Дарител е ЙОРДАНКА ФИЛАРЕТОВА (19 март 1843 – 25 апр. 1915) – общественичка. Родена в София в семейството на заможния търговец Никола (хаджи Коце) Иванов. Учи в Девическото училище в София. През 1860 г. се омъжва за Сава Филаретов. През 1862 г., заедно с малкия си син, се премества да живее при съпруга си в Цариград. По-късно семейството отива в Кайро, където С. Филаретов е назначен за руски вицеконсул. След смъртта му през 1863 г. Й. Филаретова получава руска пенсия. През 1869 г. тя окончателно се установява в София. Активно се включва в обществения и духовния живот на града. По нейна инициатива се образува Женското благотворително дружество “Майка” (1869), чийто председател е години наред. Занимава се с книжовна дейност, публикува статии за насоките на женското движение, за девическото образование и др. Включва се в революционното движение и според някои сведения съхранява архива на местния революционен комитет, укрива В. Левски. След Арабаконашките събития (1872) е арестувана. По време на Руско-турската война (1877–1878) е милосърдна сестра. След Освобождението (1878) Й. Филаретова продължава своята обществена и благотворителна дейност. По време на Сръбско-българската война (1885) в дома ѝ се шият дрехи за българските войници, а самата Й. Филаретова отново става милосърдна сестра. Тя е първата жена, наградена със знака на БЧК. Умира в София.
Тежка е съдбата на тази напредничава жена. Останала вдовица едва на 20 години, тя отглежда с много любов и усилия своя син Владимир. След Освобождението (1878) го праща да учи в Русия, където той заболява от туберкулоза. Умира на път за България (преди 1885). Потопена в скръб, в памет на своя син Й. Филаретова дарява всички средства, заделени за образованието му, за строежа на Девическото стопанско училище на д-во “Майка”. Към края на 19. и нач. на 20. век все повече я спохожда мисълта да стане монахиня, а в памет на своите близки да предостави цялото си недвижимо имущество за благотворителни цели. През 1902 г. с разрешение на Софийския митрополит отива да живее в Кремиковския манастир. Изготвя завещание, според което оставя на църквата “Св. Крал” (дн. “Св. Неделя”) в София всички свои недвижими имоти и средства. Условието е с дарението да се оформи фонд, от чиито доходи да се издържа дом за възрастни хора (“Богаделен дом”) и да се учреди стипендия за получаване на духовно образование на името на Сава и Владимир Филаретови. Св. синод на Българската православна църква отказва да изпълни волята ѝ с аргумента, че управлението на недвижимите имоти би било трудно. През следващите години Й. Филаретова продължава да настоява в желанието си да се замонаши и да направи дарението. Молбата ѝ до Св. синод да вземе под свое покровителство откриването на приют, както и постъпките ѝ в този смисъл до църковното настоятелство остават без последствие. Междувременно през 1909 г. част от къщата на ул. “Алабин” № 26, в която живее, е отнета при прокарването на новата ул. “Лавеле”. Някои от дюкяните, намиращи се на парцела ѝ на площад “Съборни” (дн. площад “Св. Неделя”), са пред събаряне. Това кара Й. Филаретова да побърза. На 7 юли 1909 г. тя събира в своя дом 12 души приятели и съмишленици, пред които излага желанието си да помогне на страдащите. Поканва присъстващите да образуват дружество, което да се заеме с постройката и издръжката за вечни времена на приют за бедни, немощни и самотни възрастни хора. Поема ангажимента да подари на това дружество всички свои движими и недвижими имоти. Предложението ѝ е възприето и на 20 авг. 1909 г. се провежда учредителното събрание на дружеството, което приема името “Всех скорбящих радость”. Сред учредителите са: Драговитският епископ Йосиф, Марко Балабанов, Григор Начович, свещеник Михаил Милошев, д-р Йордан Иванов, Екатерина Максимова, Елена д-р Иванова, Елена д-р Брадел и др. На 22 авг. с.г. в присъствието на Й. Филаретова се приема уставът на организацията, а на 2 септ. се конституира първото настоятелство. В него влизат Ел. д-р Брадел, Гр. Начович, д-р Й. Иванов и М. Милошев.
