Енциклопедия Дарителството

„ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ“ – ФОНДАЦИИ

„ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ“ – ФОНДАЦИИ

Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, лихвар. Роден в Копривщица* в заможното семейство на поклонниците Дончо и Неша Палавееви. Баща му е търговец на абаджийски изделия, един от собствениците на търговското дружество, известно като „Масърската компания“, която има кантори в Александрия, Кайро, Цариград. През 1869 г. семействата на Дончо Палавеев и Иванчо Маджаров, в това число и малкият Ненчо, тръгват към свещения град Йерусалим, посещават Божи гроб и стават хаджии. След като завършва четирикласното училище в родния си град, през 1871 г. х. Ненчо Палавеев отново заминава за Египет, за да помага на баща си и да изучи занаят. След Руско-турската война (1877–1878) семейната търговията запада и баща му и брат му се завръщат в Копривщица, но той остава в Египет, като поема дюкяните в Кайро и Александрия. Проявявайки нюх и размах, отваря магазин за сладкарски изделия, обикаля и опознава много държави от Средна и Източна Азия и търгува с типични стоки от този така далечен край. Установява търговски контакти и с Англия, като отваря магазин за английски стоки. С изключителната си природна интелигентност и упоритост усвоява много езици (арабски, гръцки, турски, френски, руски), а това подпомага неговите многопосочни инициативи и дейности. Забогатява и става акционер в дружеството за построяване на Суецкия канал, закупува недвижими имоти около Кайро и 4 големи яхъра в Александрия, влага капиталите си в ценни книжа, като закупува облигации от Египетската земеделска банка и от Египетската национална банка, съхранявани в Търговската банка в Базел (Швейцария). На 28 ян. 1914 г. приема руско поданство под името Anesti Antoun Giatta (Анести Антонович Жиата). Това улеснява неговите търговски сделки и му позволява безпрепятствено да пътува в Азия, Африка и Европа. Нещо повече, руското консулство го назначава за представител на руската колония в Кайро.

Макар че в чужбина е определян като „българин със стари нрави, човек недоверчив и самомнителен“, за жителите на Копривщица е най-щедрият благодетел. Прекарал почти целия си живот в Египет, той не забравя своето отечество и развива широка благотворителна дейност с мисълта да подпомогне бъдещето развитие на своя град. По време на краткия си престой в родината Палавеев търси духовна опора и вдъхновение в красотата на родния край. Още през първото си завръщане от Египет (1884) прави първите си благодеяния. През целия си живот той дарява солидни суми за организации, институции, манастири, за строеж на Пловдивската духовна семинария, подпомага бедни ученици, многочислени семейства, сираци, вдовици и инвалиди от войните в Средногорието и в страната. Но най-видима е щедростта, насочена към Копривщица и нейните жители. Тук ще откроим най-значимите, с най-трайни резултати дарения, оставили следи до днес. Това са даренията за водоснабдяването на града, за построяването на Паметника мавзолей в центъра на града в чест на загиналите в Априлското въстание (1876), съграждането на гранитната камбанария при църквата „Св. Николай“, доизграждането и изписването на храма „Успение на Пресвета Богородица“, създаването на Полукласическата гимназия „Любен Каравелов“ и пансиона към нея, построяването на читалища „Х. Ненчо Д. Палавеев“ в Копривщица и в Златица, на паметник на поета Димчо Дебелянов, изработен от скулптура Ив. Лазаров, залесяването на хълма над града, довършване на сградата на началното училище в с. Айваджик (дн. Дюлево), Панагюрско, много чешми и паметници на видни копривщенски личнос­ти и др. В повечето случаи при сътворяването на тези паметници на културата и на народната памет дарителят участва при проектирането и строежа им, преговаря с най-добрите за времето си архитекти, строители и художници.
За своята щедрост х. Н. Палавеев получава обичта и благодарността на жителите на родния му град. Той е награден с много държавни дипломи и ордени. Умира в София, в болницата на БЧК. Погребан е в Копривщица тържествено, в присъствието на цялото население на града и околностите в приживе построена от него семейна гробница в двора на църквата „Успение Богородично“.

