Идеята за откриване на висше търговско училище във Варна и ползата от него се обсъждат по време на Балканските войни (1912–1913) в редовната сесия на Търговско-индустриалната камара, но реализацията става възможна по-късно. През 1920 г. Камарата прави първите стъпки в тази насока, като заделя средства за издръжката на подобно учебно заведение и командирова в Западна Европа директора на Средното търговско училище Цани Калянджиев – учен и педагог с добър опит. Той трябва да проучи постиженията на европейските търговски училища, да потърси подходящи преподаватели измежду руски професори емигранти и, разбира се, да изработи правилници и програми. При това Камарата е улеснена от факта, че вече притежава солидна сграда, в която заедно със Средното училище могат да се провеждат занятията и на новото учебно заведение.
След необходимата подготовка на 2 окт. 1921 г. се открива Висшето търговско училище при Варненската ТИК в присъствието на официални лица и хора от стопанския елит от района. За ректор е назначен проф. Цани Калянджиев (15 окт. 1866, Лясковец – 26 март 1944, Варна) – човек с богата научна и педагогическа биография: завършва техническа химия в Москва и Цюрих, работи като химик в Ню Йорк и Филаделфия. От 1896 г. се завръща в България и става учител и директор на Свищовското търговско училище (вж. “Професор Цани Калянджиев” – фонд).
Според приетия правилник училището дава “академично образование” на лица от двата пола, които се готвят за ръководни административни и организационни постове в частни, обществени и държавни предприятия и учредения. Подобно на съществуващите в Германия, Франция, Белгия и Италия учебни заведения, курсът на обучението е двугодишен. Според правилника присъствието на лекции и упражнения е задължително, както и изучаването на един чужди език и дисциплините: търговско смятане, търговска кореспонденция, учение за баланса, политическа аритметика, стокознание, конкурсно право, финансова политика и счетоводство. Училищната такса е 4 хил. лв., като студентите плащат 1/2 от нея, останалата сума се плаща от Търговско-индустриалната камара или МТЗ.
Академията се управлява от две колективни тела: Академичен съвет и Върховен училищен съвет. Последният се състои от равно число представители на Камарата и Академичния съвет.
Първата учебна година 1921/1922 завършва със 140 студенти (116 мъже и 24 жени), като през следващите години техният брой прогресивно се увеличава на 233 (1922/1923 г.) и 434 (1930/1931 г.). Най-голям процент заемат възпитаниците от Варна и окръга (23,6 %), последвани от тези от Бургаски и Шуменски окръг. Но във Висшето училище се обучават и младежи от цялата страна, от Тракия и Добруджа. Съгласно приетия Закон за висшето образование след 1925/1926 г. курсът на обучение става тригодишен. Академията използва съществуващата вече библиотека, като поема ръководството ѝ и я обогатява с книги, които подпомагат преподаватели и студенти при изучаването на стопанските и търговските дисциплини.
С цел по-добра подготовка на преподавателския състав се уреждат задгранични специализации с различна продължителност. В 10-годишен период за повишаване на професионалната квалификация на преподаватели и асистенти са похарчени 438 500 лв. В резултат на положените грижи за своите кадри, както и високите изисквания към тях, учебното заведение се откроява с високото научно равнище. Би могло да се споменат имената на някои от най-изявените преподаватели: проф. Никола В. Долински, доц. д-р Георги Свраков, доц. Стоян Чолаков, проф. Иван Константинов и др.
По инициатива на ректора още при откриването на Академията се създава Студентско дружество. Целта е да се култивират навиците на самопомощ сред възпитаниците, да се подпомогнат техните културни инициативи. През 1926 г. дружеството става клон на Българския национален студентски съюз. То урежда сказки по стопански въпроси, провежда публични събрания и митинги в защита на националните интереси. До 1931/1932 г. се създават кооперативни гостилници, в които ок. 255 души получават по-евтина храна.
Подобно на други висши училища и Академията започва да издава “Годишник”, където се публикуват трудовете и лекциите на преподавателите. Спонсорира се от специално създаден фонд за научни цели.
Към Академията се създават шест частни дарителски фонда, чиито приходи служат за подпомагане на бедни студенти. Управляват се от Търговско-индустриалната камара, а ръководството на учебното заведение определя имената на наградените.
