Стойко Петков е основен акционер и управляващ директор на „Енко вендинг“ ООД и създател на Фондация „Благотворител“. Фондацията работи за деца от институции и интеграцията им в реалния живот, след напускане на домовете. През 2014 г. фондацията навършва 10 години.
Началото
Имаше един период, преди създаването на фондация „Благотворител“, в който имах просто желание да започна да дарявам. Направих няколко дарения за един дом за деца, лишени от родителски грижи близо до София, в Драгалевци. Посещавайки го, имах лично съприкосновение с бита, с условията при които живеят тези деца, но най- силно ме впечатли разговора с една дама от персонала, която ми каза колко е годишната издръжка за храна на едно дете – 11 лв. Това беше преди 12-13 години. Жената откровено каза, че няма никакъв шанс да успеят да изхранят децата с тези средства, поради което много разчитат на даренията от фирми, най често основни продукти като брашно, боб, леща. Този факт беше потресващ! При условие, че държавата ни харчи толкова пари и при това не особено ефективно, а тези деца не са си избрали да бъдат отглеждани по този начин, тази същата държава да не може дори хляб да им подсигури?! Това посещение в дома беше един от генераторите ми в посока благотворителност. В същия дом направих още няколко дарения, докато се сблъсках с недоброто управление там. Усетих и користни цели – например на въпроса ми с какво да помогна материално на дома, отговорът беше – компютър за директорката. Това определено не беше в помощ на децата. Аз съм доста чувствителен към подобни неща и разбрах, че всъщност в тези институции рядко се намират хора, които работят със сърце и душа. Освен това смятам, че в общия случай голяма част от даренията не достигаха крайния бенефициент. Това беше още един подтик да си дам сметка, че моя собствен принос би могъл да бъде много по-ефективен, ако впрегна уменията си да създавам и организирам, да постигам ефективност в работата си. Това всъщност ме стимулира да създам организация, която да работи по едни по-добър начин. В същото време си давам сметка, че възможностите да повлияя финансово на средата са твърде незначителни и по-скоро чрез личния пример виждам шанс да се показва, че нещата могат да се случват. Което намирам, че е най-важното при такава дейност.
Екипът е най-важен
В началото най-голямото предизвикателство, а в последствие и най-големият късмет за мен лично, беше събирането на качествен екип и хора, които да работят за фондацията. Защото най-важното в такава инициатива са хората. Преди 10 години, на 2 юли, аз поканих група съмишленици и им казах, че искам и си представям заедно да създадем една фондация, за която съвсем честно признах, че нито знам откъде ще вземем достатъчно средства, за да правим това, което искаме, нито имам конкретна идея за дейността й, имам само някои насоки и мечти. Казах им обаче, че съм сигурен, че нещата ще се случат. Сигурен бях, че веднъж като започнем, всичко ще се подреди от само себе си. Единственото което сложих като условие, беше желанието ми организацията да не се афишира под никаква форма, поне до момента в който ще имаме натрупан организационен опит, прозрачност и най-вече – доверие. И с това изискване забавих нейното развитие с около четири години. В началото имах твърде много опасения, че това, което правим чрез „Благотворител“ може да бъде поставено под общия знаменател на някои порочни практики в дарителството, да не бъдем обвинени в егоистични интереси. По времето когато стартирахме, фондация беше една „мръсна” дума. Единственото, с което тогава се свързваше тази дума, беше „усвояване на пари”, укриване на мита и данъци, както и някакви тъмни сделки за финансиране на политическа дейност. Не казвам, че не са съществували и добри практики, но до обществото рядко достигаше подобна информация.
Предимството да работиш в мрежа
Все още, дори сега, публично липсва споделяне на добрите практики, както предоставяне в общественото полезрение на новини, свързани с добри практики на фондации. В информационната среда липсват добрите примери, които да бъдат видени от всички и да влияят положително. Все още нямаме практиката да се отнасяме към подобни примери с нужното уважение и това да ценност. Аз лично, откакто имам възможността и удоволствието да бъда част от управителния съвет на БДФ, и изобщо да съм част от живота и мрежата на Дарителския форум, научих много повече неща. Преди това мога да кажа, че по-скоро не чувствах промяната. Все пак трябва да отбележа, че и чрез БДФ виждам, че превес има опитът на чужди организации, които ме впечатлиха и ме обогатиха през годините. Единици са случаите, в които до мен достига опита на български организации и нещата, които правят. Най-силно съм впечатлен досега от откриването на Дневния център на Фондация „Светът на Мария“ – в подкрепа на хора с интелектуални затруднения. Това е нещо страхотно – като усилия, вложени в този проект, но и като положителна емоция от страна на създателите му.
Това би трябвало да приоритет на БДФ, нещо което си струва да бъде променено – да намирате повече такива примери и да ги споделяте. Аз лично много бих ценил такъв подход. Спомням си на мен самия колко време ми трябваше да преодолея собственото си нежелание да споделя идеите си, да надмогна неувереността в прохождането в това ново за мен поле, както и да превъзмогна мисленето, че хората биха възприели като самохвалство, ако говоря за благотворителната си работа. Това все пак е личен страх… Така че преминаването през тези страхове води до една голяма промяна и даването на личен пример сред голяма група хора, би помогнала на всички да са благодарни за малките неща, които правят в ежедневието и да им носи радост и удовлетворение. Без да използвам много патетични думи, чувствам една особена вибрация на благодарност, която е много близо до чувството на щастие.
