Енциклопедия Дарителството

„Д-Р НИКОЛА АЛЕКСИЕВ“

„Д-Р НИКОЛА АЛЕКСИЕВ“

Дарител е НИКОЛА ХРИСТОВ АЛЕКСИЕВ (9 юли 1877 – 4 ноем. 1912) – психолог и философ. Роден в Габрово. Завършва философия и педагогика в Лайпциг с докторат по психология (1899). Учител в София (1901–1902) и в Търново (1902–1906). Доцент по психология и история на философията в СУ (1908–1912). Специализира в Берлин, Женева и Париж. Поставя началото на експерименталната психология, един от създателите на първата специална лаборатория при Историко-филологическия факултет. Убит на фронта по време на Балканската война (1912–1913).
Изпълнявайки неговото завещание, на 1 юли 1924 г. брат му Владимир Христов Алексиев (19 апр. 1879 – 17 ноем. 1948) – лекар, професор, декан на Медицинския факултет (1921–1922), ректор на СУ (1926–1927), предоставя на Университета 34 500 лв. в облигации. Препоръчва към тази сума да се прибави хонорарът от излязлата през 1915 г. книга на дарителя „Иполит Тен и неговата философия на историята“ и да се образува фонд на неговото име. Приходите от фонда са предназначени за нуждите на създадената от Н. Алексиев лаборатория по експериментална психология и, при възможност, за даване награди на студенти за трудове от същата научна област.
АС приема дарението и решава в полза на фонда да се внасят и всички суми, получени от продажбата на неговите трудове. Дейността на фонда е регламентирана с правилник, приет от съвета на Историко-филологическия факултет на 2 юли 1928 г. и одобрен от АС на следващия ден. Възложено е на Факултетния съвет да определя размера на приходите, който всяка година да се изразходва, като покупките за лабораторията и награждаването на студентите да стават по доклад на уредника на лабораторията пред съвета.
Капиталът на фонда през 1925 г. възлиза на 41 784 лв., през 1933 г. – на 69 484 лв., през 1939 г. – на 89 179 лв., през 1943 г. – на 101 877 лв., а през 1951 г. – на 116 646 лв. Той нараства не само от лихви, но и от сумите от дължимия хонорар и от продадени съчинения на Н. Алексиев. Липсват данни от него да са правени разходи.
На 9 февр. 1952 г. целият му капитал се влива в държавния бюджет и той престава да съществува.

ДА–София, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 118, л. 1–84; оп. 14, а.е. 5. л. 4; ГСУ, Офиц. отдел, 1913/1914–1914/1915. С., 1915, 135–142; ГСУ. Офиц. отдел, 1924/1925. C., 1926, с. 19; ГСУ, Офиц. отдел, 1933/1934. С., 1935, с. 20; ГСУ, Офиц. отдел, 1938/1939. С., 1940, с. 106; ГСУ, Офиц. отдел, 1942/1943. С., 1944, 162–163; Алманах на СУ…, 4–8; Дейци на бълг. медицина…; ЕБ. T. I, С., 1978, с. 63; Дарителство и дарителски фондации…. Законови актове…, с. 179. (К. Анчова)

Назад