Първото средно училище в България, създадено още в периода на Възраждането. Неговото възникване и развитие са неразривно свързани с идеите, дейността и щедростта на идеолога на новобългарското образование Васил Априлов. Гимназията израства на базата на Габровското взаимно училище, отворено по почин на Априлов и Одеския кръг българи през 1835 г. Училището е първото новобългарско светско учебно заведение и дава тласък за откриването на подобни училища и в други градове. В него учителстват едни от най-изявените възрожденски просветни дейци като Неофит Рилски, Йосиф Ковачев, К. Луков, Цв. Семерджиев и др. Преподава се по взаимоучителната метода. Училището е общодостъпно и безплатно за деца от цялата страна. С помощта и с дарение на В. Априлов и неговия най-близък сподвижник и съмишленик Николай Палаузов на 24 апр. 1840 г. се урежда първата училищна обществена библиотека. През 1857 г. друг виден възрожденски деец, възпитаник на училището и априловски стипендиант Тодор Бурмов реформира учебните програми и учебното заведение израства в следващата образователна степен – класно училище. Само 10 години по-късно, през 1867 г., учителят Йосиф Ковачев въвежда за пръв път преподаването по “звучната метода”.
Така още от своето създаване Габровското училище се превръща в еталон за развитието на новобългарското образование. Съвсем естествено идва и неговото израстване в гимназия. Голяма заслуга в тази насока имат учителите Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Петър Генчев Шкипърнев и Васил Михов. Самите те са априловски стипендианти и преподавайки в училището, съставят “Програми на Габровското училище”, “Правила за учениците в Габровското училище” и “Устав на учителския съвет”. Тези нововъведения поставят образованието на модерна основа, а през 1872 г. учебното заведение става първата по българските земи пълна гимназия. Нарича се “Главно мъжко класно училище”, а пръв директор е Р. Каролев.
Междувременно напредва и построяването на специална училищна сграда. Още при посещението си в Габрово през лятото на 1847 г. В. Априлов открива подписка за събиране на средства за строежа. Зданието се изгражда на няколко етапа: през 1847–1851 г. се прави зидарията на първия етаж от неизвестен майстор; през 1872–1873 г. сградата е довършена от тревненеца Уста Генчо Кънев. Строена е по подобие на Ришельовския лицей в Одеса. Намира се, според тогавашните рамки на града, в неговите покрайнини, в едно от “най-здравословните” и “хигиенични места”. Сградата е окончателно завършена вече след Освобождението през 1880–1881 г., когато се довършва средната ѝ част и се внасят редица конструктивни подобрения. Но още на 26 авг. 1873 г. гимназията се премества на новото място и така става първото учебно заведение, което разполага със собствено, специално строено за целта здание. През юни 1873 г. завършва и първият пълен гимназиален випуск.
Наследената традиция, добрите преподаватели и материалната база дават възможност на учебното заведение да запази положението си на едно от най-елитните в страната и след Освобождението. На 12 авг. 1878 г. гимназията е обявена за държавна. Малко по-късно, на 20 юли 1889 г., по повод тържественото честване на 100 години от рождението на В. Априлов приема името “Държавна мъжка Априловска гимназия”. В нея учителстват изявени педагози, специалисти и общественици като Трайко Китанчев, Цв. Радославов, Евтим Дабев, Иван Урумов, Станимир Станимиров, Сава Сирманов и др. Тук те разширяват педагогическия си опит, имат възможност да реализират нови образователни идеи. Част от тях са автори и преводачи на учебници и учебни пособия. Гимназията привлича ученици от всички български краища. По данни за първите четири учебни години след Освобождението тя е най-голямото средно учебно заведение в страната. Повече от 183 от учениците идват от други краища на България, от Македония и Одринска Тракия, от Румъния. Сред възпитаниците ѝ личат имената на водещи български интелектуалци и общественици като Алеко Константинов, Никола Михов, Стоян Романски, Анастас Иширков, Петко Стайнов и др. Още през септ. 1916 г. гимназията става смесена.
В годините след 9 септ. 1944 г. учебното заведение запазва водещото си място в българската образователна система. Неколкократно мени профила си. Днес е със статут на държавно средно учебно заведение с чуждоезиково обучение.
Априловската гимназия се превръща в един от символите на Габрово и привлича отзивчивостта и загрижеността на поколения габровци. Ползва се от приходите на следните дарителски фондове:
1. Фонд “Васил Евст. Априлов”
Дарител е Васил Евстатиев Априлов (21 юли 1789, Габрово – 2 окт. 1847, Галац, Румъния) – изтъкнат просветен деец и книжовник. Произхожда от заможно търговско семейство. Учи в килийното училище в родния си град. След смъртта на баща си, едва на 11 г., заминава в Москва при братята си. Завършва немска гимназия в Брашов, Румъния, и в продължение на 2 години следва медицина във Виена. Принуден да прекъсне учението си поради материални затруднения, се връща в Русия и се установява в Одеса. Занимава се с търговия, приема руско поданство. Първоначално е привърженик на гръцкото възраждане и подпомага материално гръцкото освободително движение. Посещението на българската колония в Цариград и съчинението на Юрий Венелин “Старите и сегашните българи” дават тласък на идейния прелом у В. Априлов. У него се оформя идеята за откриване на българско училище. Заедно с Никола Палаузов и други богати българи, живеещи в Одеса и Букурещ, организира отварянето през 1835 г. на Габровското взаимно училище. Оттегля се от търговията и се занимава с културна и книжовна дейност. Поддържа широки контакти с най-изявените руски и чешки учени слависти, събира народни песни. През 1841–1842 г. пише и издава своята “Денница на новобългарското образование”. В това съчинение развива идеите си за огромното значение на просветата за националното пробуждане на българите.
