Идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на моралните устои на младото поколение не е нова. Тя възниква в Древна Гърция и е въплътена в провежданите там олимпийски игри, преминава през дейците на Българското възраждане, за да се подеме в края на 19. век от педагози и възпитаници на западноевропейски учебни заведения. Те стават носители на едно по-модерно виждане за необходимостта от въвеждането на физическо възпитание в училищата и в обществения живот. Под тяхно въздействие и особено под влияние на учителя Тодор Йончев (завършил химия във Виена и Цюрих и член на тамошните гимнастически дружества), министърът на просвещението в кабинета на Стефан Стамболов – Георги Живков, заминава за Лозана, за да присъства на гимнастическите игри, уредени от Съюза на швейцарските гимнастически дружества.
Впечатлен от дисциплината, силата и красотата, показани по време на спортните състезанията, той моли Съюза да изпрати десетина подготвени лица за преподаватели в българските учебни заведения. В резултат през учебната 1894/1895 г. са назначени 10 учители по гимнастика в София, Варна, Габрово, Лом и др. градове. Наред с това физическите упражнения и организираното спортно движение стават вече осъзната потребност и до края на 19. век в много селища се създават нови гимнастически дружества, чийто брой непрекъснато расте. Те обаче не поддържат преки контакти и приемат имена, отразяващи спецификата на региона или възприемат тези на сходни европейски структури: “Тракийски юнак” (Пловдив), “Горско пиле” (Русе), “Осоговски юнак” (Кюстендил), “Родопски юнак” (Хасково), “Плевенски юнак”, “Добруджански юнак”, “Сокол”, “Юнак” и др. Ръководители (главатари) на организациите стават учители по гимнастика – швейцарци, българи и чехи.
Инициатор за тяхното обединение е една от първите организации – Софийското дружество “Юнак”, което се намира под ръководството на първия дружествен “главатар” Шарл Шампо. По този повод е издадена прокламация – покана за съединяване в името на физическото и нравствено здраве на българина. На 15 авг. 1898 г. в салона на Първа софийска мъжка гимназия се свиква конгрес, на който присъстват делегати на създадените до този момент дружества и се учредява Съюз на българските гимнастически дружества “Юнак”. Целта на формацията е: разпространяване и развиване на гимнастиката в България, единство и взаимно подпомагане на организациите, които чрез възпитание в родолюбие да станат най-здравата опора на младата държава. Лозунгът “Здрави и силни – дружно за Отечеството” става девиз на Съюза. Изработеният устав е одобрен от конгреса и влиза в сила от 1 септ. 1900 г. Според него управлението се поверява на 7-членен УС и една техническа комисия. За председател е избран Стоян Заимов, деловодител касиер – Тодор Йончев, и съветници – генерал Георги Вазов, д-р Стефан Ватев, г. Аврамов и др. В следващите години на председателския пост се изреждат д-р Кирил Свраков, Христо Атанасов (с най-дълъг мандат), Рашко Атанасов, Иван Кефизов, проф. Ст. Ватев, д-р Владимир Руменов и др.
Техническата комисия се състои от трима души и има за задача да подпомага УС като провежда курсове по гимнастика, урежда спортни игрища, подготвя методическа литература. В тези две водещи структури влизат по-зрели, професионално изявени хора – предимно учители, лекари и чиновници, но и търговци, занаятчии, банкови чиновници, адвокати и др. За сметка на това членската маса се набира главно сред учениците. Ръководството се насочва и към девойките, като пропагандира идеята, че гимнастиката се отразява благоприятно на бъдещата майка.
Уставът очертава децентрализирана структура и колективно участие. В Съюза може да влезе всяко местно гимнастическо дружество, след като писмено изрази своето желание, представи своя устав и подробен отчет за дейността си до този момент. Организациите имат право да провеждат местни, частни събори, да притежават собствено знаме. Независимо че отличителният знак за юнаците е еднакъв по форма, регионалните сдружения поставят върху него своите наименования. Основно задължение на отделните структури е участие в общите конгреси и събори, както и да внасят в общата каса 10 % от своите приходи. Така Съюзът полага основите на една модерна система за физическо възпитание на поколението, като се обляга на съчетаването на чуждия опит и демократичните възрожденски традиции.
