Енциклопедия Дарителството

„БИВШ НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН“

„БИВШ НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН“

Дарител е ИЛАРИОН, митрополит НЕВРОКОПСКИ (светско име Иван Пенчев Иванов) (5 септ. 1852 – 5 март 1925) – висш духовник. Роден в с. Церова кория, Търновско. Приема монашеството през 1871 г. в Капиновския манастир и става дякон в Доростоло-Червенската митрополия. Образованието си получава в Петропавловското духовно училище (1873–1878) и в Одеската духовна семинария (1878–1884). След завръщането си от Русия учителства в Солунската мъжка гимназия и Одринското екзархийско духовно училище. През 1891 г. е ръкоположен за йеромонах и е изпратен за председател на църковната община в Сяр, Македония. От 1894 до 1912 г. е Неврокопски митрополит. Поради влошено здравословно състояние се отказва от катедрата си и последните години от своя живот прекарва в Търново.
В своето завещание, съставено на 2 юни 1919 г., митрополит Иларион разпределя по-голяма част от имуществото си за благотворителни цели. За подновяване и разширяване на сградата на Девическото училище в родното си село оставя 18 хил. лв. Други 3 хил. лв. определя за подпомагане на бедни ученици от същото село, а 10 хил. лв. – за подновяване на църквата. За гимназията в гр. Неврокоп са предназначени 5 хил. лв. в помощ на бедни ученици, а ч-ще „Надежда“ в Търново получава 4 хил. лв. С част от тези суми, съобразно с желанието на дарителя, вероятно са образувани благотворителни фондове, но данни за тях не са намерени.
Най-значително е дарението в полза на Св. синод на Българската православна църква. На негово разположение митрополит Иларион предоставя 40 хил. лв., стойността на осигуровките си в дружество „Ню Йорк“, както и всички движими имущества и капитали, останали след изпълнението на всички пунктове на завещанието. С тези средства се образува фонд, носещ името му. По желание на митрополит Иларион с годишните лихви трябва да се издържат за следване в духовно заведение беден студент от Неврокопската епархия и ученик, родом от Церова кория.
През септ. 1925 г. изпълнителите на завещанието предоставят на разположение на Св. синод сумите, оставени от дарителя, и фондът е образуван с протоколно решение. Управлява се от Св. синод. Като преценява финансовото положение на фондовете, образувани по завещания, и невъзможността им да осигурят пълния размер на стипендиите в семинариите и в Богословския факултет на СУ, през 1926 г. Св. синод взема решение за капитализиране на годишните приходи на повечето от тях. Съгласно това решение през 1926–1928 и фондът на Иларион, митрополит Неврокопски, не отпуска стипендии. През следващите години капиталът му нараства и възлиза на: 316 326 лв. през 1931 г., 346 734 лв. през 1939 г., 367 004 лв. през 1945 г. Средствата са вложени в ДЦК и на срочен влог. Годишните приходи са от 27 500 лв. през 1931 г., 17 202 лв. през 1939 г., 10 606 лв. през 1945 г. От 1929 г. фондът ежегодно предоставя стипендии за получаване на духовно образование. Поради липса на кандидати за семинариите, родом от родното място на дарителя, до 1936 г. средствата изцяло се отпускат на студенти от Неврокопска епархия. Размерът на стипендията е 18 хил. лв. (годишно). От 1936 до 1948 г. включително се подпомага образованието както на студенти, така и на ученици в духовните семинарии, при строго придържане към желанието на дарителя. Сред стипендиантите са Ангел Шалев, Кирил Кръндев (получил висше богословско образование), Стефан Тодоров (ученик в Софийската духовна семинария) и др.
През 1945 г. от фонда са закупени облигации от Заема на свободата с номинална стойност 300 хил. лв. На 1 ян. 1949 г. основният му капитал достига 419 060 лв. и носи приходи от 16 190 лв. След тази дата фондът не прави разходи за целите, посочени от завещателя. Последните данни за фонда са от май 1952 г.
В своето завещание митрополит Иларион не забравя и града, в който прекарва последните години от своя живот. Той оставя на Мъжката гимназия „Св. Кирил“ в Търново 4 хил. лв. за образуването на фонд, от чиито лихви да се подпомагат учениците от горните класове с доказана бедност, примерно поведение и отличен успех. През септ. 1925 г. изпълнителите на последната му воля предават сумата и фондът е образуван с протокол на учителския съвет на гимназията от 5 септ. 1925 г., който поема и неговото управление. Липсват други данни за фонда.

ДА–В. Търново, ф. 99 к, оп. 1, а.е. 144, л. 19–21; а.е. 157, л. 1; НА–БАН, ф. 144 к, оп. 1, а.е. 84, л. 39; ЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 42, л. 280–291; а.е. 45, л. 15; а.е. 46, л. 437–445; а.е. 47, л. 436; а.е. 48, л. 312, 876; а.е. 53, л. 131, 793, 804; а.е. 55, л. 745–746, 792; а.е. 57, л. 765–766; а.е. 59, л. 203–212, 314; а.е. 61, л. 387, 395; ДА–В. Търново, ф. 99 к, оп. 1, а.е. 157, л. 1; Общински в-к „В. Търново“, № 3–6, 31 март 1937; БВИ, с. 286; Екзарх Йосиф І в спомени…, с. 559. (Р. Стоянова)

Назад