Едно от елитните средни девически училища в страната. Гимназията е открита на 18 ноември 1879 г. и първоначално се нарича Софийска девическа учителска семинария.
Началото е изпълнено с обичайните трудности, свързани с намирането на подготвени преподаватели и от материален характер. Занятията започват с два класа и 30 ученички в къщата на Осман Нури паша. На единия етаж се водят учебните занимания, а на другия се помещават спалните на девическия пансион, открит едновременно с гимназията. Голяма част от девойките са държавни стипендиантки. За пръв директор е определен протойерей Тодор С. Митов, а учителите са само 7. Някои от тях преподават по няколко предмета. Сред преподавателите са Мария Шишеджиева, Георги Прошек, Мария Юрданова, Николай Николаев и др. Особена роля в началното развитие на гимназията изиграва Клотилда Цветишич. Хърватка по народност, тя учителства от 1880 до 1884 г., а от началото на 1881 г. е директор на гимназията.
В следващите години броят на ученичките и учителите расте прогресивно, а гимназията разширява курса си на обучение. През учебната 1888/1889 г. е открит последният VІ гимназиален клас. От 1883 до 1885 г. е отворено образцово училище с 4 отделения, слага се началото на забавачница (1888), където се готвят учителки бавачки. От Първа девическа гимназия в началото на 20. век се отделят като самостоятелни 2 девически прогимназии, а също и другите две столични девически гимназии.
Разрастването на учебното заведение остро поставя проблема за неговата сграда. Училището се мести няколко пъти, помещава се в частни къщи под наем. В началото на 1888 г. се настанява в държавно здание, намиращо се на ул. “Алабин”, което е строено специално за пансион. Но много скоро и то се оказва тясно за нуждите на училището и учебните занимания се водят в няколко сгради едновременно. Проблемът е решен радикално едва с построяването на нова училищна сграда на ул. “Иван Шишман”. Основният камък на строежа е поставен на 24 април 1924 г., а през 1932–1933 г. зданието е напълно завършено и обзаведено и приютява възпитаничките на гимназията.
Нивото на обучение в учебното заведение е високо. Преподаватели са едни от най-изявените педагози, специалисти в съответните научни области, много интелектуалки. Сред тях са Михалаки Георгиев, Спас Вацов, Иван Гошев, Екатерина Каравелова, Рада Киркович, Иван Урумов, Станимир Станимиров, Елисавета Консулова-Вазова, Елисавета Багряна и др. Възпитанички на гимназията са поетесите Дора Габе, Ана Карима, Мара Белчева и др. Част от девойките, завършили курса на обучение, впоследствие учителстват в гимназията. Към нея е уредена богата библиотека, която се ползва от учителите и от ученичките. Специален фонд от учебници е предназначен да се дава на бедните възпитанички на гимназията. Формират се и ученически дружества, а през 20–30-те години на 20. век е уредена безплатна ученическа трапезария.
През целия период на своето съществуване гимназията е държавна и издръжката ѝ се поема от бюджета на МНП. В помощ на училищното ръководство са формирани и няколко благотворителни фонда. Дарители са бивши възпитанички на гимназията, преподаватели в нея, а целта е да се подпомогне образованието на способни бедни момичета.
1. Фонд за подпомагане на бедни ученички
В началото на 1881 г. при гимназията се основава Дружество за подпомагане на бедни ученички. Председателства се от директорката К. Цветишич и в него влизат и външни лица, главно дами, които се интересуват отблизо от вървежа на училищните работи. Организирано е съгласно инструкциите на МНП. Средствата се събират от членски внос, доброволни помощи от учители, ученички и граждани, приходи от концерти, лотарии и други благотворителни мероприятия, продажба на учебни пособия, тетрадки и пр. Най-сериозното приходно перо са постъпленията от учебните такси. В началото на 1881 г. законодателно се регламентира 1/3 от събраните в държавните средни училища учебни такси да се предоставят на дружествата за подпомагане на бедни ученици. През 1901 г. Дружеството се преименува на “Фонд за подпомагане на бедни ученички”.
Рекапитулацията на сметките му показва, че за периода от 1881 до края на учебната 1903/1904 г. във фонда са събрани 38 127 лв. От него се отпускат средства за закупуване на учебни пособия и за неголеми материални помощи на бедни ученички, за поддръжката на няколко стипендиантки.
2. Фонд “Стоянка Дряновска”
Дарители са съпрузите Йордан Дряновски (1857, Дряново – неизв.) и Мария Дряновска (ян. 1868, Панагюрище – ок. 1940) (вж. “Стоянка Дряновска” – фонд). В памет на починалата си дъщеря Стоянка, ученичка в Първа девическа гимназия, през дек. 1913 внасят 3 хил. лв. за образуване на благотворителен фонд. Желанието им е от лихвите да се подпомага най-силната ученичка от IV (VII) клас и да се закупуват книги за ученическата библиотека към гимназията.
