Енциклопедия Дарителството

„Д-Р ИВАН САКЪЗОВ“

„Д-Р ИВАН САКЪЗОВ“

Дарител е АНА КАРИМА (псевдоним на Ана Тодорова Велкова) (1871 – 6 март 1949) – писателка, общественичка. Родена в Бердянск (Украйна). След Освобождението (1878) семейството ѝ се преселва в Шумен. Завършва Девическата гимназия в София. През 1888 г. се омъжва за известния общественик социалист Янко Сакъзов, с когото по-късно се разделя. Учителка в Шумен, Плевен и Одрин. Открива в София първото в България Женско търговско училище (1916). Една от инициаторките на женското движение за равноправие, създателка на множество женски организации у нас. Основателка и редакторка на различни женски списания. Авторка на разкази, повести, романи, драми и др. Умира в София.
На 40-годишна възраст умира синът ѝ Иван Янков Сакъзов (11 юли 1895 – 9 окт. 1935) – д-р на философските науки в Лайпцигския университет, частен хоноруван доцент в Юридическия факултет на СУ, посветил се на проучването на архивни документи и библиографски източници у нас и в чужбина (Рим, Венеция, Париж, Берлин и др.) за икономическото минало на българските земи и поставил основите на преподаването на стопанска история на България в Университета. В негова памет в нач. на 1936 г. тя дарява 10 хил. лв. за образуване на фонд на името му при СУ. Желанието ѝ е, след като от допълнителни вноски капиталът нарасне на 100 хил. лв., на всеки 5 години лихвите да се използват за награда или командировка за продължаване издирванията на нейния син върху изворите за стопанската история на България в чуждестранните архивохранилища. Запазвайки това предназначение на фонда, в нач. на юни 1943 г. АС решава да повери управлението му на фонд „Цар Борис III“.
Тъй като нови допълнителни средства за увеличаване на първоначалния размер на фонд „Д-р Иван Сакъзов“ не постъпват, той не действа. Капиталът му нараства единствено от лихвите. През 1939 г. той възлиза на 11 194 лв., през 1944 г. – на 12 801 лв., през 1949 г. – на 15 390 лв.
На 9 февр. 1952 г. капиталът (15 584 лв.) се влива в държавния бюджет и фондът престава да съществува.

ДА–София, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 129, л. 1–2; ГСУ, Офиц. отдел, 1938/1939. C., 1940, с. 106; ГСУ, Офиц. отдел, 1942/1943, C., 1944, 162–163; Алманах на СУ…, 536–538; ЕБ. Т. 3, с. 352; T. 6, с. 15; Речник на българската литература. T. 2. C., 1977, 190–192. (К. Анчова)

Назад