Енциклопедия Дарителството

„АТАНАС РУСКОВ БЕРОН“

„АТАНАС РУСКОВ БЕРОН“

Дарител е АТАНАС РУСКОВ БЕРОН (ок. 1850 – 10 юли 1905) – търговец, братов син на д-р Петър Берон. Роден в Котел, където получава първоначално образование. По покана на д-р П. Берон заминава с родителите си за Крайова (Румъния). Става управител на мошията „Чертате“ (близо до Калафат) и бързо се замогва. След това се установява в Букурещ. Участва в работата на Българската добродетелна дружина. През 1905 г. се разболява, заминава на лечение във Виена, където умира.
На 18 май 1905 г. дарява на МНП 149 900 зл. лв. за образуване на фонд, който ДА носи неговото име. Волята му е, когато капиталът достигне 200 хил. зл. лв., приходите от него ДА се употребят за пет стипендии годишно от по приблизително 2 хил. зл. лв., всяка за следване в чужбина. Дарителят поставя следните условия пред кандидатите: ДА са от българска народност и поданство, ДА са родени в Котел, ДА са завършили средно образование в България, ДА са се отличили в учението и ДА са талантливи, но материалното ИМ състояние ДА не позволява ДА се учат в чужбина на собствени разноски. Допуска се ДА се дават стипендии и на младежи, родени в други селища в България, ако липсват подходящи кандидати от Котел. Дарителят предоставя на МНП правото, с оглед на нуждите на страната, ДА определя в коя област на науката ДА бъдат стипендиите. Личните му предпочитания са към медицина, математика, химия и физика. Изборът на кандидатите следва ДА става чрез конкурсни изпити пред комисия от професори, назначена от Министерството.
Дарението е прието с княжески указ от 1 юни 1905 г., с който е учреден и фондът. Той се управлява от МНП. През учебната 1913/1914 г. е избран първият стипендиант – Ганчо Събев. Той заминава ДА учи физика в Нанси с годишна стипендия от 1800 лв. От юни 1914 г. стипендиант на фонда е Д. П. Иванов – студент по химия в Лион. От есента на 1914 г. фондът поема издръжката и на М. Атанасова – студентка по математика в Женева със стипендия от 2400 лв. годишно. През 1940 г. фондът отпуска 5 стипендии по 1000 лв. месечно по следните специалности: класическа филология, немска филология, история, лесовъдство и земеделие. С финансовата подкрепа на фонд „Атанас Русков Берон“ завършват висшето си образование още мнозина български младежи. Тъй като не всички са родени в Котел, се предизвиква недоволство от страна на котленската общественост и упреци към МНП за неспазване желанието на дарителя.
Капиталът на фонда към 1 ян. 1911 г. е 199 530 лв., към 30 юни 1930 г. – 550 034 лв., към 1 ян. 1935 г. – 1 227 959 лв., към 1 ян. 1939 г. – 1 547 222 лв., към 1 ян. 1947 г. – 1 963 500 лв.
Фондът е ликвидиран през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а.е. 2428, л. 1–19, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 601, л. 4; оп. 4, а.е. 147, л. 39; а.е. 377, л. 1–43; Уч. пр., 1913/1914, №2, Неофиц. отдел, 154–156; Котленски край, № 9, 2 септ. 1928; № 86, 22 юни 1931; № 107, 6 септ. 1932; № 130, 7 юли 1933; № 328, 31 авг. 1940; Велев, С. Златна книга…, 255–263; Йорданов, В. Дарители…, 205–208, 256. (К. Анчова)

Назад