Последната воля на големия възрожденец отново е с мисъл за развитието на българската просвета и на училището в родното Габрово. На 25 окт. 1844 г. В. Априлов пише своето завещание, което допълва и променя на 10 апр. с.г., само месеци преди смъртта си. Намерението му, както е записано в документа, е да помогне “да се образоват съотечествениците ми, които толкова далеч останаха назад от другите си събратя”. В изпълнение на това си съкровено желание, Априлов оставя 60 хил. ср. рубли. С тези средства трябва да се образува неприкосновен фонд в полза на училището в Габрово. Като човек с търговски нюх и стопански опит, той се разпорежда в детайли относно начините за изразходване на приходите. Една част (ок. 3/4) от сумата се капитализира за различни срокове от време (от 10 до 40 г.). Използват се лихвите на около 1/3 от капитала. Те се разделят на 2 части. Приходите от едната част се задържат в Одеса и с тях се издържат стипендианти в семинарията (4 души) и в други руски учебни заведения (1 до 6 души). Изискванията към избраниците за следване в Одеската семинария са да са българи, а учещите в другите висши училища – да са габровци. Стипендията се дава като безлихвен заем, а в случай че след като завършат, стипендиантите се завърнат в България, приемат духовен сан или работят на просветното и книжовното поприще, сумата им се опрощава (част от нея или изцяло). Другата половина от лихвите на фонда се изпращат на Габровското училище и трябва да се изразходват за неговите нужди. Априлов подробно изброява дори предметите, които трябва да се изучават в учебното заведение. В допълнението на своето завещание той предвижда за построяването на училищната сграда да се дадат 1000 ср. рубли, а други 2500 да останат като фонд за тази цел. Освен това завещава на училището всичките си книги и съчинения и натоварва душеприказчиците със задачата да се грижат за откриването в Габрово на библиотека и печатница.
За изпълнители на завещанието посочва своя сподвижник и съмишленик Николай Палаузов, одеския търговец Матвей Милованов и племенника си Николай Априлов.
Фондът е образуван веднага след смъртта на дарителя с капитал от 60 хил. ср. рубли. Придържайки се стриктно към завета, изпълнителите на завещанието се грижат за учебното дело в Габрово. Превеждат средства за довършване на училищната сграда, като учители привличат стипендианти на фонда, грижат се за учебната програма, предоставят суми за издръжката на училището. Отпускат се и стипендии за учение в Одеската семинария и в други руски учебни заведения. Липсват данни за точните суми, които се изразходват.
След Освобождението (1878) настъпват промени в благотворителната дейност на фонда. Тъй като гимназията става държавна, изпълнителите на завещанието влизат в преговори с МНП. Взема се решение 1/2 от лихвите на капитала да се внасят в приход на държавното съкровище и да се използват за гимназията, а с другата половина да продължат да се издържат стипендианти в руски висши учебни заведения. Изискванията към тях са да са габровци и да са завършили гимназията. Запазената документация свидетелства, че ежегодно душеприказчиците привеждат по ок. 2 хил. рубли в държавния бюджет. Фондът издържа и по 5 стипендианти. Съхранената преписка между тях и ръководството на гимназията, общинското управление и училищното настоятелство в Габрово показва, че младежите се подбират внимателно. Тъй като в началото на 20. век сумата на стипендията вече не е достатъчна, за да осигури изцяло издръжката на студентите, се гледа те да имат и допълнителни материални възможности. Не се спазват стриктни изисквания по отношение на специалностите, които младежите изучават. През 1888 г. Габровското общинско управление изявява желание две от стипендиите да са за медицинско образование и душеприказчиците дават своето съгласие за това. Сред априловските стипендианти през 80–90-те години на 19. век са Цанко Арнаудов, Ботю Никодимов, Димитър Векилов, Досю Ванков, Христо Попов и др. Пълният размер на стипендията е 1600 рубли. Извън тези разходи, съобразявайки се с общия дух на завета, душеприказчиците отпускат средства за подпомагане и на други просветни нужди на града. През 1888 г. те превеждат 2 хил. рубли за довършване на две училищни сгради, купуват книги за гимназиалната библиотека.
