Енциклопедия Дарителството

„АНТИМ, МИТРОПОЛИТ ВИДИНСКИ“

„АНТИМ, МИТРОПОЛИТ ВИДИНСКИ“

Дарител е АНТИМ І (светско име Атанас Михайлов Чалъков) (1816 – 1 дек. 1888) – висш духовник, обществен и политически деец, първият български екзарх. Роден в Лозенград. Първоначално учи в гръцко килийно училище в родния си град, а през 1836 г. – абаджийство в Цариград. Приема монашество в Хилендарския манастир (1837). Продължава образованието си в училището в Куручешме, Цариград (1843–1844), завършва Богословското училище на о. Халки (1848). В продължение на две години учителства в Лозенград, след което заминава за Русия. През 1856 г. завършва Московската духовна академия със степен магистър по богословие и става преподавател в училището на о. Халки. Участва в борбата за църковна независимост. През 1861 г. е избран за Преславски митрополит, а през 1868 г. – за Видински архиерей. През същата година отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия. Член на Временния съвет на Българската екзархия (март 1871). На 16 февр. 1872 г. е избран за пръв български екзарх. Заради патриотичната си дейност по време на Априлското въстание (1876) по настояване на турското правителство е свален от екзаршеския престол (14 апр. 1877) и заточен в Ангора, Мала Азия. След освобождаването си, през пролетта на 1878 г. се установява във Видин. Дейно участва в изграждането на българската държава. Председател на УНС (1879) и на І ВНС. Умира във Видин.
В своето завещание от 30 септ. 1888 г. Антим І изказва желанието си енголпието*, подарено му от руската императрица Мария Александровна, да се изпрати на Екзарх Йосиф І и да бъде продадено. С получената сума да се образува фонд на негово име, който да се капитализира в продължение на 15 години. След този срок с годишните лихви да се поддържат българските училища в родния му Лозенград.
На 4 март 1889 г. изпълнителите на завещанието изпращат енголпието на българската екзархия в Цариград. Като преценява историческата стойност на дарената вещ, българското правителство изявява желание да я откупи и съхрани за поколенията**. Преведената от правителството сума възлиза на 3 хил. лв. и с този капитал вероятно през 1889 г. се образува фонд, който се управлява от Българската екзархия, а след 1915 г. – от Св. синод на Българската православна църква.
В изпълнение волята на дарителя лихвите се капитализират в продължение на 15 години и към 1904–1905 г. фондът разполага със 7916 лв. Средствата са вложени в ДЦК и в текущи сметки и към 1 ян. 1933 г. възлизат на 24 674 лв., към 1 ян. 1945 г. – 28 742 лв. През 1905–1913 г. годишните приходи редовно се изпращат на Лозенградските начални училища. Помощи за тях са предвидени и в бюджетите на фондовете за 1933/1934 и 1934/1935 г., които се равняват съответно на 7658 лв. и 1308 лв. През останалите години приходите се капитализират и към 1 ян. 1949 г. капиталът на фонда достига 97 521 лв. Последните данни за дейността на фонда са от май 1952 г.

НА–БАН, ф. 10 к, оп. 1, а.е. 13, л. 1; ф. 144 к, оп. 1, а.е. 84, л. 30; ЦИАИ, ф. 2, оп. 10 б, а.е. 164, л. 37; ЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 46, л. 437–445; а.е. 47, л. 137; а.е. 50, л. 186; а.е. 53, л. 803; а.е. 61, л. 386; а.е. 78, л. 226–227; а.е. 79, л. 19–20, 195, 298; а.е. 194, л. 44–45; а.е. 102, л. 54; БВИ, 40–41; ЕБ. Т. 3, с. 88. (Р. Стоянова)

Назад