Дарител е д-р СТЕФАН КОСТОВ САРАФОВ (18 окт. 1864 – 27 март 1923) – лекар и общественик. Роден в Търново. Завършва гимназия в София (1884), а медицина в Париж (1888). Проф. Потен, оценявайки неговия талант, го назначава в своята болница, в която практикува 13 години. След завръщането си в България (1900) заедно с Д. Михайловски и М. Славчев основават частен санаториум, носещ неговото име. В продължение на четвърт век с голяма опитност, знания и всеотдайност лекува хиляди хора. През двете Балкански войни (1912–1913) е мобилизиран и е началник на полева болница в Чорлу, в Родосто (дн. Текирдаг) и други селища. Макар че през 1915 г. подписва декларацията против въвличането на България в I световна война на страната на Централните сили, в хода на войната му е възложено да завежда Десета военна болница в София. Развива и обществена дейност: председател е на Дружеството за приятелство с Франция, членува в настоятелството на Славянското дружество, в политическата организация “Народен сговор”, в Лекарския съюз и др. Умира в София.
Д-р Ст. Сарафов е и голям благодетел. Определените от него изпълнители на завещанието – Хр. Станишев и Е. Консулова-Вазова, след трансформирането на цялото му състояние в пари на стойност 1 619 934 лв., отчитат: броени 50 хил. лв. на майка му, еднократни дарения по 20 хил. лв. на Първа софийска мъжка гимназия, Военното училище (вж. “Д-р Стефан Сарафов” – фонд), “Алианс франсез”, Туристическо дружество “Трапезица” в Търново, Щипското благотворително братство, Стружкото братство и Възпитателния институт “Заря”. Една трета от остатъка на завещаните пари (в размер от 390 хил. лв.) дава на Славянското дружество, втората третина – на Лекарския съюз, а третата – на племенницата си. Предвидени са и разходи за отпечатване на неговия труд “История на X местна военна болница”, за закъснели данъци и др. След горепосочените разплащания остават 89 869 лв., вложени в БТБ, БНБ и налични в касата златни рубли, златни, сребърни и никелови левове.
На 30 май 1923 г. Хр. Станишев и Е. Консулова-Вазова с писмо внасят в дирекцията на Първа софийска мъжка гимназия дарената сума от 20 хил. лв. с молба да се основе фонд на името на Георги Михайлов Сарафов (неизв. – 15 ноем. 1912) – бивш ученик, завършил гимназията през 1911. В навечерието на I световна война е студент по право в Нанси (Франция). Тъй като не подлежи на военна служба, става доброволец в едно подразделение на инженерните войски. Умира от тиф в Чорлу.
Дарението е прието от учителския съвет на гимназията с протокол от 3 юли 1923 г. На 6 юли с.г. директорът на гимназията Христо А. Кръстев уведомява с писмо майката на дарителя (Мариола К. Сарафова) за учредяването на фонда, изразявайки благодарност пред нея с думите: “Прекланяйки се пред паметта на покойния Ви син, учителският съвет при поверената ми гимназия цени не само неговото хуманно дело, но и неговите заслуги в областта на медицината и обществения живот”. Този фонд се управлява от учителския съвет по специален правилник, утвърден от МНП със заповед от 19 юли 1923 г. Ежегодно от лихвите се отпуска помощ по 125 лв. месечно във вид на стипендия на беден, примерен и с добър успех ученик. Понеже лихвата е малка за стипендия, в края на 1929 г. учителският съвет решава да прекрати даването на стипендията, докато капиталът нарасне на сума, която да дава задоволителна лихва и се създаде възможност да се продължи изпълнението волята на дарителя.
Данни за закриването на фонда липсват.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 78; Юб. кн. на Първа софийска мъжка гимназия. C., 1929, с. 40. (И. Шипчанов)