Избухването на Първата световна война и политическите промени в Русия през 1917 г. нарушават изпълнението на завета. Самите душеприказчици (заменили определените от В. Априлов) през 1920 г. напускат Одеса. В края на 20-те години това са Иван Д. Рашеев, Димитър Алекс. Рашеев и Владимир Палаузов. Капиталът продължава да се съхранява в Държавната банка в Одеса. През май 1929 г. в Габрово се събира комисия, в която влизат счетоводителят на фондовете при МНП, частният секретар на просветния министър, директорът на гимназията, помощник-кметът на града и Ив. Рашеев. Целта на събирането е да се осветли състоянието на фонда. В отчета си Рашеев излага подробно направеното до 1915 г. и подчертава, че след тази дата фондът не развива дейност. В момента капиталът му възлиза на 127 952 зл. рубли, вложени в ценни книжа. Оттук нататък фондът не фигурира сред даренията, от които гимназията получава някаква помощ.
2. Фонд “Постройка на паметник
на Васил Евст. Априлов в гр. Габрово”
За пръв път въпросът за построяването на паметник в знак на почит към големия възрожденец и благодетел на Габрово В. Априлов е поставен от душеприказчиците му през 1883 г. В писмо до габровското училищно настоятелство от 16 юни те съобщават, че са водили разговори в тази насока с председателя на Държавния съвет Георги Вълкович. Оформила се идеята да се обяви общонационална подписка за събиране на средства. По неизвестни причини тази инициатива остава нереализирана.
Началото се поставя през 1897 г. По случай 50 години от смъртта на основателя на гимназията и неин патрон се формира фонд за построяване на паметник в негова чест. Починът идва от страна на училищното ръководство, което вероятно управлява фонда. През следващите години дарения правят ученици и учители от гимназията, граждани от Габрово и страната. В полза на фонда се разиграват лотарии, организират се изложби, вечеринки и забави, продават се печатни произведения. Дейността по набиране на средства се активизира в края на 20-те години на 20. век. На общогражданско събрание, проведено на 20 окт. 1929 г. в Априловската гимназия, се избира комитет, който поема ръководството на фонда. Изхождайки от виждането, че паметникът трябва да бъде дело на целия български народ, а не израз на локален патриотизъм, комитетът отправя позив към всички обществени организации, към учащите се, гражданите и институциите да внесат своята дан във фонда. С окръжно на МНП денят 11 декември се обявява за Ден на Априлов. Провежда се до 1934 г. (вкл.) и дава приход от ок. 300 хил. лв. Със свои дарения във фонда участват Габровската община и училищното настоятелство (ок. 100 хил. лв.), габровски фабрики и дружества, много провинциални училища. Учителите и учениците от самата гимназия предоставят ок. 90 хил. лв. Така към 1935 г. се събира една значителна сума от 1 356 054 лв.
Комитетът на фонда обявява няколко конкурса за проект за паметника. В последна сметка направата му е поверена на завършилия Кралската академия за изящни изкуства в Рим скулптор Кирил Тодоров (1902, с. Брест, Никополско – неизв.). Паметникът е готов на 1 ноем. 1935 г. Направата му поглъща почти цялата събрана сума. Намира се пред сградата на училището. Комитетът го предава на Априловската гимназия “на вечно пазене и поддържане”. През същата 1935 г. с останалата сума от фондовия капитал К. Тодоров изработва и бюст на В. Априлов, поставен на Алеята на възрожденците в Морската градина във Варна.
3. Фонд “Дончо Ив. Попов”
Дарител е Дончо Иванов Попов (1828, с. Боженци, Габровско – 27 дек. 1911, Габрово) – търговец, индустриалец. Завещава на непълната девическа гимназия в Габрово 1500 лв. за образуване на фонд, носещ името му. Желанието му е лихвите на капитала да се изразходват за даване на награда на 2 бедни абитуриентки, които имат добър успех и поведение.
Фондът е образуван през дек. 1911 г. Първоначално се управлява от учителския съвет на Девическата гимназия, а след сливането на двете учебни заведения – от общия учителски съвет. В изпълнение волята на дарителя ежегодно се дават по 2 награди, всяка в размер на 58–70 лв. Сред премираните момичета са В. Георгиева, Е. Найденова, Мария Гайкова и др. Тъй като сумите са малки, през някои години се дава само по 1 награда или лихвите се капитализират. През 1935 г. капиталът е 1612 лв.
4. Фонд “Ангел Добрев Стоянов”
Дарител е Ангел Добрев Стоянов (18 авг. 1849 (или 1847), Габрово – 16 апр. 1916, Габрово) – търговец, стопански деец. Роден в заможно търговско семейство. Учи в родния си град и в Румъния. Занимава се с търговия на различни изделия, притежава земи в Добруджа и недвижими имоти в Габрово и околността. В завещанието си оставя 1000 лв. за непълната девическа гимназия в града.
Средствата са предоставени от наследниците му и през 1916 г. е образуван фонд на негово име. От лихвите на капитала се дава награда на бедна добра ученичка. Управлява се от учителския съвет на Девическата, а след 1916 г. – на слетите гимназии. Наградата е в размер на 59–90 лв. Сред наградените са Христо Кьосев (1918), Дона Бояджиева, Хр. Димитрова, г. Генкова и др. Тъй като сумата не е голяма, през някои от годините лихвите се натрупват върху капитала.
Ангел Добрев е дарител и на библиотеката “Априлов–Палаузов”.