Благотворителност и бизнес
Благотворителността помага и в бизнеса, това е нещо, което ми се иска да го обясня на мои колеги бизнесмени. Един човек не би могъл да бъде успешен в бизнеса си, ако няма баланс в каналите си за даване и получаване. Ако само получава, но не дава, това е много ощетяващо за развитието на бизнес отношенията му. Обратното също е голям проблем, само да дава и да не умее да получава. Този принцип е валиден изобщо за живота ни, умението да балансираме.
Друг интересен аспект на благотворителността, който открих през годините чрез дейността на фондация „Благотворител“, е че нещата там се случват без моето ежедневно участие, освен когато се отнася за конкретни неща, свързани с издръжката й и във връзка с конкретни проекти. Човекът, който движи и случва нещата, е Пенка Лазарова – един прекрасен човек! В началото с нея имахме едно съществено различие – тя се водеше единствено от емоцията, докато аз се вълнувах най-вече от създаването на самата организация. Може да се каже, че едва на четвъртата година успяхме да балансираме – от една страна тя да се убеди, че нуждата от администриране и организация е важна, а аз пък през цялото време се наслаждавах на нейната емоционална щедрост и грижа към децата. Но истината е че без емоцията, както и без организацията, тази работа не може да се върши. Това е един много ценен опит. Това си пролича най-вече когато започнахме да работим по проекти, свързани с европейско финансиране. Когато си затрупан с толкова бумащина, в един момент не виждаш смисъл да продължиш. Подготвянето на отчета по проекта й отнемаше почти всичкото време и накрая, когато приключихме, се оказа че имаме осем кашона с документация, която трябваше да предадем. Това й действаше доста демотивиращо, защото я лишаваше от най-важния аспект на работата й – контакта с хората, за които искаме да се грижим. В един момент фокусът се измести в администриране на проекта, а не в пряката грижа към тези, на които помагаме. Все пак нашата подкрепа основно е насочена към деца, лишени от родителска грижа, и в годините разбрахме, че най-важното което можем да им дадем е не материална помощ, а усещането, че мислим за тях и ни е грижа. Дори веднъж в месеца да ги виждаме и да питаме какво се случва с тях, това има най-голям смисъл за децата.
Какво прави фондацията
Основният фокус на фондацията е грижа за деца в институции, преди напускането на домовете. Целта ни е не да им даваме наготово разни неща, а да ги научим да си помагат сами. Един от значимите ни проекти е организирането на курсове за придобиване на професионални умения за деца, които навършват 18 години и излизат от институциите и държавата спира да се грижи за тях. Това е един от първите ни проекти, който продължава до днес и е изключително смислен. Чрез тези курсове много деца придобиха шофьорски книжки, професия на сервитьори, бармани, козметици, фризьори, най-общо казано – имат занаят в ръцете си. Преди кризата имахме много желаещи сред момчетата да усвоят занаяти, свързани със строителството, заварчици, монтажници и други „мъжки” професии. Този проект доказа стойността си във времето.
Даваме и стипендии на ученици за успех. В случая целта е не толкова да им даваме пари, колкото да ги мотивираме да учат. В тези домове няма кой да се поинтересува какво пише в техните бележници дори и децата губят мотивация да учат и да имат добър успех. Нито едно дете няма автомотивация да учи само, ако няма кой да го подтиква и да му даде смисъл. Чрез стипендиите им даваме допълнителен стимул да повишат знанията си и същевременно да изкарат някакви пари, както и усещането, че някой мисли за тях.
Един от най-мащабните ни проекти е свързан с изграждането на 18 интернет клуба в домове за деца, лишени от родителски грижи в Югозападна и Западна България – областите Пловдив, София, Стара Загора. Това беше един тежък и труден проект, първо поради покупката на много компютри и резервни части за тях, след това сложната логистика – някой трябва да ги транспортира по места и да ги поддържа. Имаме компютърен специалист, който правеше обучения и поддържаше техниката. Към този момент мисля, че дарените от фондацията средства са в порядъка на около 300 хил. лв., без да съм съвсем прецизен в цифрата.
Иска ми се, особено откакто участвам в живота на Български дарителски форум, чрез работата на фондация „Благотворител“ да мотивираме все повече хора и дарители. Иска ми се да не са единици тези, на които сме помогнали истински, които са променили живота си благодарение на нашата подкрепа. Иска ми се хората да усещат радостта от правенето на добро, от грижата за околните, защото тези неща имат отношение основно към постигането на лично щастие. Това съм го усетил през всичките години, отдадени на благотворителна дейност.
Считам, че всеки човек може да го направи за себе си и изобщо не е необходимо да има много пари. Важно е да имаме досег с подобни примери и всеки да намери начин, по който да се чувства полезен и щастлив. Много е важно да се вижда блясъка в очите на хората, които говорят за такива неща. Не е важно да правиш нещо грандиозно, важни са радостта и щастието, които благотворителността носи на всички страни в процеса.
Назад
