Енциклопедия Дарителството

“ГЕНЕРАЛ ДИМИТЪР КИРКОВ”

“ГЕНЕРАЛ ДИМИТЪР КИРКОВ”

Дарител е ДИМИТЪР КИРКОВ КИРКОВ (8 ян. 1861 – 15 юли 1918) – военен деец, генерал-майор. Роден в Сопот. Първоначалното си образование получава в родния си град. Завършва гимназия в Пловдив. През 1878 г. постъпва в състава на първия юнкерски випуск на новосъздаденото Военно училище в София. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Служи в сапьорната рота на Източнорумелийската милиция в Пловдив. До 1885 г. временно изпълнява и други длъжности – член и деловодител на Пловдивския военен съд. Участва в Сръбско-българската война (1885). По-късно командва 2. дружина от Родопския полк, 2. дружина от Рилския полк, а след това е началник на полковото военно окръжие в Пловдив.
Като полковник от 1 ян. 1896 г. е назначен за началник на домакинското отделение при MB, а от 18 ян. 1912 г. е началник на 8. пехотна тунджанска дивизия в Ст. Загора и е произведен в чин генерал-майор. В Балканската война (1912–1913) участва в щурмуването на Одринската крепост. В Междусъюзническата война (1913) се проявява в редица боеве. След подписването на Букурещкия мирен договор (1913) с част от дивизията остава в Беломорска Тракия. През май 1914 г. се завръща в Ст. Загора на предишната си длъжност. Изтощен и болен, на 2 май 1915 г. е уволнен по негово желание. Но след 4 месеца отново е извикан на служба. Оглавява Главната реквизиционна комисия, а след това – Главното интендантство при MB. През 1917 г. по негова молба е уволнен в запаса. Умира в София.
Още на 12 септ. 1915 г., два дни след обявяването на мобилизацията в България, ген.-майор Д. Кирков написва в София завещание, в което в 7 пункта изразява своята воля за разпределение на цялото си състояние, възлизащо на 200 хил. лв., за благотворителни цели. След като урежда своите близки – жена, майка, братя, дарява на МНП 3/4 от остатъка, а 1/4 – на Военното училище в София, което да образува фонд “Генерал Димитър Кирков”, от чиито лихви да се дават награди всяка година по решение на учебния комитет на училището на един или двама юнкери с най-добро поведение и успех.
След смъртта на ген.-майор Д. Кирков волята, изразена в завещанието, е изпълнена.
Липсват данни за фонда при МНП.

Пашев, Г. Златна книга…, 112–120; Офицерският корпус в България 1878–1944 г. T. 3. C., 1996, с. 94. (И. Шипчанов)

Тагове

Назад