Енциклопедия Дарителството

„МАКЕДОНСКИ НАРОДЕН НЕПРИКОСНОВЕН КАПИТАЛ“

„МАКЕДОНСКИ НАРОДЕН НЕПРИКОСНОВЕН КАПИТАЛ“

Дарители-основатели на фонда са МАКЕДОНСКОТО БЛАГОТВОРИТЕЛНО БРАТСТВО, Русе, и 13 души БЕЖАНЦИ ОТ МАКЕДОНИЯ И ДЕЙЦИ НА БРАТСТВЕНИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ. Македонското благо­творително братство е продължител на традициите на едно от първите благо­творителни братства в България, създадено в Русе през 1884 г. Възстановявайки дейността си след Първата световна война, Русенското братство си поставя за цел ДА подпомага материално македонските бежанци, ДА служи на каузата на легалното освободително движение и ДА работи и за осъществяване на идеята за свободна и независима Македония. Членове на настоятелството му през 1933 г. са: Михаил Филипов (председател), Никола К. Дамянов (зам.-председател), К. Ангелов (секретар), Ставри Трайков (касиер) и Блаже Тодоров, Захари Томов и В. Апостолов (съветници).
Начало на дарителския фонд се полага по инициатива и с дарението на АНТОН ЕВТИМОВ КЕЦКАРОВ (12 дек. 1865 – 9 септ. 1944) – учител, общественик, деец на националноосвободителното движение на македонските българи. Роден в Охрид, в семейството на търговец. Средното си образование завършва в Солунската мъжка гимназия (1887). През 1887–1903 г. учителства в Македония и Одринска Тракия – Охрид, Битоля, Солун и Одрин; директор на училища в Охрид (1899–1900). Участник в Илинденското въстание (1903) като охридски районен ръководител. След погрома на въстанието емигрира в България и учителства в Добрич, Каварна и Сливен. Завръща се в Македония след Хуриета (Младотурската революция – 1908) като учител в Битоля. Участва в Балканските войни (1912–1913). Учител в Дупница и Петрич (1913–1915); директор на Битолската смесена прогимназия (1916); учител в Скопската гимназия (1917). След Първата световна война се установява в София, където се пенсионира. Участва активно в легалното македонско освободително движение. Счетоводител е на Македонския национален комитет, член-касиер на Илинденската организация, касиер на Македонския научен институт. Умира в Охрид.
На 16 февр. 1931 г. Ан. Кецкаров уведомява Националния комитет на Съюза на македонските благотворителни братства (СМББ) в България, че се отказва от месечното си възнаграждение в размер на 4 хил. лв. като счетоводител на комитета, считано от 1 март с.г. Волята му е събраните средства ДА послужат като първа вноска за учредяването на фонд. Мотивите си за жеста дарителят обяснява с желанието „ДА служи безкористно, както в миналото, на святото дело – македонската кауза“. Той посочва още тежкото материално състояние на Националния комитет (НК) и нуждата от обновление на финансовите му източници. Две месечни вноски в същия фонд дарителят посвещава в „чест и памет на починалите ми другари – охридски районни началници през въстанието от 1903 г.“.
Националният комитет одобрява идеята на Кецкаров и по време на X редовен конгрес на СМББ (24–26 ян. 1932 г.) се взема решение за основаването на фонд „Македонски народен неприкосновен капитал“. През същата година е приет правилник на фонда. Според него целта му е „ДА осигури на македонското легално освободително движение постоянни и сигурни материални средства“. Фондът се образува от дарения, завещания и периодични вноски в пари, недвижими имоти, ценни книжа и др. Управлява се от УС, в който участват председателят на Македонския национален комитет, двама негови членове, избрани от председателя, и всички дарители, направили дарение на стойност над 100 хил. лв. Ако няма такива, Националният комитет назначава двама от дарителите на по-малки суми. УС на фонда се отчита пред годишните конгреси на СМББ. Лихвите му се използват за нуждите на комитета. Паричните средства и ценните книжа се внасят в Македонската народна и Македонската кооперативна банка.
Внесените от Ан. Кецкаров средства за фонда възлизат на 76 хил. лв. Дарители са и Русенското благотворително братство – 101 115 лв., Петър Овчаров от Крушево – 800 лв., Христо Зографов от Велес – 3 хил. лв., Димитър Михайлов от София – 500 лв., Козма Георгиев от Смилево – 500 лв., Георги Николов от с. Прекопана, Костурско – 1000 лв., Атанас Лозанчев – 1000 лв., Христо Шалдев от с. Гумендже – 500 лв., Недка Евтимова – 1000 лв., В. Ив. Василев – 1000 лв., Йордан Чкатров от Прилеп – 500 лв., Сребрен Поппетров от Охрид – 500 лв., и йеромонах Михаил Достойнски – 2 хил. лв.
На 19 апр. 1934 г. е избран УС на фонда в състав: Георги Кондов (председател), Никола Габровски (секретар), Антон Кецкаров (касиер), Георги Османов и М. Димитров (съветници).
Към 30 юни 1933 г. капиталът на фонда е 189 415 лв., към 31 дек. 1935 г. – 224 хил. лв., към 1 ян. 1937 г. – 238 373 лв. Фондът не прави разходи, а лихвите му се капитализират.
През ян. и февр. 1936 г. средствата на фонда са дадени като заем на Македонския научен институт (МНИ) за строеж на Македонски културен дом в София. Заемът е отпуснат при 6 % лихва, при каквато фондът е бил на съхранение в МНБ. На 31 март 1937 г., по решение на основателите му, фондът, заедно с лихвите е подарен изцяло на МНИ.
Отзовавайки се на апела на МНИ за осигуряване на средства за довършване на Македонския дом, дарителите желаят управлението на фонда ДА става в духа на правилника му от 1932 г. А именно: капиталът ДА се употребява за издръжка на Македонския дом, закупуване на ценни книжа и пр., а приходите и лихвите на тези имоти ДА служат за издаване на списания, вестници, книги на МНИ и за неговата издръжка. Съгласно волята на дарителите и решение на УС на МНИ, към фонда ще се прибавят всички дарения, направени дотогава и в бъдеще за строежа на Македонския културен дом.
Прехвърлянето на фонда е потвърдено с протокол на УС на МНИ на 8 окт. 1937 г.
Капиталът на фонда нараства непрекъснато от еднократни дарения и месечни вноски на родолюбиви дарители. Той възлиза съответно на: към 31 дек. 1938 г. – 611 427 лв., към 31 дек. 1941 г. – 962 421 лв. Индивидуалните дарители са 122 души, а колективните дарения – 6.
Съгласно правилника на фонда средствата трябва ДА се използват за довършване сградата на Македонския културен дом в София. Домът трябва ДА се превърне в духовно средище на македонската емиграция, ДА осигури условия за по-добра научна дейност на МНИ и за подреждане на неговата богата библиотека, за създаването на етнографско-исторически музей, както и ДА осигури канцеларии на македонските благотворителни братства. Същевременно приходите на дома от наеми трябва ДА се предоставят на МНИ.
Строителството на Македонския културен дом започва през 1930 г. на подарено от Софийската община място, намиращо се на ъгъла на ул. „Пирот“ и „Г. Вашингтон“. Сградата е построена по проект на архитектите Ю. Юрданов и С. Овчаров, с мотото „Илинден 1903 г.“, спечелил първа награда на обявения конкурс. Домът е завършен в края на 1937 г. Той е със застроена площ 1149 кв. м, има сутерен, партер и четири етажа. На тях са разположени общо 21 магазина, няколко салона, канцеларии за МНИ, 75 стаи за братствата (на II, III, и IV ет.), книгохранилище, обширно помещение за етнографско-исторически музей и Т.н. През 1938 г. е открито и кино „Македония“. За строежа на Македонския културен дом МНИ изразходва 21,037 млн. лв. От тях 3 603 954 лв. са собствени средства на Института, в Т.ч. 2 701 515 лв. от наеми от дома, и 805 360 от фондовете на Института.
За строежа на Македонския културен дом МНИ използва средствата на следните фондове, управлявани от него и от различни Македонски благотворителни братства.

