Енциклопедия Дарителството

„БЪЛГАРСКО ОТЕЧЕСТВО“

„БЪЛГАРСКО ОТЕЧЕСТВО“

На 16 ян. 1895 г. министърът на просветата Константин Величков, проф. Михаил Драгоманов и проф. Димитър Агура обсъждат създаването на Редакционен комитет, който да изработи съчинение под заглавие „Българско отечество“. То трябва да съдържа всестранно описание на българската земя и българския народ и да бъде обнародвано в илюстровани списания, които по цената си да са достъпни за всекиго. Идеята е одобрена на 18 ян. 1895 г. с рескрипт на княз Фердинанд и на 1 май 1896 г. със заповед на министъра на народната просвета. Комисия от професори, учители и видни писатели изработва план и правилник за написването на съчинението. Предвижда се поредица от ок. 90 монографии, групирани в 5 големи дяла: природа (15), народонаселение (5), история (11), култура (език, книжнина, изкуство, образование – 27), управление и стопанство (31). Замислени са 7 тома, като комитетът решава първият том да излезе от печат на 1 ян. 1900 г. „Българско отечество“ има за модел енциклопедия „Patria Belgica“ и някои други европейски издания от този тип. С доклада си от 28 ян. 1896 г. К. Величков подчертава значението и ползата от замисленото съчинение както за българската наука, така и за българския народ.
За да осигури необходимите материални средства за издаването на поредицата, през 1895 г. комитетът образува фонд „Българско отечество“ при МНП. КНЯЗ ФЕРДИНАНД поставя началото на фонда и на една всенародна доброволна подписка за събиране на средства, като дава сумата от 20 хил. лв. Правителството и в. „Мир“ призовават всички българи да се сплотят около подписката за увеличаване на фонда. Отправя се призив и към богатите българи, интелигенцията, селските, градските и окръжните съвети да подпомогнат патриотичното начинание. За материална подкрепа са поканени наши видни българи, живеещи в чужбина: Евл. Георгиев в Букурещ и Г. Шопов в Измаил, Ст. Берон в Браила, братята Паница и Г. Киселов във Виена, Н. Хр. Палаузов и В. Рашев в Одеса и др. През 1898 г. комитетът се обръща към окръжните управители да предвидят в бюджетите си средства за подпомагането на фонда. На 20 юни 1899 г. председателят на комитета и министър на народната просвета Т. Иванчов изпраща отчет до княз Фердинанд за финансовото състояние на фонд „Българско отечество“ през 1895–1899 г. Приходите от 1896 и 1897 г. са на стойност 88 042 лв. От 1 ян. 1896 до 20 юни 1899 г. разходите са 22 115 лв. За научни изследвания само през 1898 г. са изплатени 14 600 лв., а за възнаграждение на членовете на комитета – 4070 лв. От 1 март до 30 май 1906 г. постъпленията от лихви и помощи от общините възлизат на 27 414 лв. Направеният разход през 1906 г. е скромен – 5284 лв., от които 3445 лв. са дадени на сътрудници за събиране и обработване на материали, а 1839 лв. – за възнаграждение на членовете на комитета. Към 1 дек. 1906 г. капиталът на фонда възлиза на 112 668 лв.
По време на студентските демонстрации срещу княз Фердинанд при откриването на Народния театър и последвалото затваряне на СУ комитетът спира временно своята дейност (1906–1911), като я подновява едва на 2 март 1911 г. В заседанието си от 22 март 1911 г. под председателството на министъра на просветата С. С. Бобчев комитетът за пръв път обсъжда идеята за прехвърлянето на имота и научните изследвания на БАН поради общите цели. Предвид политическите събития (Балканските войни и I световна война) МНП предава на БАН фонда и архива едва през 1920 г.
УС на БАН на заседанието си от 28 юли 1920 г. приема от комитета фонда при следните условия: фондът да запази името си „Българско отечество“; да подпомогне издаването на поредицата от свои средства в случай, че средствата на фонда не достигнат; да изразходва лихвите на фонда за командировки на специалистите, които ще пътуват с научна цел, а също и за печатането на отделни монографии, на кориците на които да бъде отбелязано, че са издадени от средствата на фонд „Българско отечество“; възлага се грижата по издаването на поредицата на комисия при Академията, която ще използва при възможност и готовите вече монографии, които заедно с архива на комитета са предадени на БАН. Комитетът обръща внимание на Академията, че има лица, които са получили парична помощ за изработването на монографии, а не са представили никакъв научен труд. Имената на тези изследователи са отразени в протоколите на комитета.
През 1921 г. капиталът на фонда нараства на 200 хил. лв. Към 1 ян. 1930 г. той има капитал 278 500 лв., към 1 ян. 1937 г. – 382 723 лв., към 1 ян. 1946 г. – 585 853 лв., към 1 ян. 1947 г. – 614 767 лв., и към 1 ян. 1951 г. – 654 859 лв. По решение на УС на БАН лихвите се използват за възнаграждения на специалисти, които предприемат научни пътувания, проучвания и за публикуване на готови монографии.
Фонд „Българско отечество“ дава тласък за научните изследвания и спомага за натрупването на суров материал, данни от научни наблюдения и опити. Изработва упътвания за събирането на геологически материал, за съставянето на ентомологически сбирки, изработва се геологическа карта и т.н. Със средства от фонда проф. Г. Златарски печата в Периодичното списание при БАН своите „Материали по геологията и минералогията на България“. Проф. Г. Бончев довършва монографията си „Минерали и масивни скали в България“, чийто ръкопис и днес се пази в архива на фонда. Неуморимият изследвач на българския бит Д. Маринов написва монографиите си: „Народни вярвания“, „Народни обичаи“ и „Храната на нашия народ“. По теми от дял „Култура“ работят Ст. Шишков, К. Шапкарев, Хр. Попконстантинов и др. Налице е монографията на С. С. Бобчев „Народно обичайно право“. За учебното дело в България пише Ст. Станимиров в труда си „Духовни училища“. Проф. В. Златарски довършва своите исторически изследвания в тритомния си труд „България през средните векове“. Д. Цухлев подготвя монографията „История на българската църква“, но недоволен, че трудът му стои неиздаден, го предлага на друго място за печат. Известни финансисти, стопановеди и юристи са поканени да напишат трудове върху управлението и стопанството на страната. Поради служебни и обществени задължения много от тях не довършват монографиите си, а тези, които подготвят статии, студии и научни съобщения за поредицата, ги публикуват на страниците на СпБАН, СбНУ, в наши и чуждестранни издания. БАН винаги поощрява и подпомага издаването на трудове за историята, културата, държавното устройство, стопанството и икономиката на България. Въпреки че не се издават като поредица, фонд „Българско отечество“ изиграва положителна роля в развитието на българската наука.

НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1103, л. 73, 80; Пак там, ф. 2 к, а.е. 1–188; ЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 769, л. 265; Мир, № 67, 28 февр. 1895; Книга за дарителите на БАН…, 59–63; Пашев, Г. Златна книга…, 120–122; Радева, М. Културната политика на българската буржоазна държава 1885–1908. С., 1982, 89–91; Велева, Д. Енциклопедия „Българско отечество“. – Изв. ДА, № 50, 1985, 245–282.

(Ц. Величкова)

Назад