Едно от най-реномираните средни учебни заведения в страната. Подготовката за отварянето му започва веднага след Освобождението и е възложено на софийския окръжен училищен инспектор Йосиф Ковачев. На 7 януари 1879 г. с тържествен молебен е открита Софийската класическа гимназия, а след 2 дни, на 9 януари, започват редовните учебни занимания. Патрон на гимназията е св. Иван Рилски.
Началото е трудно. Класовете са само два със 106 ученици, разпределени в 3 паралелки. Учителите са четирима, като единият от тях – Георги Стаменов, възпитаник на Историко-филологическия факултет на Московския университет, е и директор. През март 1879 г. е отворен и т.нар. Александровски пансион, който може да поеме 30 ученици. Затрудненията са свързани с липсата или малкия брой на учебниците и учебните пособия, с липсата на квалифицирани учители.
Но както е обичайно за времето, най-тежък е проблемът с гимназиалната сграда. Неговото решаване се проточва повече от 50 години въпреки динамичното развитие на учебното заведение и нарастващия брой на желаещите да учат в него. Гимназията започва занимания на горния етаж на Софийското главно училище, намиращо се в двора на църквата “Св. Неделя”. Разполага само с 5 помещения. В края на първата учебна година сградата изгаря, а столичното училищно настоятелство отказва да даде ново здание на гимназията. Тя се премества в паянтова къща, където остава следващите 3 години. Помещението е крайно неудобно за училище, още повече за единствената столична мъжка гимназия. Държавата в лицето на МНП се заема с построяването на специално училищно здание. Закупено е място, осигурени са средства, а архитектурният проект е поверен на архитекта на сградата на Народното събрание К. Йованович. Новата сграда е завършена през 1882 г. и през есента на с.г. училището се премества в нея. Разполага с 13 класни стаи, гимнастически салон, учителска стая, кабинети по предметите, административни помещения.
Учебното заведение обаче се разраства много бързо – през учебната 1885/1886 г. в него са записани 606 ученици, разпределени в 16 паралелки. Това налага отново да се мисли за нова сграда. След като не е намерен подходящ за целта терен, се построява допълнително крило към зданието. Но гимназията така и не влиза в него, тъй като там е настанен новооткритият Висш педагогически курс, прераснал във Висше училище. За да се задоволят нуждите от класни помещения, се наемат къщи в близост до основната сграда. Това създава неудобства и спъва учебния процес. Още повече че през 1921 г. гимназията е заставена изцяло да отстъпи сградата на ул. “Московска” (днешния Факултет по журналистика и обществени комуникации) на Медицинския факултет на СУ. Нуждата от училищна сграда е осъзната от държавата. Осигурен е подходящ парцел на ул. “Стара планина” и на 25 окт. 1925 г. е поставен основният камък на новото гимназиално здание. Строежът приключва през 1931 г., а през учебната 1932/1933 г. училището се настанява в новите помещения.
Въпреки проблемите със сградата Първа софийска мъжка гимназия се налага като едно от елитните средни учебни заведения в страната. Развитието ѝ следва промените в образователната система и се влияе от динамичното демографско нарастване на града. Започнала само с два класа, през 1883/1884 г. тя вече има всичките седем класа. Гимназията е класическа и е единствената, която дава такова образование през целия период на съществуването си. През 1886/1887 г. се поставя началото и на реалния отдел. Броят на учениците нараства постъпателно, което налага през 90-те години на 19. век от гимназията да се отделят 3 трикласни училища. През 1901 г. те се обособяват като І, ІІ и ІІІ мъжка прогимназия. През 1903 и 1908 г. класове и учители от гимназията слагат началото на две нови самостоятелни средни учебни заведения. Приемането на новия Закон за народната просвета през 1909 г. води до по-нататъшни промени. Долният гимназиален курс се оформя в две самостоятелни прогимназии, а обучението е обогатено с полукласически отдел. Слага се началото и на 2 паралелки с 40 ученици, в които се изучават строителство и землемерство. През 1912 г. паралелките са вече 6 и формират самостоятелно Техническо училище. Броят на възпитаниците на гимназията непрекъснато нараства – в края на 19. век в нея учат 1299 момчета, разпределени в 31 паралелки, а през 1936 г. паралелките вече са 41 с 1805 ученици.
