Дарител е ДИМИТЪР ПЕТРОВ КУДОГЛУ (вж. “Димитър Петров Кудоглу” – фонд). Фондацията е образувана с учредителен акт от 1 дек. 1926 г. В него Д. Кудоглу излага мотивите, подтикнали го за благотворителната дейност. “Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава – пише той, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела.” Желанието му е да се организира и открие в Пловдив диспансер, наречен “Дом на благотворителността и народното здраве”, който да носи името му. В здравното заведение да се води борба срещу “най-опасните за обществото болести: детските, туберкулозата, венерическите”. За целта в него да се преглеждат и лекуват болните и да се осигурява защита от заразата за техните семейства и за околните. В Дома да се поощряват “благотворителността и милосърдието”. Диспансерът да се помещава в подареното от Д. Кудоглу 5-етажно здание (бивш хотел), намиращо се в Пловдив на пл. “Цар Симеон”. Дарителят поема задължението да преустрои сградата, да мебелира и оборудва болничното заведение според последните научни достижения. Управлението на фондацията се възлага на ефория в състав: дарителят, окръжният управител, кметът и председателят на окръжната комисия в Пловдив, представител на Пловдивския клон на БЧК, председателят на Търговската камара, племенниците на дарителя Димитър и Константин Ат. Турдоглу, Недко Каблешков. Ефорията се задължава да изработи правилник за вътрешния ред на Дома, за приемането на болните, за назначението на персонала и др. Тя няма право да отчуждава или ипотекира имотите на фондацията, нито да изразходва неприкосновените ѝ фондове. Длъжностите на членовете ѝ са почетни. За издръжката на здравното заведение дарителят предава в пълна собственост и разпореждане на фондацията 2 тютюневи склада, намиращи се в Пловдив на ул. “Иван Вазов”. Д. Кудоглу си запазва правото да ги използва до смъртта си срещу 800 хил. лв. годишен наем. Учредителният акт предвижда за издръжката на Дома да се използват и таксите, плащани за прегледите от заможните граждани, помощи от държавата, окръга и общините, от дарения, завещания и др. На 13 дек. 1926 г. е издаден нотариалният акт за собственост на недвижимите имоти на името на фондацията. Дарението се оценява на 20 млн. лв., като паричната стойност на Дома е 5 млн. лв., а на двата склада – 15 млн. лв. Законът от 28 дек. 1926 г. утвърждава учредяването на фондацията като юридическа личност. Според чл. 4 всички недвижими и движими имоти, които Домът е придобил и ще придобие по завещание, дарение и покупка, се освобождават от държавни данъци, такси, берии и др.
Дарението на Д. Кудоглу е прието с благодарност и въодушевление от гражданите на Пловдив и от цялата българска общественост. Дарителят получава много благодарствени адреси от държавни и общински институции, от Св. синод, от различни дружества и организации. Жестът му се отразява широко в местния и централния печат.
На 5 дек. 1926 г. се провежда първото заседание на ефорията. Дарителят Д. Кудоглу е провъзгласен за почетен председател. На 17 дек. с.г. за председател на управителното тяло на фондацията е избран видният общественик Н. Каблешков. Подпредседател е Д. Турдоглу, а секретар – К. Турдоглу. Изработен е правилник за вътрешния ред и управлението на Дома. Той повтаря учредителния акт в пунктовете, които определят членовете на ефорията. Заедно с това правилникът конкретизира нейните права и задължения. Според него ефорията назначава директора и персонала на Дома, определя техните задължения и възнаграждения, ръководи работата на Дома, съставя бюджета му, разрешава покупки на движими и недвижими имоти, определя таксите, които се заплащат за прегледите от по-заможните пациенти. Непосредствената работа на диспансера се ръководи от директор – лекар, който участва в заседанията на ефорията със съвещателен глас. Медицинският персонал се състои от лекари и медицински сестри. Домакин-касиерът се грижи за имуществото на Дома, събира приходите и с разрешение на ефорията извършва необходимите разходи. Отчита се пред нея на всеки 15 дни.
