Дарител е ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ (8 февр. 1849 – 11 март 1924) – държавник, икономист, банкер, публицист. Роден в Пловдив. Учи при Йоаким Груев в родния си град. Завършва финансови и политически науки в Манчестър. През 1872 г. се завръща в Пловдив и се занимава с търговия. По време и след Априлското въстание (1876) информира европейската общественост за положението в българските земи, поради което е арестуван и осъден на смърт от турската власт (1877). Амнистиран след подписването на Санстефанския мирен договор. През 1875 г. се оженва за най-голямата дъщеря на Никола и Анна Т. Пулиеви – Мария.
След Освобождението (1878) участва в устройството и обществено-политическия живот на Източна Румелия – един от водачите на Народната (Съединистката) партия, главен редактор на в. “Марица” (1879–1881), първи председател на Областното събрание и на Постоянния комитет; директор на финансите (1882–1883). Приема поста директор на БНБ (1883–1886) и се преселва в София. Оглавява дипломатическата мисия в Европа за защита на Съединението; от името на българското правителство подписва Букурещкия мирен договор на 19 февр. 1886 г. Министър на финансите (1886, 1894–1897), управляващ МТЗ (1894–1897), министър-председател и министър на външните работи (1911–1913). От 1889 г. е управител на Софийския клон на банкерската къща “Евлогий Георгиев”, а след смъртта на Евлогий Георгиев (1897) е негов универсален наследник.
Лидер на Народната партия (от 1901), а след обединяването ѝ с Прогресивно-либералната партия (1920) – на Обединената народнопрогресивна партия. Избиран многократно за народен представител, председател на XI и XV ОНС. Дописен (1881 ) и редовен (1884) член на БКД (БАН) и негов председател (1898–1924). Развива широка обществена дейност – председател и почетен член на д-во “Славянска беседа”, председател на БЧК (1899–1924), почетен член на Съюза на кооперациите. Публицист, автор на спомени.
През целия си живот подпомага с щедри дарения дружества, читалища, църкви и болници, субсидира издатели на вестници, списания, книги. През 1897 г. подарява къща в Пловдив на Женското благотворително д-во “Постоянство”. С негово съдействие и материална подкрепа е довършена и мебелирана българска болница в Цариград (вж. “Българска болница в Цариград”). Дарява средства за построяване сграда за библиотека в Чепеларе, за ч-ще “Славянска беседа”. Изпраща 10 хил. лв. за фонда за материално подпомагане на уволнените преподаватели по време на университетската криза (1907). В продължение на 20 години внася пари във фонд “Безплатни ученически трапезарии” в София. С негова помощ са построени паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885) във Видин, паметникът “Цар Освободител” в Плевен и много др. Организира строителството, обзавеждането и откриването на текстилната фабрика в Карлово (вж. “Братя Евлогий и Христо Георгиеви” – фондация). Със завещанието си оставя 100 хил. лв. на БЧК. Като негов председател съдейства да се открият училище и пансион за медицински сестри.
В нач. на 1908 г. дарява на БКД 120 хил. лв., с които изплаща неговия ипотечен дълг към БНБ. Той слага началото на паричен фонд, който спомага дружеството да се превърне в независимо научно учреждение, а през 1911 г. да се прогласи за Академия на науките. Като председател на БАН ежегодно допълва държавната субсидия и подпомага издаването на “Периодическото списание” на БАН и покриване на канцеларските разходи. В завещанието си от 1 септ. 1923 г. Ив. Евстр. Гешов оставя къщата си на ул. “Сердика” № 4 на БАН. Тя представлява триетажно здание, построено върху 171 кв. м площ и 68 кв. м площ над изба и салон в долния етаж, приспособен за гостилница. Двата етажа имат по 7 стаи и таван с 3 стаи. До зданието има пристройка на 12 кв. м. Изпълнител на завещанието е синът на дарителя Евлогий Гешов.
Волята на дарителя е с парите от продажбата на къщата да се довърши строежът на академична сграда. Най-късно до 2 години след смъртта му БАН да издаде книжовен труд върху неговата дейност. На всеки 2 години да публикува чрез премии или по друг начин студиите и статиите на дарителя, посветени на идеите и идеалите, които са го ръководили през живота му. Академията да подпомага издаването на книги за историята на България за времето, когато Ив. Евстр. Гешов е работил като общественик и публицист.
