Енциклопедия Дарителството

„НАПРЕДЪК“

„НАПРЕДЪК“

На 1 май 1869 г. български търговци, живеещи във Виена, подписват „Дружествен сговор“ за основаване на замисленото още през 1863 г. д-во „НАПРЕДЪК“. Според неговия статут целта е „…да поддържа чрез определени годишни помощи български ученици от България, Тракия и Македония, както и от Молдова и Влашко, през разстоянието на тяхното възпитание в учебни заведения, за да станат учители в отечеството си“. Основатели на дружеството са Григор Начович, Сава Паница, Никола Ковачев, Георги Киселов и др. Дружеството получава материална помощ от д-р Петър Берон, Евлогий Георгиев, Марин Дринов, Янко Ковачев и други родолюбиви българи от Виена, Скопие, Прилеп, Одеса и редица градове на България.
На 26 април 1892 г. във Виена се провежда извънредно събрание на д-во „Напредък“, на което присъства и проф. Георги Златарски като член на УС на БКД. Събранието решава „да се ликвидира д-во „Напредък“ и да се завещае всичкият негов капитал на БКД в София“. Последното заседание по ликвидирането на дружествения капитал е на 24 май 1892 г. и сумата от 202 213 лв. се прехвърля по сметка на БКД (БАН) в София. През същата година БАН приема дарението и образува фонд „Напредък“, който е най-рано образуваният академичен фонд.
Волята на дарителите е лихвите на фонда да се употребяват за издаването и награждаването на научни трудове.
Фондът се управлява от УС на БКД (БАН), сметките му се водят от ковчежника, а организационните работи – от секретаря на дружеството. Сумата, определена да се изразходва през годината от лихвите на фонда, се разпределя на три части: сума за награди, сума за издаване на трудове и сума за възнаграждение на рецензенти. Всяка година от името на УС секретарят дава отчет пред Общото събрание на БКД за състоянието на фонда, прави предложение за наградите и за изданията. Въз основа на него Общото събрание определя какви суми да се отпуснат за награди и за издаване на трудове. За тях се съобщава всяка година на тържествено събрание.
Към 1 ян. 1922 г. фондът има капитал 137 532 лв., към 1 ян. 1933 г. – 216 973 лв., към 1 ян. 1939 г. – 195 хил. лв., към 1 ян. 1947 г. – 273 286 лв., и към 1 ян. 1951 г. – 285 314 лв.
Съгласно наредбата на фонда, неговите приходи се използват за пръв път през 1901 г. за издаване труда на Кирил Христов „На кръстопът“ в поредицата „Българска библиотека“. С пари от фонд „Напредък“ през 1902 г. излизат от печат „Старото българско население в Североизточна България“ на Любомир Милетич и „Есенни дни“ на Антон Страшимиров. Издадени са още: трудът на Марко Балабанов „Страници от политическото ни възраждане“ и „Атинската държавна уредба от Аристотеля“ на Гаврил Кацаров (1904), „Избрани съчинения“ от Христо Белчев (1905) с рецензия за творчеството на автора от Пенчо П. Славейков, „История на старото българско държавно право“ на Никола Благоев (1906), „Софроний Врачански за стогодишнината на новата българска печатна книга“ и „Български книгопис за 100 години“ на Александър Теодоров-Балан, на части, през 1906–1907 и 1912 г., „Библиографски източници за историята на Турция и България“, т. 1 от Никола Михов (1913), „Автобиография на Софроний Врачански“ от Павел Орешков (1914), „Извори за старата история на Тракия и Македония“ от Гаврил Кацаров (1915), „Показалец на печатените през XIX век български песни“, т. 1, 2 от Антон Стоилов (1916, 1918), „Войната и народите“ от Александър Цанков (1916), „Дунав от гледището на съвременното речно конвенционално право“ от Недьо Недев (1917), „Българските държавни финанси“ от Никола Сакаров (1918), „Стопанисването на българските държавни железници“ от Борис Морфов (1920), „Добри Чинтулов“ от Васил Пундев (1922), „Библио­графски източници за историята на Турция и България“ от Никола Михов, т. 2–4 (1924, 1928 и 1934), „Първа българска повест“ от Боян Пенев (1928), „Феликс Каниц – живот, пътувания и научно дело“ от Геза Фехер и „Спомени за размирните години (1872–1878)“ от Мито Анков (1936).