Веднага след учредяването на фондацията започва подготовката за откриването на здравното заведение. Дарителят и членовете на ефорията провеждат широки консултации относно организацията му и насоките на неговата дейност. Особено ценна помощ те получават от страна на известните лекари д-р Богомил Берон, д-р Стефан Ватев, д-р Владимир Руменов. Направен е цялостен ремонт на сградата. Тя е снабдена с парно отопление, нова електроинсталация, оборудвани са сервизните помещения, пералня и др. Разходите по ремонта, възлизащи на 1 756 377 лв., са поети изцяло от дарителя. Нови 3,126 млн. лв. Д. Кудоглу предоставя за закупуване на необходимата медицинска апаратура за кабинетите и лабораторията. Паралелно с обзавеждането на Дома, ефорията изработва друг правилник, който конкретно регламентира работата му. В съответствие с волята на дарителя се оформят бактериологична лаборатория и 3 отдела: за деца и майки, за туберкулозно болни и за пациенти с венерически заболявания. Всеки отдел се завежда от лекар със специална подготовка, подпомаган от медицински сестри и служители. Директорът и лекарите формират съвет, който разисква въпросите, свързани с дейността на здравното заведение. Заедно с другите си функции по ръководството на Дома, на директора се предоставя възможност да организира и провежда анкети по квартали, в големите тютюневи складове и в училищата за разпространението на заболяванията. Резултатите от тези анкети дават възможност да се вземат превантивни мерки. Съгласно законите, санитарният контрол върху диспансера се упражнява от Главна дирекция на народното здраве. След консултации с известни специалисти и с Пловдивския клон на Българския лекарски съюз са назначени лекарите в Дома. Директор и завеждащ туберкулозния отдел става д-р Кирил Добрев. Той е известен специалист по гръдни болести, дългогодишен управител на Пловдивската държавна болница, общественик и член на филантропични дружества. Със свои средства Д. Кудоглу осигурява на д-р К. Добрев възможността да посети Югославия, Чехословакия, Австрия, Германия, Франция и Швеция, за да се запознае с организацията на подобни здравни заведения. Завеждащ на отдела за детски болести е д-р Немски, на отдела за кожно-венерически болести – д-р Петър Александров, на лабораторията – д-р Сакович. Ефорията определя и начина на заплащане на прегледите. Безплатно се преглеждат всички деца с карти (или свидетелства) за бедност, издадени от общината, както и чиновниците в държавни, общински и частни учреждения и заведения с месечна заплата до 3 хил. лв. Среднозаможните пациенти (с личен доход до 6 хил. лв.) плащат част от таксата, а богатите – пълния ѝ размер.
Домът започва работа на 19 окт. 1927 г. На 8 ноем. с.г. е извършено официалното му освещаване. Присъстват дарителят и съпругата му Е. Кудоглу, представители на централната и местната власт, много граждани. Д. Кудоглу е обявен за почетен гражданин на Пловдив.
Диспансерът бързо спечелва доверието на пловдивчани. В отдела за деца и майки се преглеждат бременни жени и родилки, кърмачета и деца до 14 години. В противотуберкулозния отдел се извършват прегледи на болни, дават им се съвети и се насочват за лечение към съответните болници и санаториуми. На някои от пациентите се извършва и лечение. Медицинските сестри издирват заболелите по домовете им, изпращат ги за прегледи и дават съвети относно начините за предпазване от заразата. Правят се и анкети сред тютюноработниците в Пловдив. Отделът за кожно-венерически заболявания извършва прегледи на пациенти. Създава се и брачна съвещателна станция за заболелите. Лабораторията разполага с модерен рентгенов апарат и друго оборудване. Тя обслужва не само Дома, но и държавните и католическата болници, частни лекари. Уредена е и библиотека, а в салона се изнасят сказки на здравни и морални теми.
