Водено от стремежа си към просветно и културно развитие на жената, на 1 септ. 1881 г. правителството на Източна Румелия открива Областна девическа гимназия в Пловдив, която наследява създаденото през 1862 г. Епархийско девическо благовещенско училище, ръководено от учителката Теопемта Манева.
В гимназията се записват 116 ученички, разпределени в четири класа, които ежегодно се увеличават, докато курсът на обучение става седемгодишен. В училището постъпват не само деца от Пловдив, но и от цяла Южна България, от Тракия и Македония. Приема се Публично-административен правилник, който определя най-значимите моменти от устройството на учебното заведение. А именно: държавата поема издръжката му; наред с общообразователните дисциплини в програмата са включени и предмети, необходими за една девойка – домакинство, ръкоделие и педагогика. Управлението на гимназията се поверява на управителка (директорка). За целта специално е поканена известната чешка педагожка Франциска Сенлер (27 септ. 1844, Водняни, Чехия – 3 февр. 1919, Берн, Швейцария) – завършила Висше педагогическо училище в Прага и Пражката консерватория. В Пловдив тя съвместява задълженията си на директор с тези на преподавател по аритметика, анатомия, химия и френски език и управлява създадения към училището пансион за девойки. Според правилника учителският екип трябва да бъде от жени, но поради липсата на подготвени учителки се назначават и мъже, командировани от Мъжката гимназия. Между преподавателите в Девическата гимназия се открояват имената на Екатерина Каравелова, княгиня Турин–Таксис, Лудвиг Лукаш, Иван Мърквичка, Димитър Т. Страшимиров, Христо Балтаджиев и др. За високото равнище на образованието важна роля изиграват преподавателите чехи, които по-късно оглавяват катедри във Висшето училище в София.
Управлението на Източна Румелия високо оценява културната и национална придобивка и щедро се отзовава на нуждите на училището, като предоставя средства за обзавеждане на различни кабинети, за създаване на учителска и ученическа библиотека, набавя необходимите учебни пособия. Ежегодно Дирекцията на просвещението отпуска помощи на бедни ученички в размер между 200 и 1000 зл. гроша.
Заради събитията около Съединението (6 септ. 1885) и последвалата Сръбско-българска война (1885) занятията временно са прекъснати, но веднага след тях учебният процес се възстановява. Ръководството на гимназията провежда една последователна социална политика спрямо своите възпитанички. През учебната 1887/1888 г. за първи път е назначен учител-лекар д-р Драгомиров. През следващата година се открива нов, с по-голям капацитет пансион, в който се приемат не само стипендианти, но и деца на собствена издръжка (самоподдръжнички). Осигуряват се стипендии и помощи за бедни ученички. Например през апр. 1923 г., по повод Великденските празници, учителският съвет отпуска по 200 лв. на 45 ученички. През учебната 1936/1937 г. 8 девойки получават месечна стипендия в размер между 400 и 500 лв. Тъй като всяко лято се изразходват ок. 30 хил. лв. за изпращане на летни колонии слаботелесни деца, за това през окт. 1940 г. училищното настоятелство започва строеж на собствена почивна станция в местността Колониите – Панагюрище. За целта от БНБ е отпуснат заем от 208 хил. лв., като намерението е станцията да бъде готова за следващия сезон.
Педагогическият екип възпитава своите питомци в духа на съпричастност и отговорност, а те от своя страна по различен начин защитават престижа на училището. Организират благотворителни концерти, представления и изложби, а с приходите увеличават средствата на фонда за подпомагане на бедните ученички. По време на Първата световна война ученичките изпращат колети за фронта, събират средства и подпомагат бедни съученички и болни войници в болниците.
Още през 1879 г. Панарет, митрополит Пловдивски, дава идеята за построяване на Девическа гимназия, като се отказва от натрупаните от вули (разрешителни за венчаване) средства за богословско училище. За целта се създава комитет, който събира средства чрез волни дарения, помощи от църквата, от общинското и централно управление и от руските “окупационни” власти. Напр. Пловдивският генерал-губернатор Александър (Аркадий) Димитриевич Столипин подарява 9952 лв., а княз Богориди – 50 лири. С изработването на проект за сграда и ръководството на строежа е натоварен окръжният инженер, архитект Йосиф Вацслав Шнитер – чех, завършил Виенската политехника. Събраните до този момент средства за завършване на училището и обзавеждането му се оказват недостатъчни и отново комитетът търси щедростта на пловдивчани. Списъкът на спомоществователите е голям, но могат да се споменат имената на най-изявените: митрополит Панарет, Йоаким Груев, Тодор Кесяков, Христо Г. Данов, Констаки Пеев и други. В зависимост от възможностите си много граждани предоставят различни по размер помощи. За построяването на сградата са похарчени 113 375 лв., като общинската власт подпомага с 12 889 лв., а Румелийското правителство отпуска двугодишен заем от 3800 лири.
