Дарител е ДИМИТЪР АПОСТОЛОВ ЦЕНОВ (27 дек. 1852 – 21 май 1932) – търговец, предприемач. Роден в Свищов в семейството на богатия търговец Апостол Н. Ценов. Учи в родния си град, в Търново и в гимназия в Кронщад (дн. Брашов), Румъния. Пожарът в Свищов през юли 1870 г. разорява баща му и става причина Д. Ценов да прекъсне образованието си. Завръща се в Свищов и постъпва в кантората на братя Станчови. Непрекъснато се самоообразова, усвоява немски и френски език. От 1874 до 1877 г. работи като чиновник в румънските държавни железници и предприемач при изграждането на жп линии. Поддържа връзки с българската емиграция в Букурещ и материално я подпомага. След Освобождението на България (1878) за кратко време е чиновник в МВнРИ. По-късно се отдава на търговия и предприемаческа дейност. Поддържа връзки с търговски фирми във Виена, Лайпциг, Бон, Грац и Лондон. Внася строителни материали, метали, селскостопански инвентар. През 90-те години проектира изграждането на петролна рафинерия край Бургас. Получава от правителството (1907) концесия за строеж на фабрика за цимент край Златна Панега. Участва като акционер в дружеството за строежа на жп линия София – Мездра – Видин. Със завидна енергия и инициативност успява да натрупа солидно състояние. Народен представител в IV ВНС (1893), член на Българското икономическо дружество.
Развива и благотворителна дейност – подпомага бедни семейства, дава средства за сираци, чиито бащи са загинали през Балканските войни (1912–1913). Подпомага с пари учебни заведения и културни дружества за: строеж на сиропиталище на Софийското благотворително д-во “Милосърдие” (100 зл. лв.); организиране на ученическа трапезария на Търговската гимназия “Д. Хадживасилев” (500 зл. лв.); Червения кръст, София (500 зл. лв.), и др.
Умира в София. Погребан е с големи почести в Свищов в двора на църквата “Св. св. Петър и Павел”.
На 1 септ. 1912 г. прави завещание, с което определя за свой универсален наследник Българската държава в лицето на министъра на просветата и ѝ дарява всичките си движими и недвижими имоти: пари и ценни книжа в различни български и чуждестранни банки, къщи и дворни места в София (къща и двор на ул. “В. Търново” № 3, склад и дворно място на ул. “Искър” № 2, дворно място на ул. “Княгиня Клементина”, ул. “Козлодуй” и др.). Всичко това по оценка от юни 1932 г., обявена в XXIII ОНС, възлиза на ок. 40 млн. лв.*
Д. Ценов посочва за изпълнители на завещанието си д-р Ст. Данев, д-р С. Иванчов, проф. Г. Данаилов и проф. Ив. Бешков. Те, заедно с универсалния наследник, се задължават в срок от 5 години след смъртта на дарителя да ликвидират търговската му дейност и да изплатят определените суми за роднини и приятели. Останалите капитали трябва да внесат в БНБ и да образуват фонд, който да носи неговото име. Управлението на фонда се възлага на изпълнителна комисия (ефория), която трябва да се грижи за целия имот и да следи за изпълнението на клаузите на завещанието, свързани с капитала. Последният остава “непокътнат” “на вечни времена” и “под никакъв предлог и по никаква причина” не може да бъде накърнен. Може да се използва само годишният приход на фонда. Когато приходът достигне 300 хил. лв., универсалният наследник се задължава да се разпореди с него, както следва: 10 % от прихода да остане за капитализиране, останалите 90 % да се считат като едно цяло и да образуват разполагаемия годишен приход на фонда.