БАН получава и наемите от сградата на ул. “Сердика”, събрани от деня на смъртта на Ив. Евстр. Гешов до влизане във владение.
Съгласно с волята на дарителя, под редакцията на секретаря на Академията Ив. Пеев-Плачков е издаден трудът “Иван Евстр. Гешов. Възгледи и дейност” (1926) и “Иван Евстр. Гешов. Спомени и студии” (1928). Академията не разполага с подходящи трудове за отпечатване. Едва през 1936 г. със средства от дарението на Ив. Евстр. Гешов издава труда на Д. Устагенчов “Прилагане на Женевската конвенция в Сръбско-българската война”. Награда от фонда получава трудът на д-р Коста Бобчев “Промишлена политика” (1933). На заседанието си от 12 март 1948 г. МС решава сградата на ул. “Сердика” № 4 да остане на БАН и до днес тя служи за нуждите на Академията.
Ефорията “Братя Евл. и Хр. Георгиеви” започва съдебен процес срещу Ив. Евстр. Гешов, като претендира за собственост върху имот от 3069 кв. м в София, ул. “Цар Освободител”, влизащ в границите на изработения план за построяването на университет. Процесът е прекратен през 1914 г. от Софийския окръжен съд в полза на Ив. Евстр. Гешов. С писмо от 2 февр. 1914 г. той отстъпва на ефорията мястото срещу заплащане на неговата стойност. Получената сума определя за постройка на дом, в който да живеят приемани с конкурс студенти, синове на убити или останали неработоспособни по време на Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913) офицери, подофицери и войници, а след време могат да се приемат и синове на други бедни българи. С нотариален акт от 17 дек. 1914 г. той прехвърля на ефорията пълната собственост и владение на имота, при условие тя да поеме построяването на дома, като за целта предоставя и собствено празно място на ул. “Граф Игнатиев” № 17 на площ от 237,45 кв. м. По-късно Столичната община отчуждава (през 1920 и 1924) по регулация и отстъпва даром на ефорията още 2 съседни места на обща площ 247,67 кв. м.
С указ на цар Фердинанд от 15 май 1915 г. към ефорията “Братя Евл. и Хр. Георгиеви” е създаден нов фонд под наименование “Дом Иван и Мария Евстр. Гешови” с цел построяване на дом в съответствие с волята на дарителя. Фондът се управлява от ефорията. За капитал служи получената сума 245 520 лв., внесена в БНБ. Към 31 дек. 1918 г. капиталът достига 270 679 лв.; към 1 апр. 1919 г. – 306 320 лв.; към 31 март 1920 – 285 525 лв.; към 1 апр. 1925 – 347 758 лв.
Изграждането на зданието започва през 1915 г., но поради последвалата война постройката е изоставена. Със завещание от 1 септ. 1923 г. Ив. Евстр. Гешов задължава наследниците си да осигурят цялата необходима сума за довършване и мебелиране на започнатата вече сграда, при условие строителството да бъде довършено най-късно 2 години след неговата смърт. През 1924 г. ефорията приема дарението. Завършената четириетажна сграда има площ 450 кв. м, 43 стаи и 100 легла, кухня, трапезария, баня, читалня, 3 магазина и една галерия. Изразходвани са общо 5,5 млн. лв. – от тях 5,27 млн. са изплатени от наследниците съгласно завещанието, а останалите представляват част от капитала на съществуващия при ефорията фонд “Дом Иван и Мария Евстр. Гешови”.