На 29 авг. 1909 г. Й. Филаретова прави дарение на благодетелното дружество “Всех скорбящих радость”. В акта е записано: “От любов и почит към моите най-близки покойници и от състрадание по страдащите по немощ мои еднородни и едноверни братя, аз съм решила да пожертвам безвъзвратно всичките си движими и недвижими имоти за построяване в гр. София и поддържане за вечни времена на един приют за лица престарели, бедни, немощни и недъгави лица от двата пола българи от православно вероизповедание”. Дарението се състои от 443 кв. м място на площад “Съборни” в столицата, върху което е разположено старо здание с 14 дюкяна. Оценката според емлячния регистър възлиза на 31 200 лв.
Дарението се управлява от д-во “Всех скорбящих радость”. В устройството и ръководството на организацията се съчетават елементи на сдружение (дружество) с идеална цел и фондация (ефория). Членовете са две категории и притежават различни права. Т. нар. основателни членове са 12-те учредители и имат пожизнен мандат. По тяхно предложение се избират действителните членове. Дружеството се ръководи от УС, в който влизат основателите, и от четиричленно настоятелство, съставено от същата категория членове. Съветът изготвя бюджетите на дружеството, правилника за вътрешния ред в приюта, отдава имотите под наем, назначава персонала на социалното заведение. Тази система на управление дава на членовете основатели неограничени възможности да се разпореждат с делата на организацията. Срещу нея се обявяват някои от учредителите. През 1920 г. дружеството е преименувано в Благотворителен комитет с нов организационен статут. Ръководи се от Общо събрание, съвет на членовете основатели, настоятелство и проверителен съвет. Опитите на Т. Коцев и Ел. д-р Брадел да дадат възможност на действителните членове да участват по-активно в ръководството, остават без резултат. Новият устав ограничава броя им до 12 души, а всички функции по управлението отново са съсредоточени в основателните членове. Тази структура на организацията води до сериозни сътресения в нейното развитие и в благотворителното дело, което е призвана да върши.
Изпълнението на волята на дарителката започва веднага след получаване на нотариалния акт за собственост върху недвижимия имот. Опитите на наследниците да анулират дарението остават без последствие. След приключване на процесите дружеството и неговото първо настоятелство успяват да вкарат целия парцел в регулация, така че той нараства на 542 кв. м. Първоначално се обсъжда възможността мястото да бъде продадено, а с получената сума да се построи приютът и да се осигури издръжката му. Постепенно това намерение е изоставено и е взето решение да се започне строеж на сграда, която да осигури постоянен приход за благотворителното начинание. При застъпничеството на Гр. Начович дружеството получава заем от БНБ срещу ипотека на парцела. На 21 март 1911 г. се полага основният камък, а през апр. следващата година сградата е почти завършена. Дюкяните се дават на наематели. През 1913 г. сградата е окончателно готова. Тя е на 4 етажа, с ок. 80 стаи, 16 магазина и 16 изби. В нея се помещават няколко държавни учреждения, кантори и магазини.
Паралелно с тази сграда ръководството на дружеството се заема и с изграждането на приюта. Взето е решение първоначално да се построи сграда за ок. 20–30 души. Много усилия се полагат, за да се осигури подходящо място за тази цел. На помощ идва Софийската община, която с протоколно решение от 1 юни 1910 г. дава на дружеството в условна собственост парцел от 4600 кв. м на ул. “Владайска” (дн. ул. “Й. Филаретова”). Планът на сградата е изработен от арх. Смирнов и на 5 юли 1911 г. е поставен основният камък. Строежът поглъща ок. 38 хил. лв., които се осигуряват от ипотечния заем и от други частни дарения. През ноем. 1911 г. приютът е готов и дарителката се премества да живее в него. За нуждите ѝ са предоставени 4 стаи с кухня, а дружеството поддържа прислуга, която да се грижи за нея. Официалното откриване на приюта става в тържествена обстановка на 14 септ. 1914 г. Сградата е на два етажа, с 18 стаи и малък параклис. Първоначално са настанени 15 бедни възрастни хора. Така в кратки срокове волята на дарителката е изпълнена.
