баща си в Букурещ от 1912 до 1915 г., когато е сменен от брат си Евлогий Гешов. Директор на БТБ (1921). През 1922 г. се оженва за Анка Губиделникова. След 1944 г. е интерниран в Троян.
На 10 авг. 1934 г. Евстр. Гешов учредява фондация в памет на съпругата си Анка Евстр. Гешова – Губиделникова (1902 – 28 май 1934), която умира млада от туберкулоза в Париж.
На фондация “Анка Евстратиева Гешова” Евстр. Гешов дарява празен парцел земя от 1687 кв. м в София – кв. Красно село. На това място построява и обзавежда “Дом на Анка Евстратиева Гешова”. В двора на дома издига параклис и домашна църква “Св. Ана”.
В края на 1934 г. наследниците на Анка Евстр. Гешов (Евстрати Гешов, Георги Губиделников и Станка Губиделникова) се освобождават от данък наследство за останалата част от наследството, което преминава в собственост на фондацията. Съг­ласно акта за учредяване на фондацията, за построяването и обзавеждането на дома Е­встр. Гешов изразходва през 1934 г. 964 425 лв., през 1935 г. – 1 220 435 лв. Общата счетоводна стойност на дома с мебелировката и инвентара възлиза на 2 201 730 лв. Зданието на дома е построено на площ 259 кв. м и е разпределено на партер и два етажа (217 кв. м). На 31 дек. 1935 г. сметките на всички предприемачи и доставчици по построяването, мебелировката и инвентара за дома са напълно изплатени.
През 1935 г. фондообразувателят издава акт и правилник на фондацията. Според него домът трябва да служи за общежитие на 24 бед­ни девойки, които следват в последните два класа на софийските средни учебни заведения, в СУ или в Художествената академия. Фондацията поддържа дома и стола, организира беседи, сказки по вероучение, литература, наука, грижи се за домакинството. Тя предоставя стипендии, помощи и награди на девойките, живеещи в дома и извън него. Правилникът урежда управлението на дома, постъпването и напускането му, вътрешния ред, организацията на стола за хранене, хигиената, библиотеката, сказките и посещенията в дома.
Фондацията се управлява от УС с председател Евстр. Гешов и членове: Харитина Ябланска (сестра на Евстрати), Георги Губиделников (баща на Анка), представители на МНП, на АС на СУ и една бивша възпитаничка на дома. Надзорната власт се упражнява от МНП.
Евстр. Гешов се грижи за издръжката на дома. На 30 септ. 1938 г. той внася 80 хил. лв. в бюджетен приход на фондацията. На 27 дек. 1939 г. дава още 70 хил. лв. и отделно още 10 хил. лв. за раздаване на награди и стипендии. На 27 март 1940 г. Евстр. Гешов прави дар на фондацията 1/2 от ползването (за периода 1 апр. 1940 – 30 юни 1942 г.) на своята част от имота, който притежава заедно с братята си Никола и Евлогий Гешови на бул. “Цар Освободител” № 16. Дарението се прави при условие част от общинските данъци и такси за този имот за определения двегодишен период да бъдат за сметка на фондацията. Доходът от дарението се оценява на 73 хил. лв. СУ праща безплатно за библиотеката на дома своите издания. Към 1 март 1946 г. БТБ съобщава, че сметката на фондацията възлиза на 608 940 лв. От 1 март до 1 юни 1946 г. за нуждите на дома са изразходвани 22 553 лв.
Броят на девойките, живеещи в дома, от 24 през 1939 г. нараства на 42 през 1942 г. Фондацията има специален фонд за награди, стипендии и специализации. Първата премия от фонда през 1934 г. е дадена на Елена Добрева. През 1935 г. наградата е присъдена на ученичката Зорница Иванова. Фондацията разполага със собствена стая в университетския град Париж, която предоставя безплатно за ползване от българка, специализантка в Париж. Условията, на които трябва да отговарят кандидат-специализантките в Париж, са уточнени през 1938 г. в доклад на УС на фондацията. Те трябва да са българки, да изповядват източноправославна вяра, да са неомъжени, да притежават диплом за завършено висше образование от СУ или Художествената академия, да имат желание да се занимават с наука и да владеят много добре френски език. Ограничения за възрастта не се поставят. Освен безплатната квартира, Евстр. Гешов има готовност да помогне за плащането на разноските по пътуването и прехраната на кандидатката. През 1937/1938 г. стипендиантка на фондацията в Париж е Конова, която след избухването на войната се завръща в България. До 1946 г. тя е асистент в Университетската акушеро-гинекологична клиника в София. В писмото си от 3 апр. 1946 г. Конова моли УС на фондацията да ѝ се отпусне стипендия за 1946 г., за да може да стажува в парижките клиники и да завърши специализацията си.
През 1946 г. Евстр. Гешов отклонява предложението на МНП фондацията да се влее в общия фонд за подпомагане на студенти от висшите учебни заведения в България. Неговото желание е фондацията да продължава да носи името “Анка Евстратиева Гешова”. Фондацията е ликвидирана през 1951 г. с Указа за обществено подпомагане.

ЦДА, ф. 264 к, оп. 6, а.е. 147, л. 1–29; ф. 568 к, оп. 2, а.е. 241, л. 1–2; а.е. 293, л. 1–30; а.е. 446, л. 1–2; а.е. 455, л. 1–2; а.е. 461, л. 1–189; а.е. 465, л. 1–202; а.е. 466, л. 1–23; а.е. 471, л. 1–18; а.е. 484, л. 1–102; ДВ, № 218, 24 дек. 1934; Мир, № 10 458, 29 май 1935; Слово, № 4136, 17 апр. 1936; Стателова, Е. Иван Евстр. Гешов…, с. 258, 268. (Ц. Величкова)

Тагове

Назад