Минко Минев Балкански е професор в университета „Мария и Пиер Кюри“ в Париж. Роден е през 1928 г. в малкото селце Оряховица, Старозагорско и е един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Понастоящем френски гражданин, живее в Париж.
Срещата ни със световноизвестният учен, се състоя точно час след като той пристигна в София от Париж. Престоят му в България, както обикновено, беше разграфен до последната минута. С професора разговаряхме за благотворителните му дейност в България, създаването и развитието на фондация „Миню Балкански” и проектите, развивани чрез нея, както и личната му подкрепа за млади даровити българи, които оформят днешния елит на нацията и ни представят успешно по света.
Разговорът ни започна непринудено, извън формата на обикновено интервю. Обсъждахме теми, свързани с образованието днес, възпитанието и амбициите на младите хора, семейните ценности и отношението към труда, волята и целите. Професорът увлекателно ни разказваше за желанието си да интегрира към света българската наука, да инвестира именно в образование и развитие на етични ценности, както и стремеж към успех в научните среди сред най-младите.
Истинската ми мотивация е младите да разберат, че има щастие в труда, особено когато този труд дава интересни резултати, да могат да се увлекат във физиката, в технологиите, в математиката. Освен като лично израстване, това ще увеличи елита на нацията. В момента, масово студентите предпочитат да изучават финанси, бизнес и други такива дисциплини, но какво представлява светът без технологии, без производство? За мен те са едни бъдещи безработни, в това просто няма смисъл. Бих искал чрез моите инициативи да предложа още в най-крехка възраст на тези деца, да се увлекат в неща извън банките и финансите, защото парите сами по себе си са едно голямо зло.
Затова не говоря за пари, за цифри, кое колко струва, къде какво съм дал. Ние отговаряме на нуждите, а не просто даваме пари. Например младите даровити деца, които идват да следват в Америка, Харвард, се сблъскват със следните неща – стипендията от 50 000 щ.д. се явява недостатъчна за да учат без да работят. При нас нещата не стоят по този начин – ако дойдете да се обучавате, вие няма да имате никаква материална грижа, това е наша задача. За вас остава да се учите и развивате.
Когато знам, че нещо може да бъде направено в България, аз ще намеря начин да осигуря средствата. Когато има някаква нужда, съществена и важна, тя може да бъде посрещната. Построили сме много неща- театър, културен център, помещения за изложби, института на младежта. Центърът на с. Оряховица е изцяло реставриран от мен, но аз никога не изчислявам това в пари.
Преди време някой ми говореше, че старческите домове в България са в окаяно състояние и аз се свързах с една фондация, за да говорим по този въпрос, тъй като те се занимават в световен мащаб с такива проблеми. Запознах ги с нуждите на тези домове и от фондацията веднага ме попитаха – „А вие кои сте?“ След което най-основно проучиха моята фондация, с какво се занимаваме, какви проекти имаме, дали сме отговорни и най-накрая казаха „Колко искате?”. Подготвиха се, направиха изчисления и с отпуснатата от тях сума направихме големи промени в старческия дом в Ловеч. Преобразихме го напълно, там беше истински ужас, условията бяха първобитни. След ремонта стана много хубаво, стаи с по двама човека, приятни, чисти, с баня и тоалетна към всяка, просто прекрасно. Как бих могъл да изчисля какво струва цялото това нещо?
Всичко това приемам като моя работа и призвание. Докато имах лаборатория, която беше в международен мащаб, бях постоянно зает. Но според закона във Франция нямаш право да оставаш на работа след една възраст, така от известно време останах без тези ангажименти, а пък аз не мога да спра просто така, нямам дори такова намерение. Така че сега съм ангажиран с тази дейност, зает съм да задвижвам нашите Летни училища и ако те се развият добре, за мен това ще бъде голямо удоволствие. На първо време обаче това е голям труд. Сега всичко зависи от мен, от двете ми ръце. Ако бях в Америка, вероятно зад мен щеше да има екип от поне двайсет души, но за съжаление такъв вид доброволчество в България не е силно развито.
Проектите на проф. Балкански
Национален институт за образование
Институтът го направихме в сградата на старото училище в с.Оряховица, което въпреки усилията ни беше закрито, а децата пренасочени към училището в съседното село. Сградата беше оставена на произвола на съдбата и разрухата. Направих един проект да превърнем тази прекрасна сграда от миналото в институт на образованието, обърнат към бъдещето. Със съдействието на кмета на селото, общинският съвет в с. Оряховица дари безвъзмездно сградата на изоставеното училище на фондация „Миньо Балкански”, което беше един много важен и далновиден политически акт от негова страна. Скоро след това сградата беше ремонтирана и реновирана, класните стаи се превърнаха в просторни, светли и вдъхновяващи учебни зали. На втория етаж направихме удобни и приятни апартаменти, в които да отсядат учителите, които идваха за обученията. В много кратки срокове Институтът беше готов за откриване. Първата национална конференция за морал, етика и гражданско образование очерта насоките и обектите на новия институт. Дейността му продължава до днес, като оригиналният му замисъл да обучава учители и ученици остава непроменен. Всички участници в обученията са напълно изолирани от външния свят, от всекидневните грижи и влияния. В селото няма заведения, в самия център няма телевизия и цялото време, прекарано в Института, е посветено на получаване на знания, общуване, споделяне на опит и идеи между присъстващите. Това е изключително ценен опит, много ефикасен за обучението и особено интересен за запознаване и общуване на хора от всички краища на страната. Всички посетили центъра остават във възторг и желаят да дойдат отново. Курсовете се провеждат редовно, обхващат всички области на знанието и по всички учебни предмети. За надарените младежи има организирана специална програма по математика, както и школа по физика, чиито възпитаници печелят много призови места в международни олимпиади.