През 1899 г. като орган на Съюза на българските гимнастически дружества “Юнак” започва да излиза сп. “Здраве и сила”. Първоначално то се печата в Кюстендил и Варна, а след това трайно се установява в София, като често променя редакционната си колегия.
Учредителният конгрес дава тласък на организационното развитие на Съюза. Създават се юношески и дамски чети. Организират се публични игри, сказки, срещи, вечеринки, излети и така се популяризира идеята за солидарност между хората. Устройват се и юнашки събори, на които се представят масови гимнастически игри и състезания, а за най-изявените групи и юнаци се осигурява участие в подобни събори в славянските държави. Израз на извоюваното престижно място на Съюза е увеличеният брой на симпатизантите. Към 1910 г. в него членуват 48 дружества с 4200 юнаци, 400 юнакини и 6900 юноши.
Един от идеолозите на Съюза, изиграл важна роля в историята на организацията, е ГЕОРГИ ДАНАИЛОВ (4 март 1877, Кюстендил – 1930, София) – учител, банков чиновник. Завършва педагогическото училище в родния си град и става учител по гимнастика. Той е подпредседател на околийското учителско дружество и е един от основателите на безплатните ученически трапезарии. Читалищен деец. За активната си дейност в местното гимнастическо дружество е избран за подглаватар на “Осоговски юнак” и участва във всички съюзни прояви – събори, състезания, излети, създава нови структури. На конференции и срещи мотивира въвеждането на спорта като дисциплина в българските училища. За известно време участва в издателската колегия на съюзния орган “Здраве и сила” в Кюстендил.
Войните (1912–1913 и 1915–1918) прекъсват успешните стъпки на Съюза. Печатният орган престава да излиза. Едва в началото на 20-те години на 20. век организацията се възстановява. Тя не само се активизира, но предлага нови инициативи, насочени към разширяване на кръга на симпатизантите. В проведените състезания по време на събори и конгреси са включени нови спортове, установяват се по-тесни връзки със западноевропейските дружества “Сокол”. Ръководството отделя по-голямо внимание на здравословното състояние на юнаците. За целта се създава Здравен съвет, който осигурява задължителен годишен преглед на членовете, а на състезателите – непосредствено пред събитието; грижи се за санитарното състояние на игрища, салони, басейни и др. В помощ на УС се създава и културно-просветен комитет. Съюзът се опитва да привлече млади хора извън училището, като създава групи сред работниците и селяните. Не се пренебрегват и другите възрастни групи. През юни 1936 г. Съюзът открива първото свое лятно детско игрище в София. По същото време устройва летен лагер за юноши от 12 до 18 години край Драгалевския манастир.
През 1924 г. като притурка на “Здраве и сила” започва да излиза месечно списание “Главатар”, финансирано от фонд “К. П. Панайодов”. Целта е да се популяризират биографиите на най-изявените дейци на Съюза, но преди всичко то да стане илюстративно издание за методиката на различните спортни игри, съобразени с възрастта и пола на участниците.
Проведените конференции, събори и състезания са доказателство за активния организационен живот. От основаването на Съюза (1898) до 1939 г. се провеждат 9 общи събора. Съгласно първия устав те трябва да се свикват на 2 години, а след войните – на 5 години. И ако на първите събори (І –V) присъстват ок. 3–4 хил. души заедно с “играчите”, то на следващите VІ (1924) – ІХ (1939) присъстват по ок. 10 хил. души. Това е свидетелство, че привържениците на спортните игри и състезания са се увеличили. Нараснал е и броят на чуждите спортни делегации. Така например на VІІІ юнашки събор в София (12–14 юли 1935) присъстват 6 хил. югославски, 310 чешки, 400 руски (задгранични) и полски “соколи”.
