За начало на светското девическо образование в Русе се приема 1864 г., когато се създава самостоятелно училище, настанено в собствена сграда. Намира се под егидата на Русенската народна църковна община и на Епархиалния съвет на Доростоло-Червенската митрополия. До 1877 г. то претърпява редица структурни промени, но учителите стриктно се придържат към вижданията обучението да се води на български език, да се изучават светски дисциплини с по-голяма практическа подготовка на девойките, да се преподава по взаимната метода, а малко по-късно и по звучния метод.
По време на Руско-турската война (1877–1878) Девическото училище прекъсва занятията си и ги възстановява през учебната 1880/1881 г., като се откриват първите два класа. Преподавателският екип използва своя натрупан опит, но се подчинява и на приетите от МНП устави и закони. Съобразявайки се с тях, през 1889 г. се открива пети, а през 1891 г. – шести клас. През учебната 1894/1895 г. министърът на просвещението обявява училището за пълна девическа гимназия с 425 ученички и 12 души учителски състав. За директор е назначен Димитър Г. Сокеров – преподавател по български език и литература. През март 1898 г. училището приема името Русенска градска девическа гимназия “Княгиня Евдокия”, а през 1911 г. става държавно.
Гимназията се утвърждава като важно просветно звено в Русе и цяла Северна България благодарение на своя авторитетен и ерудиран учителски състав, получил образованието си в престижни западноевропейски и руски университети. Между тях са културно-просветните дейци, политици и бъдещи министри – Никола Икономов, Стоян Заимов, Станимир Станимиров, Иван Гюзелев, Стефан С. Бобчев, Екатерина Каравелова, Константин Величков, Димитрана Иванова и др. За преподаватели са поканени и много чужденци. Полученото солидно образование позволява на възпитаничките да продължат обучението си и да се реализират като специалисти и общественици. Учителите, заедно с ученичките, участват активно в културния живот на града с девическия хор, струнния оркестър и фанфарната духова музика. Гимназията притежава богата учителска и ученическа библиотека, като през 1930 г. общият фонд възлиза на 10 хил. тома, разполага и с кабинети с великолепни колекции. Още в края на 19. век ръководството поставя въпроса за създаване на пансион за девойките, които идват от близки и далечни селища. За целта, след необходимия ремонт, през май 1898 г. настоятелството открива девически пансион в една от училищните сгради край Дунава.
Към гимназията се създават и няколко дружества: “Пазител” (1907), клон на БЧК, Младежко благотворително дружество, “Родно изкуство”, Въздържателно, Туристическо и Археологическо.
В първите години след Освобождението занятията се водят в стара и нехигиенична сграда с 11 стаи. Въпреки направените пристройки (1896) и наетите частни сгради, образователният процес е затруднен. През юни 1909 г. Русенският общински съвет отпуска безплатно място, а МНП предоставя заем и се полагат основите на нова сграда. Проектант е големият български архитект Петко Момчилов. Войните (1912–1913 и 1915–1918) и стопанската криза в страната прекъсват и забавят строителните планове. В края на 1918 и началото на 1919 г. сградата е реквизирана за нуждите на английските окупационни войски и занятията се прекратяват. През 1920/1921 г. учебният процес се възстановява, като се организират курсове с подчертана стопанска и приложна насоченост – домакински, търговски, шапкарство, шивачество и др. През 1922 г. гимназията се преименува в Русенска държавна девическа гимназия, носеща името на Баба Тонка. В израз на благодарност за оценката за патриотизма на тази революционерка, дъщеря ѝ Петрана Обретенова завещава на гимназията своята къща.
В края на 20-те години строителните дейности продължават, като през 1929 г. са завършени северното и източното крило, където се открива учебната година. Едва през март 1939 г. сградата добива своя окончателен завършен вид.
Създадена като общинско училище, гимназията се издържа от самата община и отчасти от държавата, а от 1911 г., когато става държавно учебно заведение, се поема от бюджета на МНП. Според отчета за учебната 1906/1907 г. разходите възлизат на 72 832 лв., от които 32 480 лв. осигурява МНП. Още през учебната 1894/1895 г. се създава благотворителен фонд “Бедни ученици”, в който членуват учители, ученички и външни лица. Капиталът се натрупва по традиционните начини – чрез учебни такси, представления и вечеринки, организирани от възпитаничките на гимназията и частни дарения. При това бедните ученички се освобождават от такси. Например през учебната 1906/1907 г. от учебни такси са постъпили 3454 лв. От тях 1/3 се заделят за фонд “Бедни ученички”, а 2/3 служат за закупуване на книги и учебни пособия. Всяка година повече от 40 ученички получават помощи от този фонд. За 1900 г. са раздадени облекла, учебници и парични награди на стойност 1628 лв.
