Енциклопедия Дарителството

„ФЕЛИКС КАНИЦ“

„ФЕЛИКС КАНИЦ“

Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, археолог, географ, етнограф и художник. Роден в Будапеща. Умира във Виена. Унгарски кралски съветник, чуждестранен и почетен член на БКД (1884).
Ф. Каниц е личност с изключително значение за опознаването на българските земи в годините непосредствено преди Освобождението на България. През 1848 г. завършва Висшето художествено училище в Будапеща и едва 14-годишен е „гравьор практикант“ в литографския институт на Винце Грим, Будапеща, а по-късно и на Едвар Зингер във Виена. В продължение на 8 години непрекъснато трупа познания по история на изкуствата в елитните училища на Виена, Нюрнберг, Дрезден и Мюнхен. Става кореспондент и художествен редактор на излизащото в Лайпциг илюстровано списание „Илюстрирте цайтунг“. Като такъв през 1858 г. Ф. Каниц е изпратен в Босна, Херцеговина, Черна гора и Далмация, за да отрази започналите размирици на Балканите. За пръв път на българска земя той стъпва на 11 юли 1860 г., идвайки от Сърбия. За тази своя изследователска мисия Ф. Каниц получава подкрепата на австро-унгарския император Франц Йосиф. От 1860 до 1875 г. обхожда Северна България 18 пъти. Пътуванията му са свързани с големи премеждия и рискове. Сред българите той вижда т. нар. от него „просветен граждански елемент“, носител на идеята за българско училище и църква, ратуващ за национална самостоятелност. В своите пътувания Каниц е подкрепян както от обикновени българи, така от новосформиращата се интелигенция.

Трудът му „Дунавска България и Балканът. Исторически, географски, етнографски пътни студии от годините 1860–1875″ е в 3 тома, които излизат в периода 1875–1879 г. Посрещнат е с голям интерес от европейската общественост. В предговора Каниц дава обобщена оценка за българите: най-многобройният народ на Балканите, с големи умствени заложби, трудолюбиви и способни. Трудът е и най-пълният и сериозен пътеводител за историята, етнографията и географията на българските земи от втората половина на 19. век. Направената от него географска карта попълва белите полета на съществуващите до този момент карти, като включва 2300 селища, 35 манастира, пътища и крепости. Книгата му донася златен медал на Парижкия географски конгрес (1876). Отново посещава вече свободна България през 1879 г. като гост на княз Александър І и през 1883 г. на тържествата по случай годишнината от Освобождението на България.
Ф. Каниц е рицар на австрийския орден „Франц Йосиф“. Носител на многобройни отличия, сред които са австрийски медал „За наука и художество“, руските ордени „Св. Станислав“ и „Св. Ана“ с брилянти, българският орден „Св. Александър“ ІІ ст., сръбският орден „Св. Сава“, саксонският орден „Албрехт“ и др.
Изпълнител на волята на дарителя е неговият племенник Жак Каниц – унгарски държавен съветник. На 28 ноем. 1929 г. в писмото до БАН той съобщава, че е изпратил от Будапеща 4 сандъка, съдържащи фотографии, няколко антични предмети и минерали, един ръкопис, допълнение към книгата на Ф. Каниц, издадено в Лайпциг на немски език, както и личната му библиотека. Посредник за пренасянето на материалите в София е българският посланик във Виена. На 29 дек. 1929 г. секретарят на Академията Иван Пеев-Плачков потвърждава тяхното получаване и благодари на Ж. Каниц за жеста.
Същата година Академията подготвя тържество по случай 100 години от рождението на Ф. Каниц. На него като гост е поканен и племенникът на дарителя. Честването се провежда в тържествена обстановка, а докладите за заслугите му за етнографското, археологическото и географското изследване на българските земи изнасят членовете на БАН Анастас Иширков, Стоян Романски и Богдан Филов.
През юбилейната 1929 г. Ж. Каниц изпраща на БАН и сумата 50 хил. лв. за образуването на фонд „Феликс Каниц“ за награждаването на трудове по география и етнография, отпечатвани в академичните издания. Фондът се образува същата година и се използва за подпомагане на издателската дейност.
На 10 март 1936 г. БАН получава чрез Българската царска легация в Будапеща в дар акварелите на Ф. Каниц. Оригиналните скици, гравюри и акварели имат изключително голяма историческа и художествена стойност. Така оформилият се богат и нетрадиционен архив на Ф. Каниц днес се съхранява в Научния архив на БАН. Той се използва от наши и чуждестранни изследователи за научни цели, за илюстрации и изложби.

Ц. Величкова

Назад