Нивото на подготовка в Първа мъжка гимназия е изключително високо. В нея преподават изявени педагози и специалисти в съответните научни области, завършили световноизвестни университети. След Г. Стаменов директори са Спас Вацов, Петър Ангелов, Димитър Агура, Никола Михайловски, Станимир Станимиров, Георги п. Василев и др. Много от учителите в гимназията стават професори и преподаватели в Художествената и Музикалната академия и най-вече в Университета. Само през 1909 г. 6 души от учителския състав са назначени за асистенти във Висшето училище. Възпитаници на училището са известни личности от националния политически, интелектуален и стопански елит. Сред тях са Димчо Дебелянов, Стоян Загорчинов, Петко Д. Петков и др. Като свои ученици гимназията изтъква и цар Борис ІІІ и княз Кирил Преславски. През 1908 г. при Двореца се формира Частно дворцово училище начело с директора на гимназията Ст. Станимиров. Преподаватели на двамата князе са най-изявените учители от гимназията и Военното училище.
Към училището възникват ученически организации, сред които най-ранно е д-во “Напредък”. Създадени са ученически благотворителни каси, църковен и граждански хор, оркестър. Уредени са ученическа и учителска библиотека, които притежават над 14 хил. тома книги и периодични издания. Към тях е открита читалня.
Признание за достигнатото ниво е тържественото честване на половинвековния юбилей на гимназията на 1–2 юни 1929 г. Отслужена е тържествена литургия в катедралния храм “Св. Александър Невски”, организирано е факелно шествие, а в залата на Народния театър в присъствието на царското семейство, на министри и други представители на държавната власт, на бивши и настоящи учители и възпитаници, се провежда юбилейно тържество. С ордени са наградени 25 учители. Издаден е Юбилеен сборник, в който се проследява развитието на училището.
Като едно от най-изявените средища на образованието в столицата тя се радва на вниманието и щедростта на много хора. Дарителите са бивши възпитаници или учители в гимназията, а благотворителните им жестове са продиктувани от грижа за напредъка на учебното заведение, от желание да подпомогнат бедни, но изявени ученици. Училището се ползва от приходите на следните фондове:
1. Фонд за подпомагане на бедни ученици
Началото е поставено през 1881 г., когато при гимназията се основава Дружество за подпомагане на бедни ученици. Председателства се от директора и е организирано съгласно инструкциите на МНП. Източници на средства са членският внос, доброволни помощи от учители, ученици и граждани, приходи от сказки, концерти, лотарии и други благотворителни мероприятия, от продажба на учебни пособия, тетрадки и пр. Най-сериозното приходно перо са постъпленията от учебните такси. В началото на 1881 г. законодателно се регламентира 1/3 от събраните учебни такси в държавните средни училища да се предоставя на дружествата за подпомагане на бедни ученици. През 1901 г. Дружеството става “Фонд за подпомагане на бедни ученици”. През учебната 1908/1909 г. гимназията разполага с най-значителния подобен фонд сред останалите средни училища – капиталът му е 61 235 лв., а направените разходи възлизат на 5716 лв. Към 1 юли 1929 г. фондът достига 337 950 лв.
Ежегодно със средствата от него се купуват учебници за бедни ученици, дават им се парични помощи по празниците. Отпускат се и стипендии за трудолюбиви и способни бедни деца. През 1929 г. стипендиантите на фонда са четирима, а размерът на стипендията е 500 лв. месечно.