ФОНД № 1 „КЛИМЕНТ СПРОСТРАНОВ“
(при МНИ)

Дарител е КЛИМЕНТ АНГЕЛОВ СПРОСТРАНОВ (1856 – 18 март 1931) – учител, чиновник, общественик (вж. „Климент и Иванка Спространови“ – фонд). Желаейки „ДА допринесе за заздравяването и преуспяването на МНИ„, на 9 авг. 1926 г. Кл. Спространов дарява 100 хил. лв. за учредяването на фонд на негово име. Волята на дарителя е приходите от фонда ДА се дават като награда на учени, които „ще пишат за Македония и разработват родната наука“. Ако лихвите не се използват за посочената цел, трябва ДА бъдат капитализирани.
Фондът е образуван с решение на УС на МНИ през октомври 1926 г. Средствата са внесени на срочен влог в Македонска кооперативна банка (МКБ). Няма данни средствата на фонда ДА са разходвани по предназначението си.
На 24 апр. 1934 г. фондът е даден като вътрешен заем за строежа на Македонския културен дом с 6 % лихва, при каквато е бил на съхранение в МКБ. Към 31 дек. 1937 г. капиталът, заедно с лихвите е 129 081 лв. През периода 1935–1941 г. лихвите се движат между 4 и 6 хил. лв. и след построяването на Македонския културен дом те се използват за подпомагане периодичните издания на МНИ.