Фондация № 1 „Хаджи Ненчо Д. Палавеев“
(при МНП)

„От ранно детство до старини съм бил вън от пределите на милото ни Отечество; отдаден в търговия, като имах възможност да обходя много земи и да пребродя доста морета, но макар и далеко от Родината, тя винаги е била близко до сърцето ми…“ – с тези думи на 1 ян. 1932 г. х. Н. Палавеев връчва на министъра на просветата дарителски документ, с който предоставя сумата от 6 хил. английски лири (равни на 3,096 млн. лв.) за учредяване на фонд на негово име. Дълбоко влюбен в България, възхитен от нейните хубости, минало и славни борби, той възприема за своя най-голяма задача да се погрижи за класното училище в Копривщица, което е дало такива значими имена като Чалъкови, Чомакови, Данови, Каравелови и др. Според него, западнал след Освобождението, родният му град се нуждае от икономическо и духовно подпомагане. Воден от такива чувства и подбуди, благодетелят предоставя средства за учредяване на фонд „Хаджи Ненчо Д. Палавеев“ при МНП. Според дарителя Министерството има право да се разпорежда със сумата по начин, по който може най-рационално да я използва, като приходите на фонда трябва да служат „на вечни времена“ за издръжка на гимназия с изучаване на новите езици. Тя трябва да носи името „Модерна полукласическа гимназия „Любен Каравелов“. В нея ще се приемат ученици и ученички с примерно поведение не само от Копривщица, но и от целия Средногорски край, от Пловдивска, Карловска, Пирдопска и Тетевенска околия. Ако не се събере необходимият брой ученици, в гимназията могат да се приемат деца от цялата страна. Дипломите за завършено средно образование трябва да носят ликовете – от едната страна на Любен Каравелов, а от другата – на благодетеля х. Н. Палавеев.
Капиталът на фонда не трябва да се накърнява, а само лихвите да се използват за издръжката на учебното заведение. Ако по независими от държавата причини се наложи гимназията да се закрие, трябва да се учреди комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, представител на министъра на просветата и длъжностни лица от Копривщица. Комисията трябва да определи вида на учебното заведение на мястото на гимназията и то да се издържа от фонда.

За изпълнение на завета и за ръководството на фонда дарителят определя седемчленна ефория с пожизнен мандат: Никола К. Гърнев, Борис Сарафов Маждраганов, д-р Харалампи Г. Орошаков, Атанас Прахов, Нейко Б. Азманов, Георги М. Цицелков и Кръстьо П. Радомиров. След тяхната смърт на мястото им се назначават предварително определени от тях лица, чиито подписи са нотариално заверени. Ако някой член не е определил своя приемник или се е отказал от задължението си, останалите трябва да посочат неговия заместник.
На 21 юни 1932 г. ХХІІІ ОНС приема закон, с който се одобрява постановлението на МС от 11 ян. с.г. за приемане дарението на хаджи Ненчо Дончев Палавеев и се възлага на министъра на просвещението да учреди фонд на името на благодетеля. Народните представители оценяват жеста като „знак за едно високо гражданско поведение“. Те благодарят за хуманността и патриотичното чувство на Палавеев и обявяват, че това е най-голямото дарение за българската просвета. Учреденият фонд влиза в обединения фонд „Завещатели и дарители“ при МНП, контролира се от министерството, а приходно-разходният бюджет на фонда се утвърждава от ОНС при приемането на годишния държавен бюджет.
Още през учебната 1931/1932 г. е открита полукласическата гимназия в Копривщица. Скоро МНП преценява, че учреденото образователно заведение не разполага с учители с необходимия научен капацитет, не набира нужния брой ученици и решава да го превърне в средно реално училище. Това предизвиква недоволството на ефорията. В резултат на продължителна кореспонденция между двете институции, позовавайки се на волята на дарителя и приетия закон, ръководството на фондацията успява да защити своята позиция, да осъществи програмата за откриване на VІІ и VІІІ клас и да подобри жизнения статус на гимназията.