5. Фонд “Цанка Ив. Паяков”
Дарител е Недка Паяков (неизв.) – домакиня, габровска жителка. Дарението е в памет на дъщеря ѝ Цанка Иванова Паякова (29 февр. 1900, Габрово – 16 февр. 1917, Габрово) – ученичка в VІ клас на Девическата гимназия. През март 1917 г. Н. Паякова внася 500 лв., с които се учредява фондът. Управлява се от учителския съвет на учебното заведение. Предназначен е за награждаване на бедна ученичка от VІ клас, добра по успех и поведение.
Дарителката поема ангажимент и в следващите години внася допълнителни суми за увеличаване на капитала. В резултат сумата нараства и през 1929 г. е 3906 лв., през 1942 г. – 7 хил. лв. С лихвите от капитала учителският съвет редовно награждава по 1 абитуриентка от гимназията. Сред поощрените са Мария Гайкова, Ивана Цонева, Мара Зидарова и др.
6. Фонд “Сава П. Славчев”
Дарители са съпрузите Елена Пенчева Шейтанова (неизв.) и Пенчо Славчев Шейтанов (неизв.) – кожухар (вж. “Сава П. Славчев” – фондове). През март 1917 г. те правят две дарения за увековечаване паметта на единствения си син Сава П. Славчев (14 окт. 1881, Габрово – 6 февр. 1917, с. Кръкляни, Битолско). За Априловската гимназия са предоставени 7 хил. лв., а на Девическата гимназия – 6 хил. лв. Желанието на дарителите е от тях да се поддържа “по един силен по успех беден ученик и ученичка от Габрово, докато завършат гимназия от първи до последен клас”.
Дарението е прието на заседание на учителския съвет, проведено на 14 март 1917 г. Дълго време двата фонда съществуват едновременно. Те са обединени на 16 апр. 1942 г. Редовно се дават стипендии съгласно волята на дарителите.
7. Фонд “Гунчо Ив. Гунчев”
Дарител е Ана Гунчева (неизв.) – габровска жителка. С писмо до директора на Априловската гимназия от 23 авг. 1917 г. съобщава, че желае да направи дарение в памет на своя син Гунчо Иванов х. Гунчев (3 ноем. 1883, Габрово – 18 авг. 1916, Кенали) – търговец. Завършва ІІ курс на Търговското училище в Свищов и поема семейния бизнес. Член на Търговската фирма “Иван х. Гунчев и синове”. Участва в Първата световна война и е убит в боевете в близост до Битоля, Македония.
Първоначално дарителката внася 8 хил. лв., които да послужат за капитал на фонда. В писмото си поема ангажимент да увеличи сумата до 20 хил. лв. Желанието ѝ е от годишните лихви да се дава стипендия на добър по успех и поведение беден ученик от гимназията.
Учителският съвет приема дарението и фондът е образуван на 24 авг. 1917 г. Капиталът постепенно нараства и към 1942 г. достига 20 хил. лв. От 1918 г. учителският съвет започва да присъжда стипендия в размер на 760 до 1200 лв. годишно. Сред стипендиантите са Мария Етърска, Маргарита Стефанова, Рачо Ковачев и др.
8. Фонд “Пенчо Хр. Кьорпев”
Дарители са близките на Петко Христов Кьорпев (25 май – 11 ноем. 1916, Ниш) – учител. Завършва Историко-филологическия факултет на СУ. Участник в Първата световна война, убит край Ниш. В негова памет на 15 ноем. 1917 г. близките му подаряват на Априловската гимназия 500 лв. с ангажимент да увеличат капитала на фонда. Желанието им е лихвите да се дават на бедни ученици с добър успех и поведение.
Фондът е образуван и се управлява от учителския съвет. Капиталът му се повишава от допълнителните средства, които дарителите предоставят. През 1931 г. е 5 хил. лв., а през 1935 – 6437 лв. Ежегодно се присъждат стипендии в размер на 15 лв. (в началото) до 360 лв. (през 30-те години). Сред стипендиантите са Димитър Руев, Стефан Николов, Радил Бъчеров и др.
9. Фонд “Койо и Минчо Борови”*
Дарител е Марина Иванова Борова (17 юли 1869, Габрово – 10 септ. 1931) – домакиня (вж. “Марина, Койо и Минчо Борови” – фондове). За да увековечи паметта на своите синове Койо Ив. Боров (23 септ. 1885, Габрово – 1916) и Минчо Ив. Боров (12 март 1889, Габрово – 5 окт. 1916), и двамата убити по време на Първата световна война край Битоля, Македония, дарява на Априловската гимназия 5 хил. лв. за образуване на благотворителен фонд. Дарението е направено на 12 ноем. 1923 г. Лихвите са предназначени за закупуване на книги и учебни пособия на най-бедните и прилежни ученици.
Фондът се управлява от учителския съвет. Приходите се използват съгласно желанието на дарителката, а след 1944 г. се възприема практиката вместо да се купуват учебници и книги, парите да се дават на ръка на нуждаещи и отличили се ученици.