В края на 1881 г. е завършена триетажна солидна и красива сграда, изградена в духа на архитектурния класицизъм. Тя предизвиква гордостта на пловдивчани и възхищението на чужденците. Според професора от Сорбоната Луи Леже издигнатият от пловдивчани дворец на просветата многократно превъзхожда резиденцията на генерал-губернатора на Източна Румелия. Днес сградата е обявена за паметник културата и в нея се помещава Градската художествена галерия.
Проектирано за 400–450 ученички, през 90-те години на 19. век, заради увеличаването на броя на ученичките, зданието става тясно и въпросът за разширяване или за построяване на ново става най-болезненият проблем за ръководството на гимназията. От 116 възпитаници при откриването на учебното заведение, през учебната 1908/1909 г. те нарастват на 901 (в следващите години малко намаляват). Търсейки изход, училищното настоятелство наема няколко допълнителни здания, близки или отдалечени от централното. Те обаче са стари, нехигиенични, затрудняват учебния процес и застрашават здравето на ученичките. Затова постъпките пред МНП за получаване на средства за отчуждаване на места при оформяне на строителен терен и за самия строеж са многобройни. Едва през дек. 1914 г. парламентът гласува закон за отпускане на сумата от 300 хил. лв., но поради започналата Европейска война те не са използвани. След войните проблемът отново е поставен. След натиск от страна на родителския комитет Пловдивската община отделя от бюджета си 100 хил. лв. и ги внася в Земеделска банка под името “Фонд за постройка на Девическа гимназия”. С тези средства трябва да се изплатят отчуждените дворни места. На практика заделеният фонд е нищожен, защото по-късно с постановление на МС са гласувани 1,800 млн. лв. за отчуждителните процедури. Създадена е специална комисия, която избира терен на Таксим тепе като най-подходящ за място на училищна сграда. Заема централно място, лежи върху скалиста почва, устойчива при земетресение, хигиеничен е, снабден е с вода, а кварталът е застроен със стари паянтови къщи, някои от които са необитавани, други подлежат на срутване или са общински и отчуждаването им ще бъде по-лесно и по-евтино. С указ от 6 авг. 1929 г. се отчуждават 27 дворни места на Таксим тепе и се назначава оценителна комисия. Възлага се на известната софийска архитектка Виктория Ангелова-Винарова да проектира сградата на новата гимназия.
Вероятно местни конфликти, нарушени лични и финансови интереси спират и този проект, защото кореспонденцията между ръководството на училището, общината, МНП и МС продължава дълго. Едва на 16 ноем. 1941 г., в присъствието на представител на МНП и официални лица, се полага основният камък на новата сграда. Със съдействието на министър-председателя проф. Богдан Филов са осигурени и средства за строеж, но настъпилите динамични събития остават проектите на втори план.
Заради войната, в периода 1943–1944 г. учебните занятия често прекъсват, а през апр. 1944 г. ученичките и персоналът на училището са евакуирани.
Към училището съществуват фондове с различно предназначение, но само няколко от тях имат благотворително и социално значение. Към 1934 г. общият им капитал възлиза на 1 882 273 лв. Управляват се от училищния съвет или от МНП, които се съобразяват с волята на дарителите.
1. Фонд “Кирил Нектариев”
Дарител е отец Кирил (светско име Кирил Нектариев (1795, Сопот – 16 септ. 1870, Карлово) – свещеник, щедър благодетел на училища, манастири и обществени учреждения (вж. “Кирил Нектариев” – фонд).
В завещанието си от 1874 г. той дарява 1800 турски лири, с които да се осигури постоянен приход за поддържане на Епархийското благовещенско девическо училище в Пловдив. Тъй като средствата се съхраняват в кантората на Евлогий Георгиев в Букурещ, през 1872 г. те са предадени на руското Министерство на външните работи, а Руското вицеконсулство в Пловдив редовно изплаща лихвите на настоятелството на българските училища в града. Едва през 90-те години на 19. век в Девическата държавна гимназия се учредява фонд “Кирил Нектариев”, чиито лихви са между 1800 и 2493 лв. Съгласно волята на дарителя стипендиите се отпускат от учителския съвет чрез конкурсен изпит. Условието е кандидатките да бъдат с примерно поведение, от източноправославно вероизповедание, родени в Пловдив в бедно семейство. До 1918 г. ежегодно от фонда се отпускат една или две стипендии. След Руската революция (1917) средствата на фонда са конфискувани и стипендиите са прекратени.