ФОНД № 2 „СЛАВЧО КИСЕЛИНЧЕВ“
(при МНИ)

Дарител е ЛАЗАР Т. КИСЕЛИНЧЕВ (неизв.) – деец на македонското националноосвободително движение, общественик. Роден в с. Косинец, Костурско. Като председател на Македонското дружество в Атина (1903) съдейства за снабдяването на ВМРО с оръжие. Участва в Илинденското въстание (1903) в Костурско. След Първата световна война е избран за председател на Македонския национален комитет и член на УС на Македонската народна банка (МНБ).
Фондът е основан в памет и носи името на сина на дарителя – Славчо Лазаров Киселинчев (1904 – окт. 1924) – студент, касиер на Македонския младежки съюз.
През 1928 г. Л. Киселинчев предоставя на МНИ 15 хил. лв. за учредяване на фонд, който ДА послужи за премиране на художествени и музикални произведения със сюжети от македонския народен бит, освободителна борба и Т.н. За увеличаване на капитала дарителят се задължава ДА внася по 10 хил. лв. в началото на следващите три години.
Фондът е учреден през 1928 г. и се управлява от МНИ. Дарителят не успява ДА спази обещанието си за увеличаване на фонда. Разходи не са правени, а лихвите се капитализират.
На 30 дек. 1934 г. набраният капитал на фонда е даден в заем за строежа на Македонския културен дом при 6 % лихва. Лихвите продължават ДА служат за увеличение на капитала на фонда. Към 1 юли 1939 г. капиталът на фонда е 25 547 лв., към 31 дек. 1941 г. – 30 060 лв.

ФОНД № 3 „ЩИПСКИ ФОНД“
(при МНИ)

Фондът е учреден при основаването на МНИ, вероятно в края на 1923 – нач. на 1924 г. Целта на фонда е ДА служи за издръжка на Института. Капиталът му е 250 хил. лв. и е вложен на текуща сметка в МКБ. На 1 апр. 1934 г. е даден в заем за строежа на Македонския културен дом при 6 % лихва. В периода 1935–1939 г. лихвите на фонда са между 8 и 16 хил. лв. и се използват за издръжка на периодичните издания на МНИ.

ФОНД № 4 „ДИМЧО И СОФИЯ ХАДЖИКОЧОВИ“
(при Прилепското благотворително братство)

Дарител е ДИМИТЪР (ДИМЧО) ХАДЖИКОЧОВ (1850 – 12 дек. 1930) – търговец. Роден в Прилеп. Деец на църковното и националноосвободителното движение през Възраждането в родния си град. През 1881 г. се преселва в свободното българско отечество. Умира в София.
На 1 апр. 1930 г. с писмо дарителят изразява последната си воля. Желанието му е ДА се учреди фонд при Прилепското братство на стойност 150 хил. лв. Фондът ДА носи неговото име и името на съпругата му София Хаджикочова (неизв.). Целта му е ДА служи за откупуването на едно помещение от новостроящия се Македонски културен дом, което ДА се остави за вечно ползване на Прилепското благотворително братство. По този начин дарителят смята, че и след смъртта му неговото име ще остане свързано с родния град.
За изпълнители на своето завещание Хаджикочов определя съпругата си София, дъщеря си и зет си (Евгения и д-р Георги Стрезови), както и Вл. Кусев и Г. Кондов.
Средствата на фонда са внесени в Македонската народна банка съответно на: 24 дек. 1930 г. – 100 хил. лв., на 23 ян. 1931 г. – 50 хил. лв. На 7 юли 1932 г. Прилепското братство прехвърля фонда на МНИ за изграждането на Македонския културен дом. Други сведения за фонда не са открити.

ФОНД № 5 „НАПИСВАНЕ ИСТОРИЯ НА ГРАД ДОЙРАН“
(при Дойранското благотворително братство)

Има капитал в размер на 13 хил. лв. На 23 май 1931 г. паричните средства са дадени в заем за строеж на Македонския културен дом.

◊ ◊ ◊

Освен посочените фондове, МАКЕДОНСКИТЕ БЛАГОТВОРИТЕЛНИ БРАТСТВА подпомагат строителството на Македонския културен дом със заеми в размер на 750 хил. лв. Илинденската организация отпуска 500 хил. лв. Чрез еднократни дарения на 29 души са събрани още 152 451 лв.
Променените политически условия в България след 9 септ. 1944 г. се отразяват неблагоприятно върху дейността на МНИ, македонските братства и съществуващите при тях фондове и фондации. Фондовете на МНИ вероятно са ликвидирани през 1947 г., когато Политбюро на БРК (к) взема решение Институтът ДА се „саморазтури“. С указ на Народното събрание от 17 март 1951 г. движимото и недвижимото имущество на фондовете и фондациите на македонските братства се прехвърлят към Македонското културно-просветно д-во „Г. Делчев“. Със същия указ Македонският културен дом става собственост на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. През 1977 г. имотът е прехвърлен на Отечествения фронт, а от 1990 г. собственик на сградата става ВМРО.

БИА–НБКМ, ф. 324 к, а.е. 375, л. 1; ЦДА, ф. 403 к, оп. 1, а.е. 5, л. 70; ф. 767 к, оп. 1, а.е. 41, л. 77; ф. 1073 к, оп. 1, а.е. 74, л. 1, 50–54; Македония, № 1, 11 окт. 1926; № 706, 19 февр. 1929; № 1972–1974, 18–20 май 1933; Отчети на МНИ (1 ян. 1931 – 31 дек. 1937; 1938; 1941). С., 1938–1942; Албум – алманах „Македония“. С., 1931; Трайчев, Г. Град Прилеп. С., 1925; ДВ, № 23, 20 март 1951. (Д. Гоцева)

Назад