Ръководството на училището насочва социалните си инициативи в различни посоки: осигурява безплатни обеди в трапезариите на ЖБД “Добродетел” и при БЧК. През лятото на 1922 г. организира лагер за 20 ученички в с. Писанец, Русенско, а малко по-късно на аязмото “Св. Марина” край с. Каран Върбовка, Русенско. През септ. 1926 г. учителският съвет се заема и с въпроса за уреждане на лятна ученическа колония. В следващите години той обединява усилията си с тези на Мъжката гимназия. През 1935 г. е закупено място в местността “Св. Константин” (Варна) за 119 095 лв. Сградата е завършена през дек. 1938 г. като Мъжката гимназия изразходва 221 602 лв., а Девическата – 232 500 лв. За обзавеждането са похарчени 521 352 лв. Този красив почивен дом се ползва от учениците кратко – от 1939 до 1940 г., когато е реквизиран от германската армия. След 9 септ. 1944 г. сградата става почивна станция на служителите на Русенския окръжен народен съвет.
Благодарение на съпричастността на жителите на Русе към просветното дело и трудния живот на бедни, но талантливи ученички, се създават повече от 20 частни дарителски фонда/фондации. Те се управляват от учителския съвет (и един при МНП), като стриктно се изпълняват волята на дарителите и приетите устави и правилници. Всяка година учителският съвет дава отчет за финансовото състояние на фондовете и извършената дейност. Понякога, за да се увеличи размерът на наградата/стипендията, приходите на няколко фонда се сливат, без да се нарушават разпоредбите на правилниците. Например през учебната 1941/1942 г. се обединяват лихвите на фонд “Петрана Ангелова Попова” (289 лв.) със “Св. Васил Велики” (46 лв.) и на фонд “Тодорица Цанкова” (58 лв.) с “Димитър Сретенов” (259 лв.) в рамките на правилниците на посочените фондове. Към 31 дек. 1943 г. общият капитал на дарителските фондове (с изключение на фонд “Александър Елисицин”) е 218 800 лв., а лихвите възлизат на 12 195 лв., от които се дават помощи или стипендии.
1. Фонд “Александър Елисицин”
Дарител е Александър Теодорович Елисицин (6 септ. 1827, Русия – 1905, Русе) – руски консулски чиновник, почетен член (1894/1895) на Дружеството за подпомагане на бедни ученички от училището (вж. “Александър Елисицин” – фонд).
Съгласно волята му след неговата смърт са продадени завещаните движими имоти и през юни 1910 г. е образуван фонд при МНП с капитал 25 078 лв., който през 1948 г. нараства на 463 596 лв. Приходите на фонда се разпределят по решение на учителския съвет на Русенката девическа гимназия и са съобразени с приетия правилник. Предназначени са за даване парични помощи на бедни ученички, “отличаващи се по поведение и успех”.
2. Фонд”Йордан, Виктория и Сийка Христови Маркови”
Дарител е Йордан Христов Марков (1875, Русе – неизв.) – учи в Русенската мъжка гимназия и заема фелдшерска служба. Продължава образованието си в Харков (Русия), където завършва медицина (зъболекарство) и до края на живота си упражнява тази професия.
Чрез завещанието си оставя на Девическата гимназия 40 хил. лв. за образуване на фонд на негово и на близките му име. Условието е приходите да служат за награди на две крайно бедни ученички, завършили гимназията с добър успех и примерно поведение. Към 31 дек. 1943 г. лихвите на фонда възлизат на 3 хил. лв.
3. Фонд “Васил Радев”
Дарител е Васил Радев (1832, Русе – 19 авг. 1907, Русе) – търговец, общественик. Син на бедни родители, но заемайки се с търговия, благодарение на предприемчивия си дух успява да забогатее и да се нареди между най-авторитетните жители на Русе. В завещанието си той прави щедри дарения за благотворителни и просветни цели.
На 12 септ. 1907 г., в изпълнение на желанието на В. Радев, неговите наследници внасят в БНБ 1000 зл. лв. за образуване на фонд при Девическата гимназия. Желанието на дарителя е ежегодно да се дават награди (между 25 и 85 лв.) на отличилите се по успех и поведение ученички.