Дарението е прието и фондът се управлява от учителския съвет на гимназията. Според откъслечни данни може да се предположи, че след смъртта на М. Дряновска съпругът ѝ прави ново дарение, а фондът е преименуван на “Мария и Стоянка Дряновски”. Към 1 ян. 1941 г. капиталът му възлиза на 62 010 лв. По преценка на учителския съвет от него се отпускат награди за отличен успех.
Съпрузите Дряновски са щедри дарители за училищата в Панагюрище, Дряново и Русе.
3. Фонд “Стоянка Николова Иванова”
Дарители са известният индустриалец Никола К. Иванов (1859, Търново – неизв.) и съпругата му ЕленаH. Иванова (неизв., Дупница – неизв.) (вж. “Стоянка Николова Иванова” – фонд). През 1918 г. съпрузите предоставят на МНП сумата от 100 хил. лв. за учредяване на фонд на името на починалата им дъщеря Стоянка Н. Иванова (1903–1918). Желанието им е от лихвите на дарената сума да се дават стипендии на бедни ученички от Първа софийска девическа гимназия, където е учила дъщеря им.
Фондът се управлява от МНП и към 1 ян. 1939 г. разполага с 320 300 лв. Волята на дарителите се изпълнява стриктно. Закрива се през 1948 г., когато фонд “Завещатели и дарители” при МНП е слят с държавния бюджет.
На подареното от двамата дарители място и с техни средства в края на 20-те години в с. Банкя (дн. гр. Банкя) се построява санаториум за военноинвалиди.
4. Фонд “Д-р Петър Козаров”
Дарител е Петър Тодоров Козаров (25 март 1873, Сливен – 30 апр. 1957, София) – ботаник, агроном и стопански деец, благодетел за училищата и общината в родния си град (вж. “Д-р Петър Козаров” – фондове). През 1929 г. дарява средства за създаване на фонд в памет на трагично загиналата учителка по математика в гимназията Стефка Димитриева. Управлява се от учителския съвет и по негово решение от лихвите ежегодно се дава награда на абитуриентка, която притежава “благородните качества на покойната”. През 1936 г. капиталът възлиза на 32 076 лв.
5. Фонд “Жана Петрова Стоянович”
Дарител е Жана Петрова Стоянович (неизв.), възпитаничка от първия випуск на гимназията, дългогодишна учителка в нея (вж. “Жана Петрова Стоянович” – фонд). По повод юбилея на Първа софийска девическа гимназия с писмо от 16 май 1930 г. уведомява, че прави дарение от 20 хил. лв. за подпомагане на ученички.
Фондът се управлява от учителския съвет. Със съдействието на дарителката е изработен правилник за управлението му. Според него лихвите или част от тях се изразходват за: купуване на учебници, пособия и помагала по френски език на “бедни, скромни, с примерно поведение и с отличен успех по френски език ученички”; даване на еднократни или месечни помощи на една или повече бедни ученички, “отличили се със своята скромност, добро сърдце и добър успех”; на всеки 3–4 години от прихода се отделя сума от 1000 до 5 хил. лв., която се дава като награда на “най-добрата по успех бедна абитуриентка, отличила се като ученичка и с особени нравствени и социални добродетели”.
6. Фонд “Константина Илиева Пейчиновска-Вацова и Лира Илиева Пейчиновска”
Дарител е възпитаничката на гимназията и учителка в нея Константина Илиева Пейчиновска, по баща Вацова (ок. 1866, Пирот – 27 март 1937, София) (вж. “Константина Илиева Пейчиновска-Вацова и Лира Илиева Пейчиновска” – фонд). Със завещание от 18 апр. 1936 г. оставя къщата си в София на ул. “20 април” на Първа софийска девическа гимназия при условие да се основе фонд, който да носи нейното и на дъщеря ѝ име.
Фондът се управлява от учителския съвет по специален правилник. Капиталът му се формира от 1/3 от посмъртната застраховка на К. Пейчиновска при МНП, 2 хил. лв. годишно, които трябва да внася братовият ѝ син Борис Сп. Вацов, и от приходите от наеми и лихвите от събраните във фонда суми. Завещаният имот се оценява на ок. 60 хил. лв. Според волята на дарителката с годишните приходи трябва да се поддържа фондовата сграда и при възможност да се открият при гимназията курсове по готварство.
Не е известно кога спира благотворителната дейност на фондовете при гимназията.
Приемник на Първа софийска девическа гимназия днес е VІІ СОУ “Св. Седмочисленици”.
Р. Стоянова
Назад