От фонда са наградени следните учени и писатели: Кирил Христов за „Призори“, Петко Ю. Тодоров – „Зидари“, Йосиф Фаденхехт – „Система на българското веществено право“ (1903), Пенчо П. Славейков – „Сън за щастие“, Пейо Яворов за сбирка стихове, Никола Банков – „История на учебното дело в България от край време до освобождението“ (1905). През 1908 г. са раздадени наградите на Йордан Иванов за „Северна Македония“, Пенчо П. Славейков – „Епически песни“, Константин Величков за превода му на „Ад“. Награди получават още: Добри Христов за „Ритмични основи на българската народна музика“ (1912), Богдан Филов – „Софийската църква Св. София“, Никола Мушмов – „Антични монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе“, Стилян Чилингиров – „Песен на селяка“, Христо Цветанов-Борина – „За роден край“, Александър Балабанов – „Из Есхила, Софокла, Еврипида, Теофраста и Аристофана“ (1915). През 1916 г. за награди са използвани лихвите от 1913 г. и са връчени на Димитър Михалчев – „Форма и отношение“, Александър Цанков – „Сръбско-българските търговски отношения“. През по-следващите години са премирани: Илия Стоянов – „Няколко свойства на бариевия сулфат“ и Захари Караогланов – „Метаморфозъмът на андизите в Лозянската планина“ (1917), Йордан Йовков – „Разкази“, т. 1, 2 и „На война с 28-и Стремски полк“ от Генко Митов (1919), Иван Саръилиев – „Родовите идеи“ (1919), Богомил Радославов – „Мини, кариери и минерални води в Софийския окръг“, д-р Димитър Баларев за „Zur Bestimmung der Phosphorsdure ais Magnesiumpyrephosphat“ (1920), Георги Баждаров и Томов за „Революционната борба в Македония“ (1921), И. Киселов – „Опит за построяване на нова теория относно стопанското развитие на културното човечество“, Георги Генов – „Вмесване на международното право“ и „Обществото на народите“, д-р Асен Георгиев – „Швиц и монтафоните в България“, Иван Ценов – „Върху общите управления на нехолономните материални системи“ (1923), Иван Снегаров – „Охридската архиепископия“, и Николай Лилиев – „Лунни петна“ (1925), Георги Кесяков – „Принос към дипломатическата история на България“, Георги Генов – „Източният въпрос“, Велко Аврамов – „Принудително възпитание“, Славчо Загоров – „Международна скъпотия“, Иван Буреш – „История на ентомологичното изучаване на България“, Асен Ю. Попов – „Авиацията“ (1926), Йордан Йовков за „Старопланински легенди“ (1927), Иван Алтънов – „Източният въпрос и нова Турция…“, Христо Петлешков – „Възпитанието на българската младеж“ (1928), Дончо Костов – „Придобитият имунитет в растенията“ на английски език, Кръстю Кръстев – „Obber das Carbon des Isker-Defiles in Bulgarien“, Андрей Андреев – „Паразитологични наблюдения“, Никола Обрешков – „Върху сумирането на разходящите редове“, д-р Мирчо Сливенски – „Принос към изучването на маларията в България“ (1929), Добри Немиров – „Братя“ и „Първи бразди“ (1930), Андрей Андреев – „Душата у животните“ (1932), Кръстю Миятев – „Кръглата църква в Преслав“ (1933), Петко Чорбаджиев – „Вредните насекоми на овощните дървета“ (1936).
През 1947 г. фондът се влива във фонд „Академия“ при БАН.

НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1157–1172; ЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 769, л. 263; ПСп на БКД, № 40, 1892, с. 707; ЛБКД, 1900–1901, № 2, С., 1902, с. 17; ЛБАН, 1911, № 1, С., 1914, с. 117; Българско д-во „Напредък“. Виена, 1892; Пашев, Г. Златна книга…, 155–157; Книга за дарителите БАН…, 7–16; ЕБ. Т. 4, с. 421; Грозданов, А. Хроника на…, с. 8, 24, 27, 30, 37, 40, 44, 50, 52, 60, 101. (Ц. Величкова)

Назад