10. Фонд “Пенчо Ст. Топалов”
Дарител е Стефан Топалов (неизв.) – жител на Габрово. В писмо до директора на Априловската гимназия от 8 юли 1926 г. той съобщава, че предоставя 3 хил. лв. за образуването на фонд в памет на рано починалия си син Пенчо Стефанов Топалов (28 дек. 1909, с. Гарван, Габровско – 3 юни 1926, Габрово) – ученик в V клас на училището. Според желанието на дарителя сумата трябва да се внесе на влог и да се изчака да нарасне на 10 хил. лв. Едва тогава от фонда да се дава ежегодна награда на най-добрия по успех и поведение ученик от V клас на гимназията.
Учителският съвет приема дарението. Сумата е оставена на банков влог. От фонда не се присъждат награди.
11. Фонд “Марина, Койо и Минчо Борови”
(при МНП)
На 20 юни 1931 г., в последните месеци от живота си МАРИНА БОРОВА (вж. “Марина, Койо и Минчо Борови” – фондове) завещава значителна част от имуществото си за народополезни цели. Най-щедра отново е към бедните възпитаници на Априловската гимназия. За тяхното подпомагане оставя 2 къщи в Габрово, 2 ливади в размер на 20 дка в околността, ценни книжа и златни вещи на обща стойност около 450–500 хил. лв. Нейната последна воля е те да се продадат, а получената сума заедно с влога ѝ в БТБ да се предадат на МНП за образуване на благотворителен фонд. Годишната лихва е предназначена за стипендия на най-бедния ученик с примерно поведение и успех най-малко “много добър”, който е роден в Габрово и е завършил I гимназиален клас на Априловската гимназия. Стипендията му се отпуска до завършване на гимназиалния курс, а ако има желание и продължи да учи – до получаване на висше образование, след което тя се дава на друг ученик. Изборът на стипендианта възлага на учителския съвет при гимназията.
На 24 окт. 1931 г. МНП приема завещаното от М. Борова имущество и на 25 март 1932 г. със заповед учредява фонда. По различни причини недвижимите имоти не са продадени, а се отдават под наем. Капиталът на фонда към 1 ян. 1935 г. е 114 317 лв., а към 1 ян. 1939 г. – 354 946 лв. Стипендии започват да се дават от есента на 1939 г.
Фондът преустановява съществуването си през 1948 г., когато се влива в държавния бюджет.
12. Фонд “Мария Р. Минкова”
Фондът е образуван в памет и носи името на Мария Н. Минкова (14 апр. 1856, Стара Загора – 9 февр. 1932, Габрово) – учителка в девическото училище, домакиня. С писмо до директора на гимназията децата на починалата Ст. Минков, В. Р. Минков, Русана Радомирова и Райна Дряновска съобщават, че предоставят на учебното заведение 10 хил. лв. Желанието им е сумата да бъде внесена в държавно кредитно учреждение за срок от 10 г., след което от лихвите да се дава годишна стипендия на ученик или ученичка от ІV клас до завършването му. Условията към стипендианта са да е родом от Габрово и да е “най-добрият по успех и поведение” в класа.
Учителският съвет приема дарението и образува фонда на 9 февр. 1933 г. Съгласно волята на дарителите средствата са оставени на банков влог. Към ян. 1942 г. фондът разполага с 14 506 лв. Не се отпускат стипендии.
13. Фонд “Тома Васильов”
Дарител е Тома Васильов Цоков (12 окт. 1855, Тетевен – 6 март 1937, София) – висш държавен чиновник, общественик и публицист (вж. “Българска академия на науките”). Завършил първия випуск на гимназията, по повод 100 години от откриването ѝ на 2 окт. 1935 г. в писмо до директора на училището съобщава, че желае да направи дарение в размер на 20 хил. лв. Приходите на фонда трябва да се употребяват за награждаване на двама зрелостници, представили се най-добре на изпита по български език.
Дарението е прието и фондът е образуван на 11 окт. 1935 г. Управлява се от учителския съвет. Като се започне от учебната 1936/1937 г. от фонда ежегодно се отпускат по 2 награди. Общата им сума е ок. 1100–1200 лв. Сред наградените са зрелостниците Мара Българиева, Никола Ковачев, Стефа Попиванова, Васил Василев, Никола Атанасов, Атанас Семерджиев и др.
14. Фонд “Д-р Петър Цончев”
Дарител е известният лекар, общественик, почетен гражданин на Габрово Петър Цончев Пенчев (8 ноем. 1867, Габрово – 22 септ. 1947, София) (вж. “Петър Цончев” – фонд). Завършва Априловската гимназия, следва медицина в Киев с Априловска стипендия, работи в гимназията като учител-лекар, историк на Габрово, П. Цончев е дълбоко свързан с учебното заведение и милее за неговия просперитет. Това го кара през 1935 г. да подари на гимназията 100 хил. лв. и така става един от най-щедрите ѝ дарители. Желанието му е със средствата да се учреди благотворителен фонд за подпомагане на бедни ученици.
Дарението е прието и фондът е образуван с решение на учителския съвет от 28 окт. 1935 г. Управлява се от учителския съвет и от него редовно до 1948 г. се предоставят помощи за нуждаещи се възпитаници на гимназията. В периода 1941–1945 г. ежегодно се отпускат средства за храна на бедни ученици в колонията “Марийка и Марин Табакови”.
