Енциклопедия Дарителството

„Д-Р НИКОЛА ВАСИЛИАДИ“

„Д-Р НИКОЛА ВАСИЛИАДИ“

Дарител е НИКОЛА ВАСИЛИАДИ (ВАСИЛЕВ) ГЕОРГЕСКУ (ГЕОРГИЕВ) (1820–1882) – представител на българската възрожденска интелигенция, лекар и общественик. Участник в дейността на българската емиграция в Румъния. Роден в Букурещ. Своето родословие води от с. Гачевци, Габровско (дн. към Габрово). Средно образование получава в гръцко училище в Букурещ (1844). Следва медицина в Атина, Париж и Берлин. През 1850 г. завършва Медицинския факултет при Берлинския университет, след което се установява като лекар в Букурещ. Член е на комитета по набиране на доброволци за Кримската война (1853–1856). Един от главните дейци на БДД, която подпомага морално и материално. Настоятел е на нейни имоти; член на Ефорията на Върховното училище „Св. Кирил“ и болницата „Св. св. Козма и Дамян“ в Търново. През 1878 г. е окръжен лекар в Дупница. Умира в Букурещ.
Чрез завещанието си от 10 юли 1881 г. д-р Н. Василиади оставя почти цялото си имущество за подпомагане на българското стопанско и обществено-културно развитие. В него са предвидени средства за основаване и поддържане на политехническо училище в Габрово, за румънски благотворителни организации, българското училище и българската църква в Букурещ, БДД и др.
Недвижимият имот на Н. Василиади се състои от 2 хотела в Букурещ: единият, наречен „Габровени“, е наследен от баща му Василия Георгеску, а другият е построен с негови средства. По преценка на съвременници тези имоти възлизат на обща стойност ок. 300–350 хил. лв.
За изпълнител на завещанието си дарителят посочва д-р Петър Протич, а за свои универсални наследници – Евл. Георгиев и д-р Г. Атанасович. Завещанието предвижда в случай на смърт или нежелание на някой от тях ДА изпълнява възложените му функции, освободеното място ДА бъде заето от Стате И. Статкович или от Юрдан Хаджидимитров.
През 1885 г. се формира фонд „д-р Никола Василиади“ в размер на 245 хил. лв. Управлява се от Евл. Георгиев. Волята на Н. Василиади е от приходите на фонда ДА се създаде едно политехническо училище в Габрово, което ДА носи неговото име.
Поради редица обективни причини изпълнението на завещанието се забавя. След смъртта на дарителя, въз основа на иск, повдигнат от негови родственици, румънските власти вземат решение за обезсилване на частта от завещанието, отнасяща се до политехническото училище в Габрово. Основание за това дава обстоятелството, че такова училище не съществува и следователно Габровската община няма юридическо право ДА получи въпросното наследство. Процесът приключва успешно и имуществото остава непокътнато, тъй като в пункт седми от завещанието Н. Василиади определя Евл. Георгиев и д-р Г. Атанасович за абсолютни наследници на имотите му, в случай че то по някакъв начин е оспорено. За ДА не се явят нови усложнения и пречки, Евл. Георгиев решава имотът незабавно ДА бъде прехвърлен в България. През 1886 г. се извършва замяна на двата хотела на Н. Василиади в Букурещ с имот на Ив. Хаджиенов в София (Т.е. Хаджиенов купува хотелите на Н. Василиади в Букурещ и му продава споменатия свой имот в София). Този имот се състои от къща на тогавашната ул. „Регентска“ (дн. ул. „Московска“) и едно празно място на ул. „Тетевенска“ (дн. ул. „Георги Бенковски“), на което от приходите на фонда през 1904 г. е построена сграда на стойност 75 725 лв. Непосредствено след прехвърлянето на имотите е учредено настоятелство в състав: министърът на народната просвета, Евл. Георгиев и д-р Г. Атанасович. То трябва ДА се грижи за тях и ДА основе въпросното техническо училище.
Първоначално ръководството на фонда се поема от Ив. Евстр. Гешов като универсален наследник на Евл. Георгиев, но през 1907 г. той отказва ДА го оглавява и фондът преминава под управлението на МТЗ, а МНП запазва правото и задължението ДА решава въпросите, свързани с учебния процес, ДА дава съгласие или ДА отхвърля промени в програмата и бюджета на проектираното училище. Въз основа на Постановление на МС от 23 март 1907 г. се формира специална комисия: С. Стойков, И. Джамбазов и В. С. Димитров, която ДА приеме цялото движимо и недвижимо имущество на фонда. Актът за предаване на това имущество датира от 31 окт. 1907 г.