Дружеството разполага със солидна материална база за благотворителна дейност. Приходите от наеми на сградата са значителни. Само Министерството на земеделието през 1913 г. плаща 28 500 лв. годишен наем. През 20-те години приходите достигат ок. 1,3 млн. лв. – 1,4 млн. лв. годишно. В приюта живеят 27–35 възрастни хора, за чиято издръжка дружеството изразходва ок. 73–123 хил. лв. (1920–1924). Директор на приюта е хаджи Екатерина Максимова. По нейна инициатива е уредено и малко стопанство.
Имотното състояние на организацията дава възможност да се мисли за разширяване на социалното заведение. Амбицията е капацитетът му да достигне 150–200 души. През 1914 и 1923 г. се разиграват лотарии в полза на новия строеж. Строежът е започнат през 1924 г. и в края на 1925 г. е завършен. Поради липса на достатъчно средства за мебелиране новата сграда, намираща се до малкия приют, е открита през 1927 г. Зданието е широко и хигиенично, на 3 етажа с 28 стаи, с 3 болнични помещения и централно отопление. Общият му капацитет е 180 легла.
Като се позовава на волята на дарителката, комитетът възнамерява да започне и строеж на църква в двора на приюта. През 1926 г. за ок. 500 хил. лв. е закупен иконостасът, принадлежал на руската болница в Цариград. Дело на известни руски иконописци, работили под зоркото око на граф Н. П. Игнатиев, той е особено ценен. Планът за новото начинание е грандиозен и изисква големи средства. Софийската митрополия няколкократно предупреждава, че строежът ще погълне всички средства на комитета и по този начин ще го отдалечи от преките му задачи. Църковните власти настояват храмът да обслужва не само приюта, но и цялата енория. Въпреки съветите, комитетът, начело със своята амбициозна председателка М. Недялкова, започва строежа. Изтеглени са два заема, възлизащи на 3,5 млн. лв. Строителството надвишава тези средства и достига ок. 4,4 млн. лв. Храмът е окончателно завършен през 1929 г. и осветен на 22 дек. с.г. Нарича се “Покров Богородичен”.
Грандиозното строителство на църквата се отразява зле върху финансовото състояние на организацията. За посрещане на анюитетите по заемите годишно се изразходват ок. 500 хил. лв. Неблагоприятна е и стопанската конюнктура в страната. Икономическата криза (1929–1934) и общото намаление на наемите, регламентирано законодателно, лишават комитета от значителни средства. Приходите от наеми падат рязко и през 1934 г. са 738 400 лв., през 1935 г. – 854 835 лв. За сметка на това разходите по издръжката на приюта се увеличават и комитетът не е в състояние да ги посреща. В дома живеят 100–140 възрастни хора и годишните разходи за тях са ок. 500 хил. лв. Броят на тези хора, за чиято издръжка се грижи комитетът, намалява от 99 през 1930 г. на 58 през 1934 г., 40 през 1936 г. Останалите, живеещи в приюта, са на разноските на Столичната община и на Касата за обществено подпомагане при МВРНЗ. Отрицателните тенденции в благотворителната дейност на комитета се запазват през следващите години. Единственото по-голямо начинание от този период е приспособяването на партерния етаж на приюта и оборудването му като отделение за хронично болни. Открито е на 6 февр. 1938 г. и включва 4 стаи с 37 легла. За нуждите на болните се грижат двама лекари и една медицинска сестра. През 1938 г. в комитета назрява конфликт. Контролният съвет на организацията сигнализира прокуратурата за финансови злоупотреби. Извършената от МВРНЗ щателна ревизия потвърждава сигналите. Констатирани са злоупотреби с комитетски средства, облагодетелстване на отделни членове, издаване на фалшиви документи, лоша отчетност в приюта, незаинтересованост от страна на ръководството да се усвоят и използват дарени на организацията недвижими имоти, ангажиране с нерентабилни начинания, облагодетелстване на наематели за сметка на комитета и пр. Това става възможно поради особената структура на организацията, при която основателни членове, обвързани с тесни лични и роднински връзки, диктуват важните решения. Изводът на държавните органи е, че е недопустимо организация, чиито движими и недвижими имоти и капитали се оценяват на милиони левове, която от собствени начинания получава ок. 1 млн. лв. брутен годишен приход, да върши благотворителна дейност само за 35 възрастни хора. В доклада си до министъра от 13 дек. 1938 г. подначалникът на отделението за обществени грижи при МВРНЗ пише, че ако делата на комитета станат достояние на обществото, те “ще поставят в опасност цялото благотворително дело”.