15. Фонд “Генерал Христофор Георгиев Хесапчиев”
Дарител е Христофор Георгиев Хесапчиев (28 ян. 1858, Йерусалим – 15 май 1938, София) – военен деец, писател, общественик, генерал, благодетел на БАН (вж. “Генерал Христофор Георгиев Хесапчиев” – фондове).
Със завещание от 15 авг. 1930 г. оставя 70 хил. лв. на МНП за учредяването на фонд на негово име. Волята на дарителя е годишната лихва да се изразходва за учебни пособия за най-прилежните и бедни ученици от Априловската гимназия. С останалата сума да се награждават трима възпитаници на същата гимназия, отличили се по отечествена история. Фондът се образува с министерска заповед от 16 май 1938 г. и се управлява от МНП. Няма данни за благотворителна дейност.
Ликвидиран е през 1948 г., когато фонд “Завещатели и дарители” при МНП се влива в държавния бюджет.
16. Фонд “Тодор Генев Банков”
Дарители са Мария Тодорова Банкова (неизв.) и Мария Генчева Добрева (неизв.). В писмо от 6 ноем. 1939 г., адресирано до директора на Априловската гимназия, те съобщават, че даряват средства за образуване на благотворителен фонд в памет на техния съпруг и баща Тодор Генев Банков (ян. 1865, Габрово – 6 ноем. 1939, Габрово) – обущар.
Дарението е прието и фондът е образуван с решение на учителския съвет от 28 дек. 1939 г. Управлява се от учителския съвет. Приходите от него според волята на дарителите трябва да се изразходват за подпомагане на бедни ученици от последния клас на гимназията, чиито родители са обущари. В случай че няма такива ученици, наградата да се дава на бедни абитуриенти. Още в края на 1939 г. от фонда са наградени Йорданка Пешева (1000 лв.) и Рачо Ковачев (500 лв.).
17. Фонд “Надежда Шиварова”
Фондът носи името на Надежда Тодорова Шиварова (6 февр. 1922, Габрово – 25 март 1939, Габрово) – ученичка в Априловската гимназия. В памет на дъщеря си Тодор Шиваров (неизв.) – търговец, и съпругата му даряват 10 хил. лв. за образуване на фонд за подпомагане на бедни ученици. Дарението е направено през 1939 г. и се управлява от учителския съвет на гимназията.
18. Фонд “Пийка, Стефан и Цанко Йотови”
Дарител е Стефан Иванов Йотов (или Йотев) (1859, с. Лисец, Габровско – неизв.) – индустриалец. От малък усвоява шивашкия занаят и отваря в Габрово едно от най-известните шивашки ателиета. По-късно заедно със съдружници, построява текстилната фабрика “Аспарух”.
С писмо до директора на Априловската гимназия от 19 февр. 1940 г. С. Йотов споделя своето желание да направи дарение, за да бъде “полезен и след смъртта си за българската учаща се младеж, с пожелание тя да се вдъхновява от идеалите на Родината”. Фондът е в памет и носи имената на сина на дарителя Цанко Стефанов Йотов (13 ян. 1892 – 7 ноем. 1915, с. Божевци, Македония) – участник в Първата световна война, загинал на фронта, и на съпругата му Пийка Стефанова Йотова (1873 – 22 септ. 1934, Габрово) – домакиня.
Дарението е прието и фондът е образуван с решение на учителския съвет от 18 март 1940 г. Капиталът му е 50 хил. лв. Лихвите трябва да започнат да се изразходват след смъртта на дарителя за една от следните цели: стипендия на беден ученик или ученичка; награда за написване на най-хубава работа с военен сюжет; премия за добър успех и поведение на абитуриент или абитуриентка; облекло и подаръци за бедни възпитаници на гимназията; подпомагане на тяхното летуване; награда за спортни прояви.
Не е известно приходите от капитала да са ползвани по предназначение.
19. Фонд “Милка Николаева Вълчева”
Дарител е Райна Стефанова Вълчева (неизв.) – прогимназиална учителка в Габрово. В писмо до директора на гимназията от 14 февр. 1941 г. споделя желанието си да даде средства за образуване на фонд в памет на починалата си дъщеря Милка Николаева Вълчева (18 май 1913, Габрово – 10 февр. 1941, Габрово) – студентка. Завършва с отличие гимназията и славянска филология в Софийския университет, стипендиантка на МНП.
Дарението е прието от учителския съвет и фондът е образуван на 17 февр. 1941 г. Капиталът му е 10 хил. лв. Волята на дарителката е от него да се подпомагат бедни ученици.
20. Фонд “Петър Христов Влаев-Марокинджиев”
Дарител е Иван Христов Марокинджиев (7 окт. 1888, Габрово – 1954) – индустриалец. Син на известния индустриалец – кожар Христо Влаев-Марокинджиев. Завършва Априловската гимназия. За да се подготви за семейния бизнес, работи във фабриката на баща си. Заедно с другите си двама братя Васил и Никола превръщат предприятието в едно от най-модерните в бранша.
