Дарител е Анжело (Ангел) Нисим Куюмджийски (1886–1953) – банкер. Роден в Самоков. Завършва право в Париж. Един от основателите на Франко-белгийска банка, прераснала във Франко-българска банка; член на УС на АД “Съединени тютюневи фабрики” и на Българското индустриално керамично д-во “Изида”; подпредседател на АД “Орел”, масон. По време на Втората световна война се изселва в САЩ, полковник от американската армия. Чрез него през 1943 г. цар Борис III прави неофициални контакти с американците за сключване на сепаративен мир.
Оттегляйки се от активна банкерска дейност и в знак на “предаността си към България, в която съм роден и която е мое първо отечество”, на 13 юли 1937 г. той предоставя 7 млн. лв. и учредява “Фондация за подпомагане бедни студенти”. Волята му е с 30 % от приходите всяка година да се изпращат и издържат на специализация в чужбина двама бедни студенти, завършили с най-добър успех висшето си образование в България (в СУ, Свободния университет, Художествената и Музикална академия и търговските академии във Варна и Свищов). Останалите 70 % от приходите са предназначени за изхранване на бедни студенти в трапезарията в Студентския дом в София. Управлението на фондацията възлага на петчленен УС. В него влизат председателят на Върховната сметна палата (председател), ректорът на СУ, председателят на Българския национален студентски съюз, инж. Владимир Каракашев и проф. Йосиф Фаденхехт.
На 19 авг. 1937 г. фондацията е регистрирана във фирменото отделение на Софийския областен съд, а на 29 окт. с.г. УС приема правилник за нейното управление и тя окончателно се конституира.
Значителните ѝ финансови възможности позволяват през учебната 1940/1941 г. да осигури безплатна храна на 145 бедни студенти, за което са изразходвани 287 298 лв., а през следващата учебна година броят на столуващите е 169. Инвестира и в повишаване на квалификацията на талантливи студенти. С помощта на фондацията Георги Михайлов, току-що завършил класическа филология в СУ, е изпратен на едногодишна специализация в Париж, за да поеме впоследствие по пътя на академичната кариера и да се превърне в международно признат учен, специалист по класическа филология.
Фондацията съществува до началото на февр. 1952 г., когато със съдебно решение е закрита, а нейното имущество е прехвърлено на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.
К. Анчова
Назад