Домът е официално открит на 11 март 1926 г. – точно 2 години след смъртта на Ив. Евстр. Гешов, в присъствието на царя, общественици, политици и граждани. От есента на с.г. започва да служи за определената от дарителя цел – за жилище на бедни, приемани с конкурс студенти в СДУ, Висшето училище за приложни науки, предвидено по завещанието на Евл. Георгиев, в Художествената и в Музикалната академия в София, синове на загинали или останали неработоспособни в последните войни български офицери, подофицери и войници, а ако такива няма – и синове на други бедни българи. Проф. Г. П. Генов от Юридическия факултет и синът на дарителя Евстрати Ив. Гешов съставят Наредба за управление на “Дом Иван и Мария Ев. Гешови”, приета от ефорията на 2 март 1926 г. и утвърдена от министъра на народното просвещение на 16 март с.г. Според тази наредба домът има отделно управление от това на ефорията. В петчленния УК влизат по един представител на ефорията и на преките наследници на дарителя и по един представител на СУ, на Художествената или Музикалната академия и на живеещите в дома студенти. Комитетът определя условията и начина на приемане на студентите чрез конкурс, като подготвя специален правилник, одобрен от ефорията. Той управлява имота, отдава магазините, галерията и мазетата под наем, като внася постъпилите суми на името на ефорията във фонд “Дом на Иван и Мария Евстр. Гешови”. След като постройката е завършена, целта на този фонд е променена – средствата от него са предназначени за поддръжка на сградата и мебелировката, осигуряване на нейното осветление и отопление. През следващите години обаче от фонда не са правени никакви разходи, а той нараства само от лихвите върху капитала, внесен в БЗКБ. През 1934/1935 г. размерът му възлиза на 66 хил. лв. с годишен приход 1868 лв.; към 1 ян. 1940 г. – 72 132 лв.
Разходите по поддръжката на дома са поети от създадената с приемането на Наредбата през 1926 г. фондация “Дом Иван и Мария Евстр. Гешови”. Целта ѝ е да осигури безплатно жилище, отопление и осветление на приети с конкурс бедни студенти българи от семейства, живущи в провинцията. Съгласно решение на УК сметките се водят от кантората “Евлогий Георгиев”, собственост на наследниците на Ив. Евстр. Гешов. Главните приходи идват от наемите на трите магазина и галерия. Първоначално чрез МНП държавата подпомага ежегодно дома, като общо към 1937 г. отпуснатите средства възлизат на 475 хил. лв. Въпреки това приходите се оказват недостатъчни и наследниците на Ив. Гешов авансират ежегодно издръжката на дома.
След влизане в сила на Закона за юридическите лица (1934) фондацията е вписана в регистъра на юридическите лица на 4 юли 1934 г. С Наредбата закон за прекратяване на ефорията “Братя Евл. и Хр. Георгиеви” (1938) собствеността на Дома и управлението на фондацията са прехвърлени към СУ. Дългът по издръжката на дома към 31 май 1938 г. възлиза на 263 589,15 лв. и е поет отново от наследниците. През 1938 г. АС отпуска допълнително помощ от бюджета на университетския фонд за научни цели в размер на 37 700 лв.
На 24 февр. 1939 г. Общото събрание на гражданските отделения на Висшия касационен съд възлага надзорната власт над фондацията на МНП. Със заповед на министъра от 4 окт. 1939 г. е одобрена Наредба за нейното управление. Според нея фондацията е собственик на недвижимия имот, в който се помещава домът, а в случай че тя прекрати съществуването си, имуществото ѝ трябва да се предаде на СУ.
Недостигащите средства за поддържане на имота продължават да бъдат осигурявани главно от наследниците. За да уравновесят бюджета на фондацията, през ноем. 1939 г. те даряват 20 хил. лв.; през дек. с.г. Харитина Е. Ябланска, Евлогий Ив. Гешов и Евстрати Ив. Гешов внасят още по 25 хил. лв. – общо 75 хил. лв. На 16 дек. с.г. Евлогий Ив. Гешов дарява полица от Народното осигурително д-во “Балкан-живот” от 23 ноем. 1937 г. за сумата 500 хил. лв., платима на 11 март 1951 г. Средствата са предназначени за поддръжката на дома. На 27 март 1940 г. Евстрати Ив. Гешов определя в полза на фондацията половината от доходите за периода от 1 апр. 1940 г. до 30 юни 1942 г. от неговата 1/3 идеална част от имот в София, ул. “Цар Освободител” № 14, който притежава съвместно с братята си Никола и Евлогий Ив. Гешови. След приспадането на данъците размерът на дарението е 73 хил. лв. Другата половина е предназначена за фондация “Дом Анка Е. Гешова” (вж. “Анка Евстратиева Гешова” – фондация). През 1941 г. Евстрати и Евлогий Ив. Гешови осигуряват допълнителни средства в размер на 37 500 лв.; през 1942 г. Евлогий Ив. Гешов – 15 хил. лв.; през 1943 г. Евстрати и Евлогий Ив. Гешови – общо 50 хил. лв.