С голяма част от дарената сума МНП закупува облигации от БДЗ – 1902, 1904 и 1907 г., чиито годишни приходи се изчисляват на 702 хил. лв. Останалите средства са внесени в БНБ и БЗКБ в текуща сметка. Годишните приходи на тези източници служат за посрещане на основните разходи на училището – за заплати на учителите, вноски в пенсионния фонд, здравни застраховки, закупуване на учебни пособия, обзавеждане и поддържане на сградата, обзавеждане на кабинетите и др., и се движат между 480 хил. лв. през 1937 г. до 823 хил. лв. през 1941 г. През 1947 г. са закупени облигации от Заема на свободата на стойност 1 777 290 лв., но няма сведения за отчисляване на средства за нуждите на гимназията. С.г. приключва поддържането на партидната книга на фондацията, съхранявана в МНП, без да е направена задължителната годишна финансова ревизия. Според таблицата за състоянието на дарителските фондове при МНП, към 1 ян. 1948 г. капиталът на фонд „Хаджи Ненчо Д. Палавеев“ възлиза на 3,910 млн. лв. (в ценни книжа и в текуща сметка).

Фондация № 2 „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев
в гр. Копривщица“

Тъй като няма преки наследници по възходяща и низходяща линия, със завещанието си от 16 юни 1932 г., допълнено на 24 септ. 1933 г., и с нотариален акт-протокол при Пирдопския околийски съд от 21 септ. 1936 г.** х. Н. Палавеев определя за свой универсален наследник Копривщенския общински съвет. Той изброява своите движими и недвижими имоти в България и чужбина, а именно: 1/4 идеална част от бащините си къщи в Ламбовската махала в Копривщица, 1/2 част от къща, двор и дворни постройки в същата махала, притежание на покойната му сестра х. Мария Т. Драгийска; 57 облигации от Dette d`Egypt Unifice, 200 облигации от Agriculture Bank of Egypt, 150 облигации от National Bank of Egypt – всички съхранявани в Banк Commerciale de Bâle в Базел (Швейцария) срещу сертификати (от 11 юни 1926 г.), депозирани и събрани в същата банка на негово име в английски лири; 4 яхъра за добитък, заедно с мястото под или около тях, намиращи се в Александрия, Египет (оценени през 1930 г. на 2 хил. египетски лири); ценни вещи, събрани в желязна касетка, съхранявана в БНБ – клон Пирдоп; жилище и покъщнина в София. Според завещанието с всички имоти, пари и ценни книжа трябва да се образува фонд под името „Фонд Хаджи Ненчо Дончев Палавеев в гр. Копривщица“, който трябва да се управлява от ефория. Завещателят конкретизира личния състав на настоятелството, а именно хората, които влизат в ефорията с пожизнен мандат. Той ги задължава да изработят правилник/устав за начина за управление на фонда. Палавеев посочва как неговите наследници ще бъдат възмездявани. Особено внимание отделя на своя племенник (внук) Драгия Т. Драгийски, който трябва да живее в къщата в Ламбовската махала като пазач и да получава от фонда 1000 лв. месечно „за сносен живот“. Той определя как да бъдат подредени неговите къщи, кой трябва да се грижи за тях и за построените от него паметници и т.н.
Последното желание на дарителя е да бъде погребан в семейната гробница в Копривщица, а поменаването му да става в деня, когато се прави отчет за състоянието на гимназията или когато изпълнителите на завещанието намират за добре. Това задължение се вменява на Копривщенското ЖБД „Благовещение“. За тази цел изпълнителите на завещанието трябва да внесат 30 хил. лв. по сметката на организацията.

