Дарител е ПАНАЙОТ Д. СЕЛВЕЛИ (неизв. – 1916) – лекар. Роден в Русе. Образованието си получава в различни европейски училища и университети. Завършва медицина в Цюрих (1874) и става доктор по хирургия и акушерство (1876). Практикува в чужбина, а от 1876 г. се завръща и установява на работа в Русе и в Търново. Умира вероятно в Търново.
На 27 окт. 1909 г. д-р П. Селвели прави завещание, с което оставя всички свои движими и недвижими имоти за нуждите на здравеопазването на търновските граждани. Имуществото му се състои от две къщи, намиращи се на ул. “Съборна”, и 123 180 лв. в пари и в ценни книжа. Желанието му е недвижимите имоти да се продадат и от придобитата сума, увеличена със 100 хил. лв. (взети от другите завещани средства), да се построи болница за кожно-венерически болести. Здравното заведение да носи името на брата на дарителя – Никола Д. Селвели. С други 20 хил. лв. да се образува фонд, чиито лихви да се изразходват за “хигиенните нужди” на града – за направа на чешми, за постройка на модерни и хигиенични фурни и др. Покъщнината да се продаде и средствата да се употребят също за хигиенизирането на селището. За изпълнители на своята воля д-р П. Селвели посочва Търновския митрополит и директорите на Мъжката гимназия и на клона на БНБ в града. Като резервни изпълнители са определени двама колеги на дарителя – д-р Стоян Стоенчев и д-р Никола Василев.
Въпреки че в завещанието няма изискване за образуване на ефория, такава се конституира вероятно скоро след смъртта на дарителя. Тя поема управлението на капиталите и стопанисването на недвижимите имоти. Първоначално в състава ѝ влизат Филип, митрополит Търновски, д-р Ст. Стоенчев и д-р Н. Василев. През 1917 и 1918 г. Търновският митрополит сезира Окръжния съд, че съставът на ефорията не е в съгласие с волята на завещателя. Съдът излиза с решение в ефорията да влязат директорът на Мъжката гимназия и директорът на местния клон на БНБ. Но и след това борбите около състава ѝ продължават. В нач. на 20-те години се постига съгласие в ефорията да участват Търновският митрополит и двама лекари. Изработен е устав, утвърден от МВРНЗ на 17 ян. 1929 г. По-късно в нея е включен и управителят на държавната болница.
Недоразуменията около състава на ефорията, интересите или безразличието на членовете ѝ стават причина за дългогодишното отлагане на изпълнението на волята на дарителя. Двете къщи не са продадени, тъй като парите от сделката не са достатъчни за построяването на нова сграда. В едната от къщите срещу известен наем се настанява да живее Търновският митрополит. В края на 1921 г. ефорията решава да предложи на общинското управление да наеме единия етаж за градска амбулатория. Инициативата пропада, тъй като в този момент общинският съвет преценява, че подобни действия са в нарушение на волята на дарителя. На 1 септ. 1925 г. ефорията разполага със 172 694 лв. в пари и ценни книжа. Недвижимите ѝ имоти се оценяват на ок. 250 хил. лв. Годишните приходи от наема и лихвите възлизат на ок. 30 хил. лв. Изразходват се изцяло за поддръжката на имота, за плащането на застраховки и данъци. Търновската община нееднократно се опитва да ускори изпълнението на завещанието. В писмо на градското общинско управление до МВРНЗ от 22 май 1930 г. се подчертава, че закъснението се отразява неблагоприятно върху духа на дарителството.
През есента на 1930 г. къщата на д-р П. Селвели е опразнена от Търновския митрополит. По решение на ефорията от 6 ноем. с.г. и със съгласието на общината първият етаж на сградата се наема за градска амбулатория. Вторият етаж се предоставя, също срещу минимален наем, на Търновския клон на БЧК за здравно-съвещателна станция. Разходите по нейното уреждане и дейност се поемат изцяло от БЧК. Малка помощ от 2 хил. лв. отпуска Главна дирекция на народното здраве. Предвижда се да се отдели и едно помещение за кожно-венерически кабинет. Разходите по издръжката на сградата се поемат изцяло от ефорията. Предвижда се станцията да носи името на Никола Селвели*.
Здравното заведение е открито на 1 ян. 1931 г. Ръководи се от лекар, който е на работа в държавната болница. Извършват се прегледи на бременни жени и кърмачета. Станцията се издържа със средствата на местния клон на БЧК, помощи от фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ и от общината. Макар и в малки количества, в станцията се раздават храни и дрехи на бедни родилки и техните деца.
През 1939 г. въпросът с изпълнението на завещанието на д-р П. Селвели търпи ново развитие. На две поредни заседания от 21 апр. и 17 юли с.г. членовете на ефорията вземат решение за разпродаване на цялото недвижимо имущество. Тъй като средствата отново няма да достигнат за построяването на нова болница, да се направят постъпки пред Върховния касационен съд за промяна на волята на дарителя. Намерението е със средствата на ефорията да се построи павилион за кожно-венерически болести към държавната болница в Търново, а издръжката му впоследствие да се поеме от държавата. През есента на 1939 г. съдът дава разрешение в този смисъл. В края на с.г. е проведен търг и двете къщи са продадени на Търновската митрополия за 350 хил. лв. На 1 ян. 1940 г. ефорията разполага с 942 683 лв. В бюджета ѝ за с.г. за строеж на павилион са предвидени 900 хил. лв., 20 хил. лв. се отделят като фонд за хигиенни нужди на града и 15 хил. лв. се отпускат за направа на бюст на дарителя.
Бурните политически събития в страната и размерът на средствата отново не позволяват да се пристъпи към строителство. През 1942–1945 г. ефорията прекъсва своята дейност. Членовете ѝ се събират отново на заседание на 9 окт. 1946 г. Отчита се, че капиталът възлиза на 1 092 319 лв. и не е достатъчен за построяване на здравно заведение. През следващите години се правят опити средствата да се предадат на МНЗСГ, което да поеме задължението за построяването на павилиона към болницата. Междувременно с писмо на Търновския градски общински народен съвет от 4 дек. 1951 г. ефорията е уведомена, че трябва да прекъсне съществуването си в съответствие с Указа за обществено подпомагане (1951). С протокол от 15 дек. с.г. членовете ѝ вземат решение за прекратяване на дейността. Наличните суми в размер на 1 243 923 лв. се предават на МНЗСГ, а движимото имущество – на Търновския градски общински съвет.
НазадЦДА, ф. 264 к, оп. 5, а.е. 1093; ДА–В. Търново, ф. 29 к, оп. 1, а.е. 586, л. 20, 24, 30, 46, 92, 97; ф. 966 к, оп. 1, а.е. 1, 2, 5, 6; Общински в-к “В. Търново”, № 28, 7 ноем. 1930; № 38, 5 март; № 39, 10 март 1931; № 5, 10 май 1935; № 13–14, 16 юни 1937; БВИ, с. 586. (P. Стоянова)
