Енциклопедия Дарителството

„КРУШО Х. ЖЕЛЕВ“

„КРУШО Х. ЖЕЛЕВ“

Дарител е КРУШО хаджи ЖЕЛЕВ (К. ХАДЖИЖЕЛЕВ) (1839 – след 1907). Роден в Мустафа паша (дн. Свиленград).
Със завещание от 6 авг. 1907 г., което влиза в сила след неговата смърт и тази на жена му, К. х. Желев дарява имот – овощна градина на стойност 100 лири, в Свиленград на църквата „Св. Троица“ с условие всички приходи от него ДА се използват ежегодно за закупуване на учебници и други учебни помагала на бедни ученици от трите градски училища: Канаклийско, Гебранско и Баяндърско. Дарението приема Българската църковна община, тъй като по това време градът е под турска власт и няма друго българско учреждение.
След освобождението на града през 1913 г. и при възстановителните градоустройствени работи имотът е превърнат в дворни места, оценени на около 400 хил. лв., които са продадени, а със средствата е образуван капиталът на фонд „Крушо х. Желев“. През същата година е възстановен храмът „Св. Троица“ (разрушен през 1913 г.) и църковното настоятелство изразходва част от сумите за тази цел.
Има сведения за раздадени от фонда следните помощи в размер общо на 38 хил. лв.: Ив. Атанасов Георгиев от Свиленград, ученик от Пловдивската духовна семинария през 1930–1931 г. – 12 хил. лв.; прогимназията и началните училища в Свиленград през 1933–1934 г. – 10 хил. лв., и през 1934–1935 г. – 10 хил. лв.; през 1936 г. – на трите начални училища 3 хил. лв., а през 1938 г. – още 3 хил. лв.
През 1936 г. с одобрението на Св. синод при Старозагорската митрополия се слага началото на „Фонд на църквите и манастирите в Старозагорска епархия“, в който от 1 апр. 1937 г. се влива и наличният капитал на фонд „Крушо х. Желев“. По решение на църковното настоятелство на храма „Св. Троица“ капиталът е внесен в БЗКБ – клон Стара Загора, на срочен влог за пет години. Към 31 дек. 1939 г. капиталът на фонда възлиза на 233 559 лв. До изтичане на влоговия срок на 1 апр. 1942 г. лихвите се капитализират и затова ежегодни помощи за ученици не се отпускат. Такива помощи могат ДА се дават само от вноски, които църковното настоятелство прави във фонда срещу изразходваната сума за възстановяване на църквата.
На 17 февр. 1939 г. Свиленградското училищно настоятелство сезира МНП с писмо за извършени нарушения и незачитане волята на завещателя на следните основания: имотът е бил продаден; средствата не са били използвани по предназначение – от капитала на фонда е изтеглена сумата 200 хил. лв. и е построен иконостас; остатъкът от капитала е прехвърлен на Старозагорска митрополия и отпускането на лихви за подпомагане на учащи е ставало нередовно. По този повод на 7 март 1939 г. МНП се обръща към Св. синод с молба ДА нареди на Старозагорската митрополия ДА прехвърли целия остатък от капитала към МНП. В отговор от 3 апр. с.г. Св. синод гарантира, че занапред доходите ще се използват по предназначение и поради това намира, че няма основание фондът ДА се прехвърля към Министерството. След повторно настояване на училищното настоятелство в Свиленград от 1 февр. 1940 г., МНП се обръща за съдействие към МВнРИ за прехвърляне остатъка от капитала и възстановяване на изразходваната му част, за ДА може ДА се изпълни волята на дарителя. Но постъпките му остават без резултат.
Други данни за фонда не са открити.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 211, л. 1–18. (М. Тодоракова)

Назад