Дарител е ИВАН ЯНКОВ СТАНЧЕВ (21 юни 1873 – 6 апр. 1939) – аптекар. Роден в Севлиево. Начално образование получава в родния си град, а средно – във Видин. До 1897 г. работи като аптекарски ученик. Завършва фармация в Грац (Австрия). Завърнал се в България, става управител на аптека в Дупница и в Радомир. През 1924 г. отваря собствена аптека в София, където работи до смъртта си. Участва в Балканските (1912–1913) и I световна война (1915–1918) като санитарен офицер. Умира в София.
На 20 апр. 1937 г. прави завещание и оставя цялото си имущество за благотворителни цели. Разпорежда се 3-етажната му къща с магазини и двор в София, ул. “Козлодуй” № 51, да бъде предоставена за “подслон – жилище на бедни девици студентки, по народност българки, с примерно поведение и успех”, която да носи името “Дом Иван Янков Станчев”. За издръжката на Дома оставя 250 хил. лв., с които да бъде основан фонд на името на неговите родители – “Тота и Янко Станчеви”. Годишната лихва от този фонд заедно с приходите от магазините трябва да служат за покриване на разходите на Дома.
Поради липса на конкретни указания в завещанието кой да приеме дарението и да поеме неговото управление, наследниците се спират на СУ като най-подходящ за тази цел и през септ. 1941 г. уведомяват ректора. На 8 окт. с.г. АС приема дарението, а на 29 с.м. решава с дарените пари и имот да създаде фондация “Дом Иван Янков Станчев”. На 13 май 1942 г. е избран временен 3-членен кураториум за нейното управление с председател проф. д-р Димитър Кацаров и членове проф. Петко Венедиков и проф. Иван Апостолов. Те подготвят общ правилник за управление на “Дом Иван Янков Станчев” и фонд “Тота и Янко Станчеви”, одобрен от АС на 1 юли 1942 г. и утвърден от МНП на 15 с.м. Според него “Дом Иван Янков Станчев” служи за жилище на бедни студентки от СУ и им осигурява безплатен подслон, осветление и отопление. При финансова възможност се предвижда в Дома да се открие и стол, в който срещу заплащане да се получава храна. Върховното управление се възлага на АС, който одобрява неговия бюджет и годишен отчет, избира членове на кураториума и се произнася по въпроси, поставени от него. Кураториумът се състои от трима преподаватели и има 3-годишен мандат. В края на всяка година по жребий един от тях напуска и се прави нов избор. Кураториумът разрешава разходите, определя условията за приемане и реда в Дома, назначава управителката и другите длъжностни лица и т.н. Освен Дома, той управлява и фонд “Тота и Янко Станчеви”. Пред кандидатките да живеят в Дома се поставят следните условия: да са българки, неомъжени, дъщери на бедни родители от провинцията; да са редовно записани в СУ с успех най-малко добър (4) от зрелостното свидетелство или от издържаните университетски изпити, да имат примерно поведение и да не страдат от хронични или заразни болести. Те подават писмена молба, която се разглежда и одобрява от кураториума. Приемат се за срок от 2 години, като след първата година представят удостоверение за успеха от следването. Домът набира средства за своята издръжка от: приходите от фонд “Тота и Янко Станчеви”, наемите от магазините, помощ, отпускана всяка година от Фонда за научни цели при СУ, други помощи и дарения.
Трудният бит на много от студентите през годините на войната амбицира ръководството на Университета Домът да бъде открит още през учебната 1942/1943 г. Но за да може да подслони ок. 40 студентки, каквото е намерението, той се нуждае от ремонт и обзавеждане. По предварителни изчисления за това са необходими минимум 180 хил. лв. (без да се включват разходите по откриване на стол, което се отлага за по-добри времена) и още 78 250 лв. годишно за издръжка. Тези разходи се оказват тежко бреме и СУ се обръща към МВРНЗ за финансова подкрепа в размер на 250 хил. лв. от Фонда за обществено подпомагане. Същевременно се заема да уреди статута на фондацията като организация за обществено подпомагане и изпраща правилника за Дома и за фонд “Тота и Янко Станчеви” на МВРНЗ, което го утвърждава със заповед от 29 окт. 1942 г. На свой ред на 14 ноем. Върховният касационен съд поверява надзорната власт върху фондацията на министъра на просветата, а на 11 дек. Софийският областен съд се произнася за нейното регистриране. Така тя окончателно се конституира и през 1943 г. имуществата ѝ са заведени на СУ, а Домът приема първите обитатели.
Юридически фондацията съществува до края 1950 г. Но на практика съдбата ѝ е предрешена още през 1949 г., тъй като съгласно Постановление на МС от 20 юни с.г. всички студентски общежития, организирани от държавни учреждения, обществени организации, частни лица или фондации, преминават под непосредствения контрол и ръководство на КНИК. На 23 дек. 1950 г. Софийският околийски съд, на основание на чл. 146 от Закона за лицата и семействата (ДВ, № 182, 9 авг. 1949), постановява нейното прекратяване, а имуществото се предава на държавата. Мотивите са: фондацията не води самостоятелен живот и по-нататъшното ѝ съществуване е неоснователно.
◊ ◊ ◊
Със завещанието от 20 апр. 1937 г. Ив. Я. Станчев дарява: застраховката си при Чиновническото застрахователно дружество на стойност 100 хил. лв. за образуване на още един фонд на името на своите родители “Тота и Янко Станчеви”, като волята му е тези средства да се оставят за капитализиране и когато достигнат 200 хил. лв., от тях всяка година половината от лихвата да се дава (в натура) на ученическата трапезария при основното училище в Севлиево, а другата част да служи за помощи за 5 или 10 най-бедни ученици от Севлиевската прогимназия; своя дял от къщата на родителите си в Севлиево, ул. “Иванчо Даскалов”, с препоръка след като се откупят от неговите сестри останалите 2/3 от имота, в него да се помещава професионално училище и то да носи името “Тота и Янко Станчеви”; 50 хил. лв. и личната си библиотека на Севлиевското ч-ще “Развитие” за основаване на фонд на име “Иван Янков Станчев”, от годишните лихви на който да се купуват книги; 50 хил. лв. на д-во “Юнак” в Севлиево за създаване на фонд, лихвите на който да се използват за осигуряване на екипи на бедни спортисти; 200 хил. лв. на Туристическото дружество в Севлиево за построяване хижа в Стара планина, която да се нарече на името на дарителя; 10 хил. лв. на църквата “Св. Троица” в Севлиево.
Липсват данни как се изпълнява тази част от завещанието.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 39, л. 1–8; а.е. 42, л. 1–35; ф. 264 к, оп. 6, а.е. 190, л. 1–35; ДА–София, ф. З к, оп. 1, а.е. 36, л. 1–22; ф. 994 к, оп. 2, а.е. 112, л. 2–7; ГСУ, Офиц. отдел, 1941/1942. C., 1943, 144–148; Вълчанов, X. Севлиево 1842–1942. Ч. II. C., 1942, 283–285; Юб. сб. 100 г. на Хаджи Стояновото у-ще 1844–1944 г. Севлиево, 1944, 60–61. (К. Анчова)