Домът престава да функционира по време на II световна война след първите въздушни нападения над София, които през март 1944 г. сериозно разрушават сградата. Средствата за нейното възстановяване са осигурени отново от наследниците. За целта Евстрати Ив. Гешов отделя през с.г. общо 300 хил. лв. През 1945 г. той дарява нови 140 хил. лв., Евлогий Гешов, Харитина Ябланска, Ана Гешова и Рада Никола Гешова – 160 хил. лв., и д-во “Балкан” – 30 хил. лв. Единствено благодарение на тяхното съдействие и материална подкрепа през учебната 1945/1946 г. домът отново започва да приема студенти.
Към 31 дек. 1946 г. фондацията притежава: недвижими имот и инвентар на стойност 6 768 556 лв.; ценни книжа за 5200 лв., влог в БНБ – 145 610 лв., и касова наличност – 18 779 лв.
Постоянен председател на фондацията от нейното създаване е Евстрати Ив. Гешов. От 1938 г. другите членове на УС са: Стефан Тасев (представител на министъра на народното просвещение; след смъртта му през 1941 г. – заменен с Марко Иванов Милевски), проф. д-р Тошко Петров (представител на СУ, подал оставка през 1940 г., заменен с д-р Анастас Петков Клисуров), проф. Никола Ганушев (представител на Художествената академия, заменен през 1941 г. с проф. Иван Георгиев Пенков), Иван Тодоров Странски от Агрономическия факултет на СУ, проф. Веселин Анастасов Стоянов (представител на Музикалната академия) и Станко Димитров Илиев (студент, представител на живущите в дома студенти).
Живущите в дома студенти създават институции за самоуправление, чиято дейност е строго регламентирана чрез правилници: Кооперативен стол, Комисия за вътрешния ред и хигиена, Увеселителна комисия, Другарски съд, Просветен комитет. През 1937 г. е формиран и паричен фонд за подпомагане на бедните студенти. Правилниците за тяхното функциониране се утвърждават от УС на фондацията.
Съгласно Закона за прехвърляне на Дирекцията за висшето образование и културните институти и на висшите учебни заведения от ведомството на МНП към КНИК, от 1 ян. 1948 г. върховният надзор над фондацията се упражнява от председателя на комитета. Наемите стават напълно недостатъчни за покриване на разходите по поддръжка на сградата, а наследниците не разполагат с необходимите средства за покриване на дефицита. За фондацията става невъзможно да постига целите си, поради което на 28 дек. 1949 г. УС приема предложението на Евстрати Ив. Гешов да се поиска от съда прекратяване на нейното съществуване, като имуществото ѝ се предаде на СУ. Решението на съвета предвижда домът и в бъдеще да носи същото име и да служи за целите, определени от дарителя. На основание чл. 146 от ЗЛС с резолюция от 20 окт. 1950 г. Софийският околийски съдия прекратява съществуването на фондацията.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 9, а.е. 3300, л. 21–22; ф. 177 к, оп. 1, а.е. 89, л. 106, 295, 300, 418; оп. 7, а.е. 84, л. 1–23; ф. 264 к, оп. 6, а.е. 196, л. 1–31; ф. 568 к, оп. 2, а.е. 80–127, 253, 462, 1070 и др.; НА–БАН, ф. 1, оп. 2, а.е. 1118; ДА–София, ф. 3 к, оп. 1, а.е. 60, л. 1 –31; ф. 994 к, оп. 2, а.е. 155; ДВ, № 112, 22 май 1915; № 290, 25 март 1926; № 88, 21 апр. 1938; № 278, 12 дек. 1939; ЕБ. Т. 2, 98–99; Уч. пр., XXV, 1926, кн. 3–4, 589–590; Книга за дарителите на БАН…, 146–151; Пашев, Г. Златна книга…, 72–73; Стателова, Е. Иван Евстр. Гешов…, с.239.
(М. Тодоракова, Ц. Величкова)
