Енциклопедия Дарителството

„ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ“

„ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ“

По инициатива на щаба на Първа конна дивизия и волни дарения от цялата армия, със заповед от 9 септ. 1917 г. се учредява фонд на името на Иван Колев Колев (15 септ. 1863 – 29 юли 1917) – военен деец, генерал-лейтенант, прославен ръководител на българската конница, кавалер на Военния орден „За храброст“ II и III степен и на много други ордени и медали. Роден в с. Бановка, Бесарабия. Учи в българската гимназия в Болград. Пристига в България (1884), участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец. Завършва Военното училище (1887) и Генералщабна академия в Торино, Италия (1894). Службата му преминава в конницата, заемайки различни строеви и щабни длъжности. През Балканската война (1912–1913) е началник на щаба на Трета армия, а в Междусъюзническата война (1913) командва Пета армия. В нач. на I световна война е началник на беломорската дивизия, а от март 1916 г. – началник на Първа конна дивизия. Участва с нея в бойните действия в Добруджа и се проявява като талантлив и смел командир. От 10 март 1917 г. поема командването на останалите части на Трета отделна армия в Добруджа. От 17 май с.г. заболява сериозно и заминава ДА се лекува във Виена, където умира.
След неговата смърт щабът на Първа конна дивизия с писмо до щаба на Действащата армия излага бойните заслуги на ген. Колев, който заслужава ДА бъде обявен за народен герой. Моли за разрешение ДА се образува фонд с цел ДА се популяризира името му и ДА се построи паметник в София. Главнокомандващият ген. Никола Жеков дава разрешение с указание ДА се напише изложение, което ДА се отпечата в органа на MB – в. „Военни известия“. Създава се комитет, съставен от командирите на Първа конна дивизия, Първа конна бригада, 1. и 4. конни полкове и по един ескадронен командир от Лейбгвардейския и 9. конен полк. Решенията му се вписват в протокол, оформени са в заповед до конницата от 9 септ. 1917 г. и фондът е образуван. Майор Н. П. Николаев написва позив, в който, след като излага целите на фонда, апелира към почитателите на ген. Колев ДА подпомогнат фонда. Този призив се изпраща със записка от 1 окт. 1917 г. до Дирекцията на печата за обнародване. Комитетът изпраща на 15 февр. 1918 г. и позив до председателя на НС с молба ДА се разпространи и между депутатите.
Първи се отзовава с пожертвувание за фонда началникът на Рилската дивизия полк. Йосиф Разсуканов, който още на 15 окт. с.г. изпраща 500 лв. Примерът му е последван от много офицери и граждани. До 1 апр. 1918 г. фондът има вече набрана сумата от 46 хил. лв. За ДА бъде увеличена, в продажба се пускат пощенски картички с лика на ген. Колев. Григор Василев издава сборник от статии на видни българи, чистите приходи от който постъпват във фонда. На 20 юни 1918 г. дарените от цялата войска и от народа пари достигат сумата 129 727 лв., а непосредствено след I световна война – 148 967 лв. Разходите са само 4389 лв. От 31 окт. 1919 г., поради реорганизация на конницата, се налага промяна и в управлението на фонда. Това се осъществява от нов УС и устав.
Постъпленията във фонда продължават и в края на 1922 г. достигат 181 780 лв. През 1924 г. се възлага на проф. Ж. Спиридонов ДА изработи бронзов бюст на ген. Колев с 20 гипсови отливки за 80 хил. лв. Бронзовият бюст се запазва във фонда, а отливките от гипс се продават по 5 хил. лв., предимно в конните части. На 7 юни 1926 г. се отчита, че паричната наличност на фонда е 286 045 лв.
За увеличаване на приходите в периода 1926–1934 г. фондът издава цветен портрет на царя, устройва киноутра, на които се прожектират филми за погребението на генерала и из живота на конните части, устройва в София голям концерт и др. В резултат на тази дейност, която продължава и след 1934 г., капиталът на фонда се увеличава, както следва: към 6 май 1930 г. – 1 024 596 лв., към 24 май 1934 г. – 1 454 153 лв., към 18 окт 1937 г. – 1 646 107 лв.
Покрай грижите за увеличаване на капитала на фонда УС изготвя и основни положения за един бъдещ конкурс, проучва и евентуалните разходи, които ще се направят за отливане на бронзовите части на паметник, и се грижи и за определяне на мястото му в София. През 1939 г. излиза и юбилеен сборник „Генерал Иван Колев“ под редакцията на полковника от запаса Иван Стойчев – луксозно издание със статии, писма, документи, снимки и пр.
По време на II световна война, по ред причини, фонд „Генерал Колев“ не развива дейност, макар че според отчета за 1942 г. той разполага с 1,862 млн. лв. Взема се решение ДА се възложи на художник ДА изработи картина на ген. Колев на кон и ДА се отпечата в няколко хиляди екземпляра, ДА се поставят паметни плочи на сгради и ДА се издигнат паметници на места, свързани с живота на ген. Колев, където ДА се изпращат редовно представители на конницата и ДА се награждават ученици от у-ще „Генерал Колев“ в София в деня на неговия празник.
На общо годишно събрание Върховният съвет на фонд „Нашата конница“, състояло се на 8 февр. 1947 г., се разглежда въпросът и за построяването на паметник на ген. Колев. Съветът взема решение ДА предложи на Софийската община ДА определи мястото за строеж на паметника, ДА се изготви макет. Този въпрос се възлага на комисия, която ДА докладва на следващото заседание на съвета. Работата на комисията няма резултат. Софийската община не определя точното място за построяване на паметника, а и преустановяването на сп. „Нашата конница“ и последвалото съкращаване на конницата като род войска в Българската народна армия (1954) решават и съдбата на фонд „Генерал Колев“. Той престава ДА съществува.

ДВИА, ф. 02, oп. I, а.е. 25, л. 163; Пак там, ф. 40, oп. I, а.е. 481, л. 222–223; Нашата конница, 1939, № 7 и 8; Пак там, 1943, № 6, с. 16; Генерал Иван Колев. Статии, спомени, характеристики, стихове, бележки, автографи, портрети, снимки. C., 1938, 308–310. (И. Шипчанов)

Назад