Земетресението от 18 апр. 1928 г. уврежда сериозно сградата на диспансера. Узнал за нещастието, Д. Кудоглу настоява отделите да се настанят в чифлика му при гарата и здравното заведение да не прекъсва дейността си. Дарителят предоставя средствата, необходими за ремонта на Дома и на двата склада (ок. 500 хил. лв.). Диспансерът е възстановен бързо и два месеца след труса започва работа. Същевременно Д. Кудоглу дава 100 хил. лв. за подпомагане на пострадалите пловдивски граждани.
В нач. на 1928 г. ефорията поема инициативата за откриването на противобясна станция. Намерението ѝ среща подкрепа и сътрудничество от страна на местните власти. Изработен е правилник за нейното функциониране. Станцията обслужва околиите Пловдивска, Мъстънлийска (дн. Момчилградска) и Пашмаклийска (дн. Смолянска), които поемат задължението да превеждат средства за издръжката ѝ. Открита е на 1 апр. 1929 г. и се помещава в 3 здания, предоставени от Д. Кудоглу. Обзаведена е модерно, разполага с 5 стаи и 30 легла, кухня, трапезария, пералня и баня. Дарителят плаща и заплатата на лекаря.
Големите средства, предоставени от Д. Кудоглу, позволяват на фондацията да развива широка дейност. Към 1 ян. 1931 г. недвижимите ѝ имоти се оценяват на 23 666 202 лв., а движимото имущество – на 3 301 727 лв. Към 1 ян. 1939 г. недвижимите имоти възлизат на 18 676 821 лв., движимите – на 2 412 258 лв., а капиталите ѝ – на 1 864 433 лв. Основната част от средствата, необходими за издръжката на диспансера, се осигуряват от наема на двата тютюневи склада. При разходен бюджет за 1928 г. 1,3 млн. лв., 800 хил. лв. постъпват от наемите. През май 1935 г. Д. Кудоглу съобщава на ефорията, че поради финансови затруднения ще плаща годишен наем от 500 хил. лв. Това се отразява върху бюджета на Дома и за 1935 г. разходите са намалени на 953 621 лв. През следващите години доходите от складовете се повишават на ок. 600 хил. лв. (1939), а разходният бюджет е 950 хил. лв. Останалите средства се набавят главно от такси, събирани от пациенти. Държавата и местните власти отпускат незначителни суми в помощ на диспансера. Ефорията има проблеми с получаването на средствата, които общините и постоянните комисии са задължени по закон да внасят за издръжката на противобясната станция и на бактериологичната лаборатория. Дарителят отблизо се интересува и щедро подпомага фондацията до самата си смърт (1940). Освен помощите за възстановяване след земетресението, през 1928 г. той купува за нуждите на Дома парцел, намиращ се срещу складовете. Предоставя и много средства за специализации на лекарите в чужбина.
Освен с издръжката на диспансера, фондацията се занимава и с други благотворителни начинания. Практика е, съобразно възможностите, с които разполага, да раздава дрехи, пелени и храна на бедните родилки и бебета. През 1938 г. ефорията взема решение да се построят трапезария и гостилница за тютюноработниците на парцела срещу складовете. През 1939 г. строежът започва.
Фондацията членува в Съюза за закрила на децата и в Съюза “Обществена подкрепа”. Взаимодейства с други благотворителни организации в Пловдив, като женските д-ва “Майчина грижа”, “Постоянство”, “Подкрепа”, с клона на БЧК и др.
Фондацията е закрита през 1951 г. с Указа за обществено подпомагане.
НазадДА–Пловдив, ф. 501 к, оп. 1, а.е. 9, 23, 40, 45, 62, 66, 71; ЦДА, ф. 372 к, оп. 1, а.е. 2031 ; Пловдивски окръжен вестник, № 458, 459, 18–25 ноем. 1927; Отчети на Дома на благотворителността и на народното здраве “Д. П. Кудоглу” в Пловдив за 1927–1928, 1929–1930, 1930, 1935, 1936, 1937, 1938; Дарителство и дарителски фондации… Законови актове…, 83–91. (P. Стоянова)