Като се съобразява с препоръките на специалистите, МВРНЗ, което по закон контролира организацията, бързо се намесва. С министерска заповед от 16 дек. 1938 г. са отстранени членовете основатели, уличени във финансови и други злоупотреби, назначено е ново временно управително тяло. Започнати са проучвания за промяна на структурата на организацията. Първоначалното предложение на екип от Министерството е комитетът да се закрие, имуществото му да се изземе и да се учреди благотворителен фонд “Й. Филаретова”. Изготвен е и проект за постановление в този дух, но той не влиза в сила. На 8 юли 1939 г. министърът на МВРНЗ, като се позовава на предоставените му от законите права, назначава ново управително тяло. То е натоварено със задачата да свика Общо събрание на всички членове на комитета, за да разгледа предложения от Министерството проект за устав. Събранието се провежда на 15 юли с.г. и приема без промени новия статут на организацията.
Уставът, утвърден и от МВРНЗ, регламентира образуването на фондация за обществено подпомагане “Всех скорбящих радость”. Състои се от 27 души, от които 7 са членове по право. Това са длъжностни лица от МВРНЗ (главният секретар, началникът и инспектор от Отделението за обществени грижи и началникът на Бюджетно-контролното отделение), помощник-кметът на София (или завеждащият обществените грижи при общината), секретарят на Св. синод. Останалите 20 души се назначават, като изискването е да са се проявили в областта на общественото подпомагане. Фондацията се ръководи от УС, Постоянно присъствие и Проверителен съвет. През 1941 г. намесата на държавата в ръководството на фондацията се разширява. Приети са промени в устава, според които броят на членовете се намалява на 15 души. Новият УС, назначен с министерска заповед от 29 юли 1941 г., включва 8 длъжностни лица от МВРНЗ и Столичната община, лекар на държавна служба, представител на Софийската митрополия. Въведена е строга отчетност. Изработени са правилници за водене на деловодството, за вътрешния ред в приюта. За периода от 12 дек. 1938 – 22 септ. 1942 г. е проведена щателна финансова ревизия, която не констатира нередности.
Фондацията е една от най-големите нестопански организации в България, работеща в областта на социалното подпомагане. Към 1 ноем. 1942 г. недвижимото ѝ имущество се оценява на над 20 млн. лв. В него са включени зданието на пл. “Св. Неделя” № 5, мястото и сградата на приюта, църквата, полски имоти в с. Ноевци, Брезнишко, и в Стара Загора, къща в Свищов. През 1942 г. с министерска заповед е възложено на фондацията да поеме уредбата и стопанисването на имуществото на Женското благотворително д-во “Родина”. Сградата на сиропиталището, издържано от дружеството, се намира в София на ул. “Бъкстон” № 44 и е на два етажа, с 11 стаи. Фондацията притежава и значителни движими имоти и капитали. На 1 ян. 1944 г. активът ѝ възлиза на 34 610 980 лв. Годишният бюджет, с който работи през 1939–1943 г., е в рамките на 2–6 млн. лв. Най-голямото перо продължава да бъде сградата на пл. “Св. Неделя”. Наемите от нея през 1939–1940 г. са ок. 800 хил. лв., а след ремонтирането ѝ достигат 2,6 млн. лв. Посредством фондацията държавата осъществява редица мерки в областта на социалното подпомагане. За целта се отпускат значителни средства. Общините, областите и Касата за обществено подпомагане при МВРНЗ ежегодно внасят за издръжката на старопиталището и сиропиталището суми в рамките от 500 хил. лв. (1939) до 2 млн. лв. (1943). Тези вноски осигуряват около половината от средствата, необходими за двете социални заведения. Държавата субсидира ремонта на отдадената под наем сграда, както и модернизирането на старата постройка на приюта за възрастни хора.
Старопиталището, което вече носи името на дарителката, продължава да е най-голямото и добре обзаведено в страната. В него живеят 132–140 души, разпределени в женско и мъжко отделение. Заболелите се настаняват в болнични стаи. В сиропиталището се отглеждат 38 деца. През 1943 г. МВРНЗ се опитва да предаде на фондацията и двата старчески приюта в Подгумерския и Сеславския манастир, Софийско. Поради недоразумения с църковните власти относно имуществата на приютите, ръководството отказва да поеме тези нови задължение. По време на бомбардировките на София през 1944 г. сградите на фондацията сериозно са повредени. Възрастните хора и децата са евакуирани и настанени в други подобни сгради в провинцията.