2. Фонд “Дякон Тодор Димитриевич Голубински”
Дарител е Тодор Димитриевич Голубински (неизв.) – дякон при Димитриевската църква в Барнаул, Сибир (Русия) (вж. “Тодор Димитриевич Голубински” – фонд). Фондът е образуван през май 1881 г. с капитал от 1000 рубли. Управлява се от МНП. Желанието на дарителя е да се учреди стипендия за беден ученик от Македония. През 1901 г. капиталът нараства на ок. 8 хил. лв., което дава възможност да се отпускат стипендии.
3. Фонд “Карл Цеска”
Дарител е Карл Фон Цеска (неизв.) – член на Виенския императорски театър. В желанието си да засвидетелства своите симпатии към България, през 1902 г. предоставя на Българското дипломатическото агентство във Виена 400 златни крони за образуване на благотворителен фонд. От него трябва да се дава “ваканционна награда” на български ученик от софийските училища, взел с отличие своя зрелостен изпит.
Дарението е прието и фондът е образуван с този капитал. Управлява се от МНП. Средствата са вложени в банка, за да нараснат до 2 хил. лв. Едва тогава се предвижда да бъдат предоставяни за награждаване на ученик от гимназията. Към 1 юли 1929 г. капиталът е 1412 лв. Награди не са отпускани.
4. Фонд “Атанас Тодоров Тодоров”
Дарител е Тодор Ю. Тодоров (23 апр. 1874, с. Върбица, Преславско – неизв.) – учител. Завършва Варненската мъжка гимназия и висше образование в СУ. Учител по математика в Дупница, а от 1900 г. е назначен в Първа софийска мъжка гимназия.
През 1920 г. предоставя 3 хил. лв. в памет на починалия си син Атанас Т. Тодоров, ученик в гимназията. Дарението е прието. Фондът се управлява от учителския съвет. По желание на дарителя от приходите му се награждава “най-бедният с примерно поведение и най-добър успех ученик от ІV клас”.
5. Фонд “Владимир д-р Папазов”
Дарител е д-р Папазов (неизв.) – софийски жител. През 1922 г. предоставя на училищното ръководство ценни книжа с номинална стойност 1100 лв. Желанието му е с тях да се образува фонд, който да носи името на сина му Владимир Папазов (неизв. – 7 март 1922, София) – ученик в гимназията, убит по невнимание от свой съученик. От приходите да се подпомага беден, трудолюбив възпитаник на учебното заведение. Тъй като средствата не са достатъчни, фондът е оставен на капитализиране.
6. Фонд “Георги Михайлов Сарафов”
Дарител е известният лекар и общественик, щедър благодетел на училища, обществени организации и институции Стефан Костов Сарафов (18 окт. 1864, Търново – 27 март 1923, София) (вж. “Георги Михайлов Сарафов” – фонд). На 30 май 1923 г. изпълнителите на завещанието му внасят в дирекцията на Първа софийска мъжка гимназия дарената сума от 20 хил. лв. с молба да се основе фонд на името на Георги Михайлов Сарафов (неизв. – 15 ноем. 1912, Чорлу, Одринска Тракия) – бивш ученик, завършил гимназията през 1911 г.
Дарението е прието от учителския съвет на гимназията с протокол от 3 юли 1923 г. Управлява от учителския съвет по специален правилник. Ежегодно от лихвите се отпуска помощ по 125 лв. месечно във вид на стипендия на беден, примерен и с добър успех ученик.
7. Фонд “Перикли Чилев”
Дарители са близките на Перикли Чилев (27 окт. 1864, с. Крушево, Македония – 26 февр. 1925, София) – учител, етнограф (вж. “Перикли Чилев” – фонд). Фондът е основан на 12 юни 1925 г. Към дарението от наследниците в размер на 2300 лв. Преподавателите от гимназията прибавят и събраната с доброволни вноски сума от 2198 лв. Жестът им дава израз на признанието и уважението, което изпитват към ерудицията на своя дългогодишен колега и учител. От лихвите трябва да се дава награда на завършилия с най-висок успех ученик на класическия отдел на гимназията. Липсват данни за благотворителна дейност.
