Образувано е на 29 май 1929 г. Стремежът на неговите учредителки е да се обърнат с лице към проблемите на жените работнички. Според тях “домашният труд не храни вече” и много жени, част от които девойки, почти деца, вече работят в тютюневите складове и във фабриките. Данните, с които разполага дружеството, са че от 14 100 работници в града, 7190 са жени и млади момичета. По преценка на учредителките условията на труд са убийствени, а социалното и моралното положение на работничката е “за окайване”. Част от момичетата попадат под влиянието на идеи, “които похабиха крехките им души”. Поради това дружеството ще се опита да съдейства за “културното и нравственото повдигане” на тези жени.
Първоначално в дружеството се записват 60 дами, които полагат грижи за популяризиране на дейността му. В резултат влизат нови членове и в края на 30-те – началото на 40-те години на 20. век в него членуват 110–152 души. По състав си остава женска организация. Структурата на дружеството е обичайната – членовете са благодетелни и действителни, общото събрание избира настоятелство, в което влизат 11 жени; формират се просветна и увеселителна комисия, а контролната комисия следи за изправността на сметките.
Сред учредителките и ръководителките на дружеството личат имената на жени, свързани с пловдивския елит от междувоенния период – съпруги на политици и общественици, на стопански дейци, лекари, интелектуалци и др. Сред тях са София Гр. Данова, Христина Каишева, Елисавета д-р Пеева, д-р Д. Кръстева-Етърска, Б. Мосинова, Ел. Чичовска, Мария Кесякова и други. Председателки последователно са Н. арх. Върбенова (1929–1931), В. М. Данова (1931–1932) и Стела Здравкова. Последната играе значима роля в дейността на организацията. Ст. Здравкова (1887, Сливен – 1958, Пловдив) е жена с разностранни интереси и широка култура. Родена в Сливен в лекарско семейство, тя получава музикално образование в Германия, Развива активна обществена дейност. Членува в Българската секция на Международната лига за мир и свобода, в БЖС, в д-во “Майчина грижа”. Като съпруга на дългогодишния пловдивски кмет Божидар Здравков тя успява да привлече вниманието на местните власти и на обществеността върху усилията на дружеството.
Първоначалните намерения на учредителките са организацията да положи грижи за “закрила на работничката”. Поради липса на материален ресурс задачите се ограничават до “моралното и физическото повдигане на момичето работничка и служеща”. Конкретните пътища за реализацията им се търсят в елементарното ограмотяване на девойките и в обучението по шев и кройка. За разлика от професионалните училища, задачата на курсовете на д-во “Подкрепа” е не да се даде занаят на момичетата, а те да се научат да изработват облекла за себе си и за близките си и така “да пестят малкото припечелено” от временна и сезонна работа. Откриват се 3 курса – по четене и писане за неграмотни, по шев и кройка и по физическо възпитание. Интересна е визията за полезността на последното начинание. Според дамите от “Подкрепа” спортните занимания са нужни за физическото укрепване на момичетата, които “прекарват цял ден приведени над работата из тютюневите складове и работилници”. Все в тази връзка от 1930 г. съвместно с Пловдивската инспекция на труда организацията се заема и с уреждането на две летни колонии за девойките в Калофер и Хисаря. За да подпомогне възпитаничките си в намирането на работа, дружеството открива шивашко ателие, пералня с гладачница.
Друга насока, в която се влагат много усилия, е възпитанието на младите жени работнички като бъдещи майки, повдигането на техния общ културен уровен, откъсването им от вредните влияния на крайните политически партии и течения. За целта се организират седмични беседи на здравни, религиозни и общообразователни теми, уреждат се разходки из града и околностите, посещения на изложби, музеи, кинопрожекции и театрални постановки, забави и вечеринки. Съобразявайки се с материалните възможности на момичетата, настоятелството се стреми да им осигури и малки закуски. През есента на 1934 г. с подарените за целта 1000 лв. от Мария Кесякова се отваря трапезария. Помещава се в дружествената сграда и през работните месеци в нея се хранят 60–70 работнички, перачките, гладачките и шивачките от ателието. Заплаща се минимална сума, а някои от бедните момичета се хранят безплатно.