След 9 септ. 1944 г. ръководството на фондацията полага усилия да открие двата приюта. По ред причини това не става. На първо време в сградите на двете социални заведения са настанени съветски войскови части. Пораженията, нанесени на движимото и недвижимото имущество, са сериозни. В края на 1947 г. сградите са освободени, като фондацията получава обезщетение за ползването им ок. 2 млн. лв. Съгласно Постановление на МС те остават в негово разпореждане. Всички опити на фондацията да си ги върне, за да ги използва по предназначението им, остават без резултат. В зданието на Дома за стари хора е настанен Институтът за медицински сестри при МНЗ, а сиропиталището е заето от школата при Общия работнически професионален съюз. Двете учреждения трябва да заплащат наем, но фондацията не получава никакви средства от тях. В сградата на преименувания пл. “Ленин” № 5 се помещава МНЗ. Годишният наем от Министерството възлиза на 3,3 млн. лв. Някои от недвижимите имоти в провинцията са продадени. Фондацията разполага с достатъчно средства, за да открие двата приюта, но не успява да си получи сградите.
Ликвидирана е с Указа за обществено подпомагане през 1951 г., а имуществото ѝ е иззето от СНС. Днес в бившата сграда на фондацията се помещава Министерството на здравеопазването. Сградата на приюта за стари хора години наред се използва от Института за подготовка на медицински сестри (дн. Медицински колеж). Уличката носи името на дарителката Й. Филаретова, а гробът ѝ се намира до църквата “Покров Богородичен”.
Фондацията управлява и четири благотворителни фонда в полза на приюта и отдадената под наем сграда.
ФОНД № 1 “ЗИНАИДА ХАДЖИДЕНКОВА И ЧАДА”
Дарител е близката приятелка и съмишленичка на Й. Филаретова ЗИНАИДА ХАДЖИДЕНКОВА (неизв.). Фондът е образуван през 1911 r. с капитал от 140 007 лв., получени от продажбата на къщата, която дарителката подарява на дружеството. Приходите се използват за издръжката на приюта. По неизвестни причини фондът не фигурира в бюджетите на организацията след 1940 г. Освен това 3. Хаджиденкова прави парично дарение от 5 хил. лв. за строителството на първия приют.
ФОНД № 2 “ВАСИЛ ЕНЕВ”
Дарител е ВАСИЛ ЕНЕВ (неизв.). Фондът е образуван на 27 апр. 1919 г. с капитал от 28 803 лв. Годишните приходи се използват за издръжката на едно легло в приюта. Фигурира във всички бюджети на фондацията.
ФОНД № 3 “ВАСИЛ ПАНЧЕВ ГАВАЗОВ”
Дарител е ПЕТЪР ГЛУШКОВ (неизв.). Учреден е на 9 окт. 1919 г. с капитал от 10 924 лв. Приходите са предназначени за осигуряване издръжката на едно легло в приюта за възрастни хора. Фигурира във всички бюджети на организацията.
ФОНД № 4 “РАЙНА ГЬОШЕВА”
Дарител е РАЙНА ГЬОШЕВА (неизв.). В своето завещание от 11 окт. 1930 г. тя оставя на комитета 3/16 идеални части от цената на имота си на пл. “Александър I” № 2. Дълго време организацията не прави нищо, за да получи дарението. Фондът е образуван през 1941 г. с капитал от 1,930 млн. лв. Тази сума се използва като вътрешен заем при преустройството на сградата през 40-те години. Благотворителните цели на фонда не са известни.
НазадЦДА, ф. 264 к, оп. 2, а.е. 9392 – 9408; оп. 6, а.е. 171; ф. 365 к, оп. 1, а.е. 238, л. 370–49, 92–95; Бобошевски, Д. Принос към развитието на старопиталищното дело в България. Известия на Съюза “Обществена подкрепа”. 1938, № 7–8, 15–16; БВИ, 670; ЕБ. Т. 7, С., 1996, 195–196. (P. Стоянова)
