Енциклопедия Дарителството

„КЕСЯКОВ“

„КЕСЯКОВ“

Дарители са ХРИСТО, ИВАН И МАРИЯ КЕСЯКОВИ.
Д-р ХРИСТО ЦАНЧОВ КЕСЯКОВ (20 юни 1868 – 10 ян. 1934) – юрист. Брат на Иван и Мария Кесякови. Роден в Копривщица. Завършва Българската католическа гимназия в Одрин и получава висше юридическо образование в гр. Лвов. Работи като съдия в Софийския окръжен и апелативен съд. Дългогодишен кмет на Копривщица. Автор на селищни изследвания за миналото на Пловдив и Копривщица. Преводач от полски език. Умира в Пловдив.
Д-Р ИВАН ЦАНЧОВ КЕСЯКОВ (7 ян. 1871 – 24 юни 1946) – лекар, общественик. Роден в Копривщица. Завършва Българската католическа гимназия в Одрин и медицина в Краков (1896). Специализира в чужбина анатомопатология. Работи като лекар-ординатор (1897), околийски и окръжен лекар (1900) в Пловдив. Управител на Окръжна болница във Видин (1905–1906), старши градски лекар и районен инспектор по маларията (1906–1908), дългогодишен общински съветник и кмет на Пловдив (1908–1912). Участва в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1915–1918) като началник отделение на лазарет. Директор на Дирекцията на народното здраве (1918–1919 и 1923–1934) и автор на Закона за народното здраве, действащ през 40-те години. Член на УС (1930–1934), главен секретар (1935–1936) и подпредседател (1939–1940) на БЧК. Сътрудник, член на редколегията и редактор на медицински списания – „Летописи на Лекарския съюз в България“ и др. Умира в София.
МАРИЯ ЦАНЧОВА КЕСЯКОВА (23 апр. 1875 – 1959) – учителка. Родена в Копривщица. Завършва Пловдивската девическа гимназия. Учителства в Копривщица и Пловдив. През целия си живот се занимава с благотворителна дейност. Умира в Пловдив.
С писмо завещание от 18 авг. 1932 г. до председателя на БАН, д-р Ив. Кесяков съобщава волята на брат си Христо и сестра си Мария Кесякови да се образува фонд „Кесяков“. За целта той депозира в БНБ 212 броя облигации (1923) с пазарна стойност 100 хил. лв.
Волята на дарителите е от приходите на фонда да се дават награди за исторически трудове на български и полски език, които спомагат за опознаването на народа, както и за трудове, посветени на дейността на Михаил Чайковски.
Фонд „Кесяков“ е образуван през 1932 г. Първата награда от лихвите му получава Ан. Ганчева-Зографова (1934) за превода си на произведението „Иридион“ от Красински от полски на български език. Д. Габе получава награда от фонда за превод, статии и бележки върху полската култура (1936), Хр. Вакарелски – за превод на романа „Селяни“ от Вл. Реймонт, а през 1942 г. наградата е присъдена на В. Геновска.
Към 1 ян. 1934 г. фондът възлиза на 124 678 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 143 240 лв., към 1 ян. 1946 г. – на 316 362 лв., и към 1 ян. 1951 г., когато се откриват последните данни за фонда, е 346 346 лв.
На 28 дек. 1938 г. Копривщенското училищно настоятелство изпраща писмо до МНП, в което съобщава за новото дарение на Кесякови за безплатната ученическа трапезария в размер на 50 хил. лв. Те подаряват и една къща (с данъчна оценка 56 хил. лв.) на гимназията в града за пансион на бедни деца.
Други данни за фонда не са открити.

НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1140, л. 1–120; ф. 1, оп. 1а, а.е. 505, л. 131; ЦДА, ф. 177 к, а.е. 121, л. 373; Книга за дарителите БАН…, 287–294; ЕБ. Т. 3, с. 390. (Ц. Величкова)

Назад