1. Фонд “Янко Славчев”
Дарител е Янко Славчев (1841, Търново – 1927) – търговец, кмет (1879–1881, 1895–1896), председател на ВТИК. През 1923 г. той предоставя 5 хил. лв. (в облигации), с които да се учреди фонд на негово име. Според правилника всяка година от приходите се дава награда на беден студент, завършил успешно Висшето училище. Кандидатът се определя от АС след представени документи за материалното му състояние. При еднакво материално положение се предпочитат сираци от войните. Правилникът е одобрен на 15 окт. 1928 г.
Към ян. 1941 г. капиталът на фонда нараства на 9500 лв. и през 1943 г. са дадени 2 награди, а през 1944 – 1, и са в размер 200 лв.
2. Фонд “Илия Шотов”
Дарител е Илия Шотов (1856, с. Загоричани, Македония – дек. 1939, Варна) – търговец, индустриалец – мелничар, рентиер, дарител (вж. “Илия А. Шотов” – фонд).
През 1923 г. той дарява 140 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. От лихвите на фонда се отпуска стипендия на един младеж, за да завърши средното и висшето си образование. Към 31 дек. 1945 г. капиталът на фонда нараства на 160 433 лв. Стипендиант на фонда е студентът Димитър Костов Кенков.
3. Фонд “Гено Братоев Генов”
Дарители са наследниците на Гено Братоев Генов (неизв.) – търговец и дългогодишен член на Варненската търговско-индустриална камара. През 1931 г. те предоставят 20 хил. лв. за учредяване на фонд на негово име, а парите са внесени в БТБ. Правилникът е изработен със съгласието на наследниците. Според него 80 % от лихвите трябва да служат за стипендии или награди.
От 1931 до 1942 г. са отпускани стипендии или награди. През 1943 г. са дадени 4 награди, а през 1944 г. – 3. Към 31 дек. 1945 г. капиталът на фонда възлиза на 64 268 лв., но не са дадени награди.
4. Фонд “Петър С. Каракунев”
Дарител е Катя Каракунева (неизв.) – съпруга на варненския индустриалец Петър Каракунев (неизв.), член на ВТИК и на Висшия училищен съвет.
Фондът се учредява през 1942 г. с дарените 50 хил. лв. Условието е 80 % от годишната лихва да се дават за награда на най-добрата студентска писмена работа в областта на стопанската политика по време на обявения конкурс. Към 31 дек. 1945 г. капиталът възлиза на 59 052 лв. Липсват данни за раздадени награди.
5. Фонд “Цветана и Иван Димитър Червенови”
Дарители са Цветана (неизв.) и Иван Димитър Червенови (неизв.) – търговец. През юни 1943 г. те даряват 100 хил. лв. за учредяване на фонд на свое име като 80 % от годишните лихви да се дават на способен студент или студентка, дипломирали се с най-добър успех. Академичният съвет приема дарението (13 юли 1943) и изработва правилник в духа на волята на дарителите. Към 31 дек. 1945 г. фондът разполага с капитал 106 117 лв. и е дадена награда от 4 хил. лв. на студента Цветан Милев.
6. Фонд “Професор Цани Калянджиев”
Дарител е Сергей Калянджиев (неизв.) – син на проф. Ц. Калянджиев, който по повод смъртта на баща си дарява 50 хил. лв. за учредяване на фонд, за да се помни името на човека учен и дългогодишен ректор на Висшето училище.
Според правилника 80 % от лихвите на фонда трябва да служат за подпомагане на бедни студенти, проявили добър успех и поведение. Към 31 дек. 1945 г. капиталът възлиза на 55 510 лв., като същата година са дадени две награди от по 1000 лв. на Георги Йорданов и на Тодор Кръстев.
Заради политическите промени учебната 1944/1945 г. преминава трудно – напускат редица преподаватели, а това затруднява курса на обучението. Липсват нормални условия и за научна работа, а Академията приема името “Висше училище за стопански и социални науки “Св. Кирил Славянобългарски”. Дарителските фондове се закриват с разтурянето на Стопанската камара.
В. Николова
Назад