Много съм горд с Института за образование! В България, когато един учител завърши и след това 40 години само преподава, той реално няма никаква възможност да се обогати. За пет дена тези хора от всички краища на България, разговарят и споделят в един затворен кръг. Общуват между тях си, споделят, в същото време имат лекции от много добри специалисти, които ние осигуряваме. Лекциите са през целия ден, дори до вечерта. Няма телевизия, няма заведения в селото, те буквално се намират в среда, подобна на манастир. Но въпреки това, хората се чувстват много щастливи и отново искат да идват.
Институт за деца
Миналата година създадохме Институт за деца и до момента предлагаме курсове по математика за надарени деца, и друг, който има за цел да покаже на децата какво е математиката, по един забавен и различен начин. В Лятната школа за Забавна математика децата всъщност играят пиеси, в която имат своята си роля, разказват за числата, доказват теореми под формата на игра, няма скучни лекции, няма изисквания какво непременно трябва да си научил. По отношение на френския език, в момента в който прекрачат прага на Лятната школа, вече нито една думичка не се чува на български. Това лято ще доведа четирима френски специалисти, който освен по езика, ще обучават децата на театър, музика, ще ги запознаят с различни културни филми, ще четат книги на съответните автори, ще подготвят пиеси с роли за всяко дете, тоест – всичко трябва да бъде забавно! Тази година искаме да създадем един конкурс за млади изобретатели. Винаги е имало деца, който могат да решават изключително трудни задачи, но също така винаги има деца, които обичат да направят нещо с ръцете си, да открият и приложат наученото на практика, така че искаме да насърчим точно тях, да покажат техните изобретения и да направим една изложба. Разбира се, от тях ще изберем най-хубавите и ще дадем специална награда.
Морал, етика и гражданско образование (Сдружение МЕГО)
Нашата фондация направи големи усилия да въведе предмет морал, етика и гражданско образование като редовен предмет за изучаване в българското училище. Според нас това е абсолютна необходимост за бъдещото развитие на страната и за преодоляване на корупцията и моралното падение, което силно грози съвременното общество. Възпитанието на децата е останало на заден план, родителите са прекалено заети с работата си, бабите и дядовците често са далеч и семейството отдавна няма традиционната си роля при отглеждането на децата. В създаването на това дружество, ние като учредители, целим да подпомогнем развитието на разумно, интелигентно и доброжелателно българско общество. Искаме да насърчим един нов начин на мислене, на обществена отговорност и участие във всички въпроси и дела, които пряко ни засягат. Продължавам да настоявам, че нуждата от действие и гражданска активност е много полезна, че не бива да занемаряваме участието си в обществени ангажименти, особено когато искаме да създадем нов дух на отговорност, почтеност и предприемчивост у младите.
България е доста затворена страна, а е нужно младежите да се запознаят с останалия свят, да гледат какво се случва в по-развитите държави. За да могат младите българи да творят и да имат участие в международните конкурси и състезания, първо трябва да овладеят чужди езици. Пример за едно такова учебно заведение е Американския университет в България. Моят приятел Дими Паница отдавна ми говореше за него и аз самия можах да се уверя каква прекрасна атмосфера цари там. Основният език за комуникация между студентите от най-различни националности е английският. В този университет младите българи могат да се свържат със света, имат големи перспективи за развитие, амбициите им се засилват и развиват. Радвам се, че в тази среда те се учат на здрав морал, неотстъпна и достойна етика, смелост и упоритост. Приветствам тяхното отношение към обществото, техните амбиции за развитие и професионален растеж, съчетан с висока етика. Те дават едно ново лице и гаранция за бъдещето на нацията. Именно затова убедих моя син Ален да направи едно значително дарение на този многообещаващ университет, което беше използвано за откриването на една нова сграда, която носи името на нашата фамилия (Академичен център „Балкански”).
Театърът в Нова Загора
Театърът на гимназия „Христо Ботев”в Нова Загора – изцяло ремонтиран от фондация Миню Балкански през 2006 г. В момента е място за култура и творчество, напълно отворено и принадлежащо на децата в училището. В него работят кръжоци по драматургия, музика, изнасят се постановки, концерти, танци.
Пленер в с.Оряховица
Всяка година в Оряховица се събират пленери от пет скулптури и пет художници, гости на Фондацията, за творческо общуване. Всеки пленер завършва с изложба и всеки артист оставя по една своя творба във Фондацията. Към момента в Културния център в Нова Загора има внушителна колекция от тези произведения, която е предоставена за наслада на гражданите и гостите на града. Този център беше закупен и напълно реставриран от фондацията през 2004 г.
Клас за усъвършенстване по цигулка
От много години имам утвърден, редовен майсторски клас по цигулка, който от самото начало е воден от знаменития френски цигулар Деви Ерли, последван от Фредерик Пеласи, а днес от Антон Михайлов. Всяка година между десет и петнадесет млади, даровити и вече напреднали български цигулари, посещават този курс. Всяка сесия завършва с концерт в Стара Загора, заедно с Оркестъра на старозагорската опера. В момента работим и по създаването на хор в Нова Загора.