Много и от различен характер са трудностите, с които се сблъсква новата организация. На първо място, разбира се, са материалните затруднения и липсата на собствени помещения, където да се провеждат заниманията. Първоначално се наемат стаи в училища и други сгради, често непригодни и неудобни. Като пример ще посочим наемането на етаж от сграда през 1930 г. и оборудването му като място за почивка на работещите момичета. Оказва се обаче, че помещението е далеч от тютюневите складове и дружеството се отказва от това си начинание. Насоката, в която вървят усилията на ръководството, е построяването на собствено помещение. Строежът започва през авг. 1933 г. на място, подарено от държавата и намиращо се в близост до района на тютюневите складове. Извършва се на етапи и е завършен през есента на 1937 г. Дарения за построяването му дружеството получава от много граждани, от общината и държавата, от фирми и стопански предприятия.
Не по-маловажни и лесно преодолими за дейността на организацията се оказват настроенията сред самите работнички и предубежденията сред обществеността. Инициативите на дамите от Пловдивския хайлайф срещат недоверието на младите бедни момичета, принудени да изкарват прехраната си с тежък труд. Още повече че дейците на Работническата партия и близката до нея младежка организация, профсъюзите агитират и разпръскат позиви срещу новото “буржоазно дружество”. Сред обществеността също битуват предубеждения към тази група от обществото. Както се посочва в отчета на организацията, някои граждани смятат, че работничките са “не особено благонадежден елемент” и “не заслужават грижи и жертви”. Към тези настроения и нагласи се наслагват личните взаимоотношения и съперничеството между дейците на благотворителните организации в Пловдив, които допълнително затрудняват успешния старт на д-во “Подкрепа”.
Постепенно недоверието и скептицизмът остават на заден план, дружествените начинания печелят популярност в работническите среди и благоразположението на гражданството. Курсовете по ограмотяване се провеждат три поредни години, а курсът по шев в този му формат става постоянен. Броят на момичетата, записали се в него, нараства от 80 през 1929 г. на 176 през 1934 г. Променят се техните възрастови и образователни характеристики. Докато в началните години курсистките са сравнително възрастни и без образование, с течение на времето желание да се учат изявяват девойки под 18 години, които имат повече завършени класове. Според данните на настоятелството 60–70 % от момичетата работят в тютюневите складове, следвани от работещите във фабрики и занаятчийски работилници, чиновнички, продавачки, домашни прислужнички и такива, които си търсят работа. Дружеството се гордее с постигнатите успехи в обучението, но и във възпитанието на тези девойки. Нееднократно настоятелството изтъква нарасналия брой на курсистките, дисциплината по време на заниманията, удоволствието и желанието, с което момичетата ходят на излети или посещават беседите – все малки, но значими победи. А даренията, направени от пловдивските граждани, недвусмислено говорят за приноса на организацията в областта на възпитанието на гражданите.
Постепенно изявите на дружеството се разширяват. На 19 ян. 1936 г. в дружествената сграда се открива Дом пансион за девойки и работещи жени, трапезария за тях и за други нуждаещи се момичета, обзавежда се стая за почивка за работничките от тютюневите складове. Продължават да се провеждат курсовете, поддържат се шивашкото ателие и гладачницата.
Дружеството членува в Пловдивския клон на СЗДБ, в Съюза “Обществена подкрепа” и в БЖС.
Към организацията няма формирани благотворителни фондове. Но много са гражданите, които правят по-големи и по-скромни дарения за инициативите на дружеството. Сред най-щедрите дарители са Мария и Иван Кесякови (вж. “Кесяков” – фонд). Мария Кесякова е член на дружеството и на неговото ръководство в продължение на години и вероятно тя инициира благотворителния жест. С писмо до председателката от 21 юни 1938 г. дарителите споделят, че желаят да подкрепят “благородните усилия на своите съграждани от Копривщица в областта на народната просвета, както и стремежа им родният ни град да стане едно от най-търсените летовища”. В памет на своите родители Рада и х. Цанчо Кесякови и на братята си Славчо и Христо Кесякови завещават на Копривщенското училищно настоятелство собствената си къща в града. Къщата трябва да бъде обзаведена и да се ползва като пансион за нуждите на гимназията в Копривщица. През лятото от 15 юли до 5 септ. в пансиона да се урежда лятна колония за питомците на ЖБД “Подкрепа”.
Дарението е прието и за него се грижи ръководството на фондацията “Х. Ненчо Палавеев”. Волята на дарителите е изпълнена. От лятото на 1938 г. в копривщенската къща на Кесякови на две смени летуват ок. 30–40 девойки и момичета работнички. Дружеството поема издръжката на колонията.
Организацията е закрита със заповед на министъра на вътрешните работи от 10 юни 1946 г. Имуществото ѝ е предадено на Помощната организация в Пловдив.
Р. Стоянова
Назад