4. Фонд “Недялка Гатева”
Съгласно волята и в памет на съпругата си Недялка А. Гатева (1868, Русе – 1908, Русе) – учителка, общественичка, основателка на ЖБД “Добродетел”, Атанас Гатев на 31 март 1908 г. връчва 1000 зл. лв. за образуване на дарителски фонд при Девическата гимназия (вж. “Недялка Гатева” – фонд).
В писмо до директора на Девическата гимназия “Баба Тонка” Ат. Гатев отбелязва, че неговата съпруга е била “добра учителка и високоинтелигентна жена”, която непрекъснато се е самообразовала и се е отдала на благотворителността. Учителският съвет учредява фонд, а от лихвите се дават награди на бедни ученички.
5. Фонд “Йорданка Ангелова Попова”
Дарител е Панайот Ангелов Попов (1848, Русе – 7 окт. 1910, Русе) – стопански деец, общественик. Завършва трети клас на лицея “Митрондио”. Основател на голямата кожарска фабрика “Пенков&Попов” в Русе, на керамичното дружество “Труд”, един от инициаторите за образуването, член на УС и председател на Първото българско застрахователно д-во “България”, член на ръководството на БТБ. Кмет на Русе (1893–1894). Масон.
На 12 апр. 1910 г. (или 14 апр.) той внася в БТБ, клон Русе, 2 хил. зл. лв. за учредяване на дарителски фонд при Девическата гимназия на името на сестра си Йорданка Попова (2 май 1875, Русе – 2 авг. 1892, Петербург). Учи във висше образователно заведение в Русия, където заболява. Лихвите на фонда трябва да служат за помощ на бедна ученичка, отличила се с добро поведение. През 1912 г. е отпусната първата помощ. От фонда се дават премии, стипендии и помощи на стойност между 90 и 180 лв.
6. Фонд “Българско православно християнско братство “Св. Василий Велики”
Фондът е основан през 1911 г. с основен капитал 800 лв. и носи името на братството. Лихвите трябва да служат за награди на ученички от православно вероизповедание, с добър успех и примерно поведение. Наградите варират между 48 и 70 лв. годишно.
7. Фонд “Тодорица Йосиф Цанкова”
Дарител е Тодорица Йосиф Цанкова (1859, Трявна – 13 ноем. 1915, Русе). Изпълнявайки нейното завещание, наследниците (Екатерина Мушанова и Ц. Ц. Карамаджракова) внасят 1000 лв. На 5 дек. 1915 г. учителският съвет на Девическата гимназия учредява фонд, чиито лихви в размер между 27 и 85 лв. служат за награди на бедни ученички.
В завещанието си Т. Цанкова дарява 1000 лв. за Мъжката гимназия и 1000 лв. за сиропиталището в Русе.
8. Фонд “Стоян Радославов”
Дарител е Стоян Попрафаилов Радославов (13 февр. 1838, Котел – 1916, Русе) – лекар, общественик (вж. “Д-р Стоян Радославов” – фондове).
В завещанието от 22 окт. 1914 г. той дарява цялото си имущество за развитието на българското културно-просветно дело: на МНП, на БАН, на Котленското главно училище, на много църкви. По 2 хил. лв. са предназначени за Мъжката и Девическата гимназия в Русе. На 19 май 1919 г. учителският съвет при Девическата гимназия “Баба Тонка”, Русе, учредява фонд “Стоян Радославов”. Съгласно волята на дарителя лихвите на фонда служат за награда на “най-добрия, беден ученик”.
9. Фонд “Свобода Данева”
Дарител е Райна Атанас Гатева (неизв.) – общественичка, председател на ЖБД “Добродетел”, активен член на д-во “Добрина – Йосиф І”, благодетел на сиропиталището “Св. Иван Рилски”. Дарява 3 хил. лв. в памет на починалата си сестра Свобода Данева (12 юли 1867, Русе – 15 дек. 1929, София) – учителка, една от основателите на д-во “Добродетел” и на Православното християнско братство “Св. Иван Рилски” (Русе), кастеланка (1904–1918) в двореца; от 1919 до 1927 г. работи в Кредитна банка, Русе.