“Моите деца, баща и аз намерихме нашия поминък в търговията и по традиция привързан към нея, съм твърдо убеден, че в бъдеще в България търговията и нашето търговско съсловие, ако успее да се постави на висотата, която му подобава, ще бъдат важни фактори не само по развитието и напредъка на нашето отечество, но ще имат и решаващо значение за съдбата на родината ни. Дълбоко убеден в това, и то с желание да бъда и аз що-годе полезен за постигането на тая цел, реших да посветя всичкия си труд на търговското поприще…” С тези думи Д. Ценов мотивира своето дарение и пояснява, че желае да помогне на търговското съсловие и за преуспяването на родния град. За това той иска да основе и издържа Висше търговско училище по модела на Висшето търговско училище в Берлин. Учебното заведение трябва да бъде автономно, да дава пълно висше образование и да бъде под контрола на МНП/МТПТ. То не трябва да се слива с други държавни или частни училища, нито с Търговската гимназия “Димитър Хадживасилев” в Свищов. Желанието му е да се създаде университет, в който да се изучават търговски и финансови науки, банково и застрахователно дело. За преподаватели да бъдат избирани най-способните учени, хора с авторитет в науката. Ефорията се задължава да осигурява достатъчно средства “за охолното издържане” на училището. Начело на университета трябва да стои изборен ректор с 3 или 5-годишен мандат. Дарителят предвижда, че след създаването на учебното заведение неизбежно ще изникне въпросът и за неговата сграда. Тъй като капиталът е неприкосновен, в завещанието се препоръчва да се събере чистият приход от две или повече години и той да се използва за построяването на сградата.
През 1920 г. Д. Ценов оформя дарението си с нотариален акт, регистриран от I софийски нотариус (дело № 1964/1920). С него публично обявява своето желание да направи свой наследник държавата – представена от министъра на търговията, промишлеността и труда. Уведомява и кмета на Свищов за дарението. Едва след смъртта на Д. Ценов се изпълнява неговата воля. На 5 юни 1932 г. НС гласува закон (публикуван на 30 септ. с.г.), с който държавата приема завещанието на Д. Ценов от 1 септ. 1912 г. и нотариалния акт за дарение от 1920 г. и възлага на министъра да изпълни волята на дарителя в пунктовете, отнасящи се до държавата.
През 1932 г. МТПТ учредява фондацията “Димитър Апостолов Ценов”, чието управление е поверено на ефория в състав: по един представител на МТПТ, на Свищовската община и ректора на СУ, а по-късно – и на Висшето търговско училище. Ефорията се заема с ремонти на сгради, събиране на наеми, продажба на дворни места, изтегля пари, пласира ценни книжа, вложени в български и чуждестранни банки, за да се оформи паричният фонд. Общата стопанска криза в страната и липсата на подходящи купувачи забавят изпълнението на завещанието. Едва към 1 юни 1935 г. фондацията вече разполага с 22 776 188 лв. (в недвижими имоти, ценни книжа и пари в наличност) и това позволява да се създаде Висшето училище. Проф. Георги Данаилов е командирован в Германия (май 1936), за да проучи устройството на Берлинското висше търговско училище. На 5 септ. 1936 г. е публикувана наредба-закон, с която се учредява Висшето търговско училище “Димитър А. Ценов”. То има за цел “да дава теоретични и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки”. То е юридическа личност и се представя от ректора, но се намира под върховния надзор на МТПТ. ВТУ има два отдела: финансово-банков и кооперативно застрахователен. Обучението става в 16 катедри: политическа икономия, икономическа политика и стопанска история, стопанска география, статистиката, държавно устройство, гражданско право, книговодство и сметководство, финансова математика, финансова наука, кооперативно, застрахователно и банково дело и др.
Училището се управлява от АС, начело с ректор. АС изработва правилник и учебен план, одобрени от МТПТ. Законът подробно регламентира състава, правата и задълженията на преподавателския и студентския състав. Обучението е платено – по 1000 лв. на семестър и различни такси за практически занятия в лаборатории и кабинети. Сумите се внасят на приход на фондацията. ВТУ се издържа от фондацията, но бюджетът му се утвърждава от МТПТ.