2. Фонд “Стоянка Ив. Мачева”
Дарители са Олга и Иван Мачеви.
Олга Мачева (1 ян. 1877, Тулча – неизв.) – учителка. Завършва Варненската девическа гимназия и естествени науки в Нанси (Франция), след което е преподавателка в Пловдивската девическа гимназия.
Иван П. Мачев (10 авг. 1868, Панагюрище – неизв.). Завършва класическа гимназия в Николаев, Русия, и Юридическия факултет на Одеския университет. От съдия на окръжния съд в Татар Пазарджик (1892), той се издига, за да стане член на Върховния касационен съд.
Със заявление от 3 юли 1919 г. до министъра на народното просвещение семейство Мачеви предоставя 10 хил. лв., с които да се основе фонд на името на единствената им дъщеря Стоянка (11 ян. 1903, Пловдив – 27 май 1918, Пловдив) – възпитаничка на Пловдивската девическа гимназия. Условието на дарителите е от лихвите всяка година да се отпуска помощ на най-бедната и трудолюбива ученичка от първи клас на Девическата гимназия.
Фондът се учредява на 8 юли 1919 г. от МНП, а учителският съвет изработва правилник. Няма данни за оползотворяване на средствата.
3. Фонд “Живка Сп. Софиялиева”
Дарител е Спас П. Софиялиев (13 март 1869, Пловдив – 15 ян. 1937, Пловдив) – музикант, дългогодишен капелмайстор на 9-и Пловдивски полк, председател на Пловдивското певческо дружество (вж. “Живка Сп. Софиялиева” – фонд).
В памет на рано починалата си дъщеря Живка (ок. 1908, Пловдив – 2 ян. 1924, Пловдив) – ученичка в Пловдивската девическа гимназия с изявени музикални способности, С. Софиялиев дарява на МНП 10 хил. лв., събрани от организираните от него концерти. На 19 юни 1924 г. със заповед на министъра на просвещението се учредява фонд. Според волята на дарителя, когато капиталът нарасне достатъчно, от лихвите трябва да се отпускат стипендии за получаване на висше музикално образование в България или в чужбина на ученички от Девическата гимназия, родени в Пловдив.
Към 1 ян. 1939 г. капиталът вече възлиза на 106 157 лв., но се преценява, че средствата са недостатъчни за осъществяване на целта и не са отпускани стипендии.
4. Фонд “Михаил Стоицев”
Дарител е Михаил Александров Стоицев (25 септ. 1872, Пловдив – неизв.) – зъболекар (вж. “Михаил Александров Стоицев” – фонд)
Той дарява на Пловдивската девическа гимназия три магазина, оценени приблизително на 200 хил. лв., и дворно място на стойност 77 хил. лв. Според него от приходите или от продажбата на имотите трябва да се създаде фонд на негово име, а от лихвите да се подпомагат бедни и трудолюбиви ученички в учебното заведение.
Последните сведения за фонда са от 1938 г., когато училищното настоятелство информира МНП.
5. Фонд “Бедни ученички”
(известен и като “Фонд за безплатни закуски за бедни ученички”)
Фондът се създава от ръководството на училището още през 90-те години на 19. век. Капиталът му се натрупва от дарения на пловдивски граждани, фирми и институции, и особено от благотворителни прояви на възпитаничките на Девическата гимназия. Например през юни 1922 г. ученичките изнасят в Модерния театър оперетата “Самодивското изворче”, а чистият приход от 10 хил. лв. служи за засилване на фонда. Всяка година те изнасят концерти във Военния клуб, а чистия приход се движи между 10 и 12 хил. лв. По повод Димитровден, разделени на групи, ученичките продават на гражданите хризантеми също в полза на фонда. От него се отпускат средства за изплащане на училищните такси на бедни ученички, за лекуването им, за безплатната трапезария и др. Към 1934 г. капиталът на фонд “Бедни ученички” възлиза на 719 650 лв., което позволява от лихвите да се създаде безплатна трапезария.
Щедър дарител на Девическата гимназия е Никола Чалъков (1856, Пловдив – 19 ян. 1923, Пловдив) – общественик, многократно избиран за кмет на Пловдив. По различни поводи той отпуска средства за фонда за бедни ученички (2 хил. лв.); за библиотеката и читалнята (2 хил. лв.) и др. Но най-значимият жест е подареното място, където се е намирала бащината му къща. Според Чалъков там трябва да се оформи строителен парцел за новата училищна сграда.
В. Николова
Назад
