Енциклопедия Дарителството

„БАШ КЛИСЕ“

„БАШ КЛИСЕ“

Дарители са 74 ДУШИ БЪЛГАРИ – БЕЖАНЦИ от с. БАШ КЛИСЕ (дн. Протоклисион), Димотишка околия, заселили се в Свиленград и околните села. На 21 и 22 ян. 1931 г. те свикват събрание, ръководено от председателя на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация Коста Георгиев. Разисква се въпросът, как ДА бъдат употребени най-рационално и за общо благо сумите, получени от ликвидацията на чифлика „Топчиолу“ в родното село на дарителите. Като вземат предвид желанието си ДА съдействат за културно-просветната и родолюбивата дейност на Тракийската организация, както и ДА подпомогнат съселяните си – изгнаници, присъстващите решават ДА образуват благотворителен фонд, носещ името на родното ИМ село – Баш Клисе. Капиталът възлиза на 2 563 500 лв. в облигации от БДЗ (1923) и 210 515 лв. в наличност. Средствата са получени по спогодбата Моллов – Кафандарис (1927)*.
Дарителите предвиждат първоначално ДА се използват приходите само от ценните книжа. Половината от тях в продължение на 15 години ДА се предоставят на Върховния тракийски изпълнителен комитет. ДА се употребяват за закупуване на Тракийски дом, наречен „Баш Клисе“, и за подпомагане на цялостната дейност на организацията. Други 25 % от приходите ДА служат за облекчаване съдбата на бедни, на вдовици и на сираци, за помощи на даровити ученици и студенти, всички родом от с. Баш Клисе. Част от средствата могат ДА се изразходват и за други просветни и благотворителни инициативи, като построяване на църкви, училища, читалища, лечебница и др. След нарастване на сумата в брой до 2 млн. лв., управата на фонда добива правото ДА изразходва и нейните годишни лихви за същите цели.
Фондът се управлява по специален устав, утвърден със заповед на министъра на МВРНЗ от 5 май 1931 г. В него се повтарят решенията, взети на учредителното събрание, и се детайлизира начинът на функционирането му. В управителното тяло на фонда влизат 10 души от дарителите, избрани от Общото събрание, мировият съдия в Свиленград и представител на Върховния тракийски изпълнителен комитет. От своя страна управата избира измежду членовете си постоянно присъствие. Уставът предвижда правото на управителното тяло ДА закупи чифлика с парите от фонда, в случай че с. Баш Клисе се освободи и половината от жителите му се завърнат по родните места.
Учредителното събрание избира първото управително тяло на фонда. В него влизат следните дарители: Атанас Янков (земеделец) – председател, Никола Карамалаков (земеделец) – подпредседател, Коста Димитров (чиновник), Димитър Дяков (търговец), Димитър Ангелов (чиновник), Георги Недев (земеделец), Недьо Лефтеров (земеделец), Христо Попгеоргиев (земеделец), Петър Василев (земеделец), Атанас Дяков (земеделец). Фондът започва ДА функционира веднага след учредяването си. През 1931 г. от него са отпуснати 35 754 лв. за Тракийската организация и 4 хил. лв. помощ за двама бежанци. През следващите години редовно се предоставят средства съобразно с волята на дарителите. За периода ян. 1931 – 31 дек. 1941 г. са изразходвани общо 969 663 лв. От тях 242 415 лв. са употребени за частна и обществена благотворителност. Предоставят се ежегодни помощи за бедни и болни жители от с. Баш Клисе (135 430 лв.), подпомагат се ученици в гимназията и студенти във ВУЗ (9 хил. лв.). Определени суми се дават и за други обществени начинания: строеж на гимназия в Свиленград, помощи за безплатната ученическа трапезария в града и за прогимназията „Иван Вазов“, за Тракийския студентски съюз, за Дирекция на въздухоплаването и др. През 1935 г. управителното тяло на фонда замисля ДА открие безплатна ученическа трапезария в Свиленград само за башклисенци. Проектът пропада, тъй като се преценява, че подобна стъпка би предизвикала неодобрение сред гражданите, а и би лишило фонда от значителни средства, необходими за подпомагане на многобройните нуждаещи се бежанци.
През 1931–1941 г. останалите 3/4 части от приходите, възлизащи на 727 228 лв., се предоставят на Организацията на тракийските бежанци в България. До разтурянето на Тракийската организация през 1934 г. средствата се предоставят на Върховния изпълнителен комитет и са предназначени за закупуването на Тракийски дом. През 1936 г. е купен недвижим имот в София, ул. „Стефан Караджа“ № 7. Имотът включва етаж от сграда с няколко стаи, кухня, таванско помещение, изба и прилежащо дворно място. В нотариалния акт като собственик се посочва Върховният изпълнителен комитет на Тракийската организация. Това кара управителното тяло на фонда ДА предприеме мерки за снабдяването си с нотариален акт за собственост. През 1937 г. недвижимият имот е дарен на фонд „Тракийско дело“. Той трябва ДА го стопанисва за вечни времена в полза на каузата на всички български бежанци от Източна и Западна Тракия, а домът ДА носи името „Баш Клисе“. През следващите години от фонда редовно се отпускат суми в размер на 50–70 хил. лв. за целите на фонд „Тракийско дело“. Към 1 ян. 1939 г. капиталът на фонда достига 3 751 225 лв. в облигации и на срочен влог. През 1941 г. с част от наличните суми се закупуват облигации от вътрешния държавен заем 1941 г.
Политическите промени в страната след 9 септ. 1944 г. оказват влияние върху функционирането на фонда. Общото събрание на дарителите (или техните наследници) прави няколко последователни промени в състава на управителното тяло. Вероятно и под външен натиск, от него са освободени дългогодишни членове. Сменен е председателят Петко Бояджиев, обвинен от МВР в „помощ на монархофашисткото военно разузнаване“. Новите състави се утвърждават от Околийския комитет на ОФ. В началото на 1947 г. Общото събрание на фонда прави промени и в устава. По-съществените изменения се отнасят до правото на управата ДА закупува с част от капитала недвижими имоти, както и до обхвата на благотворителната дейност. Отпада частта за финансиране на фонд „Тракийско дело“. Според устава средствата са предназначени предимно за подпомагане на бедни заболели башклисенци, на даровити ученици и студенти от семействата на бежанците, за откриване и издръжка на летни почивни станции и зимни градини за деца и пр. Не е известно точно какви благотворителни дейности се финансират.
Фондът е закрит с Указа за обществено подпомагане от 1951 г.

ЦДА, ф. 264 к, оп. 6, а.е. 193, л. 1–119. (P. Стоянова)

Назад