Като израз на високата оценка на постигнатите успехи при възпитанието на младото поколение, ръководството на Съюза получава не само морална, но и материална подкрепа от страна на обществото. Създадени са дарителски фондове, които се ръководят от УС съобразно волята на благодетелите.
1. Фонд “Константин П. Панайотов”
Най-щедър дарител на Съюза е Константин П. Панайотов (17 апр. 1866, Търново – неизв.) – юрист, общественик, политик, автор на съчинения в областта на юриспруденцията и на художествени произведения (вж. “Константин П. Панайодов” – фондове).
На 14 дек. 1922 г. той предоставя на Съюза ценен имот, построен през 1915 г. в София на ул. “Добруджа” № 9, състоящ се от 12 апартамента с централно отопление. Оценен е на 4 млн. лв. В писмо до ръководството отбелязва, че латинската поговорка “Здрава душа в здраво тяло” вече 2000 години не е загубила значението си и че организацията на гимнастическите дружества, които съдействат за развитието на различните спортове, са най-доброто средство да “приучи младото поколение към труд, енергия, самостоятелност, дружеско общение и любов към родната земя”. Воден от тези мисли, той прави дарението при следните условия: единият апартамент да се използва за административните нужди на организацията, а останалите да се дават под наем и с получените средства да се учреди благотворителен фонд на негово име. Годишните приходи трябва да се разпределят така: за издаване на съюзното списание и за библиотеката (10 %), за раздаване на награди на отличилите се дружества и юнаци, проявили се по време на игри и състезания (40 %). Почитател на природата, запален турист, обиколил българските планини, Алпите и Карпатите, Панайодов оставя 20 % на туристическите дружества за награди на проявилите се в тази област. По 10 % от приходите на фонда се предвиждат за ловната дружина и за Съюза на колоездачите. От името на дарителя Съюзът предоставя средства на МВ (20 %) за учредяване на фонд на името на племенника му поручик Константин Бениславски, загинал в Балканските войни, а от приходите да се раздават награди на отличилите се офицери и войници.
Дарението на К. Панайодов изиграва важна роля за финансовото стабилизиране на Съюза.
2. Фонд “Панайот Ангелов”
Дарител е Панайот Ангелов (1858, Търново – 7 март 1919, Виена) – военен деец, общественик, щедър благодетел на дружества и институции (вж. “Панайот Ангелов” – фондация).
Споделяйки идеята, че физическото развитие на един народ е условие за неговия напредък, той завещава на Съюза 10 % от цялото си движимо и недвижимо имущество, изчислено на 100 хил. лв. (в акции и ценни книжа). С тях се създава фонд на негово име, а годишните приходи служат за награда на отличилите се “юнаци”.
3. Фонд “Стоян Н. Киселов”
Дарител е Стоян Н. Киселов (11 март 1872, Търново – 20 септ. 1937, София) – банков чиновник, активен деец на гимнастическото движение (вж. “Стоян Н. Киселов” – фондове).
Става почитател на идеята за физическото развитие на хората още като студент по финанси и търговия във Виена, където членува в местното д-во “Сокол”. Автор е на първия устав на Русенското гимнастическо дружество, приело името “Сокол”. Чиновник в БНБ, заемащ отговорни постове, Ст. Киселов основава не само клонове на банката, но и на гимнастически дружества във всички селища, където е работил (Русе, Видин, Плевен, Деде-Агач, Одрин, Кюстенджа и др.). Той е дългогодишен касиер на Съюза в София (1920–1928). Основава първата “колоездена чета” в България и въвежда колоезденето като спортна дисциплина.
Завещава на Съюза “Юнак” облигации от БДЗ (1923) на номинална стойност 200 хил. лв., съхранявани в БНБ. Условието е от тях да се образува фонд на негово име. След 5-годишно капитализиране на лихвите, приходите да служат за издаване на съчинения по “телесно възпитание”.
Липсват данни за развитието на фонда.