С предоставените средства на 29 апр. 1930 г. учителският съвет учредява фонд, от лихвите на който се дават награди “на бедни, скромни и прилежни ученички”. Премиите са между 45 и 270 лв. годишно.
10. Фонд “Владимир Баранов”
Дарител е Анка (Аника) Баранова (неизв.), която на 9 дек. 1930 г. внася в БЗБ, клон Русе, 10 хил. лв. за образуване на дарителски фонд в памет на починалия ѝ син Владимир Баранов (1887, Русе – 14 апр. 1922, Русе) – завършил Висше търговско училище в Германия, офицер в българската армия. Според желанието на дарителката от лихвите на фонда се дават парични премии, като сумата се движи между 500 и 900 лв. годишно.
11. Фонд “Николина Йорданова Павлова”
Дарители са семейство Павлови, които на 11 юли 1931 г. предоставят 10 хил. лв. за учредяване на фонд в памет на дъщеря си Николина Й. Павлова (9 ян.1908, Русе – 8 юли 1931 г., Русе) – възпитаничка на Девическата гимназия. Следва социални науки в Париж, след което се завръща в Русе, отдава се на обществена дейност, но заболява. Съгласно желанието на дарителите годишните лихви в размер между 700 и 800 лв. са дадени като награди на добри ученички.
12. Фонд “Надежда Н. Михайлова”
Дарители са родителите на Надежда Н. Михайлова (25 ян. 1908, Русе – 14 ноем. 1929) – възпитаничка на Девическата гимназия. По повод две години от смъртта на дъщеря си те предоставят на учителския съвет 5 хил. лв. за учредяване на фонд. “За да дадем един малък израз на всичко, което тази гимназия е направила за дъщеря ни. Ние – нейните родители, искаме да се запази паметта ѝ в това образцово училище, което ѝ даде най-хубавите години на нейния нещастен живот”. Условието на дарителите е да се дават награди в пари или книги на бедни ученици от 8-и клас. На 17 ноем. 1931 г. учителският съвет учредява фонд, като връчените награди са между 263 и 424 лв. годишно.
13. Фонд “Милчо Шипков”
Дарител е Анка Милчева Шипкова (29 март 1879, Клатов, Чехия – неизв.) – жител на Русе. Тя предоставя 5 хил. лв. за създаване на фонд на името на Милчо Лалев Шипков (18 септ. 1867, с. Шипка – 1931, Русе) – учител по музика. Произхожда от заможно семейство от с. Шипка (Казанлъшко). Премества се в Габрово, където завършва Априловската гимназия и става учител в Поликраище (Търновско) и Летница (Ловешко). Учи три години музика в Прага и преподава 8 години в Габровската гимназия и 21 г. в Мъжката и Девическата гимназия в Русе. На 29 ноем. 1931 г. учителският съвет учредява фонд, чиито приходи служат за награди за бедни ученички. Към 31 дек. 1943 г. лихвите на фонда възлизат на 334 лв.
Дарителката предоставя същата сума за учредяване на фонд при Мъжката гимназия.
14. Фонд “Петрана Ангелова Попова”
Дарител е Петрана Ангелова Попова (1858, Русе – 27 февр. 1932, Русе) – домакиня, произхожда от стар чорбаджийски род. В изпълнение на завещанието ѝ от 25 февр. 1932 г. наследниците предоставят на Девическата гимназия 5 хил. лв. за образуване на фонд на нейно име. По решение на учителския съвет от лихвите в размер между 85 и 425 лв. са давани награди на бедни ученички.
15. Фонд “Мара Ив. Буюклиева
по баща Парашкев Дюлгерова”
Дарител Мара Ив. Буюклиева (16 ян. 1895, Казанлък – неизв.) – учителка. Получава средно образование в Първа софийска девическа гимназия, след което завършва Философския факултет на университета в Грац с докторат. Работи като учителка в Бяла, Тръмбеш и Русе. В изпълнение на волята на сестра си, д-р Кръстина П. Дюлгерова предоставя на Русенската девическа гимназия 5 хил. лв. за учредяване на фонд. На 1 юли 1933 г. учителският съвет основава фонд, чиито приходи служат за награди на ученички за добър успех и примерно поведение. През май 1938 г. д-р К. Дюлгерова увеличава основния капитал с 1000 лв., като ежегодно се връчват награди.