Ректорът, началникът на търговското и промишленото образование при МТПТ и представител на Свищовската община образуват финансов съвет или ефория на Висшето търговско училище. Те се грижат за издръжката на училището и управлението на имотите. Решенията на ефорията влизат в сила след одобрението им от министъра на търговията, промишлеността и труда.
На 8 ноем. 1936 г. в Свищов е открито ВТУ. То се възприема от обществеността като голяма придобивка за културното и стопанското възраждане на града и на страната. Проф. Димитър С. Бъров е избран за ректор (1936–1950).
Занятията започват в сградата на Държавната търговска гимназия “Димитър Хадживасилев”, като се използват 2 аудитории и 1 класна стая за семинарни упражнения. За преподаватели са привлечени видните български учени: проф. Никола Михов, проф. Тодор А. Владигеров, проф. Иван Стефанов (Матеев), проф. Анастас Ст. Бешков и др. От 1938 г. започва да излиза научно сп. “Годишник на Висшето търговско училище “Димитър А. Ценов”.
Висшето търговско училище се издържа от приходите на фондацията, със субсидия от Свищовската община, от Русенската търговско-индустриална камара и средствата от МНП (100 хил. лв. за 1943 г.).
На заседанието си от 5 юли 1937 г. ефорията отчита, че ВТУ има належаща необходимост от самостоятелна сграда и взема решение да се започне строеж, като се отделят 2 млн. лв. от чистия приход на фондацията. За да запази непокътнат основният капитал, тя сключва заем с БЗКБ на сума 3,5 млн. лв. за срок от 15 години. Свищовската община откупува дворни места на “Калето” и ги дарява на фондацията. През юни 1938 г. XXIV ОНС приема закон, който дава право на министъра на търговията, промишлеността и труда да продава чрез търг част от недвижимите имоти на Д. Ценов, а получените средства да се изразходват от ефорията за строеж, обзавеждане и поддържане на Висшето търговско училище. След продаването на два имота се осигуряват средства.
Създава се строителен комитет. Обявява се конкурс за изработването на проект за сградата, спечелен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. На 20 септ. 1937 г. МТПТ обявява търг за строежа, който е спечелен от свищовския предприемач Слави Гюдеров. Работата приключва след година и половина. За основната сграда са изразходвани 6 млн. лв., а за машини, инсталации и обзавеждане – 1,6 млн. лв. Построена е красива двуетажна сграда, съобразена с терена и нуждите на образователния процес. В нея се намират аудитории, класни стаи, кабинети, стаи за преподавателите, библиотека. На втория етаж във фоайето два стенописа на художника Александър Божинов представят стопанския живот на Свищов през 19. век.
През 1940 г. е обявен търг за направа на киносалон и менза (стол) при ВТУ, спечелен от Сл. Гюдеров. През юли 1942 г. XXV ОНС приема закон, с който отново се дава право на министъра на търговията, промишлеността и труда да продава имоти на фондацията, а средствата да се използват от ефорията за обзавеждането на киносалон, стол и жилищни постройки при училището. До продажбата на посочените имоти на ефорията се разрешава да сключи заем от 4 млн. лв. от БЗКБ под гаранцията на държавата.
Към 31 дек. 1940 г. фондацията разполага с капитал 23 990 515 лв. (безсрочен и срочен влог, ценни книжа и недвижими имоти). Управлява се от ефория от трима души: председател е ректорът на ВТУ, а членове – кметът на Свищов и началникът на отделение за търговия и промишлено образование при МПТП. Според отчета на ефорията, към 31 дек. 1943 г. тя разполага с капитал 38 802 113 лв. (безсрочни влогове в Германско-българската кредитна банка и БЗКБ и срочни влогове в БЗКБ, ценни книжа и недвижими имоти). От недвижимите имоти най-голяма стойност имат сградата на училището – 9 098 363 лв., киносалонът и мензата – 8 353 177 лв., жилищата за преподавателите – 6 735 561 лв. Библиотеката притежава над 8 хил. книги на стойност 1 208 050 лв. и е организирана под вещото ръководство на видния библиограф проф. Н. Михов.