4. Фонд “Богумил Койчев”
Дарител е Богумил Койчев (22 авг. 1882, Търново – неизв.). Участва в Балканските войни (1912–1913). В началото на Първата световна война е ранен и е демобилизиран в чин капитан. Кавалер на офицерския орден за храброст.
Още като ученик в Търново (а по-късно в София) активно работи в гимнастическите дружества, участва във всички събори, състезания и екскурзии на организацията. През юли 1938 г. той предава на председателя на Съюза 5 хил. лв. за създаване на фонд, от чиито приходи да се отпускат средства на бедни юнаци за участие в международни състезания. Няма други данни за фонда.
5. Фонд “Жак Елиас”
Дарител е Жак Елиас (неизв.) – индустриалец, собственик на текстилната фабрика “Фортуна”, София, щедър благодетел на СБП, ДСЖ и други културно-просветни организации (вж. “Жак Елиас” – фонд).
През 1931 г., при посещението на българските юнаци в Милано, възхитен от изнесеното от тях гимнастическо представление, той дарява голяма сума, която ежегодно поддържа. С негово разрешение във фабрика “Фортуна” се създават юнашки чети между работниците.
6. Фонд “Георги Цанев Балбузанов”
Дарител е Георги Ц. Балбузанов (10 ноем. 1876, Русе – ок. 1920, Русе) – военен деец. Завършил средно образование в родния си град и Военното училище (1900) в София. Служи в 5-и пехотен Дунавски полк. Участва в Балканските и Първата световна война.
Малко преди смъртта си подарява на д-во “Русенски юнак” единствения си имот – едно лозе от 5 дка, оценено на 100 хил. лв. Той определя целта на своя жест с думите: “…да се постави на здрави начала делото за правилното физическо възпитание на русенската младеж, за да може държавата да има здрави и силни духом и тялом граждани, от което зависи предимно нейната мощ”.
7. Фонд “Ламбри К. Карабатаков”
Дарител е Ламбри Константинов Карабатаков (1844, Пловдив – 19 ян. 1941). – политически деец, търговец и общественик.
Участва в подготовката на Априлското въстание (1876) и присъства на събранието на апостолите в Оборище като пловдивски представител. По време на събитията около Съединението е четник в четата на Чардафон Велики. Народен представител в ІІІ ВНС, помощник-кмет (1887–1890), член на Пловдивската окръжна комисия, дългогодишен общински съветник.
Л. Карабатаков подарява на д-во “Тракийски юнак” (клон Каршияка) ценно място в центъра на квартала от 1000 кв. м, оценено на 150 хил. лв. Желанието му е там да се построи юнашки дом.
8. Фонд “Харитон Куев”
Дарител е Харитон Куев (неизв.) – аптекар в Пловдив. Той подарява на д-во “Тракийски юнак” повече от 50 хил. лв. за създаване на фонд за построяване на гимнастически салон на дружеството.
9. Фонд “Никола М. Додов”
Дарител е Никола Михайлов Додов (2 февр. 1880, София – неизв.) – словослагател, син на сподвижника на Левски – Михаил Додов.
Почитател на гимнастическото движение още от създаването на организацията като участва във всички прояви в салон или игрище, обхожда села, за да основава юнашки дружества.
В края на живота си той подарява на д-во “Юнак”, София, 100 хил. лв. за нуждите на организацията.
На 24 ян. 1931 г., заедно със съпругата си Ана Нончева, дарява 100 хил. лв. на МНП за създаване на фонд на името на своите родители Георгица и Михаил П. Додови. Условието е след 10 години лихвите от капитала да се използват за специализация на млади и способни лекари.
Водени от желанието да бъдат полезни на юнашкото дело, много по-заможни хора даряват различни средства и имоти на Съюза. Между тях са известните български дарители: Димитър Кудоглу (Пловдив), Ж. Хаимов и Аенов (Дупница), Христо Хентов (Самоков), г. Стефанов (Сливен), Пенчо Семов (Габрово) и др.
След 1944 г. Съюзът на гимнастическите дружества “Юнак” е разтурен като “националистическа” организация, а дарителските фондове са закрити.
В. Николова
Назад