Първоначалният капитал на фонда от 245 хил. лв. през 1885 г. нараства на 610 222 лв. през 1906 г., а през 1911 г. е 671 028 лв. Тенденцията към увеличаване на паричния фонд продължава и през следващите години. Така през 1931 г. той достига до 12,7 млн. лв., през 1934 г. – 14,4 млн. лв., а през 1947 г. – 39,481 млн. лв. Неговото заприходяване се извършва чрез текущи лихви от наличния банков капитал и текущи лихви от ценни книжа, купени от БНБ за сметка на фонда (облигации от БДЗ–1881, 1892, 1904 и 1907 г.), и др.
Особен дял в приходната част на фонда са наемите от имотите в София. От 1888 г. до 1891 г. помещенията от сградата на ул. „Московска“ са наети от МС с годишен наем 7400 лв. През 1888 г. там е настанен и Първи полицейски участък. През 1889–1907 г. в част от помещенията наемател е Висшето училище, което устройва ректората, библиотеката си и други свои подразделения. През 1892–1893 и 1897 г. то заплаща 22 400 лв. годишно. В същия имот по различно време се намират и канцеларията на Народния музей (от 1893), на Архитектурното отделение при Дирекцията на обществените сгради и др.
През 1888 г. Габровската община отправя молба до МНП ДА изпълни завета на Н. Василиади и ДА открие в Габрово техническо училище. Отговорът е отрицателен, тъй като дотогава събраният капитал бил недостатъчен. С постепенното му нарастване се пристъпва към идеята за изграждане на специално училище. На 26 авг. 1895 г. е открито кожарско училище с директор И. Калпазанов, което просъществува три години. През 1899 г. то е трансформирано в железаро-ножарско, на името на д-р Н. Василиади. Поради ученически размирици училището е закрито през следващата година. Най-близко до волята на дарителя е основаното през 1904 г. „Техническо училище д-р Никола Василиади“, което постепенно разширява своите функции. От приходите на фонда се извършват редица строителни работи и преустройства в купената къща в Габрово за нуждите на училището (1904). През 1906 г. се пристъпва към направа на леярна и пещ за ковачница, за което от лихвите на фонда се отпускат 2500 лв. Част от тази сума се изразходва и за оборудването на училището с необходимите машини, машинни части и инструменти. Например през 1906 г. от фабриката „Wilchelm Kont“ в Будапеща е доставена машина, предназначена за обучение на учащите се. Със средства от фонда се назначават различни специалисти и учители – майстори леяри, ковачи, шлосери и друг технически и административен персонал.
През 1907 г. училището е признато за средно. Броят на учениците нараства значително. Въз основа на Закона за професионалното образование (1910) то е определено като практическо занаятчийско техническо училище с 3-годишен курс на обучение. През 1912 г. се изработва план за нова сграда. Провежда се търг, но избухва Балканската война (1912) и тази идея остава нереализирана. В периода 1912–1918 г. училището е затворено. След войните поради инфлацията средствата са недостатъчни и училището съществува при крайно лоши условия. Едва през 1921 г. то постепенно започва ДА подобрява своята дейност. През 1922 г. се превръща в средно механотехническо училище с 4-годишен курс на обучение. Построена е нова училищна сграда (1922), която през 1940 г. е разширена, като към нея са построени няколко лаборатории и работилница. По това време училището вече е модерно оборудвано.
Техническото училище в Габрово, създадено и поддържано от фонд „д-р Никола Василиади“, съществува и успешно функционира и до днес. С него се полагат основите на професионалното образование в страната. В продължение на повече от едно столетие то подготвя специалисти за българската промишленост.Възпитаниците на училището се включват във всички по-важни отрасли на стопанския ни живот.

БИА–НБКМ, ф. 28, а.е. 17, л. 42; ф. 185, ІІВ 9278, 9282, 9287–9289, 9294, 9313а; ф. 272, а.е. 4213, л. 612; а.е. 4316, л. 16–18; а.е. 4496–4497; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 144; ф. 700 к, оп. 1, а.е. 44; Велев, С. Златна книга…, 295–302; Мартинов, Ал. Габрово през Възраждането. C., 1940, 59–62; Мартинов, Ал. д-р Никола Василиади. Живот–дело–завет. 1822–1882. Скопие, 1942; Сюпюр, Е. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX в. С., 1982, с. 132; Жечев, Н. Букурещ – културно средище на българите през Възраждането. С., 1991, с. 170, 180, 210–211, 217, 311. (Е. Харбова)

Назад