Разходите на фондацията са свързани с изплащане на заплати на преподаватели и служители, хонорари на лектори, застраховки, канцеларски материали, издаване на Годишника на ВТУ, командировки, награди и т.н. Ежегодно бюджетът на ВТУ се утвърждава от МТПТ.
През 1945 г. ВТУ е преименувано във Висше училище за стопански и социални науки, през 1952 г. – Висш финансово-стопански институт “Димитър Апостолов Ценов”, а през 1995 г. – Стопанска академия “Димитър А. Ценов”.
Съгласно Закона за бюджета на НРБ за 1948 г. (чл. 6, 10) фондацията е одържавена, а капиталът ѝ се влива в държавния бюджет. ВТУ минава към КНИК.
◊ ◊ ◊
Висшето търговско училище има 4 частни благотворителни фонда:
ФОНД № 1 “ПОСТРОЙКА НА СТУДЕНТСКИ ДОМ”
Дарители са д-р НИКОЛА ЯНЕВ СТАНЧОВ (неизв.) – пенсионер, жител на София, и други НАСЛЕДНИЦИ на Димитър Станчов (9 май 1863 – 23 март 1940) – дипломат, политик.
С нотариален акт от 1943 г. наследниците даряват на ВТУ “Д. А. Ценов” двуетажна къща с двор от 809,20 кв. м в Свищов. Волята на дарителите е на мястото на къщата да се построи студентски дом, който да носи името “Дом Станчов”. С.г. къщата е съборена, една част от материала е продадена, а другата е използвана при довършване на жилищния блок на училището. Към 31 дек. 1943 г. фондът разполага със 104 168 лв. и дворно място.
ФОНД № 2 “САШКА ВЛАДИМИРОВА ЦОКОВА”
Дарител е ВЛАДИМИР ЦОКОВ – търговец, жител на Свищов. Дарява 65 облигации от заема 1904 г. за учредяване на фонд на името на покойната си дъщеря. От приходите на фонда да се дават парични помощи на студентки от училището. През 1943 г. е заплатена храната в мензата на студентката от IV курс Ел. Георгиева.
ФОНД № 3 “ЙОСИФ БЕШКОВ”
Дарител е ЙОСИФ БЕШКОВ – търговец, жител на Русе. Подарява 25 хил. лв., внесени в БНБ на 9 септ. 1941 г., за образуване на фонд на негово име. От приходите да се подпомага беден студент. Към 31 дек. 1943 г. капиталът е 27 669 лв.
ФОНД № 4 “ПАНСИОН ЗА БЕДНИ СТУДЕНТИ”
Дарител е ГЕОРГИ ИВАНОВ – търговец, жител на Свищов. На 16 дек. 1940 г. внася в БНБ сумата 2 хил. лв., за да се подпомогне изграждането на студентски пансион. Към 31 дек. 1943 г. сумата възлиза на 2282 лв.
Фондовете са закрити през 1948 г. заедно с фондацията “Димитър Апостолов Ценов”.
НазадДА–В. Търново, ф. 665 к, оп. 1, а.е. 45, л. 1–8; оп. 2, а.е. 7, л. 1–5; ф. 815 к, оп. 1, а.е. 45, л. 40–41, а.е. 47; л. 1–23; ЦДА, ф. 159 к, оп. 2, а.е. 1106, л. 1–5; Свищовски известия, № 492, 28 май 1932; Свободна мисъл (Свищов), № 446, 14 апр. 1934; ДВ, № 200, 5 септ. 1936; № 148, 30 септ. 1932; № 157, 21 юли 1938; № 13, 19 ян. 1948; Обществена трибуна (Свищов), № 54, 6 окт. 1940; Год. на ВТУ “Д. А. Ценов”, Свищов, г. IV. 1939–1940. С., 1940, 1–18; ЕБ. Т. 7, с. 353; Иванов, Р. Навеки в златната книга на българските дарители. Димитър Апостолов Ценов. Свищов, 1996. (В. Николова)
