Дарител е ГЕОРГИ ГУБИДЕЛНИКОВ (2 май 1859 – 28 ноем. 1938)* – банкер, виден стопански, обществен и политически деец. Роден в Котел. Учи във френския католически колеж в Бебек, Цариград. Завършва право в Новорусийския университет в Одеса. През 1883 г. се завръща в България и последователно е назначаван за помощник-прокурор във Варна, за прокурор в Шумен и в Търновския окръжен съд. Активно участва в политическия живот. Това става причина за преместването му в Русе, където е подпредседател на окръжния съд. Скоро е уволнен и заедно с Т. Теодоров започва свободна адвокатска практика. След метежите на 19 февр. 1887 г. те са арестувани и интернирани за 6 месеца в Елена. Впоследствие Г. Губиделников се връща в Русе и продължава адвокатската си практика и участието си в политическите борби. Член на Народната партия. Подпредседател на IX ОНС (1896–1898), депутат в XV (1911–1913) и XVIII ОНС (1919–1920). Един от основателите на най-голямата частна банка в страната – БТБ (1895), член на нейния УС и дългогодишен главен директор. Акционер и член на УС на дъщерните предприятия на банката – акционерните д-ва “Бъдеще”, “Адрес”, “Бяло море” и др. Председател на УС на Съюза на акционерните дружества в България. Умира в София.
Фонд “Ана и Гено Поклонник” е образуван в памет на родителите на дарителя. Дарението е прието и фондът е учреден с протокол на Св. синод от 12 март 1931 г. Капиталът му възлиза на 100 хил. лв., вложени в 200 облигации от БДЗ (1923). Управлява се от Св. синод на Българската православна църква.
В писмо от март 1931 г. Г. Губиделников подробно излага своите изисквания относно изразходването на годишните приходи. Той определя сумата от 1200 лв. да се дава за подпомагането на бедни, трудолюбиви ученици от духовните училища. Предвижда останалата част от лихвите да се изразходва за панихида на родителите му и за закупуване на ценни книжа. С нарастването на капитала до определени граници се увеличават и средствата, предоставени за помощи. Като стойност обаче те остават малки и за целта голяма част от приходите отиват за увеличаване на капитала. Едва когато той достигне 1 млн. лв., дарителят предвижда половината от лихвата да се използва за помощи и за стипендии.
Св. синод стриктно се придържа към тези изисквания. В резултат капиталът на фонда нараства и към 1 ян. 1933 г. възлиза на 114 374 лв., към 1 ян. 1939 г. – 152 902 лв., към 1 ян. 1945 г. – 196 432 лв., към 1 ян. 1949 г. – 234 694 лв. Ежегодно от 1931 до 1944 г. сумата от 1200 лв. се предоставя за подпомагане на бедни ученици от духовните училища, посочвани от Св. синод. От средата на 1944 г. фондът престава да прави подобни разходи, въпреки че съответните суми са предвидени в проектобюджетите. Последните данни за съществуването на фонда са от май 1952 г., когато стойността на облигациите му е преоценена на 6960 лв. в съответствие с новия паричен курс.
Приживе Г. Губиделников предоставя средства за образуване на още три благотворителни фонда: “Ангелчо Г. Губиделников”, “Поклонница Станка Г. Губиделникова”, “Христо Г. Губиделников”.
НазадЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 47, л. 55–56, 139; а.е. 50, л. 190; а.е. 53, л. 134, 806; а.е. 61, л. 391–392; а.е. 73, л. 148; а.е.79, л. 300; а.е. 102, л. 57; а.е. 248, л. 61–62; Индустриален преглед, № 1, 1939, с. 16. (P. Стоянова)