С писмо от 29 окт. 1941 г. дарителят съобщава, че желае да почете паметта на своя починал преди 25 години брат, като направи дарение за гимназията. Фондът да носи името на Петър Христов Влаев-Марокинджиев (16 авг. 1896, Габрово – 10 ноем. 1916, с. Полог, Македония) – ученик, убит на фронта по време на Първата световна война. Капиталът му е пласиран в ценни книжа на стойност 50 хил. лв. Годишните приходи трябва да се ползват за изхранване в трапезарията на д-во Червен кръст на двама бедни, с примерно поведение и добър успех ученици.
Фондът е образуван на 31 окт. 1941 г. и се управлява от учителския съвет.
21. Фонд “Димитър Н. Попминков”
Дарители са братята Лазар и Георги Попминкови.
Лазар Николов Попминков (20 май 1880, Габрово – 29 апр. 1955, Габрово) – търговец, индустриалец, общественик. Учи в Априловската гимназия. През 1911–1912 г. започва самостоятелна търговска дейност, става един от най-търсените посредници между габровските текстилни предприятия и чуждите агенции при закупуването на материали за производството им. Акционер и член на управителните съвети на памукотекстилната фабрика “Принц Кирил”, на Българското търговско параходно дружество, на БНБ. Член на Варненската търговско-индустриална камара, представител на френското застрахователно д-во “Юнион” в България. Занимава се с обществена дейност. Дълги години е председател на д-во “Юнак” в Габрово, подпредседател на Габровската популярна банка, на библиотеката “Априлов–Палаузов”. Многократно е избиран за общински съветник. Прави дарения в полза на просветата в родния си град. От 1935 г. нататък ежегодно подпомага ученическата трапезария на у-ще “Неофит Рилски”, дарява ок. 20 хил. лв. за библиотеката му и за направата на читалня за учениците. След 9 септ. 1944 г. имуществата му са национализирани.
Георги Николов Попминков (18 окт. 1887, Габрово – 14 дек. 1954, Габрово) – търговец, стопански деец. Възпитаник на Априловската гимназия. Принуден е рано да прекъсне образованието си и да започне работа. Участва във войните за национално обединение. Занимава се с търговия. През 20-те години основава акционерно автобусно д-во “Сокол” (прераснало в АД “Съединение”). Репресиран след 9 септ. 1944 г.
В писмо до директора на гимназията от 28 дек. 1942 дарителите споделят своето желание да предоставят средства за учредяване на благотворителен фонд в памет на своя брат Димитър Николов Попминков (11 окт. 1885, Габрово – 6 юни 1940, София) – военен деец, генерал. Дарението е прието от учителския съвет. Капиталът на фонда е 30 хил. лв., а с годишните лихви трябва да се награждават бедни ученици, проявили старание по физическо възпитание.
22. Фонд “Пенчо Гладнев”
На 14 дек. 1942 г. наследниците на Пенчо Гладнев (неизв.) даряват на гимназията 10 хил. лв. за образуване на благотворителен фонд на негово име. Липсват данни за целите на дарението.
23. Фонд “Златка и Илия Марко Ряскови”
Дарител е Марко Илиев Рясков (19 ноем. 1883, Габрово – 1 март 1972, София) – финансист, стопански деец, общественик. Учи в Априловската гимназия, завършва Държавната търговска гимназия в Свищов и Висшия търговски институт в Анверс, Белгия. Специализира в Берлин, Германия, където изучава ипотечния кредит. Директор на клона на БЗБ в Плевен, където въвежда за пръв път ипотечния кредит. Дълги години работи в Кредитна банка и е неин директор. Министър на финансите (21 апр. – 15 ноем. 1935). Развива широка обществена дейност. Член и дарител на много благотворителни организации. Репресиран след 9 септ. 1944 г.
В памет на своите родители Златка и Илия Марко Ряскови през дек. 1943 г. прави дарение на Априловската гимназия. Желанието му е от лихвите да се подпомагат беден ученик и ученичка, които имат добър успех и отлично поведение и са проявили своето родолюбие. Капиталът на фонда възлиза на 182 522 лв., внесени на няколко пъти.
24. Фонд “Константин Йотев”
На 8 юли 1947 г. индустриалецът Константин Йотев* дарява на гимназията 23 300 лв. за образуване на фонд на свое име. Средствата са в пари и в книги за библиотеката.
25. Фонд “Ружка Стефанова Пецова”
Дарител е Сия Стефанова Пецова (неизв.) – габровска жителка. Фондът е образуван в памет и носи името на дъщеря ѝ Ружка Стефанова Пецова (неизв. – 1945). Дарението е направено на 14 ян. 1946 г. и възлиза на 50 хил. лв. Желанието на дарителката е лихвите на капитала да се дават на беден абитуриент или абитуриентка, който има най-висок успех. Управлява се от учителския съвет на гимназията.
26. Фонд “Христо Аврамов Чернев”
Дарител е Христо Аврамов Чернев (9 март 1872, Габрово – 16 септ. 1946, Габрово) – учител, общественик. Възпитаник на Априловската гимназия. Учителства в Белоградчик, в търновски и габровски села, в Габрово. Активен привърженик на Социалдемократическата партия.
