Енциклопедия Дарителството

„МАРИЯ И Д-Р ИВАН КАСАБОВИ“

„МАРИЯ И Д-Р ИВАН КАСАБОВИ“

Дарител е МАРИЯ д-р ИВАН КАСАБОВА (1843 – ноем. 1921) – педагог, общественик, преводач. Родена в Букурещ. Произхожда от известния габровски род на Василиади. Получава образование в Мюнхен (1866–1868), където учи музика, усвоява английски, немски и френски език. Завръщайки се в Букурещ, се свързва с будната българска емигрантска колония. Омъжва се за д-р Иван Касабов. Учителка по музика и педагогика. Открива пансион за девици, в който се образоват българки от крайдунавските градове (1872–1876). След Освобождението живее в София. Отдава се на педагогическа и обществена дейност. Директор на държавен пансион, член на настоятелствата на благотворителни дружества, урежда концерти и представления с благотворителна цел. Умира в София.
В завещанието си от 9 юли 1918 г. (допълнено на 24 юни 1921 г.) М. д-р Ив. Касабова дарява сумата от 50 хил. лв. за образуване на фонд, който ДА носи нейното име и това на съпруга ѝ д-р Иван Касабов (28 окт. 1836 – 19 юни 1911 ) – виден деец на националноосвободителното движение, публицист, юрист, преводач, редовен член на БКД (дн. БАН). В Нови Сад (1857) сътрудничи на Г. Раковски при издаването на в. „Дунавски лебед“. Един от ръководителите на ТЦБК и редактор на вестника на организацията – „Народност“ (1867–1869). През 1870 г. се оттегля от революционна дейност и става адвокат в Букурещ. След Освобождението се завръща в България. Депутат в УНС. Заема важни постове в съдебното ведомство – прокурор (1887–1891) и съдия (1894–1904) във Върховния касационен съд. Привърженик на Либералната партия и редактор на вестниците „Народност“ (1881–1890) и „Народни права“. Преподавател по международно право в Брюкселския университет (1891–1892). Умира в София.
След смъртта на М. д-р Ив. Касабова изпълнителите на завещанието ѝ – Стефан Ноев и д-р Иван Бешков (юрисконсулт в МОСПС), изплащат по 20 хил. лв. на двамата ѝ племенници, разпределят според предварителния опис мебели и картини между роднини и Благотворителното д-во „Битоля“, предават на Народната библиотека (чрез МНП) богатата лична библиотека на д-р Ив. Касабов. Приживе М. д-р Ив. Касабова дарява на БАН ценни трудове на съпруга си.
Изпълнителите на завещанието изплащат на МНП сумата от 50 хил. лв., а на 1 юни 1922 г. изпращат 39 хил. лв. – остатък от завещанието, за увеличаване на фонда. Със заповед на министъра на просвещението от 14 дек. 1922 г. се учредява фонд „Мария и д-р Иван Касабови“, който към 1 апр. 1923 г. разполага с основен капитал от 90 хил. лв. Управлява се от МНП и влиза в обединения фонд „Завещатели и дарители“. Съгласно волята на дарителя сумата е оставена за капитализиране, за ДА може от лихвите ДА се издържат стипендианти в български и чуждестранни педагогически училища, както следва: две бедни сирачета (момче и момиче), отличили се с добър успех и поведение, и по 3 момчета и момичета от рода на М. д-р Ив. Касабова и 3 от рода на д-р Ив. Касабов. Стипендиантите „трябва ДА станат добри и съвестни учители…, за ДА дават на училищната младеж покрай образованието и едно добро възпитание с морални принципи, ДА ИМ формират характер и облагородят сърцето“.
За увеличаване на капитала са закупени облигации от Софийския градски заем от 1906 г., от БДЗ (1923) и др. Към 1 януари 1939 г. фондът разполага с 375 750 лв. и приход 21 598 лв., към 1 януари 1942 г. основният капитал нараства на 546 хил. лв. с приход 28 хил. лв., а към 1 януари 1948 г. – 2,412 млн. лв.
През 1934–1936 г. се отпуска месечна стипендия в размер на 1000 лв. на Александър Иванов Попов. За 1923–1933 и 1937–1947 г. няма данни за отпуснати стипендии. Вероятно е нямало кандидати, отговарящи на условията на дарителката.
През 1948 г. МНП обявява, че отпуска стипендия в размер на 2500 лв. месечно. От 1 януари 1949 г. стипендиант на фонда е Дочка Константинова Касабова – студентка от Историко-филологическия факултет на СУ.
Фондът се закрива през 1948 г., когато фонд „Завещатели и дарители“ при МНП се влива в държавния бюджет.

БИА–НБКМ, ф. 154, а.е. 39, л. 37–43; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 236, л. 1–22; а.е. 455, л. 120–133; а.е. 486, л. 61; Пашев, Г. Златна книга…, 185–189; Пешев, П. д-р Иван Касабов. – ЛБАН, 1911 –1914, № 1, С., 1915, № 1, 72–78; Дн. на XXV OHC, III р.с., 1942, кн. 2. Приложение, с. 7; БВИ, 323–324; Дарителство и дарителски фондации… Законови актове…, с. 149. (В. Николова)

Назад