16. Фонд “Цветанка Д. Косова”
Дарители са Димитър и Мария Косови, които предоставят на Девическата гимназия 10 хил. лв. за учредяване на фонд на името на дъщеря си Цветанка Д. Косова (21 ян. 1907, Русе – 1934, неизв.) – завършила с отличие гимназията и Девическия френски пансион в Русе (Notre Damme de Sion), член на младежката организация “Пчеличките” при д-во “Добродетел”. Според условието на дарителите приходите трябва да служат за награда/стипендия на бедна ученичка с добър успех, като се дават през цялото обучение – от четвърти до завършването на осми клас.
На 21 март 1934 г. учителският съвет учредява фонд и още през същата година е дадена награда от 189 лв.; през учебната 1941/1942 г. стипендията е в размер на 500 лв., а през следващата – 750 лв.
17. Фонд “Димитър Сретенов”
Дарител е Миланка (или Марийка) Д. Сретенова, която внася в БЗБ, клон Русе, 5 хил. лв. за учредяване на фонд при Девическата гимназия на името на съпруга си Димитър Сретенов (неизв., Русе – септ. 1923, Русе) – държавен служител, секретар на Окръжния съд, околийски началник.
Фондът е основан от учителския съвет на 17 апр. 1935 г. През учебната 1943/1944 г. приходите на фонда възлизат на 375 лв. годишно и служат за награди на бедни ученички.
18. Фонд “Грети Янкова Танкова”
Дарители са родителите на Грети Янкова Танкова (13 май 1916, Русе – 12 март 1935, Русе) – ученичка в VІ клас. В нейна памет те внасят 10 хил. лв. (в облигации) за учредяване на фонд, като приходите трябва да служат за награда на ученичка от VІ клас с музикални способности. Първата награда е дадена през учебната 1935/36 г. в размер 650 лв. годишно. През учебната 1943/44 г. приходите на фонда възлизат на 1000 лв.
19. Фонд “Кина Х. Панайотова”
Дарител е Сийка х. Панайотова, която предоставя на Девическата гимназия 5 хил. лв. за учредяване на фонд в памет на починалата си дъщеря Кина х. Панайотова (20 септ. 1884, Русе – 1935, Русе) – възпитаничка на гимназията. Учи във Физико-математическия факултет на СУ и две години в Цюрих, но се дипломира в София. Работи като учителка по математика във Варна, Шумен, Видин, Сливен, Русе.
На 26 авг. 1936 г. учителският съвет учредява фонд, чиито лихви се дават като награди на бедни ученички, българки по народност, отличнички по математика. През 1942 г., за да увеличи капитала на фонда, Сийка х. Панайотова дарява още 15 хил. лв.
20. Фонд “Стефан и Иваничка Огнянови”
Дарител е Стефан Огнянов (15 май 1965, Котел – 30 ян. 1940, София) – учител, общественик. Получава средно образование в Болград, Лом, Пардубище и Литомишъл (Чехия). Завършва Кралската чешка висока политехническа школа в Прага (1888) и специализира приложна и експериментална химия в Женева. От 1890 до 1908 г. е учител и директор на Девическата и Мъжката гимназия, кмет на Русе (1911–1914). Работи 25 години в Застрахователно д-во “България” (София). Развива широка обществена и политическа дейност като член на Народната партия, 19 години е председател на Сдружението на българските химици и член на УС на Българо-чешката взаимност. В изпълнение волята на съпруга си Иваничка Огнянова (неизв.) (произхожда от еленския род Хаджитодорови, сестра на политика Теодор Теодоров), заедно с дъщеря си А. Б. Стоилова, изпраща 5 хил. лв. (в облигации) на Русенската девическа гимназия “Баба Тонка” за създаване на фонд. Лихвите трябва да служат за награда на бедни ученички с добър успех по химия, с родители българи. Фондът се учредява на 2 юни 1940 г. Към 31 дек. 1943 г. приходите възлизат на 375 лв.
21. Фонд “Филка Йорданова Тевекелева”
Дарител е Тодорица Йорданова Тевекелева (неизв.) – дарителка на Русенската мъжка гимназия и сиропиталище “Царица Елеонора”. На 26 авг. 1941 г. тя внася в БЗКБ 10 хил. лв. за учредяване на фонд в памет на дъщеря си Филка Й. Тевекелева (3 ноем. 1886, Русе – 15 юли 1904, Кронщад) – възпитаничка на Девическата гимназия, заболява в VІІ кл. и е изпратена на лечение в Кронщад (Русия), където умира. На 5 септ. 1941 г. учителският съвет учредява фонда, чиито годишни лихви към 31 дек. 1943 г. възлизат на 1053 лв.