На 21 авг. 1946 г. дарява 50 хил. лв. в облигации от Заема на свободата. Желанието му е от фонда да се дава награда на най-скромния ученик от гимназията, независимо от материалното му положение.
27. Фонд “Музика”
Липсват точни данни кога е учреден фондът. Управлява се от учителския съвет, а средствата се събират от волни пожертвования и дарения на възпитаници на гимназията, от граждани и фирми. По-големи дарения предоставят Нацка Дойкина, Райна Плачкова, наследниците на Евдокия Йонкова Калпазанова, на Стефан Синев, на Добри Ив. Калпазанов и др. Средствата се използват за поддържане на духовия оркестър към гимназията.
28. Фонд “Бедни ученици”
Датата на учредяването му не е уточнена. Управлява се от учителския съвет и се използва за подпомагане на бедни възпитаници на гимназията. Средствата се набират главно от дарения от ученици, преподаватели, граждани, фирми. Сред дарителите са Добри Цанков, наследниците на схимонах Вениамин (Васил Карагьозов), на Никола Ив. Калпазанов, Никола Марокинджиев, Кольо Карагьозов и др.
Всички благотворителни фондове, създадени директно към Априловската гимназия, съществуват до 1950 г. През септ. с.г. наличните им капитали са внесени в БНБ на приход на държавния бюджет.
Извън благотворителните фондове гимназията получава няколко големи еднократни дарения. Дарителите отново са добре познати и заслужили личности, които милеят за напредъка на училището, станало символ на града. Едновременно и с едно и също предназначение през март 1937 г. са направени две големи дарения. Едното е на съпрузите Марийка Табакова (13 март 1897, Габрово – 13 юли 1945) и Марин Табаков (15 дек. 1886, Габрово – 6 юли 1952) (вж. “Летен почивен дом “Марийка и Марин Табакови” за възпитаниците на Габровската Априловска гимназия” – фондация). Произлезли от бедни семейства, познали лишенията и “нерадостния живот на подрастващите поколения”, те даряват на Априловската гимназия около 300 хил. лв. за построяване на летовище, където нейните ученици да укрепват здравето и силите си. Получили подкрепата на училищното ръководство, дарителите закупуват от Соколския манастир около 10 дка в землището на с. Водици, Етърска община, и построяват двуетажно масивно здание със спални, столова, стаи за персонала, сервизни помещения. За мястото, строителството и обзавеждането изразходват общо около 350 хил. лв. На свой ред Родителско-учителският комитет при Априловската гимназия отпуска 150 хил. лв. от фондовете на гимназията. Ползотворното сътрудничество дава плодове. На 17 юли 1937 г. летовището е тържествено открито. За неговото управление и стопанисване с нотариален акт от 18 февр. 1939 г. семейство Табакови учредява фондация “Летен почивен дом “Марийка и Марин Табакови” за възпитаниците на Габровската Априловска гимназия”, на която прехвърлят пълната собственост върху имота. За увеличаване на активите ѝ даряват и един дюкян в София на ул. “Пиротска” № 9 на стойност 1,200 млн. лв., върху който си запазват правото на владеене и ползване, докато са живи.
Загриженост за здравето на възпитаниците на гимназията е в основата на дарителския жест и на още една заслужила габровка Стоянка д-р П. Цончева (15 ноем. 1879, Габрово – 1963, София) (вж. “Петър Цончев” – фонд). Дъщеря на известния габровски индустриалец Иван Калпазанов, съпруга на големия общественик и благодетел на града д-р П. Цончев, дългогодишна председателка на ЖБД “Майчина грижа”, тя е близко свързана с благотворителните изяви в Габрово. На 11 март 1937 г. С. Цончева предоставя 250 хил. лв. на Априловската гимназия за построяване на здание при Соколския манастир, което да служи за лятна ученическа колония. Тъй като семейство Табакови вече са заявили дарителската си воля, учителският съвет моли дарителката сумата да се ползва за построяване на гимнастически салон (“Дом за телесно възпитание”) и на музей в двора на гимназията, “който музей и библиотеката на Априлов са плод на дългогодишен труд и грижи на многоуважаемия Ви съпруг г-н д-р П. Цончев”. Цончева дава своето съгласие и на 23 апр. 1937 г. е избран строителен комитет, който да се заеме с начинанието. Основният камък на салона е положен на 10 окт. 1937 г. Първоначално договорената стойност от 250 хил. лв. е увеличена от дарителката на 300 хил. лв. Салонът е завършен и се използва и днес.
През декември 1938 г. родоначалникът на кожарската промишленост в Габрово Йонко Калпазанов и децата му правят дарение в памет на своята съпруга и майка Евдокия Калпазанова (1878 – 2 дек. 1938, Габрово). Те предоставят на директора на Априловската гимназия сумата от 50 хил. лв., предназначена за ученическите трапезарии в града. Средствата трябва да се разпределят пропорционално на броя на децата, които се хранят в отделните трапезарии. От това дарение гимназията получава 15 хил. лв., които са изразходени по предназначението си.
Така с общите грижи на държавата и гражданите на Габрово Априловската гимназия запазва мястото си на средище на българската просвета и култура.
Р. Стоянова
Назад
