Енциклопедия Дарителството

„ГЕОРГИ ДРАГОШИНОВ“

„ГЕОРГИ ДРАГОШИНОВ“

Дарител е ГЕОРГИ СЛАВЧЕВ ДРАГОШИНОВ (1842 – 1926) – учител, общественик. Роден в Севлиево, където учи. От 1867 до 1872 г. е учител в Севлиево, Плевен, Враца, Видин. Организатор и пръв председател на ч-ще „Росица“ в Севлиево. Председател на Севлиевския окръжен съдебен съвет. Кмет на Севлиево (1882–1883). Предприемчив по дух, прави работилница за столове, прераснала в столарска фабрика. От края на 1884 г. живее в София. Купува недвижими имоти и създава стопанство с млечни крави в околностите на града. През 1913 г. ги продава и се връща в Севлиево.
На 20 февр. 1924 г. прави завещание, което отразява неговата житейска философия и възгледите му за устройство и просперитет на обществото. Нескритото му желание е ДА подпомогне, както сам пише, слабите, бедните, но трудолюбиви и пъргави, ДА насърчи ония, „кои не се оставят ДА се превърнат в просяци, а се борят с мъчнотиите в живота, за ДА ИМ надделеят и станат господари на съдбата си“. Разпорежда се след смърт­та му от наличния капитал, който е в обръщение, ДА се отделят по 10 хил. лв. всяка година и в продължение на 8 години ДА се внасят в банка. Когато сумата достигне 80 хил. лв., с нея ДА се образува благотворителен фонд „Георги Драгошинов“. Той ДА се остави 50 години за олихвяване, за ДА достигне няколко милиона лева, и едва тогава ДА започне ДА функционира. От приходите на този фонд предлага ДА се създадат и захранват няколко, както той ги нарича, специални фондове от по 1 млн. лв. Предназначението на тези фондове е ДА улесняват поминъка на нуждаещите се в Севлиево и околните села, ДА подпомагат и субсидират дребните ръчни домашни занаяти – столарство, кошничарство, пчеларство, шивачество, тъкачество, бубарство, обущарство, млекарство и др. Завещателят препоръчва сродните занаяти ДА се групират в един вид кооперации, което на свой ред ще определи броя на специалните фондове. Идеята му е за всяка група ДА има и съответен фонд. Така според него дребните стопани, подкрепени от фонда, биха могли ДА закупят машини и сечива, ДА развият успешно производство, дори ДА създадат образцова млекарница, фабрика за точене на коприна, тъкачна и захарна фабрика и Т.н. За него това е пътят, по който фабричното производство би станало достъпно за по-широки обществени слоеве. И тъй като просперитетът на съгражданите му е немислим без нужната подготовка, той възнамерява с отчисления от приходите на основния фонд ДА бъде създаден още един специален фонд също от 1 млн. лв., но този път за народни училища в града и околията. Той следва ДА насърчава децата в „ръчната работа“, „телесните упражнения“ и в „упражненията на сърцето за сдобиване на човеколюбив характер“.
Управлението на завещаните средства възлага на съвет (ефория), в състава на който се включват кметът на Севлиево, околийският началник, управителят на Земеделската банка в града, председателят на окръжния съд, околийският училищен инспектор, председателят на училищното настоятелство в Севлиево, ръководителите на най-важните културни, просветни и благотворителни институции в града и околията и трима представители на роднините. На МНП поверява ДА следи за точното спазване на завещанието, а за изпълнител определя роднински съвет от поименно посочени родственици и кмета на града.
След смъртта на Г. Драгошинов никой от членовете на роднинския съвет не предприема нищо за изпълнение на волята му. Междувременно много от тях са вече покойници, а други живеят извън Севлиево. Поради това изпълнението и контролът върху завещанието падат на Севлиевската градска община.
Към 28 ян. 1941 г. внесените в Севлиевския клон на БЗКБ средства на името на фонда възлизат на 145 781 лв., без ДА достигнат очакваната стойност и ДА се създадат специалните фондове.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 151, л. 1–31; БВИ, с. 225; Беязов, В. Черти из живота на Георги Драгошинов (1842–1926) – севлиевски благодетел. Севлиево, 1936; Вълчанов, X. Севлиево (1842–1942). T. 2, С.,1942, 277–279. (K. Анчова)

Назад