На 31 май 1934 г. се учредява фондацията „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев в гр. Копривщица“, чиято цел е стопанското и културното подпомагане на града. Приет е устав, съобразен с духа на завещанието и регистриран в Софийския окръжен съд на 16 окт. с.г. През ноем. 1936 г. са внесени незначителни промени, свързани с новите закони за държавния надзор върху сдруженията и за юридическите лица.
Според устава ръководството на фондацията се осъществява от настоятелство от постоянни (пожизнени) и избираеми членове. Постоянните са посочени от самия дарител. Това са: архимандрит Евтимий (светско име Найден Сапунджиев), професор в Духовната академия, ген. о.з. Димитър Илиев (Попилиев) Кацаров, Константин Генчев (Попгенчев) Белчев, Никола Константинов Гърнев и Иван П. Палавеев – от София, Атанас Геров Прахов от Пловдив, Нейко Петров Азманов, Филип Кирев Палавеев, Иван Рашков – от Копривщица. За председател на настоятелството е назначен архимандрит Евтимий, който до края на живота си (21 ноем. 1943) всеотдайно и вещо отстоява интересите на фондацията. Нещо повече, по обективни причини по време на Втората световна война до смъртта си той съвместява задълженията на председател, секретар и касиер.
Във втората група членове влизат по един представител на различни благо­творителни организации от Копривщица, София и Пловдив, на отговорни институции в Копривщица: на общинското управление, на настоятелствата на училищата, читалището и църквата, директорите на гимназията и Популярната банка и др.
Според устава, за постигане целите на фондацията се използват 75 % от доходите. Останалите 25 % трябва да служат за увеличаване на неприкосновения капитал. За приемане на решения, отнасящи се до продажба на имоти или преместване на ценни книжа и влогове в други банки, е необходимо съгласието на всички членове на настоятелството.
Фондът притежава собствен печат с лика на патрона и надпис „Фонд Хаджи Ненчо Дончев Палавеев“. За патронен празник е обявен 19 авг. – „Преображение Господне“.
Познавайки египетските закони и местните нрави, х. Н. Палавеев предвижда, че ефорията ще срещне много затруднения при ползването на неговите авоари в чужбина. Затова приживе той създава още една структура „Благотворителна фондация „Хаджи Ненчо Д. Палавеев“, която има собствен устав и управителен съвет. Според архимандрит Евтимий фондът има за цел да управлява неговите имоти в Египет, добити чрез дарения и продажби, а не по завещание, защото то няма да бъде признато от египетските закони.

След смъртта на х. Н. Палавеев ръководството на ефорията „привежда в известност“ и осчетоводява цялото му имущество. Според отчета за финансовото състояние на фондация „Х. Н. Палавеев в гр. Копривщица“ и Благотворителната фондация „Х. Н. Палавеев“, приходният бюджет за 1937 г. се оформя в два раздела: Първият раздел включва т.нар. Неприкосновен фонд, възлизащ на 7 418 412 лв. В него влизат всички акции и облигации, посочени в завещанието, и се съхраняват в Bank Commerciale de Bâle (Швейцария), както и ценностите, оставени от завещателя в Пирдопския клон на БНБ за съхраняване. Вторият раздел са т.нар. Разполагаеми средства в размер 193 358 лв. От тях 164 530 – наличност в спестовна книжка, и 28 828 лв. – наличност в касата, получени от приходите от 4-те яхъра, от лихви, дивиденти и др.
Разходите на фонда са: канцеларски, дадени средства на Женското благо­творително д-во „Благовещение“ за „поменуване“ на благодетеля и поддържане на гроба му; за поддържане паметника на Априлското въстание, подреждане къщата на х. Н. Палавеев, за данъци и ремонти на яхъри в Александрия и др. Общо са изразходвани 135 862 лв.
В изпълнение на завещанието на Палавеев, настоятелството на фондацията предава неговите къщи на музейния комитет при читалището в Копривщица срещу задължението да се запази уредбата на стаите в горния етаж със снимки и предмети от различни периоди от живота му. Един етаж от къщата се предоставя на неговия племенник, където той да живее до края на живота си. През следващите години настоятелството отделя допълнителни средства за повишаване възнагражденията на учителите в гимназията и надзирателите в пансиона, закупуване на книги за училищната библиотека и др. Това позволява да бъдат привлечени добри учители. Между тях могат да се споменат имената на бъдещите професори Симеон Русакиев и Туше Влахов, на преподавателите Тодор Натев, Елена Слониевска и други педагози, оставили трайна следа в историята на училището. За преподавател по френски език и възпитател е поканен Шарл Стрьоги от Швейцария, благодарение на когото учениците усвояват добре езика.