8. Фонд “Георги Михайлов Маджаров”
Дарител е известният политик, общественик, публицист Михаил Иванов Маджаров (31 ян. 1854, Копривщица – 23 ян. 1944, София) (вж. “Георги Михайлов Маджаров” – фонд). Фондът е образуван на 15 ян. 1926 г. в памет и носи името на сина на дарителя и бивш възпитаник на гимназията Георги Маджаров (28 март 1892, Пловдив – 13 ноем. 1925, София) – юрист, дипломат, кмет на столицата. Капиталът му е 35 хил. лв., а от лихвите трябва да се дава награда от 3 хил. лв. на абитуриент с най-висок успех по математика.
Фондът се управлява от учителския съвет по специален правилник. Наградите се връчват ежегодно на годишния акт на гимназията.
9. Фонд “Цар Борис ІІІ – за насърчение добродетелта”
Дарител е цар Борис ІІІ (30 ян. 1894, София – 28 авг. 1943, София). Син на княз Фердинанд І и княгиня Мария Луиза. Заема престола на 3 окт. 1918 г. след абдикацията на баща си.
През 1929 г. по повод честването на 50 години от откриването на гимназията предоставя на нейното ръководство 60 хил. лв. С този капитал се образува благотворителен фонд, управляван от учителския съвет. От приходите трябва да се насърчава “добродетелта” сред възпитаниците на учебното заведение.
10. Фонд “Летни ученически колонии”
Образуван е през 1925 г. по решение на учителския съвет на гимназията. Средствата се набират главно от волни пожертвования и от летовищните такси на ученици от по-заможни семейства. От 1925 г. нататък със средствата на фонда и вероятно с помощи от училищния бюджет се урежда морско летовище в Анхиало, дн. Поморие. Бедните ученици летуват безплатно или заплащат намалена такса. Към 1 юли 1929 г. фондът разполага с 204 237 лв.
11. Фонд безплатни ученически трапезарии
Образуван е през 1928 г. по решение на учителския съвет с цел уреждане на безплатни обеди за бедни възпитаници на гимназията.
12. Фонд “Стефан Станимиров Станимиров”
Дарител е Станимир Стефанов (Попстефанов) Станимиров (26 окт. 1858, Габрово – 7 ян. 1943, София) – педагог, църковен историк, учител и директор на Първа мъжка гимназия (вж. “Стефан Станимиров Станимиров” – фонд). През 1929 г. по случай 50-годишния юбилей на училището и в памет на покойния си син Стефан Станимиров (8 апр. 1886 – 12 окт. 1912 г.) предоставя 5 хил. лв. за образуване на фонд. Волята му е всяка година от лихвите да се дава награда на беден абитуриент от класическия отдел на гимназията.
Дарението е прието с протокол от 2 юли 1929 г. Управлява се от учителския съвет.
13. Фонд “Проф. С. С. Бобчев”
Дарител е известният държавен деец, общественик, юрист и публицист СТЕФАН САВОВ БОБЧЕВ (20 ян. 1853, Елена – 8 септ. 1940, София) (вж. “Проф. С. С. Бобчев” – фондове). След неговата смърт в изпълнение на последната му воля на 2 февр. 1941 г. неговата съпруга Екатерина Бобчева изпраща на МНП 120 хил. лв. в облигации от БДЗ (1923) за образуване на 3 фонда, всеки от които с основен капитал от 40 хил. лв. Те са учредени на 5 март с.г. с обща заповед на Министерството и се управляват от него. Фондът за Първа софийска мъжка гимназия е предназначен за годишна награда на абитуриент, “проявил най-голям интерес към изучаване Отечествена история”.
Управлява се от МНП и през следващите години редовно предоставя награди от по 2 хил. лв.
Всички фондове, предназначени за гимназията и управлявани от МНП, са закрити през 1948 г. За останалите няма данни кога прекъсват благотворителната си дейност.
Приемник на Първа софийска мъжка гимназия днес е І СОУ “Пенчо Славейков”.
Р. Стоянова
Назад