22. Фонд “Данка Полковник М. Атанасова”
Дарители са полковник М. Атанасов (съпруг), Димитър (син) и Маргарита (дъщеря). На 7 дек. 1943 г. те предоставят на Девическата гимназия 10 хил. лв. за учредяване на фонд на името на Данка полковник М. Атанасова (неизв.) – възпитаничка на гимназията. Съгласно волята на дарителите от лихвите на фонда трябва да се дават награди за добър успех.
23. Фонд “Здравка Иванова Пармакова”
Дарител е Иван Пармаков (неизв.), който на 18 ноем. 1944 г. дарява 2 хил. лв. за учредяване на фонд на името на Здравка Ив. Пармакова (неизв.) – възпитаничка на Девическата гимназия. На 14 апр. 1945 г. той увеличава капитала с още 2 хил. лв. Няма данни за връчени награди.
24. Фонд “Маргия Димитрова Малчева”
Дарител е д-р Васил Д. Малчев (неизв.), който на 22 юли 1948 г. внася в БЗБ, клон Русе 5 хил. лв. за учредяване на дарителски фонд при Девическата гимназия в памет на майка си.
25. Фондация “Параскев и Хаджи Анастасия
Дамянови Бояджиеви”
Дарител е Младена д-р Николова Георгиева (неизв. – 1938, Русе) (вж. “Д-р Никола Георгиев и Младена д-р Георгиева” – фондация).
За да увековечи паметта на покойните си родители, тя желае да се учреди фонд, носещ имената им х. Анастасия Дамянова Бояджиева (неизв.) и Параскев (Параскева) Дамянов Бояджиев (11 окт. 1819, Карлово – 3 февр. 1877, Русе) – изявен просветен деец, един от създателите на трикласното училище в Русе, книжовник. За целта тя оставя своите недвижими имоти, от чиито наеми да се дават стипендии на ученичка от Русенската девическа гимназия, на ученик от Русенското техническо училище и на ученичка от Девическото професионално училище. Стипендиите да са в размер на 1000 лв. Кандидатите трябва да бъдат бедни, с добър успех и примерно поведение, българи, от източноправославна църква, деца на русенски граждани. След отпускането на стипендиите, останалите средства трябва да се използват за поддръжка и ремонт на имота, а след натрупване на средства – броят на стипендиантите да се увеличи. През февр. 1939 г. се конституира управителното тяло на фонда в състав: Никола Бабаджов и директорите на Девическата гимназия, на Девическото професионално училище и на Столарското училище, представител на общината и изпълнителите на завещанието. Заради споровете с наследника Петко Бояджиев, ефорията влиза във владение на имота на 1 май 1939 г. Тя дава под наем къщата и поддържа гробовете на дарителите. В периода от май 1939 до май 1940 г. приходите възлизат на 78 842 лв., а разходите са 40 226 лв. (за данъци и поддръжка), като разликата е внесена в банка.
Вероятно от наемите средствата се увеличават, защото на 10 дек. 1942 г. ефорията взема решение да се отпуснат 5 стипендии за 1943 г. в размер на 1000 лв. месечно – три за Девическата гимназия и по една за Техническото, Столарското и Стопанското училище “Недка Лазарова”, като те се дават и през лятната ваканция. Съответните учителски съвети избират стипендиантите, които отговарят на условията, посочени в завещанието.
На 24 дек. 1951 г., съгласно наредбата на МНЗСГ, управителният съвет взема решение за ликвидация на фондацията. Направени са отчет и рекапитулация на извършеното. До 9 окт. 1951 г. са постъпили на приход от наеми 1 115 787 лв.; за стипендии, платени данъци, застраховки, поддръжка на гроба са похарчени 909 989 лв.; в наличност – 205 798 лв., които влизат в държавния бюджет. Имотите на фондацията стават собственост на Русенския общински съвет.
Щедър дарител на гимназията е и Иван Ковачев – банкер, член на АД “Гирдап”. По молба на Русенския общински съвет през 1918 г. дава 1 мил. лв. за увеличаване на събраните средства за строеж на пансион при девическото и професионалното училище.
Дарителските фондове при Девическата гимназия се закриват съгласно Закона за бюджета за 1948 г., а средствата им влизат в държавния бюджет.
В. Николова
Назад