Друга важна задача на ефорията е да прехвърли в БНБ авоарите на х. Н. Палавеев, вложени в акции, съхранявани в Базел, и да продаде яхърите в Александрия. По време на Втората световна война (1939–1945) авоарите на фонда в Швейцария са блокирани като капитали на поданик на неприятелска държава. Настоятелството не получава дивидентите и това създава финансови затруднения. Въпреки намесата на МВнРИ, налага се да се изчака сключването на мирен договор с България. Същият проблем стои и с продажбата на 4 яхъра в Александрия, като настоятелството продължава да плаща данъците и необходимите ремонти. През апр. 1946 г. яхърите са продадени на публичен търг от страна на английските власти за ок. 8700 египетски лири.
За да изпълни съкровеното желание на х. Н. Палавеев да се подобрят условията на живот на учениците в гимназията, дошли от по-далечни селища, настоятелството се заема с проблема за построяване на сграда за пансион. За целта се учредява строителен комитет, провежда се конкурс за изработване на проект за пансион-хотел, спечелен от софийския архитект Юрдан Юрданов. Оформен е и строителен парцел близо до гимназията. През 1945 г. фондацията „Семейство Черньо Груев“ подарява празно място от 1600 кв. м, при условие там да се построи пансион. Допълнително са откупени още 2 парцела. Така се оформя място от 3400 кв. м. За подготвителните дейности в периода от апр. до окт. 1945 г. на строителния комитет са отпуснати 750 хил. лв. Упражнявайки своята надзорна власт, МНП утвърждава исканите допълнителните средства за строеж в размер на 2 744 748 лв., с което фондът изразходва всички срочни и безсрочни влогове. Търсейки финансовата подкрепа на държавата, настоятелството губи своята водеща позиция. С постановление на МС от 5 май 1948 г. строежът заедно с дворното място от 3400 кв. м се прехвърлят на държавата (в лицето на МНП), която достроява и обзавежда пансиона на Полукласическата гимназия в Копривщица. От 1945 до 1949 г. за пансиона са изразходвани 6 230 770 лв. За съжаление сградата е използвана по предназначение само три години. Въпреки протестите на настоятелството на фонда, на общинския съвет и ръководството на гимназията, МНП настанява в пансиона Климатичен пансион за деца с белодробни заболявания с мотива, че той ще задоволява нуждите на голям регион от 7 окръга.

В периода ян. 1950 – дек. 1954 г. настоятелството успява да освободи и прехвърли ценните книжа от банката в Базел в БНБ и да продаде част от тях. Наред с това ръководството на фондацията нарушава волята на дарителя и устава, като посяга върху основния капитал. И ако към 1 ян. 1950 г. той възлиза на 12 518 479 лв., то към 1 ян. 1954 г. рязко намалява. Наистина, направените разходи са разумни: завършва се сградата на пансиона, отпуснати са средства за разширяването на читалището и за строеж на младежки културен дом, за ремонт на паметника „20 април 1876 г.“ и някои текущи разходи на фонда, но на практика фондацията финансово се обезличава и дава основания да бъде закрита.
Фондацията претърпява и сериозни организационни промени. След смъртта на проф. архимандрит Евтимий временно на негово място застава Атанас Прахов. На 30 юни 1944 г. за председател е избран софийският адвокат Константин Генчев Белчев (роден в Копривщица, син на съзаклятника от Априлското въстание поп Генчо Белчев). От 1946 г. този пост заема Филип К. Палавеев, секретар е Кирил Палавеев, а касиер-домакин – Иван Д. Ослеков. Дълги години в настоятелството е избирана Анна Каменова-Стайнова, която се отличава с активната си дейност. Списъкът на настоятелството и контролната комисия на фонда до и след 1944 г. периодично се проверява и утвърждава от МВРНЗ/ МВР относно политическата благонадеждност на членовете. През февр. 1947 г. се приема нов устав, с който се нарушават следваните досега демократични принципи – изборност и брой на членовете на настоятелството, премахва се патронният празник. В ефорията влизат представители на ОФ организации, на казионния профсъюз и членове на БКП.
И ако през 1951 г. в Народното събрание цинично се заявява, че фондацията „Х. Н. Палавеев“ не може да се закрие, защото разполага със средства в чужди банки, то с писмо от 8 авг. 1976 г. канцеларията на МНП препоръчва да се пристъпи към ликвидацията ѝ, защото няма доходи. Кореспонденцията по ликвидацията продължава до лятото на 1980 г. На 18 юли с.г. е внесена в БНБ, клон Средногорие, сумата 1032 лв. в полза на републиканския бюджет и са закрити сметките на фонда. Недвижимите имоти са актувани от МНП, а касетката с личните ценности на х. Н. Палавеев е прехвърлена на Общинския съвет на Копривщица. Така фондът, плод на щедростта и съзнанието на един гражданин, престава да съществува.

В. Николова

Назад